Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 12.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело
№ 9048 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 137921 от 01.07.2020г. постановено по гр. д. № 75016/2019г.
по описа на СРС, 62 състав, са
отхвърлени исковете на ищеца К.Г.К. срещу Главна дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР
гр. София за сумите от 1758.73 лв. главница, представляващо допълнително
възнаграждение за извънреден труд в размер на 238 лв. за периода от 01.11.2016
до 30.11.2019г., както и иска за 222.67 лв. лихва за забава. С обжалваното решение
ищецът е осъден за да заплати на ответника
Главна дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР гр. София сумата от 50 лв.
разноски по делото.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца. Навеждат оплаквания, че
обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и чрез
осъществено необосновано тълкуване на приложимата към случая нормативна уредба.
Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че при липса на уредба за преобразуването н часовете за положен нощен труд към дневен н следва да се преодолява с
налогично приложение на друг нормативен акт – Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.,
както и че ч. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Съгласно този текст при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Навежда
доводи, че липсата на изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата за реда за организацията и разпределянето на работно
време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън работното време,
режима на дежурството, време за отдих и почивка на държавните служители в ЗМВР.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, съобразно която при
полагането на труд през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По силата на чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен
труд“ намирало своето легално определение в чл. 140 КТ, съгласно който
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна била до 7 часа, а нощен бил трудът, който се полагал от
22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно коефициентът се определял като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд, или 8:7 = 1.143. При липсата на специални норми се
прилагали общите такива, поради което и приложила била НСОРЗ и в частност
нормата на чл. 9, ал. 2. Субсидиарното приложение на КТ било предвидено в чл.
188, ал. 2 ЗМВР, според която разпоредба, държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по
КТ. С оглед на изложеното моли за отмяна
на обжалваното решение като неправилно и постановяване на решение, с
което да бъде изцяло уважена исковата претенция като основателна и доказана. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото за двете инстанции.
Ответникът по
жалбата Главна дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР гр. София счита, че решението на
СРС следва да бъде потвърдено като правилно. Счита, че изводът на
парвоинстанционния съд за липса на празнота в уредбата на тези отношения за
ззаконосъобразен. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми.
Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която
продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което
обуславя извода, че коефициентът не е 1. 143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този
резултат.ри изчисляване на времето, отработено от ищцата, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, била положена нормативната уредба по
специалния ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли
с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 год., отменена с § 4 от ДР на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
год., в сила от 02.08.2016 год., бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос
единствено за периода от 01.07.2016 год. до 02.08.2016 год., тъй като
действащата към този момент наредба била отменена, а сега действащата била в
сила от 02.08.2016 год. В случая редът бил регламентиран в Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. Освен това страните
по делото били обвързани от служебно правоотношение, което било регламентирано
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона
нямало препращаща норма, даваща основание за субсидиарно приложение на нормите
на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
включително НСОРЗ. ЗМВР бил специален нормативен акт, регламентиращ статута на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като установявал различен метод на
правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. В този
смисъл размерът на дължимото трудово възнаграждение следвало да се определи
съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените наредби и
заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на признатата от закона
делегация. За процесния период правната уредба на нощния труд на служителите на
МВР се съдържала в чл. 187, ал. 1 вр. с ал. 3 и чл. 179 ЗМВР, както и в Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 год., която била съобразена с функциите на МВР и
естеството на извършваната дейност. Тези нормативни актове изчерпвали правната
регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР
служители и било недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ, както
правилно е приел първоинстанционния съд
в обжалваното решение. Ето защо моли същото да бъде потвърдено изцяло като
правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато нарушение на императивни материални норми. Разгледано по същество е
неправилно.
По делото
не е спорно, че през процесния период – 01.12.2016г. -30.11.2019г. страните са
били обвързани от служебно правоотношение. Ищецът е бил назначен на длъжността
„Командир на екип“ в 7-ма РСПБЗН-София към Столична дирекция „П.б.и з.на н.“
при Главна дирекция „П.б.и з.на н.“ МВР, като съгласно чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР е имал статута на държавен служител. По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на двадесет
и четири часови смени по график, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. Не е спорно и че през процесния период ищецът е полагал извънреден
труд, а това обстоятелство е установено безспорно и категорично от събраните по
делото доказателства.
По делото се спори единствено дали
ответникът-въззивник е изплатил изцяло дължимото се на ищеца възнаграждение за
положения извънреден труд за периода 01.12.2016г -01.12.2019г. с
продължителност 238 часа. Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд, който е свързан с дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
Дневното
работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от
22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото
законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през
нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно
влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а,
чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на
работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за
тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква
по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на
почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен
живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с
дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за
дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време
/подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане
на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение,
чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това
допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и
физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и
необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение
№ 14 от 27.03.2012 год.
на ВКС по гр.дело
№ 405/2011 год.,
IV г. о., ГК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
/приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
– чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл.
187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год.,
в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020
год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно
съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за
времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При
липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до
изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на
служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал.
2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи
на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и
извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно
време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване
на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на
ВКС по гр.дело № 1144/2018 год., ІV г. о., ГК, на което се е позовал и СРС/.
В този смисъл
неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост на
установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищцата нощен
труд. А с оглед изложеното вече по-горе приложението на правилото на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищцата допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0.25 лв. за всеки отработен час през нощта.
При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от
двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По
отношение на втората от тях СГС приема, че за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22.00 ч.
и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от посочената норма е видно,
че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за
случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не
за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на
отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се
приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7
часа/, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР,
е 1.143.
На следващо
място настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал.
2 КТ. Както вече бе посочено по-горе, работното време на държавните служители в
МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за
тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на
работното време форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите
на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата
свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното
работно време се установява в полза на работодателя за работници и служители,
които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл.
154а КТ/, но изчисляването му се основава на продължителността, установена при
подневното отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма
на отчитане представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй
като затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се
осъществява най-добре в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно
решение № 8 от 14.11.2014 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2013 год., ОСГК/.
Подневното
отчитане на работното време служи за база при определяне на следните компоненти
и особености, характерни за сумираното отчитане на работното време: 1/нормата
на работното време за периода на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за
изчисляване на трудовото възнаграждение; 3/ правилата за установяване и
изчисляване на извънреден труд, положен от работещите при условията на сумирано
изчисляване на работното време и 4/ правилата за изчисляване на броя на
отработените дни при определяне на трудовия стаж, възнаграждението за платен
годишен отпуск, размерът на обезщетенията и др.
Съгласно чл.
9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Определеният по този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на
работните дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал.
3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време.
Съответно в
чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год./ от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е установено, че при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма
за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове,
като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи
по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор, а в чл. 9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 год., в
сила от 01.01.2018 год./, че когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в
дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно
време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно
нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния
период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата
осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън
редовното работно време. Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните
часове в дневни с кофициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за
отчитането и заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе
съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за
преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане
на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за
процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143,
следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден
труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, което е изготвено след проверка в счетоводството на
СДВР по разчетно-платежните ведомости, дневниците при дежурния офицер и
графиците за положени дежурства, се установява, че през периода 01.11.2016г.-30.11.2019г.
ищецът е положил 208 броя двадесет и четири часови дежурства по график. Тези данни се установяват от предоставената
от ответника справка, предоставена от
ответника, приложена на л. 11 от делото. За положените в тези дежурства нощен труд общо в размер на
1664 часа, преизчислени по дневен коефицент 1.143 възлизат на 1902 часа. От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за разликата от 238 часа за процесния период не е отразена в
протоколите за положен труд, съответно същият не е начислен и изплатен на ищеца. Дължимото
възнаграждение за този извънреден труд, изчислен съгласно разпоредбите на чл.
187, ал. 6 от ЗМВР е в размер на 1785.73 лв. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи лихва за
забава за периода от падежа на всяко изискуемо вземане /края на
месеца следващ тримесечието/ до датата на подаване на исковата молба
23.12.2019г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2017
год. до 23.12.2019 год. – на 222.67лв., до които и релевираните претенции следва да бъдат уважени като основателни и доказани , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Поради несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд,
следва, че въззивната жалба е основателна.
Настоящия състав намира за неоснователно
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за давност.
Вземанията за трудово възнаграждение се погасяват с тригодишен давностен срок
съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1 т. 3 от КТ, чийто срок започва да тече
от деня, в който е следвало да бъде извършено плащането. Доколкото в настоящия
случай липсва изрична уговорка за датата, на която е дължимо възнаграждението,
то изискуемостта настъпва на първо число от месеца, следващ този, за който се
дължи. Плащането за месец ноември и месец декември 2016г. се извършва в края на месеца следващ месеца на
начисляването на извънреден труд, с оглед сумарното отчитане на тримесечен период на извънреден труд. От това
следва, че плащането за месец ноември и
месец декември 2016г. се извършва през
месец януари 2017г. Исковата молба е
подадена на 23.12.2019г. преди да е изтекъл законовоопределеният давностен срок.
От това следва, че възражението за изтекла давност на ответника за
неоснователно.
С оглед на
изложеното предявените искове на ищеца се явяват изцяло основателни и като
такива следва да бъдат уважени. Изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а
исковете на въззивника – уважени изцяло като основателни.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя /ищец/ сумата от 400 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство – заплатен адвокатски хонорар на един адвокат, както и направените разноски във
въззивното производство за сумата от 400 лв., заплатен хонорар на един
адвокат. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Софийски районен съд сторените разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 460 лв., заплатени от бюджета на съда и държавна такса в
размер на 80.34лв. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 40.17 лв., платими по сметка на Софийски градски съда.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 137921 от 01.07.2020г.
постановено по гр. д. № 75016/2019г. по описа на СРС, 62 състав състав като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. ***, ул. „******,
представлявана от главен комисар Н.Н.да заплати на ищеца К.Г.К., ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 178, ал., 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1785.73 лв. представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд по служебно правоотношение на длъжността „Комисар на екип“ в
7-ма РСПБЗН-София, получено в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд в периода 01.11.2016г.
до 30.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 222.67 лв. представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.01.2017г. до 23.12.2019г.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР гр. София, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. ***, ул. „******,
представлявана от главен комисар Н.Н.да заплати на ищеца К.Г.К., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., представляваща съдебни разноски за
първоинстанционното производство – заплатен хонорар на един адвокат. както и направените разноски във
въззивното производство в размер на 400 лв. – заплатен хонорар на един адвокат.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР гр. София, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. ***, ул. „******, представлявана от главен комисар Н.Н.на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 460 лв., представляващ
заплатен хонорар на вещо лице в първоинстанционното производство и
сумата от 80.34 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР гр. София, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. ***, ул. „******, представлявана от главен комисар Н.Н.на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 40.17 лв., представляваща
държавна такса във въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/