Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14. 09. 2020 г.-
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното
заседание на трети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1586 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ.
Постъпила
е искова молба
от ***., ЕГН **********,
чрез ******, против
***. с правно основание чл.
344 и чл.
225 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове да
бъде признато за незаконно ***то на ***.,
извършено със Заповед ***
г, с
която й е наложено ***„***” и ТПО е прекратено
на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от ***г . и като такова да се отмени и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, за което е
останала без работа, вследствие на незаконното *** в размер на 4704 лева. Претендира разноски.
***твърди, че е
работила по
ТПО с ответника на
длъжност ***- ***, като със
Заповед *** г. на
ответника ТПО е било прекратено, считано от ***г, като на ищеца било наложено ***„***“ поради
неявяване на работа без да посочи основателна причина за отсъствието си.
Твърди се, че ***не е извършила
вмененото й във вина нарушение. Ето защо, моли да се отмени ***то като незаконосъобразно, като се
претендират разноски.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника, който в законоустановения
срок е депозирал и писмен отговор.
С отговора се взема становище за
неоснователност на исковете. Признава се, че между страните е съществувало ТПО
и че ***е заемала посочената в ИМ длъжност, от която е ***.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от доказателствата по делото и не е спорно между страните обстоятелството,
че ******. е работела при ответника ***
*** с. ***, по
трудов договор на
длъжност ***- *** до ***г.
Не е
спорен фактът, че със Заповед № ***г. на ***на ****** е било прекратено трудовото правоотношение на
***с налагане на ***наказание ***,
считано от ***г. Видно от
приложената като доказателство заповед,
***наказание *** е наложено на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6, във вр. чл.190, ал.1,
т.1 и т. 3 от Кодекса на труда
(КТ). Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е вписано:
„неявяване на работното място на ***г., ***г., ***г. и ***г, както
и „във връзка
с отказ от
страна на ***за писмено
обяснение, поискано от ***на ***за появяване
на работа, ***и ***държание с ***и
***и неизпълнение нареждания на ***".
По делото
не са събрани доказателства, установяващи
наличието на посочените в
заповедта законови основания за налагане на най - тежкото ***наказание спрямо ***-
„***", а именно: по чл.190 ал.1 т.1 от КТ - три закъснения или преждевременни напускания
на работа в един календарен месец, всяко от които не по -малко от един час и по чл.190,
ал.1, т.3 от КТ -
системни нарушения на трудовата дисциплина.
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест да установи законосъобразността на обжалваната
заповед за ***, не е представил
доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин, че ***е извършила
сочените в заповедта за *** нарушения на трудовата дисциплина.
В заповедта е посочено, че основанието
за налагане на ***наказание е чл.190, ал.1,
т.1 от КТ. Съгласно тази законова разпоредба, ***наказание може да се
наложи за: "три закъснения или преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час."
Същевременно,
в мотивите на заповедта такова нарушение
по смисъла на чл.190, ал.1, т. 1 от КТ не е описано. Там, като причина за налагане на ***наказание,
е посочено: „констатиране неявяване на работното място на ***г., ***г., ***г. и
***г. от ***и ***с протокол с изх. № ***/ ***г, изх. № ***/ ***г, изх.
№ ***/ ***г, изх. № ***/ ***г.
При
внимателно запознаване с материалите по делото се установяват съществени
несъответствия между заповедта на ***, от една страна и представените в
последствие доказателства от ответната страна, а именно: в заповедта за *** относно неявяването на
работа на ***. е посочен Протокол с изх. № ***/ ***г., а по делото е представен
документ с друг изходящ номер - протокол с изх. № ***/ ***г.; в заповедта е
посочено, че неявяването на работа на ***г. е констатирано с протокол изх. № ***/
***г., а по делото за доказване твърдялото неявяване на работа е представен
друг документ - протокол с вх. № ***/
***г.
В заповедта за *** се сочи, че неявяването на
работа на ***г. било констатирано с протокол изх. № ***/ ***г. Същевременно по
делото от страна на ответника са представени три различни документа, с различно
съдържание, но един и същ изходящ номер - изх. № ***/ ***г. както следва:
С писмения
отговор на ИМ ответникът представи със заверка „вярно с оригинала" по
делото протокол с изходящ № ***/ ***г.;
Пак с
писмения отговор е представено от ответника искане от ***г. за даване на
обяснения със същия изходящ № ***, но от дата
***г.
Впоследствие,
с молба преди последното с. з. по
делото, ответникът представи по делото, в заверен препис, следните документи:
искане за даване на обяснения със същия изх. № ***, с дата ***г., както и нов
протокол относно неявяване на работа на ***., но вече с нов изх. № **** от ***г.
