Р Е
Ш Е Н И Е
номер 105
08.08.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и трети юли 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 226 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2
от КТ във вр. чл. 226, ал. 3 КТ.
Производството е образувано по искова молба на
Й.А.Ф. срещу Рудник Трояново-север, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, и Т.З.З.,
с която се предявяват субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ и във вр. чл. 226, ал. 3 КТ. Ищецът твърди, че 05.02.1987 г. започнал работа в
ответното дружество, тогава наименувано СМЕК „Марица изток“, рудник „Трояново
север“, по безсрочен трудов договор на различни длъжности, последната „началник
смяна добивна промишленост РТНК“ от 09.12.2005 г. Твърди, че работил при
ответното дружество повече от 31 години, като на 04.09.2018 г. му било връчено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ. Твърди, че на 05.09.2018 г. му била връчена и
заповед № 79/23.08.2018 г., с която му било прекратено трудовото
правоотношение, считано от 05.09.2018 г., а за неспазения срок на
предизвестието му било изплатено обезщетение по чл. 220 КТ за 20 работни дни.
Твърди, че при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят
следвало да впише в трудовата му книжка данните във връзка с прекратяване на
трудовия договор. Твърди, че въпреки многократното настояване от негова страна
трудовата му книжка била връчена с 35 дни закъснение на 10.10.2018 г., заедно с
удостоверение № ЧР-22-379 от 28.09.2018 г., удостоверение УПИ-3 с изх. №
175/08.10.2018 г. и удостоверение от 28.09.2018 г. Твърди, че на първия работен
ден след получаване на документите на 12.10.2018 г. подал заявление в НОИ за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но с разпореждане от
26.10.2018 г. му било отказано поради неправилно изчисление на осигурителния
стаж от работодателя, т.к. нямал сбор от 100 точки от възраст и осигурителен
стаж. Твърди, че разпореждането му било връчено на 21.11.2018 г. заедно с опис
от 19.11.2018 г. на върнатите документи. Твърди, че едва на 21.11.2018 г. при
връчване на разпореждането на НОИ разбрал за допусната грешка при изчислението
от работодателя. Твърди, че на 23.11.2018 г. подал ново заявление за пенсия,
което било уважено с разпореждане от 15.01.2019 г., считано от 19.11.2018 г.
Твърди, че от забавата на оформянето и предаването на трудовата му книжка с 35
дни е бил възпрепятстван да подаде своевременно документите за пенсия, а поради
грешното изчисление бил лишен от правото на пенсия за периода от 05.10.2018 г.
до 19.11.2018 г. Твърди, че когато разбрал за отказа на НОИ силно се притеснил,
тъй като изведнъж останал без работа, без пенсия, без право на защита срещу
заповедта за прекратяване на ТПО, имал усещане за безизходица, не бил на себе
си, бил подтиснат, имал безсъние, страдал от силно главоболие, повишил кръвното
налягане, нарушил му се нормалния ритъм на живот, преживял силни болки и
страдания. Твърди, че среща с ръководителя на Отдел „Човешки ресурси“ при
ответното дружество – Т.З., който се държал грубо и обидно с него, вместо да му
се извини. Предвид на изложеното, и с оглед частично прекратяване на производството
по делото на основание чл. 232 ГПК и изменение на останалите два иска по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК, сторено с протоколно определение от 13.06.2019 г.,
ищецът иска от съда да осъди
солидарно ответниците да му заплатят сумите: 1334,66 лв. обезщетение за
пропусната лична пенсия в периода от 05.10.2018 г. до 19.11.2018 г. за 44 дни,
поради
неправилно изчисление на осигурителния стаж и възраст на ищеца от страна на
ответниците; 2000 лв. претърпени
неимуществени вреди като болки и страдания от вписани неверни данни в издадени документи, свързани с осигурителния стаж и
възраст и последвал отказ от НОИ да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, връчено на 19.11.2018 г., съответно с изтекъл двумесечен срок по чл.
344 КТ за предявяване на иск по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
/озаглавен становище/ от ответника Т.З.З., в който признава фактите за
връчените предизвестие на 04.09.2018 г. и заповед за прекратяване на ТПО на
05.09.2018 г. поради придобиване от ищеца на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Твърди, че видно от положения от ищеца подпис на напускателното
трудовата му книжка била предадена на 05.09.2018 г., а не на 10.10.2018 г.
Твърди, че съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж положеният
извънреден труд се вписва в УПИ 3. Твърди, че за месец септември
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Рудник Трояново-север, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, в който
взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не
оспорва обстоятелствата досежно връчените предизвестие на 04.09.2018 г. и
заповед за прекратяване на ТПО на 05.09.2018 г. поради придобиване от ищеца на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че видно от положения
от ищеца подпис на напускателното трудовата му книжка била предадена на
05.09.2018 г., а не на 10.10.2018 г. Оспорва твърденията в исковата молба, че
другите документи му били връчени несвоевременно. Твърди, че съгласно Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж положеният извънреден труд се вписва в УПИ 3.
Твърди, че за месец септември
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 13.06.2019 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 22.04.2019
г. по чл. 140 ГПК, в частта, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно сключения между Й.А.Ф. и
ответното дружество безсрочен трудов договор от 05.02.1987 г.; връчено на ищеца
на 04.09.2018 г. предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ; връчена на ищеца на 05.09.2018 г.
заповед № 79/23.08.2018 г., с която му било прекратено трудовото
правоотношение, считано от 05.09.2018 г.
При така отделените като безспорни обстоятелства, по
иска по чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът следва да докаже, че ответното
дружество и конкретно ответникът Т.З. неправилно са изчислили осигурителния
стаж и възраст в предадените му документи, в причинна връзка с което ищецът е
пропуснал да получи лична пенсия за 44 дни в периода от 05.10.2018г. до
19.11.2018г., както и размера на пропуснатото обезщетение, а по иска по чл.
226, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3 от КТ да докаже, че е претърпял неимуществени
вреди под формата на болки и страдания, които са в причинна връзка с вписани
неверни данни, издадени му от ответното дружество и ответника Т.З. документи,
свързани с осигурителния му стаж и последвал отказ от НОИ да отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, което му е връчено на 19.11.2018г. и
съответно изтекъл срок по чл. 344 от КТ за предявяване на иск по чл. 328, ал.
1, т. 10, пр. 1 от КТ, както и размера на това обезщетение.
По делото е прието като писмено
доказателство издадено от ответното дружество удостоверение изх. № ЧР-22-379 от
28.09.2018 г. /л.11/, в което е посочено, че ищецът е бил назначен на 8-часов
работен ден в периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. и за периода са му
начислени и изплатени трудови възнаграждения и внесени осигурителни вноски.
Издадено е и удостоверение изх. № 175/08.10.2018 г.
/л.12/ за осигурителния стаж на ищеца, като в забележка най-долу е посочено, че
от общия трудов стаж са извадени 6 месеца, които не се считат за трудов стаж
въз основа на присъда № 51/29.02.1988 г. за 6 месеца поправителен труд и 15%
удръжки от работна заплата от 01.07.1988 г. до 01.01.1989 г. В удостоверението
е посочено, че за 1 категория труд в периода от 05.02.1987 г. до 31.12.1999 г.
осигурителния стаж е в размер на 12 години, 10 месеца, 26 дни, като реално не
са приспаднати 6 месеца поправителен труд, които не следва да се включват.
Поради това реално 1-ва категория труд в този период е 12 години, 4 месеца и 26
дни /в този смисъл са и разпорежданията на НОИ на л.14 и л.15, както и
признанието на факта в отговора на ответника Т.З., че установили да е допусната
грешка/.
Издадено е и удостоверение изх. № ЧР-22-380 от
28.09.2018 г. /образец УПИ
По делото е прието като писмено
доказателство разпореждане № **********/26.10.2018 г. на НОИ – ТП Стара Загора
/л.14/, с което на основание чл. 98, ал. 1 КСО е отказано на ищеца отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането е
посочено, че ищецът има навършени 53 години, 3 месеца и 9 дни, и осигурителен
стаж както следва: 1-ва категория –
По делото е прието като писмено доказателство
разпореждане № **********/05.01.2019 г. на НОИ – ТП Стара Загора /л.15/, с
което на основание чл. 69б, ал. 1 КСО по заявление на ищеца от 23.11.2018 г. му
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1230,68 лв.
месечно, считано от 19.11.2018 г., а на основание §.6 от ПЗР на КСО в ограничен
размер от 910 лв. месечно. В разпореждането е посочено, че ищецът има навършени
В дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК
ответникът Т.З. посочва, че „явно при определяне на точките не сме взели
предвид пробацията. И от там идва недостига на 100-те точки“, както и „към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение Ф. е нямал сбор от
осигурителен стаж и възраст 100 точки“. Тоест ответникът Т.З. в обясненията си
посочва, че е налице недостиг на изискуемите 100 точки, въпреки че също така
посочва към 05.09.2018 г. ищецът да е имал изискуемите 53 години и 2 месеца
възраст и минимум 10 години труд при първа категория, които обстоятелства обаче
съдът отчита, че са различни и касаят различни предпоставки за отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Едно са минималните изисквания за първа
категория труд и минимална възраст за пенсиониране, друго е минималното
изискване за минимум 100 точки сбор от осигурителен стаж и възраст, като тези
обстоятелства не се припокриват и взаимоизключват.
По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът
споделя като компетентно и добросъвестно извършено. От заключението е видно, че
към 05.09.2018 г. разликата между посочените от ответното дружество 1-ва
категория труд в размер на 12 години, 10 месеца, 26 дни и в разпорежданията на
НОИ
Ищецът твърди, че разпореждането на НОИ от
26.10.2018 г. му е връчено на 23.11.2018 г., заедно с описа на документи от
19.11.2018 г. Доказателства в тази насока няма представени от ищеца, но това
обстоятелство не е оспорено от ответниците. Съответно при условие описът на НОИ
да е от 19.11.2018 г., то е и логично връчването да се е случило в следващите
дни, както твърди ищецът да се е случило на 23.11.2018 г. И действително към
тази дата е бил изтекъл 2-месечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ /а не по
чл. 344 КТ както е посочено от ищеца, но правното основание е без значение, тъй
като съдът служебно следва да го определи/ за оспорване на прекратяването на
трудовия договор на ищеца от страна на работодателя на основание чл. 328, ал.
1, т. 10, предл. 1 КТ. Изтичането на срока за обжалване на уволнението обаче не
е в причинна връзка с поведението на ответното дружество и на ответника. Дори
да се приеме, че ищецът е разбрал за грешното посочване на осигурителния му
стаж от ответника и ответното дружество в издадените му документи на 23.11.2018
г., когато е получил разпореждането на НОИ, то късното връчване на
разпореждането на НОИ, издадено още на 26.10.2018 г., по никакъв начин не може
да се вмени във вина на ответното дружество или на ответника. Затова и съдът
намира, че липсва причинна връзка между поведението на ответното дружество и на
ответника Т.З. с изпускането на срока за обжалване на прекратяването на
трудовия договор от страна на ищеца, поради което това основание за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ не е налице.
С нужната достоверност обаче се установи, че
ответното дружество и в частност ответникът Т.З. като служител на длъжност
Ръководител Отдел „Човешки ресурси“ неправилно са изчислили осигурителния стаж
на ищеца в предадените му документи, в които неправилно е изчислено ищецът да
има сбор от 100 точки от осигурителен стаж и възраст към 05.09.2018 г., с оглед
на което не е бил налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ, защото ищецът не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
към 05.09.2018 г., нито дори към 12.10.2018 г. Участието на ответника Т.З. в
неправилното изчисление се установява с неговия подпис като съгласувал
заповедта за прекратяване на ТПО № 79/23.08.2018 г. /л.10/ и предизвестието до
ищеца /л.9/. Без значение е дали ответникът Т.З. технически е изчислявал или не
осигурителния стаж на ищеца, тъй като неговата отговорност за верността на
изчисленията следва от съгласуването на документите от негова страна в
качеството му на ръководител отдел /иначе се обезсмисля съгласувателната
процедура, чиято цел е да потвърди извършените действия от служителите в
отдела/.
Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на
работника или служителя
за вписване на неверни данни в
издадените документи. Законодателят не посочва кои са издадените документи по
смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно чл. 128а, ал. 1 КТ по писмено
искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и
предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Алинея 3 на същият законов текст
посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен
да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява
прекратяването му. Тоест законодателят приравнява заповедта за уволнение като
част от документите, които работодателят следва да издава на
служителя/работника. Затова и съдът намира, че всеки документ, който
работодателят издава, в това число и заповед за прекратяване на трудовия
договор, е част от „издадените документи“, посочени в разпоредбата на чл. 226,
ал. 1, т. 2 КТ, а щом в тях са вписани неверни данни, то следва отговорност от
работодателя и виновните длъжностни лица.
В случая в заповедта за прекратяване на трудовия
договор и предхождащото я предизвестие е посочено, че ищецът е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обстоятелство обаче се
установява да не е било факт към датата на издаването им и връчването им на
ищеца. Потвърждение на неверността на този извод са и издадените от ответното
дружество документи във връзка с осигурителния стаж на ищеца, които са
послужили за подаване на документи от ищеца за отпускане на пенсия и
последващия отказ на НОИ да му отпусне пенсия поради липса на необходимия брой
точки и конкретно на изчисления осигурителен стаж /както се посочи по-горе/.
От всичко изложено до тук се установява безспорно,
че към дата 05.09.2018 г., а и към дата 12.10.2018 г., ищецът не е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а издадените от ответното
дружество документи /не само предизвестието и заповедта за прекратяване на ТПО,
но и другите документи, удостоверяващи осигурителния стаж на ищеца/ и
съгласуваните от ответника Т.З. документи /конкретно предизвестието и заповедта
за прекратяване на ТПО, тъй като в другите издадени документи няма
доказателства да са изготвени или съгласувани от ответника З./ удостоверяват
неверни данни – липса на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и неправилно изчислен осигурителен стаж. От това е последвало реално
незаконосъобразно упражняване от страна на работодателя на правото му по чл.
328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ да прекрати трудовия договор на ищеца, която
законосъобразност не подлежи на съдебен контрол поради изтичане на преклузивния
срок за оспорване на заповедта. Но пък от друга страна това са безспорно
установени по настоящото дело факти, които се отразяват пряко на отговорността
по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ и следва в тая връзка да се отчетат, независимо от
невъзможността заповедта да бъде отменена. От невярно отразените факти в
заповедта за прекратяване на ТПО на ищеца, че е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и от невярно посочените в последващо
издадените документи от ответното дружество, касаещи осигурителния стаж на
ищеца, послужили му за подаване на заявление до НОИ за отпускане на пенсия, са
последвали за ищеца имуществени вреди, които се съизмеряват реално с
пропуснатото от ищеца трудово възнаграждение, а не с пропусната от него пенсия
за периода от 05.10.2018 г. /до тази дата ищецът е получил обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие/ до 19.11.2018 г. /датата, от която реално
му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по второто заявление на
ищеца до НОИ/, на която пенсия той не е имал право преди 19.11.2018 г.
Тъй като ищецът претендира вреди за периода от
05.10.2018 г. до 19.11.2018 г., които са безспорно установени във връзка с
издадените документи с посочени в тях неверни данни от ответното дружество и в
частност и от ответника Т.З., то същият има право на обезщетение за тези вреди.
Без значение е обстоятелството, че ищецът погрешно е посочил в исковата молба и
последващото изменение да се съизмеряват тези вреди с пропуснатата от него
пенсия, а не с пропуснатото трудово възнаграждение.
От представеното заверено копие на трудовата книжка
на ищеца /л.7/ и персонални данни за ТПО на ищеца към 15.09.2017 г. /л.58/ е
видно, че последното му основно трудово възнаграждение /ОТВ/ е било в
размер на 1492 лв. Върху тази сума ищецът има право на 36% увеличение на ОТВ за
придобит трудов стаж и възраст /виж л.58/, което прави минимум на БТВ в размер
на 2029,12 лв. /1492 лв. плюс 36%/. За 44 дни, което е реално 1 месец и
половина, БТВ на ищеца е било минимум 3043,68 лв., които е пропуснал поради
невярно посочените данни в заповедта за уволнение и последващо издадените
документи на ищеца за размера на осигурителния му стаж. Този установен от съда
минимален размер на пропуснатото от ищеца трудово възнаграждение в периода от
05.10.2018 г. до 19.11.2018 г. е значително по-голям от претендираните от ищеца
1334,66 лв. за същия период, което прави и принципно безпредметно по-задълбоченото
изследване на въпроса за точния размер на претърпяната от ищеца имуществена
вреда, която би могла да е по-голяма от така установената от съда, но не и
по-малка.
По изложените съображения съдът намира, че ответното
дружество и ответникът Т.З. са отговорни солидарно към ищеца съобразно чл. 226,
ал. 1, т. 2 КТ за претърпяната от ищеца имуществена вреда във връзка с невярно
посочените данни в заповедта за прекратяване на ТПО и последващо издадените му
документи, посочващи размера на осигурителния стаж, която имуществена вреда се
установи да е по-голяма от претендираната от ищеца сума, поради което искът за
сумата от 1334,66 лв. ще се уважи изцяло.
По отношение на иска за неимуществени вреди в размер
на 2000 лв., досежно основанието невярно посочени данни в издадените документи,
свързани с осигурителния стаж и последвалия отказ от НОИ да отпусне лична
пенсия на ищеца за осигурителен стаж и възраст, съдът намира следното:
По делото е приета като писмено доказателство
епикриза /л.154-155/, от която е видно, че в периода от 27.12.2018 г. до
02.01.2019 г. ищецът е постъпил в МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков-Раднево“ ЕООД, с
окончателна диагноза „остър панкреатит“. Посочено е в епикризата, че постъпва
за пореден път на лечение, като оплакванията датират от ранния следобед на
същия ден /27.12.2018 г./ и касаещи болка в горната трета на корема, придружено
с гадене и повръщане. Видно от придружаващите заболявания ищецът е страдал от
неинсулинозависим захарен диабет. Видно е от гласните доказателства /св.
В.Ф.и св. М. Д./, че разширеното семейство на
ищеца са се събирали покрай коледните празници /24-26 декември/ и рожден на
внука на ищеца, на които събирания е традиционно в нашата страна да се
консумират значителен брой храни и напитки. От показанията на св. М. Д. е
видно, че ищецът е със значително тегло – бил е
От гласните доказателства /св. В.Ф.и св. М. Д./,
които съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и счете за съответни на
доказателствения масив с оглед личните им възприятия относно ищеца/ се
установява, че ищецът Ф. като е разбрал, че НОИ са му отказали пенсия се
притеснил, вдигнал кръвно и му станало лошо, което наложило съпругата му В.Ф.да
му даде хапчета и успокоителни. Установява се от гласните доказателства /св. Ф.,
св. З. и св. З./, че ищецът е ходил в ответното дружество, където е разговарял
и с ответника Т.З., и от там е установил, че погрешно са изчислили
осигурителния му стаж, но нищо не можело да се направи и трябвало да търси
правата си по съдебен ред. Не се установява ответникът Т.З. и други служители
на ответното дружество да са се държали грубо и обидно към ищеца /в тая връзка
виж събраните гласни доказателства/. Единствено на ищеца му е обяснено при
посещение в ответното дружество, че е допусната грешка при изчисление на
осигурителния му стаж и следва по съдебен ред да потърси правата си. От
гласните доказателства /св. В.Ф.и св. М. Д./ се установява още, че ищецът след
отказа на НОИ да му отпусне пенсия е изпаднал в депресия, не искал да се вижда
с никой, отслабнал драстично с около
Както се посочи в началото на мотивната част на
решението ищецът няма право на неимуществени вреди от изпускане на срока за
обжалване на заповедта за прекратяване на ТПО, тъй като не се установи причинна
връзка между поведението на ответниците с този факт.
Съгласно чл. 226, ал. 3 КТ обезщетението по ал. 1
обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и
неимуществените. Установява се, че отказът на НОИ да му отпусне пенсия реално
се дължи на незаконосъобразното прекратяване на ТПО от ответното дружество и
неправилното изчисление на осигурителния му стаж, тоест налице е причинна
връзка между невярно вписаните данни в заповедта за прекратяване на ТПО на
ищеца и последващо издадените му документи във връзка с размера на
осигурителния му стаж и претърпените от ищеца неимуществени вреди в тая връзка.
Неимуществените вреди съобразно чл. 52 ЗЗД се определят по справедливост. От
изложените по-горе като установени обстоятелства е видно, че ищецът е бил на
значителна възраст, човек в пенсионна възраст, имал е редица здравословни
проблеми. Ищецът се е притеснил от осъществилия се сложен фактически състав,
започващ от незаконосъобразно прекратеното му ТПО, издадените му и други
неверни документи относно размера на осигурителния му стаж и завършващ с отказа
на НОИ да му отпусне пенсия поради тези неверни факти. С оглед всички
обстоятелства и предвид факта, че все пак ищецът е придобил правото на пенсия
малко по-късно и му е отпусната пенсия от дата 19.11.2018 г., то съдът намира
ищецът да е претърпял неимуществени вреди от невярно посочените данни в
заповедта за прекратяване на ТПО и последващите документи, касаещи размера на
осигурителния му стаж, чийто размер по справедливост и с оглед икономическата
обстановка в страната съдът определя на сума в размер на 1000 лв., до която
сума искът на ищеца се явява основателен спрямо двамата ответници съгласно чл.
226, ал. 1, т. 2 КТ, а за горницата до 2000 лв. като недоказан ще се отхвърли.
По
разноските:
Тъй като
ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за
производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на делото,
дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на
ответника съразмерно с уважената част от исковете, която е в размер
на 53,39
лв. по иска за имуществени вреди и в размер на 50 лв.
по иска за неимуществени вреди. Следва да се възложи в тежест на ответника и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице или сумата от 220 лева (чл.
78, ал. 6 от ГПК).
При този
изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Доказани
разноски от ищеца са тези за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 1299 лв. по договор за правна защита и съдействие от 27.03.2019 г. /л.19/.
Не се установява ищецът да е платил възнаграждение за вещо лице в размер на 220
лв., тъй като същото е платено от бюджетните средства на съда на основание чл.
83, ал. 1, т. 1 ГПК и в този смисъл в списъка на разноски по чл. 80 ГПК на
ищеца погрешно е посочено да е платил възнаграждение за вещо лице в размер на
220 лв., а и в този смисъл на протоколното определение на съда от 13.06.2019 г.
за допускане на СИЕ и протоколното определение на съда от 23.07.2019 г. за
определяне и изплащане на възнаграждението на експерта.
Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая договорът е представен заедно
с исковата молба, в която са предявени 3 иска, като по един от тях /за сумата
от 2635,50 лв./ производството по делото беше прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттеглянето му /протоколно определение от 13.06.2019 г./. В договора
не е направено разграничение по кой иск какво е възнаграждението, като същото е
посочено общо за всички искове. Съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения по трите предварително предявени иска
минималните размери на възнагражденията съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1, предл.
последно във вр. ал. 2, т. 2 са както следва: в размер на 414,49 лв. по
оттегления иск с материален интерес 2635,50 лв., в размер на 323,43 лв. по иска
с материален интерес 1334,66 лв., и в размер на 370 лв. по иска с материален
интерес 2000 лв. Или общо по всички искове минималното адвокатско възнаграждение
сумарно е в размер на 1107,92 лв. Ищецът е платил общо 1299 лв., който размер
далеч не е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и
правна сложност на делото, поради което възражението на ответника е
неоснователно. Следва обаче с оглед прекратената част от делото и изключване на
възнаграждението по този иск, да се определи адвокатското възнаграждение на
ищеца само досежно исковете, разгледани в решението, което е в размер на 813,43
лв. /с включена съразмерна част за двата разгледани иска за разликата над
минималното посочено възнаграждение до общо уговореното възнаграждение/.
С
оглед уважената част от исковете следва ответниците да заплатят на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 569,49 лв.
При този изход
на делото ответникът също има право да му се присъдят сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал.
3 от ГПК). Съдът определя юрисконсултското възнаграждение съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 200 лв., или общо за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска следва да се присъдят разноски от 59,98 лв. За
оттегления иск и прекратеното производство разноски не се изчисляват към
момента, тъй като същите е следвало да се иска в заседанието, в който е
прекратено производството и да се иска допълване на протоколното определение по
реда на чл. 248 ГПК, което не е сторено.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, и Т.З.З., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят солидарно на Й.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ във вр. чл. 226, ал. 3 КТ сумата от 1334,66 лв.
(хиляда триста тридесет и четири лева и 66 ст.), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от пропуснат доход в периода от 05.10.2018 г. до 19.11.2018
г., поради неправилно изчисление на осигурителния стаж и възраст на ищеца и
вписаните неверни данни в издадените документи – заповед № 79/23.08.2018 г. за
прекратяване на трудовия договор и други документи във връзка с осигурителния
стаж – удостоверение № 175/08.10.2018 г., и сумата от 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на
болки и страдания, в резултата на неправилно изчисление на осигурителния стаж и
възраст на ищеца и вписаните неверни данни в издадените документи – заповед №
79/23.08.2018 г. за прекратяване на трудовия договор и други документи във
връзка с осигурителния стаж – удостоверение № 175/08.10.2018 г., в резултат на
което е последвал отказ от НОИ за отпускане на лична пенсия на ищеца за
осигурителен стаж и възраст, обективиран в разпореждане № **********/26.10.2018 г. на НОИ – ТП Стара
Загора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. до 2000 лв. и в частта за
основанието за присъждане на неимуществени вреди поради изтекъл двумесечен срок
по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иск по чл. 344 КТ за оспорване на
законосъобразността на заповед № 79/23.08.2018 г. за прекратяване на трудовия
договор на ищеца.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, и Т.З.З., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят солидарно на Й.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 569,49 лв. (петстотин шестдесет и девет лева и 49 ст.)
- разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 59,98 лв. (петдесет и
девет лева и 98 ст.) - разноски за производството за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, и Т.З.З., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят солидарно на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на РС-Раднево
сумата от 103,39 лева (сто и три лева и 39 ст.) - държавна такса за уважените
искове, и сумата от 220 лв. (двеста и двадесет лева) – заплатено от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: