№ 3658
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110127580 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от [фирма] срещу И. Н. Г., В. Г. Г., А. В. Г. и Н. Г. Г.. Ищецът е
конкретизирал претенциите си с уточнителна молба с вх. № от 11.08.2022 г. и претендира
всеки от ответниците да бъде осъден да му заплати следните суми:
- И. Н. Г. да бъде осъдена да му заплати: 29.92 лв. - представляваща съответната част
/1/18/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ****
за периода от м.05.2018 г. до м.11.2020 г., сумата 8.07 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г.,
сумата 0.73 лв. – представляваща съответната част /1/18/ от цена за извършена услуга дялово
разпределение в периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата от 0.24 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 28.04.2022 г.;
- Н. Г. Г. да бъде осъден да му заплати: 29.92 лв. - представляваща съответната част
/1/18/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ****
за периода от м.05.2018 г. до м.11.2020 г., сумата 8.07 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г.,
сумата 0.73 лв. – представляваща съответната част /1/18/ от цена за извършена услуга дялово
разпределение в периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата от 0.24 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 28.04.2022 г.;
- А. В. Г. да бъде осъден да му заплати: 89.76 лв. - представляваща съответната част
/3/18/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ****
за периода от м.05.2018 г. до м.11.2020 г., сумата 24.21 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г.,
сумата 2.19 лв. – представляваща съответната част /3/18/ от цена за извършена услуга дялово
разпределение в периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата от 0.72 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 28.04.2022 г.;
- В. Г. Г. да бъде осъден да му заплати: 388.96 лв. - представляваща съответната част
/13/18/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер
1
**** за периода от м.05.2018 г. до м.11.2020 г., сумата 104.91 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
28.04.2022 г., сумата 9.49 лв. – представляваща съответната част /13/18/ от цена за
извършена услуга дялово разпределение в периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата
от 3.12 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.05.2019 г. – 28.04.2022 г.;
Претендира се и законна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатил дължимата цена, формирана по системата
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия на [фирма] купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в съответния срок, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.
В срока по чл. 131 ГПК е подадено заявление от Н. Г., с което се уведомява съдът, че
А. В. Г. се е отказал от наследството на В. Г. А. и Ц. Б. А.а.
Ответникът В. Г. подава отговор на ИМ в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че никой не
живее в процесния апартамент. Отчетите на топломерите били нулеви, а тръбите за топла и
студена вода пломбирани. Също сочи, А. В. Г. се е отказал от наследството на В. Г. А. и Ц.
Б. А.а.
Останалите ответниците не подават отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
По претенциите спрямо А. В. Г.:
По делото са представени доказателства за това, че А. В. Г. се е отказал от
наследството на наследодателя В. Г. А., починал на 09.08.1990 г., както и от наследството
на наследодателя Ц. Б. А.а, починала на 03.10.2016 г.
Исковата молба е била нередовна като с оглед дадени указания с разпореждане от
22.06.2022 г. ищецът е насочил претенцията си срещу ответниците, включително и А. В. Г..
Процесуалноправната легитимация се определя от твърденията на ищеца, който твърди, че
А. В. Г. отговаря за 3/18 от дължимите суми за топлоснабден имот в [адрес], с аб. № ****
/виж уточнителна молба с вх. № от 11.08.2022 г./. А. В. Г. притежава процесуална
правоспособност. От обстоятелството дали ответникът е носител или не на спорното
материално право зависи основателността на иска, а не неговата допустимост – виж
определение № 583 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3211/2014 г. За допустимостта на исковия
процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по
2
материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл,
дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което
ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно
оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по
съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство – виж решение №
61/13.06.2014 г. по гр. д. № 3306/2013 г. на IV г. о. на ВКС.
По делото с уточнителна молба с вх. № от 29.07.2022 г. и уточнителна молба с вх. №
от 11.08.2022 г. ищецът е насочил претенциите си и срещу А. В. Г.. В случая не сме в
хипотеза на чл. 227 ГПК, а при първоначално насочен иск срещу ответника А. В. Г.. От
удостоверение за наследници с изх. № от 07.06.2022 г. /л. 43-44/ на В. Г. А. се установява, че
А. В. Г. е наследник, както на В. Г. А., така и на Ц. Б. А.а. Ответникът А. В. Г. се е отказал
от наследството на В. Г. А. и на Ц. Б. А.а, поради което не е настъпило наследствено
правоприемство и А. В. Г. не е материалноправно легитимиран да отговаря за задължения
във връзка с наследството на посочените лица.
Оттук и при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, съдът намира,
че спорният правнорелевантен факт по делото дали ответникът е бил потребител на
топлинна енергия за процения имот в процесния период - не е доказан по производството.
Не е установено наличието на облигационно отношение по договор за продажба между
страните. С оглед гореизложеното предявените главни искове срещу А. В. Г. за вземания за
топлинна енергия и дялово разпределение са неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователни се явяват и обусловените /акцесорни претенции/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците.
Относно претенциите спрямо И. Н. Г., В. Г. Г. и Н. Г. Г.:
По делото е представено споразумение от 15.12.2022 г., сключено от И. Н. Г. /в
качеството й на наследник на В. Г. А./ и [фирма].
Със споразумението е призната дължимостта на сумите предмет на гр. д. №
27580/2022 г. по описа на СРС в пълния им размер. Към датата на сключване на
споразумението ответникът е посочил, че дължи общо сумата в размер на 1063.26 лв., която
включва – 551.83 лв. главница /538.57 лв. главница за ТЕ и 13.26 лв. главница за дялово
разпределение/, 149.69 лв. обезщетение за забава /145.27 лв. – обезщетение за забава върху
ТЕ+4.42 лв. – обезщетение за забава върху дяловото разпределение/, 31.74 лв. – лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на ИМ до датата на споразумението, 330 лв.
съдебни разноски /50 лв. за заплатена ДТ и 280 лв. за депозит за СТЕ/. Ответникът е признал
посочените задължение и се е съгласил да изплати цялата сума на 24 вноски по 44.30 лв.
всяка в периода от 15.12.2022 г. до 15.11.2024 г.
Приет е по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 03.04.1982 г.,
от който се установява, че В. Г. А. и Ц. Б. А.а са придобили следния недвижим имот,
находящ се в [адрес].
Представен е по делото и нотариален акт за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 131, том I, рег. № 1764, дело №
119/2014 г. от 11.04.2014 г., с който Ц. Б. А.а прехвърля на В. Г. Г. собствените си 4/6 ид.
части от недвижим имот, находящ се в [адрес], срещу задължението В. Г. Г. да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му.
Установява се по делото, че В. Г. А. е починал на 09.08.1990 г., а Ц. Б. А.а е починала
на 03.10.2016 г.
Установява се и, че Г. Г. В. /син на В. Г. А. и Ц. Б. А.а/ е починал на 15.06.2017 г. и
оставил наследници по закон - И. Н. Г. /съпруга/, В. Г. Г. /син/ и Н. Г. Г. /син/, които са
придобили и съответната част придобита от наследодателя от наследството на В. Г. А..
3
Между ищеца /от една страна/ и И. Н. Г., В. Г. Г. и Н. Г. Г. /от друга страна/ не се
спори, че ответниците са били собственици на процесния недвижим имот.
Не е спорно между страните, че споразумението за разсрочване на задълженията до
момента на приключване на съдебното дирене се изпълнява, като посочените в
споразумението суми се заплащат на съответните падежни дати. В съдебно заседание на
13.02.2023 г. е отразено, че до момента са извършени две плащания на 15.12.2022 г. и на
12.01.2023 г., като падежът на вноска № 3 е на 15.02.2023 г., т. е. след приключване на
съдебното дирене по производството. Видно от споразумението, което представлява
извънсъдебно признание на задължението и, което съответства на останалия доказателствен
материал и съдът кредитира, се установява, че задълженията за процесния период се
включват изцяло в сключеното споразумение.
Действително, споразумението е сключено единствено между ищеца и ответника И.
Н. Г.. Независимо от това, съобразно твърденията на страните и другите писмени
доказателствени средства по делото, съдът приема, че между ищеца и И. Н. Г., В. Г. Г. и Н.
Г. Г. в настоящото производство е постигнато съгласие по всички въпроси, посочени в
споразумението, като следва да се добави, че никой от посочените ответници не оспорва
това обстоятелство. Останалите ответници не са оспорили наличието на сключеното
споразумение. С него се признават всички задължения, предмет на делото, задължението за
законна лихва върху главниците за периода от предявяване на иска до датата на сключване
на споразумението, същото е сключено от И. Н. Г., която е и майка на В. Г. Г. и Н. Г. Г.,
поради което и следва да се приеме, че посочените ответници, както и ищецът, са обвързани
от споразумението.
Към момента на приключване на съдебното дирене, когато се формира силата на
пресъдено нещо, съдът следва да съобрази фактите от значение за спорното право,
настъпили след подаване на исковата молба, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК. Не съществува
спор, че разсрочването на едно задължение не представлява новация. Разсрочването обаче
безспорно променя падежа на задължението. От принципа на свободата на договарянето
следва, че страните могат свободно да определят и изменят съдържанието на договорното
правоотношение помежду им. Разсрочването на задължението, промяната на падежа за
плащане, представлявайки изменение на срока за погасяване на задълженията по
облигационното правоотношение в хода на процеса, следва да бъде взето предвид от съда по
реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Падежите за изплащането на задълженията по процесното правоотношение са
промени със сключеното споразумение от 15.12.2022 г., като не е спорно, че съобразно
новите падежи, задължението е изпълнявано и дължимите вноски са погасявани, като до
приключването на съдебното дирене всички изискуеми задължения са платени. Относно
задълженията, които не са изискуеми към датата 13.02.2023 г., длъжниците не са изпаднали
в забава, падежът за задълженията не е настъпил, и в тази й част претенцията е неизискуема.
Ето защо исковете спрямо И. Н. Г., В. Г. Г. и Н. Г. Г. следва да се отхвърлят изцяло,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, изискуемите по споразумението задължения са платени, а
останалите задължения са неизискуеми към датата на приключване на съдебното дирене.
По разноските:
Претенциите спрямо А. В. Г. са изцяло неоснователни, като същия има право на
разноски по делото, но не претендира и доказва такИ..
Относно останалите ответници И. Н. Г., В. Г. Г. и Н. Г. Г., то към датата на подаване
на исковата молба, сумите са били дължими, което се установява, вкл. и от представеното по
делото споразумение. Като неоснователността на претенциите е обусловена от факти и
обстоятелства настъпили в хода на процеса, именно от сключеното споразумение. Исковете
спрямо тези ответници се отхвърлят поради плащане в хода на процеса, респ. неизискуемост
4
на задължението с оглед сключеното в хода на процеса споразумение. Оттук съдът намира,
че повод за завеждане на делото са дали ответниците, които дължат разноски.
Установява се, че част от направените разноски са включени в споразумението между
страните, поради които и относно включените в споразумението разноски съдът не следва да
се произнася. Предвид гореизложеното съдът приема, че на ищеца следва да бъдат
присъдени единствено съдебните разноски, сторени след сключване на процесното
споразумение, които не са предмет на същото, а именно сумата в размер на 240 лв. –
депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.
или общо 340 лв. По съразмерност с оглед размера на претенциите спрямо всеки един от
тримата ответници, които дължат разноски, то И. Н. Г. и Н. Г. Г. дължат на ищеца по 18.89
лв. за разноски по съразмерност, а В. Г. Г. – 245.56 лв. за разноски по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: [адрес] искове на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, срещу А. В. Г., ЕГН **********, с адрес [адрес], с които се иска да бъде осъден А. В. Г.
да заплати на [фирма] следните суми: 89.76 лв. - представляваща съответната част /3/18/ от
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер **** за
периода от м.05.2018 г. до м.11.2020 г., сумата 24.21 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г.,
сумата 2.19 лв. – представляваща съответната част /3/18/ от цена за извършена услуга дялово
разпределение в периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата от 0.72 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 28.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: [адрес] искове на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, срещу И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес [адрес], бл. 68, ет. 5, ап. 19, с които се иска да
бъде осъдена И. Н. Г. да заплати на [фирма] следните суми: 29.92 лв. - представляваща
съответната част /1/18/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер **** за периода от м.05.2018 г. до м.11.2020 г., сумата 8.07 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., сумата 0.73 лв. – представляваща съответната част /1/18/ от
цена за извършена услуга дялово разпределение в периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. и
сумата от 0.24 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.05.2019 г. – 28.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: [адрес] искове на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес [адрес], бл. 68, ет. 5, ап. 19, с които се иска да
бъде осъден Н. Г. Г. да заплати на [фирма] следните суми: 29.92 лв. - представляваща
съответната част /1/18/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер **** за периода от м.05.2018 г. до м.11.2020 г., сумата 8.07 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., сумата 0.73 лв. – представляваща съответната част /1/18/ от
цена за извършена услуга дялово разпределение в периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. и
сумата от 0.24 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.05.2019 г. – 28.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на
5
управление: [адрес] искове на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, срещу В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес [адрес], бл. 68, ет. 5, ап. 19, с които се иска да
бъде осъден В. Г. Г. да заплати на [фирма] следните суми: 388.96 лв. - представляваща
съответната част /13/18/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер **** за периода от м.05.2018 г. до м.11.2020 г., сумата 104.91 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., сумата 9.49 лв. – представляваща съответната част /13/18/ от
цена за извършена услуга дялово разпределение в периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. и
сумата от 3.12 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.05.2019 г. – 28.04.2022 г.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес [адрес], бл. 68, ет. 5, ап. 19, да заплати на
[фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 245.56 лв. – за разноски по производството съразмерно с претенциите
спрямо него.
ОСЪЖДА И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес [адрес], бл. 68, ет. 5, ап. 19, да заплати на
[фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 18.89 лв. – за разноски по производството съразмерно с претенциите
спрямо нея.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес [адрес], бл. 68, ет. 5, ап. 19, да заплати на
[фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 18.89 лв. – за разноски по производството съразмерно с претенциите
спрямо него.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6