№ 1503
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело №
20241100514817 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14817/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н. Б. К. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №15637 от 14.08.2024 г постановено по гр.д.
№20225/23 г на СРС , 70 състав , с което са отхвърлени исковете да въззивника с правно
основание чл.422 ал1 ГПК във вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да се признае за установено ,
че СД „Н.-К. , С. и сие“ – в ликвидация ЕИК ******* от гр.София му дължи сумата от 6000
евро частичен иск от 24 000 евро главница по договор за заем от 22.12.2003 г , ведно със
законната лихва от 22.05.2014 г до окончателното заплащане ; и сумата от 566 евро лихви за
забава върху посочената главница за периода 22.12.2008 г – 07.05.2013 г ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2014 г по ч.гр.д.№27595/14 г на СРС
, 70 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . С представената
разписка се доказва предоставянето на заемната сума . Същата е ясна , не се нуждае от
тълкуване и не е оспорена от ответника .
Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът
не е доказал , че е налице договор за заем между страните по делото , включително , че
заемната сума е била предоставена . Няма данни заемната сума да е била осчетоводена в
дружеството . Р.С. не е била представляващ на дружеството и съдружник към момента на
издаване на разписката , а не е представено и пълномощно . Разписката не е подписана от С.
1
. Съгласно чл.84 ал.2 ТЗ за сключване на паричен заем е необходимо съгласието на всички
съдружници . Към 2003 г ищецът и Р.С. са били съпрузи , а са се развели към 2008 г .
Задълженията са погасени по давност . Т.нар.заем е нищожен поради липса на съгласие ,
заобикаляне на закона , липса на предмет , противоречие с валутния закон . Срокът за
ликвидация е изтекъл и задължението не е заявено . Събирателното дружество е прекратено
със смъртта на съдружника Величка С. през 2006 г.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
10.09.2024 г , поради което въззивната жалба от 24.09.2024 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото е оспорено от ответника , че Р.С. е
имала представителна власт по отношение на дружеството . Ищецът не е доказал такава
представителна власт , както и че е била предадена сумата по договора за заем у а ищецът е
С. са бивши съпрузи . Процесните вземания са погасени по давност . Има злоупотреба с
право „при ползване на институции създадени за защита законните права и интереси на
гражданите за демонстрации от личен характер“ .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и мотиви по доводите във
въззивната жалба .
Законосъобразни са водещите мотиви на първоинстанционния съд , че при наличие на
изрично оспорване от ответника ищецът не е провел пълно и главно доказване , че Р.С.
/тогава негова съпруга с име и фамилия Р.С.-К.а/ имала представителна власт по отношение
на ответника СД „Н.-К. , С. и сие“. Няма данни и не се твърди евентуални действия без
представителна власт на Р.С. да са били потвърдени от страна дружеството , както и сумата
от т.нар.заем да е постъпила в дружеството , да е била осчетоводена , декларирана пред НАП
и пр. И само на това основание исковете са неоснователни .
Отделно възможно е да не е спазен чл.84 ал.2 ТЗ относно необходимостта от съгласие на
всички съдружници за сключване на договор за заем , но този и останалите доводи в
отговора на въззивната жалба -включително за наличие на погасителна давност и че
разписката не е подписана от Р.С. - не подлежат на разглеждане , защото не са заявени
своевременно в отговора на исковата молба и се явяват преклудирани .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 800 лева адвокатско
2
възнаграждение според представения списък на разноски .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15637 от 14.08.2024 г постановено по гр.д.№20225/23 г на
СРС , 70 състав .
ОСЪЖДА Н. Б. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на СД „Н.-К. , С. и сие“ – в
ликвидация ЕИК ******* от гр.София сумата от 800 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване преди ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3