№ 21235
гр. *****, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110130529 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу Б. М. М.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „*****“, бл. 523, вх. Г, ет. 2, ап. 94, аб. № ******. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 285,07 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 63,57 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 04.12.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 11.01.2024 г. по ч.гр.д.
№ 70947/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен,
като поддържа липса на облигационно правоотношение между него и ищеца по
отношение на процесния имот. Не оспорва размера на претендираните вземания,
поради което се противопоставя на искането за назначаване на експертизи. Във
възражението по чл. 414 ГПК е релевирал довод за изтекла погасителна давност.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца
реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната
цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за
главница са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
2
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
По делото е приложен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 10.01.1991 г., по силата на който Б. М. М. е
придобил правото на собственост върху процесното жилище, както и Нотариален акт
за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 9, том I, вх. № 1022, нот. дело № 5 от 2019 г. от 28.01.2019 г., по силата на
който собствеността е била прехвърлена на Иван Николов Николаев, при запазване на
пожизнено право на ползване за Б. М. М.. В отговора на исковата молба ответникът
признава наличието на запазено в негова полза право на ползване, но се позовава на
наличие на правоотношение с трето лице въз основа на молба – декларация за
откриване на партида на името на това трето лице. С доклада по делото на основание
чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е дал указания на ответника, че не сочи доказателства за
твърдения от него факт – наличие на правоотношение между ищеца и трето лице въз
основа на молба-декларация за откриване на партида. След тези указания,
включително и в първото открито съдебно заседание, ответникът не е ангажирал
доказателства. При тези обстоятелства и въз основа на представените нотариални
актове съдът приема за установено, че ответникът притежава вещното право на
ползване върху процесния недвижим имот и съответно качеството ползвател на
топлинна енергия следва от така установеното притежание на това вещно право от
ответника.
С доклада по делото на основание чл. 153 като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че процесният имот е бил топлоснабден през
релевирания период, както и размерът на начислените задължения за доставена до
3
имота топлинна енергия и мораторна лихва съответства на посочените в исковата
молба стойности. На основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът е реливирал възражение за
изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от датата на предявяване на иска – 21.12.2023 г., предвид фикцията по
чл. 422, ал. 1 ГПК. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е
изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се
обуславя изводът, че процесните вземания с начален период от м. 05.2021 г. не са
погасени по давност.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи за
сумата от 285,07 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
21.12.2023 г. до изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
4
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на
обезщетение за забава възниква при реализиране на условието – неплащане на
задълженията по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която
се изчислява лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно
неплатената част от задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в
Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат
поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Размерът на мораторната лихва за релевирания период, начислена върху
главницата, е отделен като безспорно обстоятелство с доклада по делото. Не се твърди
от ответника и не се установява дължимата мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи за сумата от 63,57 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2021
г. до 04.12.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като следва да му бъдат
присъдени такива в размер на 75 лв. за заповедното производство и 125 лв. за исковото
производство, съобразно представения списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********
срещу Б. М. М., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. М. М., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 285,07 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД 63,57 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от
16.07.2021 г. до 04.12.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „*****“, бл.
523, вх. Г, ет. 2, ап. 94, аб. № ******, и за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 11.01.2024 г. по ч.гр.д.
№ 70947/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. М. М., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 125 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство и сумата в размер на 75 лв,
5
представляваща дължими разноски по заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т. С.“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6