Р Е Ш Е Н И Е № 394
Гр. Сливен, 14.12.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесети първи ноември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ……………….
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 248 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, като оспорването намира правното си основание в
чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба
от Н.Ж.Ж., п. в хода на производството и
конституирани като оспорващи н. Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. срещу Решение № 1012-19-44#3/29.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с
което е отхвърлена жалбата на Н.Ж. против Разпореждане № 2113-19-1661#16 от 30.03.2023 г., издадено от ръководителя на
пенсионно осигуряване, с което на заявителя е отказано о. на л. п. за о. с. и
в. по чл. 69б ал. 2 от КСО.
В жалбата се изразява
несъгласие с постановеното административно решение. Твърди се, че при
извършване на една и съща дейност през периода 16.07.1981 г. – 22.11.2022 г. от
втора категория труд е признат само този, полаган в периода от 16.07.1981 г. до
25.10.1992 г., като в периода от 01.11.1992 г. до 22.11.2022 г. трудовият стаж
е определен от трета категория. Счита, че от представените към заявлението
документи се установява, че отговаря на критериите по чл. 69 ал. 2 от КСО. За
периода 09.11.1983 г. до 25.10.1992 г. жалбоподателят изпълнявал длъжността н. А.
б. в с. П. Г., в периода от 01.11.1992 г. до 31.01.1995 г. изпълнявал същата
длъжност на същото място и при същите условия и следвало да се зачете като
първия посочен период като работа от втора категория труд, а в периода
01.02.1995 г. – 01.01.2000 г. изпълнявал същите дейности и условия, като само
наименованието на юридическото лице било различно. В тази връзка твърди, че
вместо зачетения втора категория труд от 9 години, 1 месец и 28 дни, следвало
да се приеме 16 години, 3 месеца и 28 дни. Моли съда да отмени атакуваното
административно решение и задължи ответния орган да изчисли действителния
трудов стаж и му отпусне лична пенсия. Претендира разноски.
В с.з. оспорващите,
редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.
В с.з.
административният орган, чрез представител по пълномощие гл. юрк. И. М. - Г. оспорва жалбата. Заявява, че от събраните
по делото доказателства, в т.ч. експертното заключение се установява, че стажът
на Ж. в процесния период е правилно зачетен като такъв от трета категория. В
писмени бележки прави пълен анализ на събраните в хода на административното
производство писмени доказателства и излага подробни съображения за законосъобразност
на атакуваното решение. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенции за
присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 01.12.2022 г. Н.Ж.Ж. подал в ТП на НОИ - Сливен заявление с вх. № 2113-19-1661
(л. 61) за о. на л. п. за о. с. и в. по чл. 696 от КСО. Към заявлението Ж. приложил
следните документи: трудова книжка № 605, издадена от СМУ „П. с.“ - гр. Сливен,
военно-отчетна книжка 048425, удостоверение обр. УП-3 с № 67 от 22.07.2007 г.,
издадено от „П. с. Сливен" АД - гр. Сливен, удостоверение обр. УП-3 с №74
от 11.06.2008 г., издадено от ЕТ „НИЖ - Н.Ж."***, удостоверение обр. УП-3 с № 63, издадено на 24.08.2011 г. от „А. б. П. Г."
ООД, гр. Сливен и удостоверение обр. УП-2 с № 53, издадено на 18.05.2009 г. от
„П. с. Сливен" АД - в ликвидация.
При извършената
проверка на представените към заявлението документи и констатация на
компетентния орган, че през периода от 01.11.1992 г. до 31.12.1999 г.
