№ 132
гр. П., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Ив. В. Р.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
Административно наказателно дело № 20224400200462 по описа за 2022
година
По отношение на обвиняемия ИВ. Д. Д. от гр.П. е повдигнато
обвинение затова че:
През периода 01.01.2017г. – 03.06.2021г. в гр.П., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно
физическо лице по смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/, което съгласно чл.6 от ЗДДФЛ има задължение
за данъци за придобити доходи от източници в Република Б., избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
5 054лв., като не подал годишни данъчни декларации, изискуеми по реда на
чл.50, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДДФЛ и е затаил истина в подадени справки
декларации, както следва:
1. За времето от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2016г. доходи в размер на 30 368лв., като
избегнал плащането на данък в размер на 1 941лв.;
2. За времето от 01.01.2018г. до 30.04.2018г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2017г. доходи в размер на 43 295лв., като
избегнал плащането на данък в размер на 2 496лв.;
3. За времето от 01.01.2020г. до 30.04.2020г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2019г. доходи в размер на 9 810лв., като
избегнал плащането на данък в размер на ***.;
4. За времето от 02.06.2021г. до 03.06.2021г. затаил истина в подадени
справки – декларации с № ***, № *** и № ***, като не декларирал суми
от получени плащания от куриерски пратки с наложен платеж и
пощенски пратки до различни физически лица в страната със
1
съдържание „дрехи“ и избегнал установяване и плащане на данък по
ЗДДФЛ, както следва за 2016г. – ***., за 2017г. – ***. и за 2019г. – ***.
- Престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро във вр. с чл.26, ал.1
от НК.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура П. ангажира
становище, че от доказателствата по досъдебното производство се установява
по един безспорен и категоричен начин авторството и съставомерността на
деянието, за което е повдигнато обвинение в досъдебното производство.
Събират се безспорни доказателства, че лицето, спрямо което се води
наказателното преследване е заплатило данъчните задължения ведно със
законната лихва. Прави се искане да се наложи наказание по реда на чл.78а от
НК в минимален размер.
Защитника ангажира становище, че от доказателствата по досъдебното
производство се установява съставомерността и авторството на деянието,
като с оглед доброто процесуално поведение и данните за семейно и имотно
състояние моли съда да наложи наказание в минимален размер по реда на
чл.78а от НК.
Обвиняемият Д. признава авторството на деянието.
Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
В периода от 25.10.2011г. – 16.03.2020г. ИВ. Д. Д. бил наето лице по
трудово правоотношение в търговско дружество „***“ ЕООД – гр.П..
Предмета на дейност на „***“ ЕООД – гр.П. с управител италианският
гражданин ***, било „производство на класически /машинно или ръчно
плетени/ пуловери, жилетки и други подобни изделия, като цялата дейност на
дружеството била свързана с производство на ишлеме и износ. Като
„Организатор производство“ ИВ. Д. Д. имал задължението да ръководи
организацията и производството в цеховете. Разписаните в длъжностната му
характеристика задължения не били свързани с получаване и отчитане на
парични средства.
През 2016г. ИВ. Д. Д. решил да извършва електронна търговия във връзка с
която, в периода от 2016г. до 2020г. получил парични суми в общ размер на
101 373,00лв. за изпратени куриерски и пощенски пратки. Пратките
съдържали дрехи и били изпращани от обв.Д. до различни физически лица в
страната, като плащанията се осъществявали по банков път, чрез изплащане
на наложени платежи или парични преводи в офис на „Е.“. В този период
обвиняемият не подал данъчни декларации съобразно изискването на чл.50
от ЗДДФЛ и не декларирал получените суми, респективно дължимия върху
тях данък в размер на 5 054лв., като не подал годишни данъчни декларации,
изискуеми по реда на чл.50, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДДФЛ, както следва:
За периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2016г. доходи в размер на 30 368лв., като
2
избегнал плащането на данък в размер на 1 941лв.
За периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2017г. доходи в размер на 43 295лв., като
избегнал плащането на данък в размер на 2 496лв.
За периода от 01.01.2020г. до 30.04.2020г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2019г. доходи в размер на 9 810лв., като
избегнал плащането на данък в размер на ***.
На 02.06.2021г. И.Д. подал ГДД по чл.50 за периода 01.01.2015г. –
31.12.2019г., след получена покана от ТД на НАП с изходящ
№1142/27.04.2021г. и след изтичането на законоустановените срокове за
подаване на ГДД.
С платежни нареждания № *** от 11.06.2021г. и №********** от
28.06.2021г. И.Д. внесъл паричната сума по необявените и неплатени данъчни
задължения за периода от 2015г. до 2019г., заедно с лихвите към деня на
плащането в общ размер на 17098,88 лв. и по актуална справка от
28.06.2021г. няма задължения към бюджета.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на досъдебно производство №5327/2021г по описа на ОП – П. писмени
доказателства и данните, които се черпят от разпитите на свидетелите. Съдът
не констатира в хода на досъдебното производство при събирането на
доказателствения материал да са допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка със събирането на доказателствата и приобщаването на
материали към делото. От показанията на свидетелите, които са
непротиворечиви и напълно си кореспондират относно обстоятелството във
връзка със интернет продажбите, се установява механизма на осъществяване
на сделките и начините на плащане. От съдебно-икономическата експертиза
се установяват нетните приходи от извършваната дейност от обвиняемият и
размера на дължимия данък. Съдът напълно кредитира заключението по
експертизата, от което се установява конкретния размер на дължимия
недеклариран данък. Следва да се отбележи,че изводите по експертизата
напълно си кореспондира с останалите доказателствени източници, като
последните помежду си, следват логическа последователност, поради което
съдът ги приема като годен доказателствен източник относно обстоятелствата
подлежащи на установяване в настоящето производство. Относно
декларираните от обвиняемия обстоятелства данни се черпят от приложените
по делото заверени копия на Годишни данъчни декларации. По делото са
представени платежни нареждания № *** от 11.06.2021г. и №**********, от
които се установява, че задължението към фиска е изпълнено.