След
горните констатации следва да се посочи, че в процесната заповед № ***от ***г.
за *** на ищцата, няма посочен протокол с изх. № **** / ***г.
По делото
не е доказано спазването на
императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ от страна на ответника -
работодател преди налагане ***наказание,
а именно да бъдат изискани обяснения от работника или служителя за отделните
нарушения на трудовата дисциплина, които се твърди, че е извършил.
Видно от
материалите по делото, от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест
в случая, бе представено само едно искане, адресирано до ***за даване на обяснение - и
това е искането с посочена на него дата ***г. и с изх. номер на друг документ с
различно съдържание.
По делото
не са представени никакви доказателства от ответника, удостоверяващи, че това искане е действително
е връчено или получено от ищцата.
Отделно от
горното, факт е, че към посочената в искането за даване на обяснения дата - ***г.,
няма как да са налице посочените в заповедта за *** неявявания на работа -
първото от които се твърди, че е на ***г.
Искания до
***за даване обяснения относно твърдялото неявяване на
работа за датите - ***г., на ***г. и на ***г. няма и не са представени по
делото от ответника.
По делото няма доказателства за
изпълнение от страна на ответника на разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ и по
отношение на второто, вписано в
заповедта за *** нарушение - по смисъла на чл.190, ал.1, т. 3 от КТ - за извършени системни нарушения на
трудовата дисциплина - описани в заповедта: „във връзка с отказ от страна на ***за
писмено обяснение, поискано от ***на ***за
появяване на работа, ***и ***държание с ***и ***и неизпълнение нареждания на ***".
От
доказателствата по делото се установява, че ответникът не е спазил
императивната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ в ***производство за налагане
спрямо ***на ***наказание „***" с оспорената заповед.
Предвид
това е налице хипотезата на чл.193 ал.2 от КТ, съгласно която, когато ***предварително
не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя
***наказание, без да разглежда спора по същество.
Показанията на свидетелите, водени от ответника - *** ***. и
***не следва да бъдат
кредитирани, тъй като същите се опровергават от приетите по делото писмени
доказателства.
Въпросните
двама свидетели са вписани във всичките четири представени от ответника
протоколи относно неявяване на ***на работа. В показанията си тези свидетели
твърдят пред съда, че на въпросните дати - ***г., ***., ***г. и ***. са били
свидетели, за това, че ******. не се е
явила на работното си място в работното време от 06 ч. до 07.,45 ч. Както обясниха двамата
свидетели, първият от тях - *** *.
работи като ***, а втората работи по
граждански договор при ответника,
като *** при извозването им от и до ***в ***дни от съответните населени места.
Показанията
на посочените двама свидетели за това, че на въпросните дати са констатирали
лично, че ***не се е явила на работа за времето от 6,00 ч. до 7,45 ч. на датите
***. и ***., са неверни и се опровергават от представените от самия ответник
писмени доказателства, а именно — ***за извършените превози на ***в посочения
период.
От тези ***,
съставени от свидетеля *** *. и утвърдени от ***на ***, е видно, че за
посочения часови период 6 ч. до 7, 45 ч.
и двамата свидетели (първия като ***, а
втората като ***) са пътували с ***по множество маршрути от различни населени
места в община *. ***до ответното ***и обратно. При това е обективно невъзможно
същите, от една страна, да са констатирали неявяване на ***на
работното й място в сградата на ***за времето от 6 ч. до 7,45 ч. и от друга, през същото време да са извършвали превози на ***
с ***, извън самото ***и извън с. ***.
На следващо място, от доказателствата
по делото - представен протокол за ***и удостоверение от ***е видно, че към
датата на ****** ***. е имала статута
на *** при ответното ***и съгласно чл. 333,
ал. 3 от КТ се ползва със закрила
при *** по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
По делото
не са представени доказателства,
тежестта за което е на ответника, установяващи спазване от страна на работодателя
на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, към датата на издаване на заповедта за ***.
Ответникът не е
представил по делото
длъжностна характеристика за длъжността „***- ***" при ответното ***,
с данни че същата е връчена на ***и тя е запозната с нея. Представената по
делото длъжностна характеристика не съдържа подпис на ***. и няма
удостоверяване, че ***е била запозната със съдържанието й.
От
приетото по делото и неоспорено от ответника заключение на СИЕ е видно, че
размерът на обезщетението по чл. 225,
ал.1 от КТ за оставане без работа, вследствие на незаконно ***, е в
размер на 4712,40 лв.
Размерът
на дължимото на ***обезщетение по чл. 224,
ал. 11 от КТ за неползван платен
годишен отпуск е както следва: за ***г. - 744,20 лв., а за ***г. - в размер на
235,20 лв.
Въз основа
на така установените по делото факти и обстоятелства, могат да бъдат направени
следните правни изводи:
Налице са материалноправните предпоставки на
закона за уважаване на предявените от ***искове с правно основание чл.344
ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и на исковете по чл.224,
чл. 1 и чл.225, ал.1 от КТ.
Съгласно
чл.190 ал.1 от КТ, ****** може да се
наложи само при изрично посочените в тази норма нарушения на трудовата
дисциплина.
Съгласно
чл.193 ал.1 от КТ, ***е длъжен преди
налагане на ***наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Разпоредбата
на чл.193 ал.2 от КТ установява, че когато ***предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя ***наказание
без да разглежда спора по същество.
Съгласно
чл.195 ал.1 от КТ, ***наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага. В конкретният случай, при налагане на ***наказание от страна
на работодателя е нарушена императивната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ, като
не се изискани и не са изслушани / приети обяснения от ***за сочените нарушения
на трудовата дисциплина, преди налагане на самото ***наказание. В конкретният
случай от ***не са изискани обяснения от
***. за сочените в заповедта „неявяване на работното място на *** г, ***г., ***г. u ***e.". Kакто и „във връзка c отказ от страна на ***за
писмено обяснение, поискано от ***на ***за появяване на работа, ***и ***държание
с ***и ***и неизпълнение нареждания на ***". Искания до ***за даване обяснения относно твърдяното неявяване на
работа зa датите - ***г, ***г. за ***г. на ***г.
и не са представени по делото от ответника.
По делото
не са представени доказателства за изпълнение от страна на ответника на разпоредбата
на чл.193, ал.1 от КТ и по отношение на
второто вписано в заповедта за *** нарушение - по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ – за извършени системни
нарушения на трудовата дисциплина - описани в заповедта: „във връзка с отказ от
страна на ***за писмено обяснение, поискано от ***на ***за появяване на работа,
***и ***държание с ***и ***и неизпълнение нареждания на ***".
Доказателствата
по делото сочат, че ответникът не е спазил императивната разпоредба на
чл.193, ал.1 от КТ в ***производство при
налагане спрямо ***на ***наказание „***" с оспорената заповед.
Налице е
хипотезата на чл.193, ал.2 от КТ,
съгласно която, когато ***предварително не е изслушал работника или служителя
или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя ***наказание без да
разглежда спора по същество.
При
налагане на ***наказание и издаване на оспорената заповед, от страна на
работодателя не е извършена проверка на обстоятелствата по случая, съобразно критериите на чл.189 ал.1 от КТ, не
е направена преценка, има ли допуснато
нарушение от страна на ищцата, не са събрани и обсъдени всички относими
доказателства.
По делото
не е доказано наличието на посочените в заповедта основания за налагане на ***наказание,
а именно по чл.190, ал. 1, т. 1
и т. 3 от КТ.
Не са
представени доказателства, установяващи
конкретно нарушение на трудовата дисциплина от страна на ******. и в частност
нарушение по смисъла на чл. 190,
ал.1, т. 1 от КТ, изразяващо се в „три закъснения или
преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не
по-малко от 1 час". Не са представени доказателства, установяващи извършването
на посочените изрично в заповедта за *** нарушения - неявяване на работното
място на ***г, ***г, ***г. и
***г. Не е налице и посоченото основание по чл. 190, ал. 1,
т. 3 от КТ - „системни нарушения на трудовата дисциплина". От
заповедта изобщо не става ясно какви конкретно системни нарушения на трудовата
дисциплина се сочи да е извършила ***- в какво се състоят тези системни
нарушения и кога са извършени същите. Посочената в т. 2 причина за налагане на ***наказание
- „отказ от страна на ***за писмено обяснение поискано от ***на ***за неявяване
на работа" не може да бъде квалифицирано като нарушение на трудовата
дисциплина и не съставлява основание по смисъла на чл.190 ал.1 от КТ за
налагане на ***наказание ***. На
следващо място, в заповедта не се сочи и какви нараждания на ***не е изпълнила
ищцата. Оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ,
тъй като в същата липсва посочване на конкретни и ясно формулирани нарушения на
трудовата дисциплина.
При
изпълнение на задълженията си по трудов договор с ответника, на длъжност „***-***",
***не е нарушила установените в длъжностната характеристика за заеманата от нея
длъжност изисквания, трудови функции и отговорности. С оглед естеството на
възложената й работа, като ***- ***, в трудовите й функции е включено системно
получаване и предаване на ***и ***и документи в *** който е принципал на ***,
както и периодични посещения до обслужващата ***за получаване и извършване на
преводи, тъй като всички парични разплащания при ответника се извършват по
банков път. Заповед № ***от ***г. на ***на ****** е издадена в нарушение на чл.189,
чл.190, ал.1, т.1 и т. 3
на чл. 193, ал. 1
и на чл. 195
от КТ и е незаконосъобразна.
Съгласно
чл. 225, ал.1 от КТ, вр. с чл.344, ал. 1
т. 3
от КТ ответникът дължи на ***обезщетение
за оставане без работа, поради незаконно ***, в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето без работа, но не повече от шест месеца, а именно за
сумата от 4704 лв. Искът с правно основание чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан по
размер, с оглед приетото по делото заключение на СИЕ.
Доказан по
основание и размер е и искът по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск. По делото от страна на ответника, чиято е
тежестта на доказване изпълнение на това задължение за плащане, не са
представени доказателства,
удостоверяващи изплащане на дължимото обезщетение на ***за неползван платен
отпуск за ***и за ***г.
Предвид
изложеното, следва да бъдат уважени
изцяло предявените от ***искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 224, ал.1
и чл.225 от КТ, като основателни и доказани.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
да се признае ***то за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че
същото е прекратено с посочената заповед. Оттам насетне в тежест на ответника е
да установи законосъобразността на ***то, че заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от
закона реквизити на заповедта за ***, че е било налице посоченото в заповедта
основание за *** и че същото е извършено при
спазване законоустановената процедура за това.
Като
причина за налагане най - тежкото
***наказание, ***е посочил самоотлъчка. Съгласно чл. 195 от КТ, ***наказание се налага с
мотивирана заповед. Текстът съдържа изисквания за формата и съдържанието на
заповедта. Писмената форма е форма за действителност, а съдържанието й следва
да съдържа нарушението, което да бъде описано с обективните и субективни
признаци, времето на извършването му /респ. период на извършване/, вида на наказанието
и правното му основание / законовия текст/. Особено съществено е изискването за
посочване фактите, въз основа на които се налага ****** и датата
на извършването им, за да се установи спазването на срока по чл. 194 от КТ. Възможно е това да стане чрез препращане към друг
акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението, какъвто
обаче в настоящия случай не е съставен, а и не се твърди да е бил съставен.
Освен това, за
извършените от ***дисц. нарушения не са посочени дати или периоди, което
препятства конкретизирането на нарушенията в достатъчна степен с оглед
съдебната защита и контрол за
законосъобразност. В хода на съдебното производство не могат да се
попълват фактическите основания за налагането на наказанието, тъй като това би
нарушило правото на защита на работника или служителя. Чл. 195 от КТ е
императивна разпоредба, като неспазването на предписаната от закона форма и
съдържание на заповедта води до незаконосъобразност
на ***то и съдът следи служебно за спазването на чл. 195, ал.1 от КТ.
Изискването за служебно прилагане на чл. 195, ал. 1 от КТ следва от
невъзможността съдът да разгледа спора по същество, ако заповедта не отговаря
на тези изисквания, а също и с оглед защита правата на работника и защитата на
правото на труд, като основно право на човека, налагащи стриктно спазване на предвидените в закона
защитни норми.
С оглед изложеното, искът по член
344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се уважи като основателен и доказан.
По основателността на иска по чл. 225, ал.
1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното *** съдът намира следното:
В българското законодателство се е наложило
понятието минимална месечна работна заплата. На тази основа от определените
работни дни се изчисляват дневното и седмично минимално възнаграждение.
Понятието минимална месечна работна заплата се налага от КТ, който вменява като
задължение определянето ѝ от ***.
Оттук, с
нарочно постановление Министерски съвет определя регулярно размера на
минималната месечна работна заплата и периода, след който тя следва да бъде
актуализирана. За присъждане на обезщетение поради оставане без
работа следва да бъде уважен искът за признаване ***то за незаконно и неговата
отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който
претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца и ищецът да
докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за пълен работен месец преди ***то. Фактът на оставане
без работа следва да се докаже със официален писмен документ, какъвто
представлява трудовата книжка на ищцата.
Съгласно чл. 346 от КТ, когато ***то на работника бъде признато за
незаконно от съда, ***е този, който вписва отмяната на ***то в трудовата книжка
на работника, а при отказ от работодателя – от инспекцията по труда,
следователно работодателят, а не съдът е този, който при влязла в сила отмяна на
уволнителната заповед е компетентен да впише отмяната на ***то, което обаче не
е хипотеза на промяна на основанието за прекратяване на ТПО, където няма спор,
че ТПО е прекратено, а спорен факт е основанието за прекратяване.
Съдът
счита, че следва да постанови решение по делото, с което:
- на
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ да признае ***то на ***за незаконно и да
отмени Заповед № ***г. на ***на ******,
с. ***, ***, ***, с която на ***. е наложено ***наказание ***, като незаконосъобразна и постановена в
нарушение на закона;
- на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да възстанови ***на предишната
работа, заемана от нея преди незаконното й ***, а именно на длъжност ***- ***,
- на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. с чл.225 ал. 1 от КТ,
ответникът да заплати на ***обезщетение
за времето, през което същата е останала без работа поради незаконно ***, но за
не повече от шест месеца, в размер на 4704 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.
- на
основание чл. 224, ал.1 от КТ ответникът
да заплати на ***обезщетение за неползван платнен годишен отпуск за ***г.
в размер на 744,20 лв. и за неползван платен годишен отпуск за ***г. в размер
на 235,20 лв.
При този изход
на процеса, ответникът следва да заплати разноските делото.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, ***то
на ***., ЕГН ********** ***, ЗА НЕЗАКОННО
и ОТМЕНЯ Заповед № ***г. на ***на ******, с. ***, ***, ***,
улица ***, с която на ***. е наложено ***наказание
***, като незаконосъобразна и постановена
в нарушение на закона.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, ***., ЕГН
**********, на предишната работа,
заемана от нея преди незаконното й ***, а именно на длъжност ***- ***,
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал. 1,
т. 3, вр. с чл.225 ал. 1 от КТ, ***на ******, с. ***, ***, ***, улица
*** да заплати на ***., ЕГН **********,***, обезщетение за времето, през което същата е
останала без работа поради незаконно ***, но за не повече от шест месеца, в
размер на 4704 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ, ***на ******, с. ***, ***, ***, улица ***, да заплати на ***., ЕГН **********,***, обезщетение за неползван платнен годишен
отпуск за ***г. в размер на 744,20 лв. и за неползван платен годишен отпуск за ***г.
в размер на 235,20 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 от ГПК, ***на ******, с. ***, ***, ***, улица ***,
да заплати на
***.,
ЕГН **********,***, сумата
от 500 лева
разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ***на ******, с. ***, ***,
***, улица ***, да заплати в полза на ПлРС сумата от 100 лева разноски за държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пл. ОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: