РЕШЕНИЕ
гр.
София, …...08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „А”
състав
в публично заседание на единадесети юни през двехиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 15998/2019г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение от 08.04.2019г., постановено
по гр. д. № 60434/2018г. по описа на СРС, 42 състав е отхвърлен предявения от П.
Ю. В. срещу Софийски районен съд иск с
правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 3 500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди поради нарушеното право да бъде разгледано нахд № 9131/2015г.
на СРС в разумен срок.
Въззивникът – ищец обжалва решението, с
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че е налице доказано забавяне на
разглеждане на делото от страна на СРС с около 1 година и 8 месеца. Излага
съображения, че е налице допусната забава при насрочване на делото и при
изготвяне на мотивите на решението, като за целия период на забава е бил с
отнет контролен талон на автомобила. Твърди, че по делото са доказани и
преживени от него негативни емоции вследствие на ежедневната липса на
задължителен документ – контролен талон на автомобила му. Моли съда да отмени
решението и да уважи предявения иск изцяло, евентуално да го уважи частично.
Въззиваемият – ответник Софийски районен
съд оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че не е налице
продължителност на производството, надхвърляща разумния срок, както и настъпили
вреди, които следва да бъдат обезщетени. Моли съда да потвърди решението.
Представителят на П.НА Р.Б.оспорва
жалбата като неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира , че решението е валидно и допустимо. По същество решението е частично
неправилно.
СРС е сезиран с иск с правно основание
чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 3 500 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди поради нарушеното право на ищеца да бъде разгледано нахд № 9131/2015г. на
СРС, НО, 122 с-в в разумен срок от ответника СРС.
Налице е специалната предпоставка за
допустимост на иска, по арг. от чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – липса на сключено споразумение
с МП, след изчерпана административна процедура по реда на Глава трета „а“ ЗСВ, образувана по подадено от ищеца
заявление № РС-18-112/27.03.2018г. до Инспектората на ВСС.
Съгласно чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от КЗПЧОС.
В разпоредбата на чл. 2б,
ал. 2 ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които
съдът прави преценката дали е допуснато нарушение на правото на процес в
разумен срок. При съобразяване на тези факти съдът дължи съпоставката между
продължителността на воденото производство и разумния срок, за който лицето
следва да получи правосъдие. При преценката на продължителността на разумния
срок следва да се съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо
правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
едно съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен съдебен акт. В практиката си ВКС /решения №№
66/2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на ІІІ ГО и 76/2016 г. по гр. д. №
5721/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС/ приема, че при преценката си за разумността на
периода на разглеждане на съдебното производство, съдът дължи съобразяване на
сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните
органи, като за да прецени сложността на делото съдът преценява естеството на
фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в производството
и на свидетелите, нуждата се получат документи по делото, естественото на необходимите
доказателства, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица
в процеса и т.н.
В случая по делото е доказан
формално фактическия състав за присъждане на претендираното обезщетение и
наведените в жалбата доводи в тази връзка са основателни.
Ахнд № 9131/2015г. на СРС,
НО, 122 с-в е образувано на 05.06.2015г. по жалба на въззивника срещу
наказателно постановление № 14-4332-02783/23.03.2015г., с което му е наложена глоба в размер на 100 лв., на
основание чл. 183, ал.5, т. 2 ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки.
Съгласно неоспорени
констатации в констативен потокол от 08.05.2018г. на специализирано звено на
Инспектората към ВСС, производството пред СРС е продължило общо 2 години, 1
месец и 26 дни, като е налице констатирано забавяне при насрочване на първото
открито съдебно заседание със 7 месеца и 18 дни, тъй като двумесечният срок по
чл. 84 ЗАНН е изтекъл на 05.08.2015г., а разпореждането за насрочване на
съдията –докладчик е от 11.01.2016г., като първото по делото заседание е
насрочено и проведено на 23.03.2016г. Констатирана е забава и при изготвяне мотивите
на решението с 1 година и 24 дни, поради което общата допусната забава според констатациите
на ВСС е около 1 година и 8 месеца.
За да отхвърли иска, СРС е
приел, че ищецът не е доказал настъпили вреди, включително и вреди от задържане
на контролния талон на автомобила му, тъй като отнемането на контролния талон е
последица от извършеното административно нарушение, а не вследствие развилото
се съдебно производство по оспорване на наложеното наказание. Отделно е изложил
съображения, че общата продължителност на производството пред СРС в рамките на
две години, един месец и 25 дни не нарушава правото на ищеца за разглеждане на
делото в разумен срок, при отчитане натовареността на съда, броя на
разглежданите дела, необходимостта от предвиждане на достатъчно дълъг срок
между съдебните заседания и наличието на съдебни ваканции.
Настоящият съдебен състав
намира, че е налице неоснователно забавяне при насрочването на първото по
делото заседание на производството по ахнд № 9131/2015г. на СРС, НО, 122 с-в, респ.
решаването му в разумен срок, тоест искът е доказан по основание. По отношение
насрочването на производството, формално е налице забавяне не повече от 5
месеца от образуването на делото до постановяване на разпореждането за
насрочване на производството, тъй като насрочването на делото за дата около 2
месеца след съдебния акт за насрочването му, с оглед натовареността на СРС, не
е извън разумния срок, т.е. налице е забавяне само от момента на образуване до
постановяване на разпореждането за насрочване. По отношение обявяване на мотивите
на решението, постановено в о.с.з. на 03.06.2016г., е налице забава от около
година, при ниска фактическа и правна сложност на делото. Констатираното забавяне
формално осъществява предпоставките на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед
обстоятелството, че отговорността на Държавата е обективна и се носи при
доказване на увреждането, следва извод за наличие на причинени неимуществени
вреди със самия факт на забавянето.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. По арг. от чл. 2б ЗОДОВ, съдът взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. При така изложеното, въззивният съд приема, че заместващото обезщетение
на ищеца за причинените му вреди следва да бъде определено на сумата 100 лв.,
който е
съобразен с всички конкретни обстоятелства по делото – липсата на доказани конкретни
психически неудобства в личния и професионалния му живот чрез ангажиране на
гласни доказателства и съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените
от последния неимуществени вреди, с оглед техния вид, характер и интензитет, с
който същите да бъдат съразмерно компенсирани. Презумираните съгласно
практиката на ЕСПЧ неимуществени вреди от неразумната продължителност на
производството в случая не обосновават по –голям размер.
Неоснователен е довода в жалбата досежно доказани
самостоятелно неимуществени вреди от отнемането на контролния талон на
автомобила, като в тази връзка съдът
споделя мотивите на СРС. Съгласно чл. 157, ал. 6 ЗДвП, при съставяне на акт за
нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача при
изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП – при заплащане на
глобата в 1 - месечен срок от влизането
в сила на наказателното постановление или съдебното решение на съда при
обжалване. По арг. от чл. 157, ал. 7 ЗДвП, при доброволно заплащане на наложената глоба при връчване на
наказателното постановление, контролният талон се връща незабавно, а
наказателното постановление, съответно съдебното решение, заместват контролния
талон. Ето защо за целия период на издадено и невлязло в сила наказателно
постановление по силата на закона са
налице заместващи контролния талон документи за удостоверяване
правоспособността на водача и за процесния претендиран период за ищеца не са
настъпили неимуществени вреди, произтичащи от психически стрес от отнемането на
контролния талон. Отделно от изложеното, такива не са и доказани по делото.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете
инстанции, решението следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част до
размера на сумата 100 лв., като искът бъде уважен за посочената сума, а в
останалата част решението следва да бъде потвърдено. Законна лихва не се
претендира и не следва да бъде присъждана.
При
този изход на правния спор, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на въззивника
следва да се присъдят разноски за заплатената държавна такса за двете инстанции
общо в размер на 15 лв. – 10 лз. За СРС и 5 лв. за СГС.
На
въззиваемата страна следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 97 лв., определено на
основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ДВ, бр. 95/2019г., приложим и за образуваните
преди приемането му дела, по арг. от мотивите на определение № 2/20.04.2021г.
по т.д. № 1/2019г. на ОСС ОТ ГК НА ВКС И
ОСС ОТ I И II КОЛЕГИЯ НА ВАС, на основание § 1 от ПЗР на ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 3
и 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 60434/2018г. по описа на СРС, 42 състав, в частта за
отхвърляне на предявения от П. Ю. В. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за
заплащане на сумата 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради
нарушеното право да бъде разгледано нахд № 9131/2015г. на СРС, НО, в разумен
срок и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Софийски
районен съд, гр. София, бул. „********да заплати на П. Ю. В., ЕГН **********,
на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, сумата 100 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди поради нарушено право да бъде разгледано нахд № 9131/2015г. на СРС, НО в
разумен срок, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ – сумата 15 лв. –
разноски за държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 60434/2018г. по описа на СРС, 42 състав, в останалата
част за отхвърляне на иска.
ОСЪЖДА
П.
Ю. В., ЕГН ********** да заплати на Софийски районен съд, гр. София, бул. „********,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 97 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.