№ 67
гр. Сливен, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М.а Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500052 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Н. пълномощник на И.
С. П., ЕГН ********** от с. Б., общ.Н. З., „ *********“, против решение №
1021/20.12.2022г. по гр.д. № 2047/2022г. по описа на СлРС, в частта с която е
било признато за установено, че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между И. С. П. и Я. Д. П., ЕГН ********** е настъпило по вина на
жалбоподателя И. П., в частта, с която на основание чл.56 от СК семейното
жилище находящо се в гр. Н. З., ул. „Ц.С.“, № ** е било предоставено на Я. Д.
П., в частта с която е бил отхвърлен предявеният иск от И. П. за прекратяване
на брака му с Я. П. по нейна вина и за предоставяне на семейното жилище за
ползване на него, в частта на присъдените деловодни разноски и държавни
такси.
Съдебното решение е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Страната посочва, че при постановяването му съдът е допуснал процесуални
нарушения като е изключил част от свидетелските показания ( на св.Н. и
св.Г.) с аргумента, че не са били преки очевидци. Този аргумент можел да се
1
приложи и по отношение показанията на свидетелите от насрещната страна.
Изтъква се, че св.Н. и св.Г. са свидетелствали за множество брачни
провинения на Я. П., които биха мотивирали съда да приеме, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е настъпило по нейна вина. На следващо
място страната посочва, че според изготвената по делото СТЕ е възможно
жилището да се ползва от двамата бивши съпрузи и не е правилно
въззивникът на преклонната възраст от 80г. да не може да ползва собственото
си жилище. Той също така страдал от редица заболявания, които съдът
следвало да има предвид – хипертония, стенокардия.
Моли се да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с
което съдът да прекрати брака между страните поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия по вина на двамата съпрузи, семейното
жилище да се предостави за ползване на двете страни, ищцата да бъде
осъдена да заплати деловодни разноски за въззивна инстанция, а останалите
разноски да бъдат разпределени поравно.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв.С., който оспорва жалбата като неоснователна. В отговора се
посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната
изтъква, че е несериозно твърдението, че въззиваемата сама се е наранила за
да осъди въззивника за домашно насилие. Налице било влязло в сила съдебно
решение по отношение на домашното насилие, което съдът не можел да
игнорира. Свидетелите на въззивника били заинтересовани и не били преки
очевидци на брачния живот на страните. Самият въззивник не бил отрекъл, че
многократно е нанасял телесни увреждания и побой над въззиваемата. По
отношение ползването на семейното жилище страната посочва, че същото не
може да се подели на две самостоятелни жилища, както и че отношенията
между страните са нетърпими, поради което то не може да бъде предоставено
за съвместно ползване .
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
В с.з. въззивникът, редовно призован се явява лично, както и с
процесуален представител по пълномощие адв.Н., който заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззивваемата се явява лично и с процесуален представител по
2
пълномощие адв.С., който оспорва въззивната жалба и моли тя да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства, от
които се установява наличието на хронични заболявания у въззиваемата – по опорно-
двигателната система ( артрит), неврологични заболявания ( Синдром на Рейно),
заболявания на сърцето ( хипертония и стенокардия). Според телковото решение
въззиваемата има 61% нетрудоспособност.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 29.12.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.01.2023 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
По въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, съдът взе предвид следното:
По делото са представени писмени доказателства – медицински
документи ( амбулаторни листи от 05.2021г., съдебно – медицински
удостоверения – 2021г., епикризи – от клиника по неврохирургия от 2015г. и
от отделение по ревматология от 2023г., решение на ТЕЛК от 2023г.),
решение за постановяване на мерки за защита от домашно насилие
(Р171/03.11.2021г. на НЗРС и Р226/01.12.2021г. по възз.гр.д. № 514/2021г. на
СлОС), свидетелски показания на св.П. и св.М., от които намира, че
безспорно по делото е установено наличието на дългогодишни отношения на
упражняван от въззивника спрямо въззиваемата семеен тормоз изразяващ се в
побои, вербални заплахи, унизителни действия и незачитане на личността.
Това негово поведение е довело до изключително влошаване на личните
отношения между страните и до изчерпване на брачната връзка от
съдържание.
Съдът кредитира показанията на св.П. и св.М., тъй като те свидетелстват
3
за лични, непосредствено придобити впечатления от живота и поведението на
страните. св.П. е абсолютно незаинтересувано лице, което познава страните
от детството си. Същата упражнява изключително хуманна професия и лично
е ставала свидетел на множество случаи на укорително поведение проявено
от жалбоподателя. св.М., макар и сестра на въззиваемата е свидетелствала за
лични впечатления от живота на страните. Показанията на тези свидетели са
подкрепени от всички писмените доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.Н. ( първи братовчед на
жалбоподателя) и св.Г. ( сестра на въззивника), тъй като те не сочат за лични
впечатления, които са придобили, а за слухове и преразкази – казани от
жалбоподателя, неговата починала майка преди години, лични
предположения и абсолютно голословни слухове. Освен това показанията им
не се подкрепят от останалия доказателствен материал събран по делото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че изключителна вина за
настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между
страните има въззивникът И. П..
По отношение на предявения иск по чл.56, ал.5 от СК – за предоставяне
на семейното жилище за ползване, съдът намира че от представената по
делото експертиза е видно, че макар и голямо жилището не може да бъде
обособено на две самостоятелни жилища, а е необходимо общо ползване на
сервизните помещения – кухня, санитарен възел, вход. При това положение
по принцип жилището би могло да се разпредели за ползване между двама
бивши съпрузи, като се предвиди общо ползване на сервизните помещения,
но само ако отношенията между страните са търпими ( практиката,
включително цитираната от РС е еднозначна). В настоящия случай
отношенията между страните са всичко друго, но не и търпими. Необходимо е
при предоставяне на жилището, съдът да вземе предвид крайно изострените
взаимоотношения, скорошният случай на установено домашно насилие и да
не създава предпоставки за нови конфликти и проява на насилие между
страните. С оглед на това семейното жилище следва да се предостави за
ползване на въззиваемата, тъй като изключителна вина за разтрогване на
брака носи въззивникът. По отношение на останалите фактори, които съдът
съобразява – възраст, здравословно състояние, доходи, друго притежавано
имущество, страните са относително равнопоставени.
4
Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези
на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса въззивникът следва да бъде осъден да
заплати деловодни разноски за настоящата фаза на производството в размер
на 400.00лв.- адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 1021/20.12.2022г. по гр.д. № 2047/2022г. по
описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН ********** от с. Б., общ.Н. З., „ *********“ да
заплати на Я. Д. П., ЕГН ********** от гр.Н. З., ул. „Ц.С.“, № ** деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 (четиристотин) лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5