При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
приема, че ИВ. Д. Д. от гр.П. през периода 01.01.2017г. – 03.06.2021г. в гр.П.
е извършил престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро във вр. с чл.26,
ал.1 от НК. В хода на производството безспорно се установява бездействието
на лицето по обявяване на подлежащите на данъчно облагане доходи и
избягване заплащането на дължимите данъци, които да са в големи размери
съобразно легалната дефиниция на "данъци в големи размери" се съдържа в
3
разпоредбата на чл. 93, т.14 от НК и това са данъчни задължения, които
надхвърлят три хиляди лева и нетното им измерение е до дванадесет хиляди
лева. Съгласно чл.50 от ЗДДФЛ, Приложение №2 „ Доходи от дейност като
едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.28а от
ЗДДФЛ“ получените доходи от електронна търговия, подлежат на
деклариране в ГДД. В нарушение на горната разпоредба И.Д. въпреки, че
имал качеството на данъчно задължено местно физическо лице по смисъла на
чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и
съгласно чл.6 от ЗДДФЛ имал задължение да плаща данък за придобитите от
него доходи от източници в Република Б., избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери.
От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемият с
пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици.
Обвиняемият е действал при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал настъпването на тези последици. В съзнанието му безспорно е била
налице представа, че недекларирайки подлежащите на деклариране
обстоятелства - реализиран облагаем доход, ще избегне заплащането на
данъчни задължения и пряко е целял избягване установяването и плащането
на дължимия данък.
С възстановяването на обвиняемият е внесъл в бюджета дължимия
данък, ведно с лихвите, поради което следва да се възползва от
привилегированият състав на престъплението по смисъла н чл. 255, ал.4 от
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на обвиняемия, съдът на първо място взе предвид разпоредбата на
чл. 255, ал.4 от НК предвижда за умишленото престъпление наказание
"лишаване от свобода" за срок до две години и глоба до петстотин лева,
факта, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК,
както и че причинените от престъплението вреди са възстановени, намери, че
е задължително приложението на чл. 78а от НК и подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. За да определи размера на административното наказание глоба,
съдът взе предвид, че инкриминираното деяние разкрива сравнително ниска
степен на обществена опасност с оглед размера на укрития данък, който е към
долната граница определена от законодателя за този вид престъпление. От
друга страна бездействието на обвиняемия не се отлича със значителен
интензитет и упоритост, което следва да се възприема, като по ниска степен
на обществена опасност на дееца. В тази насока е и самия механизъм на
деянието, което засяга обявяване на доходи на физическо лице, което в по-
малка степен засяга този вид обществени отношения в сравнение например с
тези свързани със данъчни задължения по ЗДДС например. Смекчаващо
вината обстоятелство е и добросъвестно поведение на обвиняемия в процеса,
изразено в съдействие за разкриване на обективната истина. При тези
4
съображения съдът приема, че следва да се определи административното
наказание при установена относително ниска степен на обществена опасност
свързана с размера на данъка и ниската обществена опасност на дееца и да се
наложи ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 1500 / хиляда и петстотин/
лева.С такова по вид и размер административно наказание съдът намира, че
ще се удовлетворят целите на индивидуалната и генерална превенция.
При този изход на производството и на основание чл. 189 от НПК
обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
сумата от 1482,55 лева представляваща разноски по изготвяне на
експертизите от досъдебното производство.
Водим от горното, П.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИВ. Д. Д., роден на *** г., в гр. П., с
ЕГН:**********, адрес: гр. П., ул. „В.Д.“ №***, ет.***, ап.*** ЗА
ВИНОВЕН в това, че през периода 01.01.2017г. – 03.06.2021г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно
задължено местно физическо лице по смисъла на чл.4 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, което съгласно
чл.6 от ЗДДФЛ има задължение за данъци за придобити доходи от
източници в Република Б., избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 5 054лв., като не подал годишни
данъчни декларации, изискуеми по реда на чл.50, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДДФЛ
и е затаил истина в подадени справки декларации, както следва:
1. За времето от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2016г. доходи в размер на 30 368лв.,
като избегнал плащането на данък в размер на 1 941лв.;
2. За времето от 01.01.2018г. до 30.04.2018г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2017г. доходи в размер на 43 295лв.,
като избегнал плащането на данък в размер на 2 496лв.;
3. За времето от 01.01.2020г. до 30.04.2020г. – не подал ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ за придобитите през 2019г. доходи в размер на 9 810лв.,
като избегнал плащането на данък в размер на ***., като необявеното
и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета с платежни
нареждания № *** от 11.06.2021г. и № ********** от 28.06.2021г., заедно
с лихвите –престъпление чл.255, ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро във вр. с чл.26,
ал.1 от НК като го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и МУ
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1500/хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА обвиняемия ИВ. Д. Д. да заплати направените по делото
разноски в размер на 1482.55 /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и
петдесет и пет стотинки/ лева в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР
– П.. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд
гр.В.Т. в 15-дневен срок от днес.
5
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
6