Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №................

 

                            град Свиленград 26.11.2019година

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия,  ІІ състав в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:   

                                                  

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Георчев

 

         при секретаря Ангелина Добрева  , като разгледа докладваното от             Председателя Административно - наказателно дело № 736 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1156/2019 от 01.10.2019година издадено  от ИВАН ДОБРЕВ ПАСКОВ - и.д. началник на отдел Митническо    разузнаване    и    разследване    Южна    Морска",    съгласно Заповед 7382/02.08.2019г.   на   Директора   на   Агенция   "Митници",  в   качеството   си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019 година на Министъра на Финансите,   въз   основа   на   акт   за   установяване   на   административно нарушение :813/12.04.2019г., по описа на Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление, Агенция „Митници", съставен от С.Т.В. - старши инспектор в Агенция „Митници", срещу FATIH ADLI, роден на 0.01.1992 г., притежаващ документ за самоличност №U03238323, изд. на 23.09.2011г. от ASAKSEHIR, с адрес: Румъния, гр. Bucarest, общ. Stefanesti De Jos, Ilfov, Padurii 3, bl. A3, ap.301, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от Валутния закона (ВЗ),поради което и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11 а, ал.1, във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, е постановено I. ОТНЕМАМ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от FATIH ADLI /Ф.А./, на основание чл.20, ал.1 от ВЗ: -330 (триста и тридесет) броя по 50 (петдесет) евро с обща стойност 16 500.00 (шестнадесет хиляди и петстотин) евро. II. на FATIH ADLI /Ф.А./ на основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от ВЗ, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на: -1000.00 (хиляда) лева, като глобата представлява минималният, предвиден в закона размер.

          Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е   останал жалбоподателят ,поради което обжалва същото в законно предвидения срок.           С жалбата се инвокират възражения за незаконосъобразност  и неправилност на НП, както и наличието на допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство  при съставяне на АУАН и издаване на НП. С  правни съображения се претендира цялостна отмяна на обжалваното НП. Иска от съда да постанови решение,с което да отмени  атакуваното НП като неправилно и незаконносъобразно.

Жалбоподателят Ф.А., редовно призован, чрез адв.С.,  се явява лично и с адв.Д.С., представя пълномощно.

Административно – наказващият орган - Отдел „Митническо разузнаване и разследване към Южна морска“, редовно призовани, изпращат процесуален представител – старши юрисконсулт Елена Гъчева, представя  пълномощно.

Страна Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована, не  изпраща представител.

С.Т.В., редовно призован, явява се.

П.В.С., редовно призован, явява се.

           Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

           От доказателствата находящи се в административно наказателната преписка и от показанията на разпитаните по делото свидетели – С.Т.В. и П.В.С. митнически служители /, кредитирани изцяло, безспорно се установява, че на 12.04.2019 г., около 09:30 часа на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи автомобили и автобуси", е пристигнал лек автомобил, марка "VOLKSWAGEN GOLF" с регистрационен номер № IF23FBA, на път от Р Турция за Р Румъния, управляван от турския гражданин FATIH ADLI /Ф.А./, който е пътувал сам.

          Преди-започване на митническата проверка, FATIH ADLI /Ф.А./ е бил устно поканен да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности. Същият не е декларирал нищо.

На основание чл.16, ал.1, т.1, митническият служител  св.С.Т.В. е извършил митническа проверка на превозното средство, при която е открил под седалката на водача, в отделението за лични вещи, укрити и недекларирани парични средства - банкноти _следните видове купюри: 330 (триста и тридесет) броя по 50 (петдесет) евро със обща стойност 16 500.00 (шестнадесет хиляди и петстотин) евро.

          На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ, е било поискано лично обяснения от FATIH ADLI /Ф.А./, но същият е отказал.

         За извършената митническа проверка е бил съставен протокол за извършена |рпшческа проверка № 19BG9931Н015035/12.04.2019г.

         Поради горното и на основание чл.18, ал.10 от Валутния закон и чл. 40, ал.1 от ЗАНН, на FATIH А1Щ /Ф.. А./ е бил съставен АУАН №813/12.04.2019 година за ;нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от Валутния закон.

         В законоустановения срок е направено  писмено  възражение по  акта, което е -оставено без уважение.

         Горното се потвърждава от съставения акт №813/12.04.2019г.;     Протокол за шършена     митническа     проверка     №19BG9931H015035/12.04.2019r.; Разписка ►145238/12.03.2019 година; Разписка №0139507/15.03.2019 година; Протокол за личен &ед №51/15.03.2019 година; Възражение с вх.№32-112852/15.04.2019 година, ведно с копие на пълномощно; Служебна бележка с рег.№32-119523/19.04.2019 година; Разяснение| рег.№32-123594/24.04.2019 година; Становище с рег.№32-123962/24.04.2019 година.

