№ 274
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000260 по описа за 2021 година
С Решение № 260061/12.01.2021 г., по т.д. № 1930/2020 г., СГС, ТО, VI-I
състав е осъдил на основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ „Топлофикация София“
ЕАД да заплати на „Д. и Д.“ ООД сумата в размер на 82 074.02 лева, представляваща
дължима цена на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване на съоръжение за присъединяване
към топлопреносната мрежа и абонатна станция за присъединяване на сграда – етажна
собственост УПИ ІХ-ІІ, 12 кв. 154, ул. „Антим І“ № 52-54, за периода от 10.01.2013 г. до
21.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21.02.2017
г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 7 323.60
лева, представляваща направени по делото разноски.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“
ЕАД, която моли същото да бъде отменено и въззивният съд да отхвърли предявения иск.
Поддържа, че съгласно чл.24 от Предварителен договор за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди, сключен с „Д. и Д.“ ООД, „Топлофикация
София” ЕАД имало право да използва изградените от потребителя съоръжения за развитие
на топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на
топлинна енергия, без да нарушава договорената с потребителя мощност към
присъединителния топлопровод, предмет на този договор, независимо от собствеността му.
Не оспорва, че съгласно чл.137, ат.2 от ЗЕ топлопреносното предприятие заплаща цена за
ползване на съоръженията по ал.1, изградени от клиентите, но счита, че ищецът би се
обогатил неоснователно получавайки претендираната от него сума, тъй като никой не
можело да черпи права от неправомерното си поведение. „Д. и Д.“ ООД не депозирало
необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване в „Топлофикация
София” ЕАД в по-кратки срокове и претендирало сума, която по размер би била далеч по-
малка, ако ищецът бил изпълнил това. „Топлофикация София“ ЕАД предоставило на
вниманието на „Д. и Д.“ ООД различни варианти, никой от които не бил одобрен. Закона за
енергетиката не предвиждал задължение на клиента да предостави изискуемия набор от
документи в топлопреносното предприятие в най-кратки срокове за извършването на
процедурата по прехвърляне на собствеността на енергийния обект, обаче в правото
съществували основни принципи (принципът на справедливостта, принципът за забрана за
1
злоупотреба с право и принципът за добросъвестността), които в случая ищецът нарушил.
Съгласно чл.137, ал.3 от Закона за енергетиката, отношенията по прехвърляне на
собствеността на енергийния обект се уреждали в договора за присъединяване по чл. 138,
ал. 1 от Закона за енергетиката. Ищецът не бил представил императивно заложените в чл.31,
ал.З от Наредба за топлоснабдяването документи: 1./ документите за собственост, право на
ползване или право на строеж съгласно чл. 182 ЗУТ на собствениците или титулярите на
вещно право на ползване в топлоснабдявания обект; 2./ нотариално завереното пълномощно
на лицето, упълномощено да представлява собствениците или титулярите на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост; 3./ декларацията от лицето по т. 2, че на посочения
адрес има цялостно изградени инсталации за отопление и горещо водоснабдяване,
изпълнени и комплектувани съгласно одобрените инвестиционни проекти; 4./ решението на
общото събрание за сгради - етажна собственост, съгласно чл. 29, ал. 3 или декларация на
собственика или ползвателя за безвъзмездно предоставяне на помещение за абонатна
станция; 5./ одобреният инвестиционен проект и разрешението за строеж. Тези документи
следвало да бъдат неразделна част от договора за присъединяване. Това правело обективно
невъзможно „Топлофикация София” ЕАД да сключи окончателен договор за
присъединяване и на по-ранен етап да уреди отношенията относно собствеността на
енергийния обект с „Д. и Д.“ ООД. Злоупотреба с право е налице и когато духа и буквата на
закона се противопоставят. Употребата на субективните права с цел да се увредят чужди
права представлявала злоупотреба с права. Конституцията на Република България с чл.57,
ал.2 забранява злоупотребата с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права
или законни интереси на други. Съгласно чл.137, ал.З от Закона за енергетиката
отношенията по прехвърляне на собствеността на енергийния обект се уреждали в договора
за присъединяване по чл. 138, ал. 1 от Закона за енергетиката. „Топлофикация София” ЕАД
подготвило и публикувало на страницата си в интернет процедура и списък на документите,
необходими за осъществяване на процедурата по изкупуване на енергийни обекти. Ищецът
не е представил пред дружеството всички необходимите документи и препятствал
изкупуването на топлинния обект на по-ранен етап, в който случай сумата за ползването би
била далеч по-малка. Въззивникът счита, че ищецът не се е легитимирал като собственик на
съоръженията.
От друга страна, въззивникът сочи, че съгласно § 4, ал. 4а от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за енергетиката в случай, че сделката по изкупуване не
е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в срок три
месеца след покана от страна на собствениците по ал.1, е длъжно да плаща наем по
методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. По
делото не било доказано такова искане да е отправяно от страна на ищеца. Разпоредбата е
обнародвана в ДВ бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г. и като материална правна норма
действала занапред. В случая обаче новият граждански закон се прилагал към заварени
факти и правоотношения, но за в бъдеще, което действие било различно от обратното
действие на правната норма.
Отделно въззивникът поддържа, че вземането за цена за ползване на
присъединителния топлопровод било частично погасено по давност. Касаело се за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „В” от ЗЗД, а не за общата петгодишна
давност.
Въззиваемият „Д. и Д.“ ООД оспорва подадената жалба и моли въззивния съд
да потвърди първоинстанционното решение. Поддържа, че многократно е канил въззивника
да изкупи съоръжението. Съгласно чл.137, ал.2 от ЗЕ в случаите, в които топлопреносните
съоръжения са изградени от клиента, собствеността върху тях възниква за него и тъй като
въззиваемият изградил процесните съоръжения, същият имал право да получи
обезщетението за тяхното ползване. Отношенията по изкупуване на процесните съоръжения
2
били ирелевантни към възникването на правото на въззиваемия да получи обезщетение.
Всички кумулативно изисквани от чл.59 от ЗЗД предпоставки за получаване на обезщетение
били доказани в производството. При отсъствие на сключен договор за достъп с цена за
ползване, отношенията между страните били на плоскостта на неоснователното обогатяване,
поради което за вземането се прилагала петгодишна давност. Разпоредбата на § 4, ал. 4а от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката не била приложима към
процесните отношения.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, направени в първоинстанционното производство и въззивната
инстанция, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Д. и Д.“
ООД осъдителен иск срещу ответника „Топлофикация София” ЕАД за сумата 82 074.02
лева, представляваща дължима цена на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване на
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на описаната в исковата молба
жилищна сграда за периода от 10.01.2013 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на
20.12.2011 г. между страните е подписан предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди с предмет изграждане на
присъединителен топлопровод и абонатна станция от и за сметка на ищеца, включващи
присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду ф 273, 2Ду ф114 и ф60 и съответна дължина
по трасе 51,40м, 35м и 5,50м - съоръжение за присъединяване. Съоръжението било
необходимо за захранване с топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване жилищната сграда – етажна собственост, находяща се на адрес гр. София,
УПИ ІХ-ІІ, 12 кв. 154, ул. „Антим І“ № 52-54. Съоръжението за присъединяване
представлявало самостоятелен обект. С договора е уговорено, че собственик на строежа -
съоръжението за присъединяване до прехвърляне на право на собственост върху същия на
ответника е „Д. и Д.“ ООД. Ищецът изпълнил точно договора за присъединяване и
съоръжението било изцяло завършено съобразно одобрените проекти за негова сметка,
прието било от ответника и въведено в експлоатация на 10.01.2013 г., от която дата се
ползвало по предназначението му. Съгласно изменението на ЗЕ – чл. 137, ал. 2 /редакция
ДВ, бр. 74 от 2006 г./, ответникът дължал цена за ползване на съоръженията, изградени от
ищеца. Ищецът отправил неколкократно покани, както за изпълнение на задължението на
ответника за изкупуване на съоръжението, така и за заплащане на дължимата цена за
ползването на същото. В качеството си на енергийно дружество, ответникът имал
законоустановено задължение за изкупуване на енергийни обекти, които са собственост на
трети лица – без лиценз и право да извършват дейности в областта на енергетиката.
Ответникът не изпълнил задължението си да изплати изграденото от ищеца съоръжение, да
заплати разходите за изграждането му, както и цената за ползването на това съоръжение.
Липсвала постигната никаква уговорка относно размера на цената на ползване. Не бил
налице договор относно цената на ползване. За ползването на съоръжението „Топлофикация
София” ЕАД дължала заплащането на стойността на това негово ползване на основание чл.
137, ал. 2 ЗЕ, представляващ проявление на принципа по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът „Топлофикация София” ЕАД оспорва иска. Твърди, че съгласно
чл. 24 от предварителния договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна
енергия за битови нужди, има право да използва изградените от ищеца съоръжения за
развитие на топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители
на топлинна енергия, без да нарушава договорената с потребителя мощност към
присъединителния топлопровод, предмет на този договор, независимо от собствеността му.
3
Не спори, че чл. 137, ал. 2 ЗЕ гласи, че топлопреносното предприятие заплаща цена за
ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите, но счита, че ищецът би се
обогатил неоснователно получавайки претендираната от него сума като това било и в
противоречие на основния принцип в правото, че „никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение“. Оспорва твърденията, че неколкократно е отклонявал
поканите на ищеца за изпълнение на задължението за изкупуване на енергийния обект.
Твърди, че ищецът не е представил императивно заложените в чл. 31, ал. 3 от Наредба за
топлоснабдяването документи, които следва да бъдат неразделна част от договора за
присъединяване, което е довело до обективната невъзможност „Топлофикация София“ ЕАД
да сключи окончателен договор за присъединяване, в който на по-ранен етап да уреди
отношенията относно собствеността на енергийния обект с „Д. и Д.“ ООД. Прави
възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на част от претенцията, като
твърди, че се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Поддържа, че
не е доказано, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, тъй като
възложителите посочени в документацията са етажните собственици в жилищната сграда.
Посочва, че съгласно § 4, ал. 4а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
енергетиката в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован
отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на
собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в
зависимост от типа и мощността на съоръжението. По делото не се доказа такова искане да е
отправяно от страна на собствениците на процесните енергийни обекти към „Топлофикация
София“ ЕАД, нито дружеството необосновано да е отказало да изкупи процесните
съоръжения.
По делото е представен предварителен договор за присъединяване на енергиен
обект І 1271/20.12.2011 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Д. и Д.“ ООД.
Съгласно чл. 1, договорът обхваща взаимоотношенията на страните, свързани с изграждане
на нов енергиен обект и техническите изисквания за присъединяване на сграда – етажна
собственост УПИ ІХ-ІІ, 12 кв. 154, ул. „Антим І“ № 52-54. Съгласно чл. 2, ал. 1
присъединяването се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция. В чл.2, ал.2 са уговорени техническите
параметри. С чл. 7 изпълнителят се е задължил да изгради за своя сметка строежа съгласно
техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучвани за
присъединяване и утвърдените проекти. Уговорено е, че до прехвърляне на правото на
собственост върху строежа на „Топлофикация София” ЕАД, „Д. и Д.“ ООД е негов
собственик. С чл. 18 е уговорено, че „Топлофикация София” ЕАД има право да използва
изградените съоръжения за развитие на топлопреносната мрежа, да разрешава
присъединяване на нови потребители на топлинна енергия, без да нарушава договорената с
„Д. и Д.“ ООД мощност към присъединителния топлопровод, предмет на договора,
независимо от собствеността му.
С разрешение за ползване № СТ-05-50/10.01.2013 г., издадено от Дирекция за
национален строителен контрол, е разрешено ползването на строеж за „Жилищна сграда с
23 апартамента, 2 магазина, подземен гараж, 10 гаража на кота 0,00, Външен топлопровод
по ул. „Цар Симеон“ с дължина 51,4 м, външен топлопровод по ул. „Антим І“ с дължима 35
м, топлопроводно отклонение и абонатна станция на жилищна сграда, Външно ел.
захранване с кабели НН 1кV на жилищна сграда“, с местонахождение: УПИ ІХ-11, 12, кв.
154, зона Б-3, р-н Възраждане – СО, с административен адрес: ул. „Антим І“ № 52-54, гр.
София. Изброени са възложителите на строежа, между които и „Д. и Д.“ ООД.
Представена е Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
4
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
Представен е инвестиционен проект за процесното съоръжение, към който е
приложен протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия.
Представен е нотариален акт № 83/7.10.2009 г., в който е инкорпориран
договор, по силата на който изброените в него физически лица учредяват право на сроеж на
„Д. и Д.“ ООД върху УПИ VIII-8,9, кв.154 по плана на гр.София, местност Б-3 на адрес:
ул.Антим I № 52.
Със заявление от 24.02.2015 г. „Д. и Д.“ ООД е поискал от „Топлофикация
София“ ЕАД сключване на окончателен договор за присъединяване на битов клиент към
топлопреносната мрежа на гр. София по отношение на спорния обект.
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел Б. Н. Н., от
чиито показания се установява, че работи в „Стийл проект“, което дружество било
подизпълнител на „Д. и Д.“ ООД за строително-монтажни работи на сграда и на
топлопровод на ул. „Антим I“ № 52. Топлопроводът бил направен към края на 2012 г. –
началото на 2013 г. и бил приет от държавна приемателна комисия, като имало представител
на ответника „Топлофикация София“ ЕАД. Присъединителното съоръжение било прието в
началото на 2013 г. Знае за подписания предварителен договор, тъй като бил при
подписването му с госпожа Д.а. Не сключили окончателен договор, тъй като ответникът
отказал. Пред 2015 г. той и госпожа Д.а отишли в сградата на „Топлофикация София“ ЕАД
и занесли в деловодството всички необходими документи за сключване на договор за
изкупуване. Викнали ги няколко пъти и искали да се плати с топлинна енергия. Доколкото
си спомня, не са им казвали да представят още документи. Топлопроводът се ползва от 2013
г. Не е спирал да се ползва от 2013 г. насам. Към този топлопровод са присъединени още 2
сгради. „Д. и Д.“ ООД разплащал на „Стийл проект“ сумите за топлопровода.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа
експертиза. От неоспореното заключение се установява, че съоръженията за присъединяване
на сградата отоплителна инсталация на процесната СЕС към топлопреносната мрежа на
София, „Топлофикация София“ ЕАД, в това число процесните топлопроводно отклонение и
абонатна станция, са въведени в експлоатация по смисъла на ЗУТ, съгласно техническите
изисквания, на 10.01.2013 г. С договор № 238/27.12.2013 г. по реда на ЗЕ/НТ към
топлопреносната мрежа на ответника е присъединена процесната СЕС. Този акт касае
ползването на съоръженията от собственика им и с него са присъединени по смисъла на
ЗЕ/НТ към топлопреносната мрежа на ответника в качеството му на топлопреносно
предприятие. Стойността на цената за ползване на процесните ДМА, определена помесечно
в рамките на процесния период от 10.01.2013 г. до 21.02.2017 г. е 82 074.02 лева с ДДС. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило, че от предоставените му данни се установява,
че съоръженията за присъединяване са изградени със средства /пари и материали/ на „Д. и
Д.“ ООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД във вр. чл.137, ал.2 от ЗЕ за
сумата 82 074.02 лв., представляваща цена за ползване на изградените от ищеца съоръжения
за периода от 10.01.2013 г. до 21.02.2017 г.
5
Уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е обусловено от доказването на размера
както на обогатяването, така и на обедняването, тъй като се дължи по-малката сума между
тях. Необходимо е още да се установи връзка между обедняването и обогатяването, която да
поизтича от един и или няколко общи факти.
Нормата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ предвижда, че при присъединяване на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него
и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са за негова сметка.
Алинея втора на същия член визира възможността за изграждане на съоръженията от
клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
клиента. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок
до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1
ЗЕ / чл. 137, ал. 3 ЗЕ/. С разпоредбите на пар. 4 ПЗР на Закона за енергетиката е предвидено
задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия на енергийни обекти и
съоръжения, които към момента на влизане в сила на закона са собственост на трети лица.
Нормите свързват вещно-прехвърлителното действие в полза на енергийните предприятия с
възмезден договор за продажбата им, като визират срока за изкупуване, определянето на
цената при липса на съгласие на страните, задълженията за продажба, съответно изкупуване
и последиците от неизпълнението му.
Разпоредбата на чл.137, ал.2 от ЗЕ определя възмездното ползване от
топлопреносното предприятие на присъединителният тръбопровод, съоръженията към него
и абонатната станция, в случаите когато, те са изградени от клиентите на предприятието.
Това е предвидено и с чл. 17, ал. 4, т. 11 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, която е отмемена, но е приложима към отношенията между страните.
Предпоставка за задължението е съоръженията да са изградени след съгласуване с
топлопреносното предприятие.
В процесния случай, съоръжения на ищеца - топлопровод са изградени въз
основа на сключен между страните предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 20.12.2011 г. По делото са
представени строителни книжа /монтажен план и инвестиционен проект; протокол за
проведени 72 часа проби и разрешение за ползване от 10.01.2013 г./, установяващи
изпълнението на поетото по предварителния договор задължение на ищеца по изграждането
на присъединителен топлопровод. Следователно е възникнало основанието, в съответствие с
чл. 138, ал. 1 ЗЕ и съобразно чл. 4 от предварителния договор вр. с чл. 17, ал. 3 от Наредбата,
да бъде сключен писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа. Този
договор, съобразно чл. 17, ал. 4 от Наредбата, трябва да обективира и цената по която, ще
бъдат закупени от топлопреносното предприятие съоръженията.
Няма спор между страните като не са представени и доказателства за
сключването на такъв договор между собственика на съоръженията и топлопреносното
предприятие. По делото е представено заявление от 24.02.2015 г., с което ищецът е отправил
искане за сключване на договор за присъединяване.
Съдът намира недоказано възражението на ответника, че причина да не се
сключи договор за прехвърляне собствеността върху съоръженията е ненадлежното
окомплектоване на необходимите документи от ищеца. Приетите писмени доказателства,
заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля еднозначно
установяват осъществяването на енергийния обект след съгласуване с ответника и в
изпълнение на сключения през 2011 г. предварителен договор. Изграждането е извършено
при наличие на необходимите строителни книжа. За строежа е издадено разрешение за
ползване след направени в присъствието на представител на ответника 72 часови проби.
Съдът намира недоказано възражението за злоупотреба с права от страна на
6
ищеца. Искането от съда за защита на съществуващо право при неговото установено
нарушаване от страна на ответника не представлява злоупотреба.
По делото не се спори, че съоръженията се използват. Разпитания свидетел
установява, че изградените от ищеца съоръжения са предадени на ответника в края на 2012
г. началото на 2013 г. и оттогава се ползват непрекъснато. Ето защо, при липсата на
договорна обвързаност между страните, отношенията между тях следва да се уредят на
плоскостта на неоснователното обогатяване, а предявеният иск да бъде квалифициран като
иск с правно основания чл. 59 ЗЗД, с оглед задължението на ответната страна за заплащане
на обезщетение, предвид разместването на имуществени блага без основание.
Обектите от чието ползване произтича факта на обогатяването и обедняването
на страните са с особен статут, регулиран от нормативната уредба /Закона за енергетиката и
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм.// и не могат да имат друго,
различно в гражданския оборот, предназначение. Дадените с §1, т. 1, т. 65 и т. 23 от ДР на
ЗЕ дефиниции определят топлопроводите като енергийни обекти, част от топлопреносната
мрежа на страната. При тези съпътстващите вещта ограничения, обогатяването и
обедняването са съизмерими със сумата, с която топлопреносното предприятие се е
обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл.
138, ал. 1 ЗЕ, която е идентична със сумата, с която собственикът на енергийните уредби и
съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха
сключили договор по посочения законов текст. Размерът на обезщетението следва да се
определи по Методиката, приета от ДКЕВР по протокол № 27/04.02.2008 г. на основание чл.
117, ал. 7, чл. 138, ал. 3 и чл. 197, ал. 7 от ЗЕ, която съобразно т.1, б."б" урежда начина на
определяне на цените по договори за предоставен достъп от потребители през собствените
им уредби и/или съоръжения на топлопреносни предприятие, за целите на преноса на
топлинна енергия до други потребители.
Цената за предоставен достъп до съоръженията на ищеца за периода от
10.01.2013 г. до 21.02.2017 г., изчислена по посочената Методика от заключението на
съдебно-техническата експертиза, е 82 074.02 лв. и в този размер следва да бъде определено
дължимото от ответника обезщетение за ползваните без основание през исковия период на
процесното съоръжение.
Въззивният съд намира възражението за изтекла погасителна давност
неоснователно. Процесното вземане за обезщетение няма характер на периодично плащане,
поради което по отношение на него не е приложима по-кратката три годишна погасителна
давност, съобразно чл. 111, "в" ЗЗД. Отличителна черта на периодичните плащания е
предварително определения падеж. По отношение на вземането за обезщетение не е налице
предварително определен падеж. Към това вземане е приложима е общата пет годишна
давност по чл. 110 ЗЗД. Процесният период е с начална дата 10.01.2013 г., като исковата
молба е подадена на 21.02.2017 г., което е в рамките на давностния срок.
Неоснователно е и поддържаното възражение, относно материалноправната
легитимация на ищеца с доводите, че процесните съоръжения са собственост на етажните
собственици принадлежат към общите части, етажна собственост. Разпоредбата на чл. 140,
ал. 3 ЗЕ определя като обща етажна собственост сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване. В §1, т. 3 от ДР от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването като "сградна инсталация" е дефинирана съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. От това следва, че присъединителния тръбопровод не попада в
режима на етажната собственост.
Неоснователни са и доводите на ответника, че приложение следва да намери §
4, т. 4а от ДР на ЗЕ. Разпоредбата е материалноправна и се прилага за в бъдеще след
7
влизането й в сила, което е станало на 08.05.2018 г. Същата е неприложима към вземанията,
възникнали преди 08.05.2018 г., каквото е процесното вземане.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и доказан и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По направените от страните разноски:
При този изход на делото правото да му бъдат присъдени разноските в
настоящото производство се поражда за въззиваемия, в приложение на чл.78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, който претендира разноски в размер на 1800 лв., които следва да се възложат в тежест
на „Топлофикация София“ ЕАД .
Въззивникът е направил възражение за прекомерност. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. във вр. пар.2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 3292.22 лв. като заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение е в по-малък размер. Съдът намира, че следва да бъде присъдена сумата на
пълния заплатен хонорар на адвоката. Възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260061/12.01.2021 г., по т.д. № 1930/2020 г.,
СГС, ТО, VI-I състав като законосъобразно и правилно постановено.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, да заплати на „Д. и Д.“ ООД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1800 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8