№ 160
гр. Свиленград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-1253-002485 от
09.03.2020година на Началника група към ОД на МВР Хасково, Сектор
Пътна полиция Хасково , с което Б. ТР. Б. с ЕГН ********** от град *****,
ж.к.*****, бл.*** , ,ет.14,ап.81 за нарушение на чл.140,ал. 1от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6месеца и за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 20лева .
Жалбоподателят Б. ТР. Б. в законно предвидения срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в
жалбата,че при издаване на НП били допуснати съществени процесуални
нарушения , както на процесуалният ,така и на материалният закон. Твърди се
в жалбата,че не били спазени сроковете предвидени в ЗАНН относно
съставяне на НП,тъй като процесното било връчено три години след
съставянето на АУАН. Отделно от това се твърди,че АУАН не бил
връчен,както и че свидетеля подписал АУАН,не е индивидуализиран с
1
неговите имена и служебно положение. С оглед на изложеното моли съда за
пълна отмяна на обжалвания акт.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
адв.Б.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Не представя
списък на разноските.
Административнонаказващият орган/АНО/- Група към ОД на МВР
Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , не изпраща представител и не
взема становище. В придружителното писмо до съда,моли съда да остави
жалбата без уважение
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Т. Я.. Я.. и П. В. М. се установява, че на 09.10.2018година
свидетелят Т. Я.. Я.. съвместно с колегата си св. П. В. М., при изпълнение на
служебните си задължения в района на Община Любимец на път Стара Загора
-Хасково ,ГКПП Капитан Андреево на АМ Марица при км.89 в посока
Любимец около 17.55часа се спрели за проверка движещият лек автомобил
марка Опел ,модел Астра с рег.№ СВ 2798 МН,управляван от жалбоподателя.
При извършената проверка полицейските служители установили,че
лекият автомобил бил собственост на Цветан Радев Панов, но МПС не било
регистрирано по надлежния ред,тъй като регистрацията му била прекратена
на 25.09.2018г.,както и че на водача-жалбоподател управлявал с наложено
наказание глоба,незаплатена в срока за доброволно изпълнение /заплащане.
Полицейските служители приели,че има извършени нарушения от
страна на жалбоподателят по чл.190,ал.3 от ЗДвП и по чл.140,ал.1от
ЗДвП,поради което на 09.10.2018год. съставили акт за установяване на
административно нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен
лично на жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило
възражение.
2
По случая са изготвени докладни,като е предложено АНПр да се
прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата за ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя и на 16.10.2018г. АУАН е бил
прекратен на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН,относно нарушението по
чл.140,ал.1 от ЗДвП,като материалите са били изпратени на съответната
прокуратура.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
14.02.2020г. ,прокурор от РП Свиленград/сега РП Хасково,ТО Свиленград/
отказал да се образува досъдебно производство,като е прекратил преписката
и е изпратил материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Процесното е получено в РУ Свиленград и е изпратено на 24.02.2020г.
на АНО по компетентност,като на 02.03.2020г. е резолирано за отношение.
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6месеца и за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание
чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 20лева
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач,видно от която същият е многократно наказван за
извършени от него нарушения .
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По приобщената като доказателство по делото пр.преписка е наличен
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 17.07.2018г.
сключен между Цветан Радев Панев и Янко Асенов Михайлов ,който е
нотариално заверен от същата дата.
По делото бе представено и прието като доказателство обжалваното НП в
оригинал,ведно с разписка за връчването му,като видно от същото, то е
3
връчено на жалбоподателя на 08.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Т.
Я.. Я.. и П. В. М., така също и от приетите писмени доказателства – 2бр.
докладни ,писмо,постановление на РП Свиленград,Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,прокурорска преписка №1502/2019г. по описа на РП
Свиленград/сега РП Хасково,ТО Свиленград/ последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Т. Я.. Я.. и П. В. М., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Група към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
4
част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283
НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на Група
към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, не се оспорва
по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-
515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на
определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от
които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й
компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесният казус актосъставителят ,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя
актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по
пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със
заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове относно нарушението по чл.140 от
5
ЗДвП,като не се споделя доводът на процесуалният представител на
жалбоподателя за неспазване на срока за издаване на НП,доколкото се
установи по делото ,че така съставения АУАН е бил прекратен на основание
чл.33,ал.2 от ЗАНН и материалите по делото са били изпратени на РП
Свиленград за реализиране на наказателната отговорност,като самото НП е
издадено въз основа на Постановлението на наблюдаващия прокурор в срока
,съгласно изискването на чл.36,ал. от ЗАНН,т.к. при положение, че
административнонаказателното производство относно това нарушение е било
прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, за АНО не е било налице
задължение да издаде НП за същото в 6-месечния срок от съставяне на акта. В
тази хипотеза НП следва да се издаде на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като
началото на срока за издаването му следва да се отчита от момента на
получаване на постановлението за отказ да се образува наказателно
производство. Именно така е процедирано в настоящия случай относно
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,но не така стои въпросът относно
нарушението по чл.190,ал.3 от ЗДвП,тъй като спрямо това нарушение АУАН
не е бил прекратен видно от направената резолюция, поради което издаденото
НП на 09.03.2020г. се явява извън шест месечния срок,предвиден в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН ,доколкото АУАН е съставен на 09.10.2018г..
Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно-
наказателно производство се прекратява, ако не е било издадено НП в
шестмесечен срок от съставяне на акта. Административно-наказващият орган
е длъжен да спази предвидения в тази разпоредба срок за издаване на НП. В
чл. 34 от ЗАНН са посочени абсолютните пречки за образуване на
административно-наказателно производство и основанията за прекратяването
му. Шестмесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен
давностен срок, който изключва наказанието, поради което и
административно-наказателното производство се прекратява. Следва да се
отбележи, че режимът на давността при административно-наказателните
производства е съобразен с целите и характера на административно-
наказателната отговорност, а именно – изискванията за бързина при
установяване на нарушението, образуването на производството,
санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.
В настоящия случай,както се посочи по горе за нарушението по
чл.190,ал.3 от ЗДвП актът е съставен на 09.10.2018г. От този момент е
6
започнал да тече преклузивният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на
наказателно постановление за това нарушение. Това означава, че
наказателното постановление е следвало да бъде издадено в срок до
09.04.2019г.,тъй като за това нарушение, адм.наказателното производство не е
било прекратено на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН. Атакуваното НП обаче е
издадено на 09.03.2020 г., т. е. единадесет месеца след като е изтекъл
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН ,което опорочава процедурата и
издаденото НП и е основание за отмяната му в тази му част, като
незаконосъобразно.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя.Не се споделя доводът на жалбоподателя,че АУАН не му е бил
връчен,тъй като видно от приложения по пр.преписка се установява подпис
на наказаното лице.
Не се споделя и доводът за недостатъчна индивидуализация на свидетеля по
АУАН и липсата на подпис на свидетеля,тъй като видно от самият акт,същият
е индивидуализиран с неговите три имена и ЕГН,както и с адреса му,като има
положен подпис от страна на посочения в акта свидетел.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил.
І . Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – „ По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места… „,като в тази и част разпоредбата няма промяна.
От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за
7
лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин ,че на 09.10.2018 г., въззивникът
жалбоподател управлявал процесният лек автомобил, като се движел в района
на Община Любимец на път Стара Загора -Хасково ,ГКПП Капитан
Андреево на АМ Марица при км.89 в посока Любимец . Безспорно е и това,
че около 17.55часа , бил спрян за проверка от служители на АНО.Установява
се от гласните доказателства, че при извършената проверка полицейските
служители установили, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателят е
бил със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП.
Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе
лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено
ползване.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила
от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на
регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните
органи да информират собственика за прекратяването на регистрацията
(законът не им вменява и такова задължение).
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В
същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и
8
не се събраха.Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС,
което е било собственост на Цветан Радев Панов /съгласно писмените
доказателства приложени по АНПр/и същото е било с поставени по
съответния ред регистрационни табели, издадени за същото.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
водачът-несобственик на съответното превозно средство няма как да узнае за
служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.Липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да
предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3
от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно
поради липса на субективният елемент на визираното нарушение, тъй като
той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и
поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като
материално незаконосъобразно, издаденото наказателно постановление в тази
му част следва да се отмени.
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
Извън горепосоченото процесуално нарушение ,водещото до отмяна на
НП поради допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в
неспазване на срока предвиден в чл.34 от ЗАНН за издаване на НП за пълнота
на съдебният акт,съдът излага следните изводи:
Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се заплаща в
9
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване."
Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния
акт от посочените в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде прецизно
индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да
може да бъде проверено дали е спазен законовия едномесечен срок.
В процесното НП единственото, което е отразено във връзка с това
нарушение е, че водачът не е изпълнил финансовите си задължения да за
плати наложена глоба в срока за доброволно изпълнение. Следователно, в
случая от текстовото описание на нарушението се налага извод, че водачът
има неплатената глоба, но не е индивидуализирано,въз основа на какъв
акт/НП или ЕФ или съдебно решение/ като не е отразено дали и на коя дата е
влязъл в сила, за да може да се прецени дали е изтекъл срока за доброволно
плащане,респективно след този срок глобата не е заплатена доброволно.
Също така не е посочен и размера на наложената глоба. Това
неконкретизиране и липса на изчерпателно описание представлява нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част,
тъй като е съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя.
Същественото при така вмененото административно нарушение обаче е, че
дори гореописания порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е
незаконосъобразно, т. к. посочената като нарушена разпоредба на чл. 190, ал.
3 от ЗДвП не води до административнонаказателна отговорност, доколкото
само определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а
от неспазването му се поражда правото на държавата за принудително
изпълнение върху вземането. Неплащането на глоба в срока за доброволно
изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба, а последиците при
неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП имат друг характер и се
изразяват в предприемане на мерки за принудително изпълнение на
задължението. Съгласно мотивите на Конституционният съд по К.Д.
№3/23.03.2021г. постановено по конституционно дело № 11/2020 г. „Тази
разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност
доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за
10
неспазване на този срок“. Приемането на обратното означава създаването на
процедура за спираловидно увеличаване задълженията на един водач, без да
има конкретно развитие и разрешение, а смисълът на тази разпоредба е
именно започване на процедура по изпълнение на наказанието, а не
правопораждащ факт за нови нарушения и финансови задължения.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че липсват ангажирани
доказателства от страна на АНО,че какъв е акта въз основа на който е
наложено наказанието глаба и кога е влязъл в сила.
По изложените доводи ,съдът намира,че НП в тази му част следва да се
отмени, като незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се претендират разноски още с жалбата ,но представеното към нея
пълномощно не се установява такива да са сторени,тъй като няма отразяване
на сума и съответно заплащане на такава,поради което съдът искането се
явява неоснователно.
По делото се констатираха направени разноски в размер на 37лева –пътни
за явяване на свидетел, платени от БС на съда ,но доколкото обжалваното НП
следва да се отмени,то същите следва да останат в тежест на РС Свиленград.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО
не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени
Списъци на разноските от тяхна страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №20-1253-002485 от 09.03.2020година на Началника
група към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , с което Б.
ТР. Б. с ЕГН ********** от град *****, ж.к.*****, бл.*** , ,ет.14,ап.81 за
нарушение на чл.140,ал. 1от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца и за
нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
11
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените в
съдебното производство пътни разноски за явяване на свидетел в съдебно
заседание в общ размер на 37,00лв., ДА ОСТАНАТ – за сметка на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12