          С деянието си на 12.04.2019 г. на МП "Капитан Андреево", FATIH ADLI /ФАТ А./, като при преминаването на границата на страната от трета страна (Република Турция) не е декларирал на линията за митническа проверка на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси" пренасяните от него парични средства - общо 16 500.0 (шестнадесет хиляди и петстотин) евро, подлежащи на писмено деклариране, е наруши разпоредбите на чл.11а, ал.1 от ВЗ във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, с което е осъществил състава на нарушение чл.18, ал.1 от Валутния закон.

          Материалната компетентност на  Началник на  отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” към Агенция Митници да издава НП за нарушения по ВЗ не се оспорва по делото, а и е обективирано пряко с позоваване на издадената Заповед № ЗМФ – 110/ 04.02.2019г. на Министъра на Финансите и последната е служебно известна на съда и приложена по АНПр, то този факт се явява установен и е относима  и към компетентността на контролния -  митнически орган да съставят АУАН за нарушения по чл.18,ал.1 и ал.5 от ВЗ, към датата на нарушението, по силата на делегация - изрично  оправомощаване от надлежния орган носител  по закон на тези права – Министъра на финансите .

         Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондираща с приетата от АНО в НП,  съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство, както и доказателствените средства, приложени в АНПр. Както писмените, така и гласните доказателства/са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически и граничен служители-св С.Т.В. и св. П.В.С. са  безпротиворечиви по отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателствени средства приобщени по делото, поради което и съдът ги възприема изцяло за обективно верни. Предвид това, за съдебният състав не възникват каквито и да е съмнения в достоверността на показанията на тези свидетели, като те не се опровергават и от др. гласни доказателства, вкл. и от приобщените по делото писмени такива. Разпитани в хода на настоящото производство-свидетелите С.Т.В. и П.В.С. , възпроизвеждат обстоятелствата при проверката, в хронологичния ред на осъществените действия,както и констатирането на нарушението, потвърждават фактическото му извършване от нарушителя, като дават сведения за осъществената комуникация между тях и жалбоподателя, както и относно ,съставянето и предявяването на акта. Показанията на свидетелите, съдът кредитира изцяло с доверие, считайки ги достоверни и добросъвестно дадени, доколкото не се намираха основания за тяхната критика, предвид липсват  на противоречия в тях  и на индиции за предубедеността им, от друга страна те не се не компрометират и при съотнасяне по между си и с останалите доказателствени източници-писмените, с които колерират и намират подкрепа.

           С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,   като цени същите  за възпроизведените в тях факти, считайки ги верни по съдържанието си и респ. автентични по признака авторство. Те не се оспориха и от страна на жалбоподателя.                Посочените писмени доказателства, се ползваха при формиране на фактическите  и правни изводи относно релевантни факти по делото, както и косвено за проверка достоверността на непосредствено събраните доказателства в настоящото производство.

            При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице –надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат и е процесуално допустима.

            Преценена по същество, същата се явява  частично основателна, за което съдът привежда следващите правни съображения:

             Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съобразно  правомощията си в настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му. Административно наказателната отговорност на FATIH ADLI /Ф.А. /е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП по следните съображения.

              Наказателното постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл. чл.18,ал.10 ВЗ, в надлежната  форма, по съответния ред и има необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на 57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН.

              Категорично доказана по основание и в темпорално измерение/време/ е и материалната компетентност на и.д.Началник на отдел Митническо разузнаване и разследване Южна Морска към Агенция Митници, в качеството му на АНО, с надлежно възложени правомощия, делегирани от наказващия орган по закон, на основание чл.18,ал.10 от ВЗ  - министъра на финансите, както и валидното упражняването им по силата на съвместявано изпълнение на функциите на длъжността и.д.Началник на отдел Митническо разузнаване и разследване Южна Морска към Агенция Митници. Изводите в тази насока, следват от предметния обхват, правното основание за издаването и авторството на всеки от тези административни актове. Словното описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при извършването му са  изложени достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволяват безспорната му индивидуализация, като изпълнително деяние, както и правната му квалификация  на административно - валутно нарушение, във фактическия състав на чл.18,ал.1 от ВЗ и във вр.чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ, каквато е и дадената в НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на задължението за писмено деклариране на парична сума над допустимия размер, пренасяна през границата от Р България за трета за ЕС страна.

            Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективни елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правните норми от цитираните нормативни актове, които очертават правната уредба на действащия валутен режим и контрол, а цитираните конкретни разпоредби, установяват пряко задължението за деклариране на носени през границата парични средства, в размер на и повече от 10 000евро. Т.е. дадена е правилна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1/12г на МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено деклариране на парични средства -валута, които се пренасят през границата.