заявителят е имал качеството на самоосигуряващо се лице и не е представил
осигурителни книжки, а удостоверения обр. УП-3, издадени от ЕТ „НИЖ – Н.Ж.“
и „А. б. П. Г." ООД, гр. Сливен, с
писмо № 2113- 19-1661#3/05.12.2022 г. н. отдел „Пенсии" при ТП на НОИ –
Сливен поискал от н. на отдел „КПК“ при
ТП на НОИ - Сливен извършване на заверка на осигурителния стаж и доход, върху
който са внесени дължимите осигурителни вноски за периода 01.11.1992 -
31.01.1995 г., през който жалбоподателят се е осигурявал, като собственик на ЕТ
„НИЖ - Н.Ж.". Въз основа на това писмо в информационната система на НОИ
била извършена проверка с резултати, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-19-01283198
от 09.01.2023 г. В хода на същата се установило, че в досието на ЕТ „НИЖ-Н.Ж." се съхранява декларация,
подадена от търговеца в качеството му на самоосигуряващо се лице за начало на
дейността от 26.10.1992 г. Установено било още и наличие на съхранени отрязъци
от осигурителна книжка и зачетен осигурителен стаж и доход от 01.11.1992 г. до
31.12.1993 г. като самоосигуряващо се лице. Пак във връзка с горната
констатация н. отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Сливен с писмо изх. № 2113-19-1661#4/05.12.2022
г. изискал от н. на отдел „КПК“ при ТП на НОИ - Сливен да завери осигурителния
стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски за периода
01.02.1995 г. - 21.04.2003 г., през който жалбоподателят се е осигурявал като с.
в "А. б. П. Г." ООД. По повод на това писмо, с приемо-предавателен
протокол от 30.01.2023 г. на н. на сектор „Отпускане на пенсии" била
предадена осигурителна книжка на Ж. със зачетен осигурителен стаж и доход от 01.02.1995
г. до 31.12.1999 г. в „А. б. П. Г." ООД. В същата осигурителна книжка на
жалбоподателя бил зачетен и осигурителен стаж и доход от 01.01.1994 г. до
31.01.1995 г. в ЕТ „НИЖ-Н.Ж.".
С писмо изх. № 2113-19-1661#1/05.12.2022 г. н. отдел „Пенсии" при ТП на НОИ –
Сливен поискал от н. на отдел „КПК“ при ТП на НОИ - Стара Загора да завери
осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни
вноски за периода 01.01.2003 г. - 06.01.2015 г., през който оспорващият се е
осигурявал като с. в "А. б." ООД. В отговор на това писмо в ТП на НОИ
– Стара Загора била извършена проверка с резултати, обективирани в Констативен
протокол № КВ-5-23-01249959 от 12.12.2022 г., изпратен до ТП на НОИ – Сливен с писмо изх. № 2113-19-1661#6/12.12.2022 г.,
ведно със служебна бележка изх. № 2113-19-1661#5/12.12.2022 г. за осигурителен
стаж/доход на Н.Ж.Ж.. Съгласно данните в констативния
протокол, Ж. с декларация, считано от 06.01.2015 г. е прекъснал дейност в „А.
б." ООД и за него не е внесена осигурителна вноска като самоосигуряващо се
лице за периода от 01.01.2015 г. до 05.01.2015 г. След извършена повторна
проверка и кореспонденция, с писмо № 2113-19-1661#15 от 28.03.2023 г. ТП на НОИ
- Стара Загора представили повторна служебна бележка № 2113-19-1661#13/27.03.2023
г., с която се анулира предходната и на заявителя е зачетен осигурителен стаж
за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2014 г.
Въз основа на
извършените проверки и събрани писмени доказателства, на 30.03.2023 г.
Ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Сливен постановил
Разпореждане № 2113-19-1661#16 (л. 17), с което
приел, че към датата на заявлението - 01.12.2022 г. Н.Ж.Ж.
има навършена възраст 60 години, 10 месеца и 04 дни и зачетен осигурителен стаж
към тази дата, както следва: осигурителен стаж от II
категория труд – 09 години, 01 месеца и 28 дни (превърнат
към III категория труд на
основание чл. 106 от КСО – 11 години, 05 месеца и 13 дни),
осигурителен стаж от III категория труд – 30
години 10 месеца и 16 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към III
категория труд на основание чл. 106 от КСО – 42 години, 03 месеца и 29 дни. Компетентният
орган формирал извод, че заявителят не отговаря на условията на чл. 69б ал. 2
от КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж при втора категория труд и не
е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на
заявлението – 01.12.2022 г. и постановил отказ за о. на л. п. за о. с. и в. по
чл. 69б ал. 2 от КСО.
Срещу
разпореждането Н.Ж. депозирал жалба до Директора на ТП на НОИ – Сливен вх. №
1012-19-44/29.05.2023 г., в която изразил несъгласие с постановения отказ, с
твърдение, че зачетеният от втора категория труд следва да е не 09 години, 01
месеца и 28 дни, а 16 години, 03 месеца и 28 дни, което било видно от
представените по преписката трудова и осигурителна книжка.
На 29.06.2023 г.
Директорът на ТП на НОИ – Сливен се произнесъл с Решение № 1012-19-44#3, с което отхвърлил подадената срещу Разпореждане №
2113-19-1661#16/30.03.2023 г. на Ръководител ПО жалба от Н.Ж.Ж.. Актът бил връчен на неговия адресат на 05.07.2023 г., а
жалбата срещу същия – депозирана до настоящия съд на 07.07.2023 г.
По делото е
извършена и приета съдебно – икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като подробна, задълбочена,
неоспорена и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съгласно експертното заключение, през периода 01.11.1992 г. – 31.01.1995 г. Н.Ж.
има 2 години и 3 месеца стаж от III категория, зачетен
по осигурителна книжка, в който период лицето е упражнявало дейност като
едноличен търговец с фирма „НИЖ – Н.Ж.“ – с. К. в качеството на самоосигуряващо
се лице. През периода 01.02.1995 г. – 31.01.1999 г. оспорващият има 4 години и
11 месеца осигурителен стаж от трета категория труд, упражнява дейност като
самоосигуряващо се лице – с. в „А. б. П. Г.“ ООД. Според експертното
заключение, налице е разлика в длъжността, работното място и категорията труд,
при които е работил и съответно се е осигурявал жалбоподателят за периода от
16.07.1981 г. до 25.10.1992 г. от една страна и в периодите от 01.11.1992 г. до
31.01.1995 г. и от 01.02.1995 г. до 01.01.2000 г. Анализът на вещото лице по
отношение на тази разлика сочи, че през периода от 16.07.1981 г. до 25.10.1992
г. Ж. е изпълнявал длъжности по трудово правоотношение „организатор
строителство на обект“, „н. строителен обект“ и „н. А. б.“ при осигурителя „П.
с. – Сливен“ АД при условията на Кодекса на труда, като положеният труд е от II категория по т. 66и от ПКТП (отм.). През периода
01.11.1992 г. – 31.01.1995 г. Ж. е полагал личен труд като едноличен търговец с
фирма „НИЖ – Н.Ж.“, а през периода от 01.02.1995 г. – 31.12.1999 г. – като с. в
„А. б. П. Г.“, в които периоди е в качеството на самоосигуряващо се лице и
доказва осигурителен стаж по осигурителна книжка след заверка от контролен
орган на НОИ, с размер на осигурителен стаж, както следва: от 16.07.1981 г. до
25.10.1992 г. – 09 г. 01 м. 28 дни – II категория, от
01.11.1992 г. до 31.01.1995 г. – 02 г. 03 м. 00 дни – III категория
и от 01.02.1995 г. до 01.01.2000 г. – 04 г. 11 м. и 00 дни от III категория.
През периода 01.11.1992 г. до 31.01.1995 г. Ж. не е работил по трудово
правоотношение, осигурявал се е като самоосигуряващо се лице, подавал е
декларация за започване на дейност и осигуряване с посочен от него осигурителен
доход и размер на осигурителната вноска от 30 % до м. февруари 1996 г. и от
01.03.1996 г. в размер на 32 % за всички осигурителни случаи с изключение
трудова злополука и професионална болест по реда на Наредбата за обществено
осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия и търговия, действала към
процесния период. През периода от 01.02.1995 г. до 31.12.1999 г. размерът на
осигурителната вноска, дължима за работещите при втора категория труд до м.
март 1996 г. е в размер на 45 % и след тази дата – в размер на 47 %. Съгласно
експертното заключение, не е налице разлика в качеството, което е имал и в
основанието, на което се е осигурявал Н.Ж. през периода от 01.02.1995 г. до
31.12.1999 г. в осигурителя „А. б. – П. Г.“ ООД и през периода от 01.01.2003 г.
до 31.12.2014 г. в осигурителя „А. б.“ ООД.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от Н.Ж.Ж. срещу Решение на Директора на Териториално
поделение на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Ж. против
разпореждане на ръководителя на “Пенсионно осигуряване”. С последното на заявителя
е отказано о. на л. п. за о. с. и в.. Оспорването е направено от легитимирано
лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването се явява НЕОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде ОТХВЪРЛЕНО.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави процесуално законосъобразен. Обжалваното решение е издадено от Директора
на ТП на НОИ – Сливен, действащ при спазване на нормативно делегираната му териториална
и материална компетентност. Ето защо процесното решение е един валиден акт. Освен валиден,
настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното административно решение е
издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с материалния закон. Същото е резултат от предшестващи
го, нормативноустановени и законосъобразно проведени
действия и процедури и е съобразено с относимите материалноправни
норми, предвид което настоящият съдебен състав приема, че процесното решение е
материално и процесуално законосъобразно. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Административното
производство, приключило с оспореното решение, е инициирано с подаване на
заявление от Н.Ж. до ТП на НОИ – Сливен за о. на л. п. за о. с. и в.. След
извършени проверки на депозираните към заявлението документи и справки в
информационните масиви на НОИ компетентният решаващ орган – ръководител “Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Сливен констатира, че към датата на подаване на
заявлението Н.Ж.Ж. е с навършена възраст 60 години, 10
месеца и 4 дни, с осигурителен стаж от втора категория 11 години, 5 месеца и 13
дни и такъв от трета категория 30 години, 10 месеца и 16 дни, или общ
осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на
основание чл. 104 от КСО от 42 години, 3 месеца и 29 дни. Длъжностното лице приема, че заявителят не
отговаря на условията на чл. 69б ал. 2 от КСО, тъй като няма 15 години
осигурителен стаж при втора категория труд. В жалбата си пред Директора на ТП
на НОИ - Сливен Ж. изразява несъгласие с приетото в разпореждането, като
заявява, че за периода 09.11.1983 г. – 25.10.1992 г., т.е. 9 г., 1 м. и 28 дни
е изпълнявал длъжността н. А. б. в с. П. Г., в периода от 01.11.1992 г. до
31.01.1995 г. е изпълнявал същата длъжност, на същото работно място и при
същите условия, а през периода от 01.02.1995 г. до 01.01.2000 г. при същите
дейности и условия е изпълнявал длъжността на съуправител и технически
ръководител, като само наименованието на юридическото лице било различно.
Заявено е в тази връзка, че изплащаните осигурителни вноски са за втора
категория труд и следвало да му се зачете труд от втора категория в размер на
16 години, 3 месеца и 28 дни.
По тази жалба
административният орган, след анализ на събраните писмени доказателства приема,
че през периода от 01.11.1992 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателят е извършвал
трудова дейност в качеството на самоосигуряващо се лице и е осигуряван с такъв
процент на осигурителните вноски, а не с процента на осигурителните вноски за
работници и служители, работещи при втора категория труд. Тези мотиви на
административния орган се преценяват от настоящата съдебна инстанция като
материално законосъобразни, доколкото се подкрепят от събраните по
административната преписка и приобщени по делото писмени доказателства и
приетата неоспорена съдебна експертиза.
Видно от подаденото
от Ж. заявление за о. на л. п. за о. с. и в., същото е депозирано пред компетентния
административен орган при навършена от лицето възраст 60 години 10 месеца и 04
дни и при наличие на осигурителен стаж от втора категория труд 11 години 05
месеца и 13 дни, което обосновава неприложимостта на чл. 69б ал. 2 от КСО.
Съгласно цитираната норма, лицата, които са работили 15 години при условията на
втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Според чл. 69б ал. 5 от КСО, пенсия по ал. 1 – 4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на
пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в. Съобразно
относимата разпоредба на чл. 18б ал. 2 т. 7 от Наредбата за пенсиите и
пенсионното осигуряване, лицата по чл. 69б ал. 2 КСО придобиват право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст от 1 януари 2022 г. – 55
години за жените и 58 години и 10 месеца за мъжете. От съвкупния анализ на
цитираните норми се налага извода, че от 01 януари 2022 г. мъжете придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69а ал. 2 от КСО при
навършена възраст от 58 години и 10 месеца и при 15 години осигурителен стаж от
втора категория труд, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или
когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 100. Така описаните предпоставки за придобиване
право на пенсия за стаж и възраст са в кумулативна изискуемост и липсата на
която и да е от тях съставлява годно основание за постановяване на
административен отказ. В процесния случай Ж. отговаря
на нормативно въведеното изискване за възраст, доколкото към датата на подаване
на заявлението – 01.12.2022 г. има навършени 60 години 10 месеца и 04 дни. Не е
налице обаче другото императивно заложено условие – за 15 години осигурителен
стаж от втора категория труд. От събраните в хода на административното
производство и приобщени по делото писмени доказателства за заявителя се
установява следния трудов/осигурителен стаж: от 16.07.1981 г. до 28.09.1981 г.
- 2 месеца 12 дни осигурителен стаж от втора категория труд, положен в „П. с.
Сливен" АД на длъжност „О. с. на о.“ - Удостоверение обр.
УП 3 № 63/22.07.2003 г.; от
06.10.1981 г. до 25.10.1983 г. - 2 години и 20 дни осигурителен стаж от трета
категория труд - наборна военна служба, съгласно представената военно - отчетна
книжка; от 09.11.1983 г. до 31.05.1986 г. - 2 години, 6 месеца и 22 дни
осигурителен стаж от втора категория труд, положен в „П. с. Сливен" АД на
длъжност „Организатор строителство на обект" по Удостоверение обр. УП 3 № 63/22.07.2003
г.; от 01.06.1986 г. до 08.06.1986 г.
- 8 дни осигурителен стаж от втора категория труд, положен в „П. с. Сливен"
АД на длъжност „н. строителен обект" - Удостоверение обр. УП 3 № 63/22.07.2003
г.; от 09.06.1986 г. до 25.10.1992 г. -
6 години, 4 месеца и 16 дни осигурителен стаж от втора категория труд, положен
в „П. с. Сливен" АД на длъжност „н. А. б." - Удостоверение обр. УП 3 № 63/22.07.2003 г.; от 01.11.1992 г. до 31.01.1995 г. - 2 години и 3 месеца
осигурителен стаж от трета категория труд - самоосигуряващо се лице – едноличен
търговец Н.Ж.Ж. с фирма „НИЖ - Н.Ж." – по
представена осигурителна книжка; от 01.02.1995 г. до 31.12.1999 г. - 4 години и
11 месеца осигурителен стаж от трета категория труд - самоосигуряващо се лице -
с. в „А. б. П. Г.", обективиран в осигурителна
книжка; от 01.01.2000 г. до
31.12.2002 г. - 3 години осигурителен стаж от трета категория труд - лице
работещо по трудов договор към „А. б. П. Г.", зачетен по служебни данни от
Регистъра на осигурените лица; от
01.01.2003 г. до 31.12.2014 г. - 12 години осигурителен стаж от трета категория
труд - самоосигуряващо се лице - с. в „А. б." ООД, обективиран
в служебна бележка № 2113-19-1661#14/28.03.2023 г.; от 01.04.2016 г. до
03.06.2019 г. - 3 години, 2 месеца и 2 дни и месец януари 2020 г. - 1 месец
осигурителен стаж от трета категория труд - самоосигуряващо се лице -
земеделски производител, обективиран в служебна бележка № 2113-19-1661#8/21.12.2022
г.; от 03.06.2019 г. до 31.12.2019 г. - 6
месеца и 28 дни и от 01.02.2020 г. до 22.11.2022 г. - 2 години, 9 месеца и 22
дни от трета категория труд - положен като работник в „Пътища и мостове"
ЕООД гр. П., зачетен по служебни данни от Регистъра на осигурените лица. В
жалбата си пред ответния административен орган и пред настоящата съдебна
инстанция е заявено, че в периода 01.11.1992 г. до 01.01.2000 г. стажът следва
да бъде зачетен като труд от втора категория. От посочените по – горе
доказателства се установява, че в периода 01.11.1992 г. – 31.01.1995 г. Ж. е
упражнявал дейност като едноличен търговец с фирма „НИЖ – Н.Ж.“, а в периода
01.02.1995 г. – 31.12.1999 г. е упражнявал дейност като с. в „А. б. П. Г.“ ООД
и в тези периоди е осигуряван в качеството на самоосигуряващо се лице. Съгласно
експертното заключение, през тези периоди лицето се е осигурявало, като е
подавало декларация за започване на дейност и осигуряване с осигурителна вноска
от 30 % върху месечния осигурителен доход за първия от посочените периоди и
съответно – за втория период в размер на 30 % до м. февруари 1996 г. и в размер
на 32 % след тази дата върху месечния осигурителен доход, посочен от Ж. по реда
на Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия
и търговия и § 23 от Закона за държавния бюджет на РБългария
(отм.). Посочената наредба е действала към 01.01.1992 г. и отменена, считано от
01.01.2000 г., като съгласно чл. 1 от същата, по реда й се осигуряват
физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци и
съдружници в търговски дружества. Според чл. 4 от този подзаконов нормативен
акт (отменен, считано от 01.01.1999 г.), размерът на осигурителната вноска при
осигуряването за пенсия за изслужено време и старост, за пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и за наследствена пенсия е 20 на сто от месечния
осигурителен доход, а при осигуряването за всички осигурителни случаи по чл.
146 от Кодекса на труда от 1951 г., с изключение на трудова злополука и
професионално заболяване - 30 на сто от същия. Считано от м. март 1996 г.
размерът на осигурителната вноска за всички осигурителни случаи без трудова
злополука и професионална болест (в които попадат и съобразно чл. 2 ал. 1 от
цитираната наредба едноличните търговци и съдружници в търговски дружества) е
регламентиран в т. 6 от § 23 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 1996 г.
(отм.), съобразно който, до влизането в сила на първия закон за бюджета на фонд
"Обществено осигуряване" размерът на осигурителните вноски за сметка
на осигурителите се определя на тридесет и две на сто върху осигурителния доход
за лицата, които се осигуряват за всички осигурителни случаи без трудова
злополука и професионално заболяване. През 1997 г., 1998 г. и 1999 г., т.е. до
края на процесния спорен по делото период размерът на осигурителните вноски за
посочената категория самоосигуряващи се лица е нормиран в чл. 2 ал. 5 от
съответните за трите години Закони за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“
и е в размер на 32 на сто върху осигурителния доход. Досежно размера на
осигурителните вноски Ж. е подавал през 1994 г. и 1995 г. декларации като
едноличен търговец и като с. в „А. б. П. Г.“ ООД, в които е заявявал началната
дата на упражняване на търговската дейност и размера на осигурителните вноски –
30 % за осигуряване на всички осигурителни рискове, без трудова злополука и
професионално заболяване. Едновременно с това, според представена от
жалбоподателя в хода на административното производство осигурителна книжка, за
периода от 01.11.1992 г. до 31.12.1999 г. са внасяни осигурителни вноски върху
доход като самоосигуряващо лице с размери на вноската от 30 % за периода от
01.11.1992 г. до 29.02.1996 г. и в размер на 32 % за периода от 01.03.1996 г.
до 31.12.1999 г.
Размерите на
осигурителните вноски за лицата, работещи при условията на втора категория труд
надвишават посочените по – горе такива внасяни от жалбоподателя в коментирания
времеви период и са нормативно уредени в процесния период в различни нормативни
актове. Така, съгласно чл. 1 т. 2 от Постановление № 43 на МС от 18.03.1991 г. за
определяне размера на вноските за социално осигуряване (отм.) – размерът на
вноските е 45 на сто, считано от 01.11.1992 г. до 29.02.1996 г., от 01.03.1996
г. до 30.06.1999 г. е в размер на 47 на сто, съобразно § 23 т. 2 от ПЗР на
Закона за държавния бюджет на РБългария за 1996 г.
(отм.) и чл. 2 ал. 1 т. 2 от Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“
за 1997 г. (отм.), Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ за 1998
г. (отм.) и Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ за 1999 г.
(отм.), като според чл. 2 ал. 1 т. 2 от последния нормативен акт, размерът на
осигурителната вноска за лицата, работещи при втора категория труд в периода от
01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. е 44,7 на сто.
Следователно, за
посочения период от 01.11.1992 г. до 31.12.1999 г. за оспорващия Ж. са внасяни
осигурителни вноски не за втора категория труд, а за самоосигуряващо се лице. Нещо
повече, в посочения времеви отрязък същият не е упражнявал трудова дейност по
трудово правоотношение, т.е. като работник или служител, според нормативните
изисквания на относимия и действал към посочения период Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране. В тази насока е и експертното
заключение, съгласно което осигурителният стаж на Ж. по т. 66и от ПКТП, положен
труд от втора категория е 09 г. 01 м. и
28 дни, както е прието и в оспорения административен акт. Според експертизата,
в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява,
налице е разлика в длъжността, работното място и категорията труд, при които е
работил, съответно се е осигуряват жалбоподателят за периода 16.07.1981 г. –
25.10.1992 г. от една страна и от друга – периодите 01.11.1992 г. – 31.01.1995
г. и 01.02.1995 г. – 01.01.2000 г. През първия от посочените периоди Ж. е полагал
труд по трудово правоотношение като е заемал длъжности „Организатор
строителство на обект“, „н. строителен обект“, „н. А. б.“ при осигурителя „П.
с. – Сливен“ АД, докато през другите два времеви периода е полагал личен труд
като едноличен търговец с фирма „НИЖ – Н.Ж.“ и съответно – с. в търговско
дружество - „А. б. П. Г.“ ООД.
При горните
съображения настоящата съдебна инстанция намира изводите на ответния
административен орган за правилни и съответни на относимите материалноправни
разпоредби. Изложените в жалбата твърдения, че Н.Ж. в периодите от 01.11.1992
г. – 31.01.1995 г. и 01.02.1995 г. – 01.01.2000 г. е изпълнявал същата длъжност
като предходния период (от 09.11.1983 г. до 25.10.1992 г.), на същото място и
при същите условия не намират опора в доказателствата, поради което оспорването
като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Процесното решение на Директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Н.Ж.Ж. против Разпореждане с постановен отказ за о.
на л. п. за о. с. и в., постановено с № 2113-19-1661#16/30.03.2023 г. от ръководителя на пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ – Сливен е валиден административен акт, издаден при спазване на
материалния закон и всички съществени административнопроизводствени
правила.
Предвид
отхвърлянето на оспорването, се явява основателно и следва да се уважи искането
за присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение на административния орган, издал обжалвания административен акт.
Действително направените от административния орган разноски възлизат на 250,00 (двеста
и петдесет) лева внесен депозит за съдебна експертиза, като следва да се уважи
и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, доколкото в съдебното производство административният орган е
бил представляван от юрисконсулт. Последното следва да се определи в
претендирания минимален размер от 100,00 (сто) лева на основание чл. 143 ал. 3
от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По тези съображения общият размер на разноските,
които следва да се присъдят на административния орган възлиза на 350,00 (триста
и петдесет) лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Н.Ж. и М.С.Ж., като н. на Н.Ж.
*** срещу Решение № 1012-19-44#3/29.06.2023 г. на
Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт -
Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Н.Ж.Ж. против
Разпореждане с постановен отказ за о. на л. п. за о. с. и в., постановено
с № 2113-19-1661#16/30.03.2023 г. от
ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Сливен.
ОСЪЖДА Ж.Н.Ж. с ЕГН ********** и М.С.Ж. с ЕГН **********
да заплатят на Териториално поделение на НОИ - Сливен разноски в размер 350,00 (триста
и петдесет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: