РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330114329 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 - чл.
178 АПК.
Образувано е по постъпила жалбата на Д. А.. А.., с която се моли да
бъде отменена Заповед за задържане на лице от 19.08.2021 г. по реда на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като незаконосъобразна.
Жалбоподателят твърди, че заповедта e бланкетна и в нея липсва
изложение на обстоятелствата във връзка, с които е издадена и в какво се
изразява неправомерното поведение на задържаното лице. Моли се за отмяна
на заповедта като незаконосъобразна.
От ответната страна П. Г. Т. е постъпил отговор, с който оспорва
жалбата като недоказана и неоснователна. Твърди, че против жалбоподателя е
започнало досъдебно производство № *****. за извършено престъпление по
чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 НК. Твърди, че Д.А. е доведен в
****, където е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и му е
повдигнато обвинение. Сочи, че по отношение на жалбоподателя е
постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Районен съд –
Пловдив, която е потвърдена от Окръжен съд – Пловдив. Поддържа, че
1
заповедта за задържане съдържа всички задължителни реквизити по чл. 74,
ал. 2 ЗМВР, като в последната са посочени фактическите обстоятелства във
връзка със задържането. Посочва, че е налице разлика между задържането по
реда на ЗМВР и това по чл. 207 НПК, като в случая не е налице предвидено
задължение за събиране на доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето. Сочи, че задържането е постановено на законово
основание и счита заповедта за законосъобразна. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът, съобразявайки материалите по делото и доводите на страните
намери за установено следното:
На 19.08.2021 г., в 17:00 часа Д. А.. А.. е задържан за срок от 24 часа по
реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 във
вр. с чл. 1 НК - противозаконно подпомага чужденец да пребивава или
преминава в страната с цел имотна или друга облага, за което е образувано
дос.пр. № *****. по описа на РУ – *****. За задържането е издадена Заповед
за задържане на лице от 19.08.2021 г., като към заповедта – по повод
образуваната преписка, са приложени единствено протокол за обиск на
задържаното лице и декларации, подписани от жалбоподателя.
От представената по делото справка от Районна прокуратура – Пловдив
се установява, че по дос.пр. № *****. по описа на РУ – ***** е образувана
пр.пр. № ***** г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, която се води
за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 1 НК. В хода на
производството а установени и привлечени в качеството им на обвиняеми
извършителите на деянието, като Д. А.. А.. е привлечен като обвиняем на
20.08.2021 г., заедно с Д. Г. К., привлечен като обвиняем на 19.08.2021 г. В
справката е посочено, че с Определение № 4418/22.08.2022 г. по ч.н.д. №
5518/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по отношение на двамата
обвиняеми е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е
потвърдена с Определение № 547/26.08.2021 г. по в.н.ч.д. № 1824/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
2
Жалбата е основателна.
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на
основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата
законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК - така Решение
№ 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 г. на Върховния
административен съд.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган, като съобразно
разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат граждани имат
полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на
чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Това обстоятелство се установява от приложените по
делото доказателства, от които е видно, че П. Г. Т. заема длъжността ***** в
група „*****“ към РУ – ***** при ОД на МВР – Пловдив.
Съдът намира, че е налице противоречие на материалноправните
разпоредби – от събраните по делото доказателства не се установяват данни
за извършено от страна на лицето престъпление, поради което не са
изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Налице е отменителното основание по чл. 146,
т. 4 АПК.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от
ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от
ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За
прилагането на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага
наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1
НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че
конкретно лице е извършило престъпление, като тези данни следва да са
налични преди постановяването й, респ. при задържането на лицето.
Следователно данните следва да са налични преди постановяването й, респ.
3
преди задържането на лицето, а не да се установяват след това. Обратното би
довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано
задържане на лица, което противоречи на целта й, която не е да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи
на заподозрения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго
престъпление, или да осуети наказателно преследване.
В случая не са посочени конкретните действия, осъществени от
задържаното лице, които са породили обосновано предположение у
полицейските органи, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая
в заповедта за задържане е посочено единствено, че Д. А.. А.. се задържа за
извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 1 НК -
противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната
с цел имотна или друга облага, за което е образувано дос.пр. № *****. по
описа на РУ – *****. Т.е. в заповедта за задържане е посочено единствено
престъплението, за което се задържа лицето – с посочване на конкретната
разпоредба от закона и изписване с думи текста на разпоредбата, без да са
посочени никакви действия, осъществени от задържаното лице.
Оспорваната заповед не съдържа никакви фактически основания за
издаването й. Единственото сочено за основание за издаване на оспорвания
акт е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 във
вр. с чл. 1 НК, като е изписан текстът на наказателната разпоредба. От този
начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната
заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства
административният орган е направил своето обосновано предположение за
евентуалната съпричастност на задържания в извършване на конкретно
престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна
административна мярка задържане на лицето за срок от 24 часа. В
мотивационната част освен цифровото и текстово изписване на конкретните
разпоредби, липсва словесното изписване на фактическите основания за
издаването, няма описание на факти и обстоятелства, въз основа на които би
могъл да се направи извод за приложението на така цитираната правна норма.
Фактическите съображения за издаването на административния акт не могат
да бъдат заместени от позоваването и препращане към досъдебно
производство с посочен номер, във връзка с което се твърди е издадена
обжалваната заповед.
4
От представените по делото писмени доказателства във връзка с
цитираното досъдебно производство, които са описани и обсъдени във връзка
с констатациите на съда по отношение на фактическата обстановка, се
установява, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем на 20.08.2021 г.,
като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Това обстоятелство обаче не санира незаконосъобразността на
издадената заповед за задържане на лице, в която липсват изложени
фактически основания за задържането, които в същото време да установяват,
че преди задържането са били налице данни за извършено престъпление.
На лицето, по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа,
задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни, за какво
конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото
му на свободно придвижване. Посочването само и единствено на цифрово и
текстово определена правна норма е грубо нарушение на правото на защита
на лицето, по отношение на който е предприета съответната принудителна
административна мярка. Необективирането на твърдения за наличие на някой
от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското
задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността на
задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да А.ажира
доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му.
В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на
относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ,
съставен преди или по време на издаването на акта. Издавани в последствие
такива документи не са част от административната преписка по самото
издаване на акта. Подобни мотиви не могат да се обективират впоследствие,
включително и по време на процеса по оспорване на заповедта. Само това
основание е достатъчно, за да се отмени процесната заповед, като издадена в
противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от
АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити
правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни
фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето,
спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
5
престъплението или да е съпричастно с него. Съгласно Решение от
24.06.2014 г. на ЕСПЧ ***** (applications nos. 50027/08 and 50781/09), не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно
деяние. Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в
обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и
обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено
задържането, е извършило или съпричастно към извършването на
престъпление.
В случаите по чл.72 ЗМВР на задържане на лица полицейските органи
действат в условията на оперативна самостоятелност. Това обаче не ги
лишава от задължението да изложат какви са конкретните причини, заради
които са задържали лицето. Неизлагането на мотиви представлява
съществено нарушение на административно производствените правила и е
основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В този смисъл –
т. 2 от Тълкувателно решение № 4/ 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/ 2002 г. на
ВАС, съгласно което липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяна на издадения административен акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, тъй като съдът не е сезиран с искане за тяхното
присъждане.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № ***** от 19.08.2021 г.
на полицейски орган при РУ – ***** на ОД на МВР Пловдив, ***** П. Г. Т., с
6
която е наложена на Д. А.. А.., ЕГН **********, принудителна
административна мярка "*****".
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7