От др. страна съществува пълно съвпадение между основните елементи на  фактическото обвинение –време, място, субекта извършител, констатирани в АУАН и приетата от АНО, включително при идентичност на нарушения материален закон – ВЗ регулиращ режима на сделките с валутни ценности, по смисъла на чл.1 от същия нормативен акт. В тази фактически  и правни рамки се е произнесъл и АНО. Последното налага извод, че е налице единство между словесното описание на нарушението, като противоправно деяние и в двата акта, така и на правната квалификация, при съотв. процесуални изисквания към тяхното съдържание.

           Налице са всички останали реквизити от минимално изискуемото съдържание на НП, съгласно императивното предписание на чл.57,ал.1 ЗАНН, предвидени в т.1-10, в същото е материализиран подписа на неговия издател – персонално АНО, видно от екземпляра приложен в АНПр, както и фигурира отразено, непосредствено преди диспозитива, и правното основание за делегацията -  чл.18,ал.10 ВЗ, указано е и правото на обжалване – срокът, редът и начина за това /отпечатани на санкционния акт/.

          Спазени са и процесуалните срокове при издаване на НП, предвидени в чл.34 ЗАНН.

         Съобразно изложените до тук правни съображения, след като не се установиха  допуснати процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП, които да са от категорията на съществените такива, съдът не намери формални основания за отмяна. В този смисъл, обжалвания санкционен акт е законосъобразен – изцяло от процесуалноправна страна.

         Правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателят FATIH ADLI /Ф.А. / приемайки че същият е осъществил съставът на валутно нарушение по чл.18,ал.1 ВЗ.

         Събраните в хода на производството гласни доказателства- показанията на св. С.Т.В. и П.В.С., които се кредитираха изцяло, както и косвено писмените доказателствени средства, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия валутен режим.

          Въз основа на същите, безспорно се доказа по делото, че на 12.04.2019 г.  около 09.30 часа , на МП – Капитан Андреево, FATIH ADLI /Ф.А. /. преминавайки държавната граница, от трета страна – Р. Турция през Р. България за Република Румъния, не е изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения ред, пред митническите органи, представяйки  валутна митническа декларация по образец внасяйки парични средства в наличност, в общ размер 16 500  евро.

          С императивните предписания на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите, обн. Дв бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към датата на деянието-26.07.2018г., като  подзаконов нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на основание чл.14г от ВЗ във връзка с приложението чл.10а,чл.11,ал.3 , чл.11а и др. ВЗ/,  установено е  изрично задължение за деклариране пред митническите органи на пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро,или тяхната равностойност в левове или др. валута, за или от трета страна, която не е държава  -член на Европейския съюз. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка от двете разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена декларация – валутна митническа декларация. По-специално, нормата чл. 2 от Наредбата пряко препраща, относно реда и начина за деклариране към чл. 9 от същия подзаконов акт, съгласно която последна разпоредба - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.”

          Същевременно с чл.8,ал.3  от Наредбата е установена презумпция относно неизпълнението на задължението за деклариране, като според диспозицията на същата -„В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация”. Приложението й е свързано с др. законова презумпция, нормативно закрепена в нормата на чл.11а,ал.5 ВЗ, в която изрично е указано, че задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В обобщение при така очертаната правна регламентация  от цитираните разпоредби на ВЗ и подзаконовия акт  по неговото приложение Наредба № Н-1/12г издадена от МФ, налице е правно регламентирано задължение за попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната парични средства в размер на и повече от 10 000евро или тяхната равностойност в лева или др. валута, от  или за трета страна.  По аргумент за обратното от чл.11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Негов адресат, т.е. правно задължено е лицето което ги държи и декларирането се извършва по негова  инициатива - на пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите служители, за разлика от хипотезата на чл.11б ВЗ, нито пък последните са задължени във всеки случай да предоставят валутна декларация на пътуващите лица. В този смисъл, изпълнението му не е свързано априори с насрещно задължение от страна на митническите органи или  действия, да отправят нарочна покана за деклариране,  при въведеното разграничение следващо от наличната специална норма на с чл.11б ВЗ.  Неизпълнението на задължението за деклариране на носена валута в наличност, в и над размера 10 000евро - освободен от митнически контрол, съставлява административно наказателен състав по чл.18,ал.1 ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност, достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация по утвърдения образец- валутна декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на такава.

             В конкретния случай доказа се,  жалбоподетелят FATIH ADLI /Ф.А. / е пренасял валута- евро в общ размер 16 500 евро , надвишаващ освободения от митнически контрол, която фактически е пренасял от трета страна, каквато безспорно е Р. Турция,  поради което е бил длъжен да попълни и представи митническа-валутна  декларация, съгласно чл.11а,ал.1 ВЗ, във вр. чл.2,ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1/12г на МФ. Като същото, вече се посочи, е изпълнимо по  реда и начина установен в чл.9 и за  нея, отивайки за трета за ЕС страна, то е възникнало с обективния акт при предприемане за излизането й от територията на Р България , която е част от територията на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение той не е изпълнил при предприемане за влизането си от страната и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма  - писмено, налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението.

            С бездействието си  е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява от еднопосочните показания на свидетелите – С.Т.В. и П.В.С. кредитирани от съда,  които са преки по доказателствения си ефект и потвърждават факта на недекларирането от негова страна при митническата проверка  и  липсата на каквото й да е изявление за обявяване на носената от него валута –евро           Освен посочените гласни доказателства, за доказването на последното фактическо обстоятелство, съдът цени съдържанието на горепосочените писмени източници, всички, които анализирани в съвкупност са с еднозначна насоченост. Безспорен факт по делото, установим - категорично, въз основа на формираната доказателствена съвкупност,  е че жалбоподателят FATIH ADLI /Ф.А. /  не е попълнил и не е  представил пред митническите органи изискуемата писмена валутна митническа декларация, по установения образец утвърден от МФ /чл.9,ал.1 от Наредбата/,  нито е обявил устно наличната у него парична сума във валута- евро. Нещо повече, тази информация  той изцяло и напълно съзнателно е укрил от митническите органи,  давайки отрицателен отговор с изявление че няма какво да декларира, след  отправено му изрично запитване, пренася ли стоки - валута или др., който въпрос несъмнено е разбрал тъй като е отговорил отрицателно, както несъмнено и безпротиворечиво се доказва от свидетелските показания, възприети и оценени с доверие от съдебния състав. Предвид тези обективни факти, а именно - и дадената невярна информация за носената валута с отрицателния отговор във връзка с пренасяни вещи/стоки,  абсолютно доказано е осъщественото от страна на жалбоподателя валутно нарушение. И това е така, доколкото това задължение за деклариране по смисъла на чл.11а,ал.1 ВЗ е изпълнимо по инициатива на пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите органи или др. тяхно действие, за разлика от чл.11б ВЗ, където това  е изрично предвидено, а това съображение вече се изтъкна от съдебния състав. Иначе казано, неговото изпълнение не е в зависимост от отправянето на покана и при митнически контрол пътника не се освобождава от задължението да обяви вещите, вкл. и пари/валута и др. под особен режим, предвид въведеното разграничение с чл.11б ВЗ регламентиращ пренасяне на парични средства от една европейска държава в др., когато валидно е „поискване”-то от митническите органи, за да се декларира. С оглед приложимото правило на чл.11а,ал.1 и чл.2,ал.1,вр.чл.9 от Наредба № Н-1/12г на МФ, които норми имат императивен характер и не допускат отклонения от предписанието което установяват, нито търпят изключения, в хипотезата на пренасяне – внасяне или изнасяне на парични средства от трета страна – Р Турция, каквато конкретно е и настоящата доказана по делото,  винаги и във всеки случай е задължително декларирането, в предвидената надлежна форма, без да е необходимо отправянето на нарочна покана към пътника за да бъде  изпълнено същото.

След като по делото     безспорно се доказа, че жалбоподателя е имал и носил в себе си  парична сума в установения размер, а именно 16 500 евро и надхвърлящ  минималния праг 10 000евро, която сума  е пренасял през границата, при влизането си от Р.Турция - трета за ЕО страна –за Република Румъния,  той е бил обвързан от  задължението да декларира същите писмено, съгласно императивното  предписание на чл.11а,ал.1 ВЗ и чл.2,ал. 1 от Наредба Н-1/12г на МФ и по реда указан в чл.9 от Наредбата – със съответната валутна митническа декларация. Последното, на което е бил безспорен субект, той, обаче не е изпълнил, предвид  категорично установения отрицателен факт за липсата на представена писмена валутна декларация и тъй като не е сторил това,   то няма спор, че е  нарушил посочените разпоредби на закона. От тук, налага се безпротиворечив правен извод, че е налице  фактическо неизпълнение на задължението от негова страна. В случая не само отсъствието на подадена писмена декларация по образец, но и изричното отрицателно изявление на FATIH ADLI /Ф.А. / в отговор на въпроса на митническият служител носи ли стоки и валута, е достатъчно и обективно субсумира неизпълнение на това задължение, по смисъл на чл.11,ал.5 ВЗ,вр.чл.8,ал.3 от Наредба № Н-1/12г на МФ, доколкото така дадената информация е била невярна, предвид реалното наличие у него/под седалката на водача/ на носена сума в евро, впоследствие вече открита,  едва при  физическия контрол.  

           С това си бездействие, неподавайки указаната декларация по образец, жалбоподателят е консумирал административно наказателния състав на чл.18,ал.1 от ВЗ, в хипотезата на предложение 3-то и извършеното от него деяние се явява съставомерно по обективните си признаци,  както и от субективна страна.

          Налице е и субективният признак от състава на нарушението - вината, деянието е извършено с пряк умисъл. При съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране на носената валута  е било известно на жалбоподателя FATIH ADLI /Ф.А. /, както с оглед структурата на МП, така и обстоятелството - ноторно известно, за  наличието на поставени указателни табели на МП „Капитан Андреево”, в които на различни езици са указани  задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери,  като тяхното местоположение е изключващо пропускането им от преминаващите лица.  Ето защо съдебният състав приема, че жалбоподателят е реализирал и субективните признаци на посочения административно наказателен състав – чл.18,ал.1 ВЗ, вр.чл.11а,ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 и чл.9 Наредба № Н -1/12г. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за др. различен правен извод, освен  този, че напълно правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателят FATIH ADLI /Ф.А. /. С тези правни съображения съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.

           Наложеното на жалбоподателя наказание-глоба в размер на 1000 лв е определено при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба-чл.18,ал.1 ВЗ,съставът на която е осъществен в случая. Същото АНО е индивидуализирал в минимален размер, съобразно установените в закона минимален праг – 1000лв и максимум на санкцията – 3000лв,  отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и конкретното количество недекларирана валута, което не е изключително значително в цифровото си изражение от 16 500 евро- съобразно предвидения праг за деклариране – 10 000евро. Последните факти, както и обстоятелството,че  нарушението е първо по ред за жалбоподателя, доколкото липсват данни по делото той да е санкциониран за др. нарушения по ВЗ обосновават наличие на смегчаващи вината обстоятелства.В контекста на тези правни аргументи, съобразно установеното по делото, съдът намира за напълно оправдано и повече от справедливо наложеното административно наказание глоба в размер 1000 лв,  с оглед тежестта на извършеното нарушение. Липсват основание за неговото редуциране, т.е. изменение в намаляване на неговия размер, поради което и НП  следва да бъде потвърдено в частта по пункт ІІ – досежно наложената парична санкция-глоба.

           Съдът намира НП за незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка-  “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно недекларираната парична сума, в размер 16 500 евро, визирана в  пункт І-ви.по следните съображения.

           Действително това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл.20,ал.1 ВЗ, в случаите на осъществено нарушение по чл.18 от с.закон.

          Съдът вземайки в предвид Определение №1086412 от 12 юли 2018г.на Съдът на Европейския Съюз по Дело С-707/17,както и Решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475,както и  определение  от 03.10.2019 г. по дело С -652/18 г. По повод преюдициално запитване на ХАС приема следното:

          Както се посочи по горе към датата на извършване на настоящото нарушение ВЗ  предвижда административно наказание глоба от 1000 до 3000лева ,като в разпоредбата на чл.20 от с.н.а. е предвидено че „предмета на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен.”. Българският наказателен съд е изправен пред съществени затруднения как да приложи санкционния закон така, че неговото решение да е законосъобразно както според националното, така и според европейското право.Затрудненията, произтичащи от приложението на европейското право, намират своето разрешение в самото европейско право. То има предимство пред националното право, прилагането на което не може да доведе до осуетяване на неговата ефективност -  включително и относно изискването за налагане на "съразмерно" наказание. В случая Регламент № 1889/2005, макар да има пряко действие, не посочва конкретния вид и размер на наказание,а още по малко и допълнителна санкция,каквато се явява по чл.20, поради което санкцията за адм.нарушение по чл. 18 ВЗ не може да се заимства от него. Националният съд обаче е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17. В тези два съдебни акта Съдът на Европейския Съюз се приема,че в съответствие със  съображения 2, 5 и 6 от Регламент № 1889/2005 целта на регламента е да предотврати, да възпира и да предотврати въвеждането на приходи от незаконни дейности във финансовата система и тяхното инвестиране след изпирането от предприятието, наред с другото, на принципа за задължително деклариране на такива движения, позволяващ събирането на информация относно тях/т.18. по дело С-255/14/. В т.20; 21 и 22 от последното ,съдът е посочил,че съгласно член 9, параграф 1 от този регламент всяка държава-членка въвежда санкции, които да се прилагат в случай на неспазване на задължението за деклариране. Съгласно тази разпоредба санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.   В това отношение напомня, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда, при липсата на хармонизиране на законодателството на ЕС в областта на санкциите, приложими в случаите, когато не са спазени условията, установени от договореностите по това законодателство, държавите-членки са оправомощени да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче трябва да упражняват това правомощие в съответствие с правото на ЕС и неговите общи принципи и следователно в съответствие с принципа на пропорционалност (вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas , C-430/05, ЕС: C: 2007: 410, 53 и Urbán , C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, параграф 23). По-специално, административните или наказателните мерки, разрешени от националното законодателство, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на законно преследваните от това правни цели цели (вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas , C-430/05, ЕС: C: 2007 : 410, параграф 54 и Urbán , C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, параграфи 24 и 53). В решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski (C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31), Съдът приема, че глоба — която е в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR, и която глоба е наложена за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005 — не изглежда съразмерна предвид естеството на съответното нарушение. Всъщност Съдът приема, че подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на посоченото задължение и да се осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели, тъй като санкцията по член 9 от споменатия регламент има за цел да се санкционират не евентуални измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на това задължение/като съдът говори единствено за предвидената в унгарския закон глоба,която не е съчетана с отнемане на процесната валута/.По наказателно производство във връзка с отправеното преюдициално запитване /НОХД №641/2017г. по описа на РС Свиленград по което е образувано дело С-707/17 на СЕС/ ,съдът препраща към мотивите дело С-255/14 и отделно констатира, че макар предвидените от националното право санкции да са приложими само в случаите, когато недекларираната сума е на стойност „в особено големи размери“, фактът, че разглежданата в главното производство национална разпоредба предвижда отнемане в полза на държавата на недекларираната сума в съчетание или с лишаване от свобода до шест години, или с глоба в размер на двойната сума на недекларираната сума пари в брой, надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.В това отношение припомня, че видно от съображения 3 и 15 от Регламент № 1889/2005, същият този регламент има за цел осигуряването на по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой, които влизат във или излизат от Съюза, за да се попречи на въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система, като при това се спазват принципите, признати в Хартата (решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 32),поради което е Решил,че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от този регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.При това положение и съобразно европейската практика по сходни дела ,настоящият съдебен състав счита,че предвиденото в чл.18,ал.1 от ВЗ на адм. наказание глоба, в съчетание с предвидената санкция в чл.20 от ВЗ се явяват несъразмерни  и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент [№ 1889/2005] цели в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението ,респ. престъплението и наказанието ,то съдът намира че не следва да приложи чл.20 от ВЗ спрямо жалбоподателя,като норма противоречаща на правото на ЕС.Аргумент за което е и ,че не се установи по делото сумата да е печалба от незаконни действия във финансовата система. Именно по тези съображения съдът намира,че в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.

Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол, съдът дължи правно обсъждане и относно приложението на чл.28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв, Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно приложение на закона. За конкретния случай, не се установяват фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото – първо ред нарушение, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения.Обратно, конкретното се характеризира като формално – настъпването на вреди не е съставомерен елемент, освен това за процесното, следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съотв. обществената му опасност, според данните по делото  -  размера на пренасянето през границата и недекларирана валута, като конкретния размер в параметри на 16 500 евро е определяемо за значително,  така и в левовата си равностойност.Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –административно наказателна, свързани с действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради важността си са обект на засилена правна защита, с оглед охраняваните интереси.  Същите са строго регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е Р.България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ, респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните охранени от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието- в минимален размер АНО е отчел смекчаващи обстоятелства, които обаче не са достатъчни да обосноват квалификацията “маловажен случай”. Ето защо преценката на АНО по чл.28 ЗАНН е законосъобразна.   В този смисъл не са налице материалноправни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде потвърдено.

            На 5 юни 2017 г. на митнически пункт „Капитан Андреево" към Митница Бургас SZ не декларира пред митническите органи пренасяните от него от Турция за България парични средства в размер на 17 425,00 EUR, подлежащи на деклариране сьгласно българското право.

            Поради това заместник-началникът на Митница Бургас налага на SZ мярката отнемане иа тази сума в полза на държавата на осиование член 20, алинея 1 or Валутния закон, а на основание член 18, алинея 1 във връзка с член 11а, алинея 1 от Валутния закон му налага глоба в размер 1000 лева (около 500 EURJ.SZ обжалва наказателното постановление пред Районен съд Свиленград (България), който го потвърждава с решение от 2 май 2019 г. по съображението, че санкционираното деяние е доказано or обективна и субективна страна.SZ обжалва това съдебно решение пред Административен съд Хасково (България) с искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.

Тази юрисдикция посочва, че предвидената в член 20, алинея 1 от Валутния закон санкционна мярка се постановява автоматично от административно-наказващия орган при всички случаи на установено нарушаване на задължението за деклариране по член 11а, алинея 1 от този закон, а не е обвързана с провеждане на предварително административно производство по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1889/2005г. — за установяване на произхода и предназначението на недекларираните парични средства.При тези обстоятелства Административен съд Хасково решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Дали нормите на чл. 9, пар. 1 от [Регламент № 1889/2005] и на чл. 49 пар. 3 от [Хартата] трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази на чл. 20 ал. 1 от Валутния закон, която за нарушение на задължението за деклариране по чл. 3 от същия регламент, наред с наказанието глоба по чл. 18 ал. 1 от Валутния закон в размер от 1000 лева до 3000 лева [приблизително между 500 и 1500 EUR], допълнително предвижда като кумулативна санкционна мярка и пълно отнемане на недекларираната сума, независимо от произхода и предназначението й?".

С писмо от 5 февруари 2019 г. секретариатът на Съда отправя въпрос до запитващата юрисдикция дали поддържа преюдициалното си запитване, като се има предвид обявяването на определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отнемаие в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната) (С-335/18 и С-336/18, непубликувано, EU:C:2019:92), което е постановено по две преюдициални запитвания, отправени именно във връзка с това, че при неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005 се е прилагала разпоредба от българското наказателно право, съгласно която предметът на престъплението или неговата равностойност се отнема в полза на държавата.

С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 18 февруари 2019 г., тази юрисдикция уведомява Съда, че поддържа запитването си, като изтъква обстоятелството, че в спора в главното производство става дума не за престъпление, а за административно нарушение. По преюдициалния въпрос

Съгласно член  99  от Процедурния  правилник,  когато отговорът  на  преюдициалния  въпрос се  налага недвусмислено от съдебната практика или не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат. Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 9, параграф 1 от Регламеит № 1889/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.

Както Съдът вече е приел, от съображения 2, 5 и 6 от Регламент № 1889/2005 е видно, че този регламент има за цел предотвратяването, възпирането и избягването на въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система и тяхното инвестиране, след изпирането им, по-специално посредством въвеждането на принципа на задължителното деклариране на такива движения, което позволява събирането на информация за тях (определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната), С-335/18 и С-ЗЗб/18, непубликувано, EU:C:2019:92, т. 27 и цитираната съдебна практика).

В това отношение член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 предвижда, че всяко физическо лице, което влиза или излиза от Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза или излиза от Съюза.Освен това член 4, параграф 2 от споменатия регламент предвижда възможността парите в брой, които не са били декларирани съобразно предвиденото в член 3 от същия регламент, да бъдат задържани — след издаване на административно решение и в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство — по-специално с цел да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверки във връзка с техния произход, предназначение и местоназначение (определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната), С-335/18 и С-ЗЗб/18, непубликувано, EU:C:2019:92, т. 29 и цитираната съдебна практика).

Що се отнася до санкциите, приложими в случай на неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005, член 9, параграф 1 от същия регламент предвижда, че всяка държава членка въвежда такива санкции, като те трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.В това отношение съгласно постоянната практика на Съда при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната), С-335/18 и С-336/18, непубликувано, EU:C:2019:92, т. 31 и цитираната съдебна практика).

В частност предвидените в национално законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърля границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели (определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната), С-335/18 и С-336/18, непубликувано, EU:C:2019:92, т. 32 и цитираната съдебна практика).

B този контекст строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава общият принцип на пропорционалност (определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отнемане в полза на държавата иа недекларирана сума, която се изнася от страната), С-335/18 и С-ЗЗб/18, непубликувано, EU:C:2019:92, т. 33 и цитираната съдебна практика).

Що се отнася до спора в главното производство, най-напред следва да се припомни, че отнемането в полза на държавата на недекларираната сума, както е предвидено в разглежданото в главното производство законодателство, не може да се разглежда като мярка за задържане по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент N? 1889/2005. Всъщност от точки 22 и 24 от настоящото определение следва, че посочените в тази разпоредба мерки за задържане са най-вече средства за събиране иа информация относно движението на пари в брой, за да се провери дали то не се извършва за незаконни цели. Когато обаче е задължителна и се отнася до всяка недекларирана сума, независимо от нейния произход, мярката отнемане не представлява средство за събиране на информация относно движението на пари в брой, а санкция no смисъла на член 9 от посочения регламент (определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася or страната), С-335/18 и С-336/18, непубликувано, £0:0:2019:92, т. 39).

Следва също да се отбележи, че ефективният и възпиращ характер на санкциите no член 18, алинея 1 и член 20, алинея 1 от Валутиия закон не се оспорва пред запитващата юрисдикция и не е поставен под въпрос от тази юрисдикция в преюдициалното й запитване. Всъщност тези разпоредби — които се прилагат, когато неизпълнението на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005 не съставлява пресгьпление — предвиждат не само налагане на административно наказание глоба, но и отнемане на цялата недекларирана сума в полза иа държавата.

В този смисъл санкции като разглежданите в главното производство се явяват подходящи за постигането на преследваните от Регламент N 1889/2005 цели и за гарантиране на ефективното изпълнение на за/задължението за деклариране по член 3 от същия регламент, тъй като са oт естество да възпрат съответните лица от неизпълнението на това задължение.

При все това в решение от 16 юли 2015 г,, Chmielewski (С-255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31) Съдът приема, че глоба, която е в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR, и която глоба е наложена за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005, не се явява съразмерна предвид естеството на съответиото нарушение. Всъщност Съдът приема, че подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на 'посоченото задължение и да се осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели, тъй като санкцията по член 9 от сломенатия регламент има за цел да се саикционират не евентуални измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на това задължение (определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изиася от страната), С-335/18 и С-ЗЗб/18, непубликувано, EU:C:2019:92, т. 36 и цитираната съдебна практика).

С оглед на тези съображения Съдът е постановил, че дори и неизпълнението на задължението за деклариране да се наказва само с отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума, без каквото и да е лишаване от свобода или глоба, сама по себе си тази мярка би надхвърлила границите на необходичото за гарантиране на излълнението на това задължение за деклариране. Предвид обстоятелството, че сгоред Съда глоба в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, наложена за неизпълнение на лосоченото задължение, не се явява съразмерна предвид естеството на съответното нарушение, по-тежка мярка като отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита за съразмериа (определение от 30 януари 2019 г., АК и ЕР (Отиемане в полза на държаеата на недекларирана сума, която се изнася отстраната), С-335/18 и С-ЗЗб/18, непубликувано, EU:C:2019:92, т. 38).

Оттук следва, че член 9, параграф 1 от Регламеит N 1889/2005 не допуска отнемане на цялата недекларирана сума в полза на държавата, независимо дали заедно с това се налага и административно наказание глоба.

По изложените съображеиия не е необходимо да се установява дали посоченият от запитващата юрисдикция члеи 49, параграф 3 от Хартата допуска иационална правна уредба като разглежданата в главното производство.

По всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 9, парзграф 1 от Регламент N? 1889/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална лравна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. По изложените съображения Съдът (осми състав) определя:

Член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламеит и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се виасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националиа правна уредба като разглежданата в главното производство, която, като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за деклариране , освен налагане на административно наказание глоба , предвижда и отнемане  на недекларираната сума в полза на държавата.

            В заключение  и с оглед на вътрешното си съдийско убеждение , този състав на съда ,счита , че следва да се съобрази с отговора на направеното вече преюдициално запитване , но категорично смята , че нормативната уредба , като чл. 20 от ВЗ и други , следва да се променят  с оглед  възможността  за задържане на недекларираната стока над допустимата , уточняване на произхода  и т. н именно за да се предотврати изнасянето или внасянето  в страни от ЕС на средства с неясен произход . При тази  национална разпоредба и така приложена от наказващия орган  в процесното НП, то същото следва да се отмени в частта относно отнемане на процесната валута.

            Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                                     Р  Е  Ш  И  :

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №1156/2019 от 01.10.2019година издадено  от ИВАН ДОБРЕВ ПАСКОВ - и.д. началник на отдел Митническо    разузнаване    и    разследване    Южна    Морска",    съгласно Заповед 7382/02.08.2019г.   на   Директора   на   Агенция   "Митници",  в   качеството   си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019 година на Министъра на Финансите,   въз   основа   на   акт   за   установяване   на   административно нарушение :813/12.04.2019г., по описа на Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление, Агенция „Митници", съставен от С.Т.В. - старши инспектор в Агенция „Митници", срещу FATIH ADLI, роден на 0.01.1992 г., притежаващ документ за самоличност №U03238323, изд. на 23.09.2011г. от ASAKSEHIR, с адрес: Румъния, гр. Bucarest, общ. Stefanesti De Jos, Ilfov, Padurii 3, bl. A3, ap.301, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от Валутния закона (ВЗ),В ЧАСТТА С което  на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11 а, ал.1, ВЗ, Е НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на: -1000.00 (хиляда) лева,.

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление /НП/ №1156/2019 от 01.10.2019година издадено  от ИВАН ДОБРЕВ ПАСКОВ - и.д. началник на отдел Митническо    разузнаване    и    разследване    Южна    Морска",    съгласно Заповед 7382/02.08.2019г.   на   Директора   на   Агенция   "Митници",  в   качеството   си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019 година на Министъра на Финансите,   въз   основа   на   акт   за   установяване   на   административно нарушение :813/12.04.2019г., по описа на Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление, Агенция „Митници", съставен от С.Т.В. - старши инспектор в Агенция „Митници", срещу FATIH ADLI, роден на 0.01.1992 г., притежаващ документ за самоличност №U03238323, изд. на 23.09.2011г. от ASAKSEHIR, с адрес: Румъния, гр. Bucarest, общ. Stefanesti De Jos, Ilfov, Padurii 3, bl. A3, ap.301, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от Валутния закона (ВЗ), В ЧАСТТА С което  на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, е постановено I. ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от FATIH ADLI /Ф.А./, на основание чл.20, ал.1 от ВЗ: -330 (триста и тридесет) броя по 50 (петдесет) евро с обща стойност 16 500.00 (шестнадесет хиляди и петстотин) евро.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :..............