№ 4073
гр. Варна, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110105568 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****"
ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от **** -Управител
чрез пълномощник юрисконсулт ****, против П. Х. П. ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде
признато за установено по отношение на П. Х. П. ЕГН **********, че в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер ****, дължи на „****" ООД сума в общ размер на 272,17лв.
(двеста седемдесет и два лева и 17ст.), представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.12.2019г. до
12.10.2021г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.14, ап.6; сума в общ размер на
62,67лв. (шестдесет и два лева и 67ст.), представляваща сбор от обезщетения
за забава върху тези главници за периода от 13.02.2020г. до 13.02.2023г.;
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-17.02.2023г. до окончателното им плащане, за които суми
е издадена заповед от 20.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 1896/2023г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №1159 от 25.02.2022г., а именно:
1
заплатена държавна такса в размер на от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на П.
Х. П. ЕГН:********** за имот на адрес гр.Варна, ул.**** бл.14, ап.6, който в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер
****, чийто титуляр е ответникът. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К
услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 17.02.2023г. В и К ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу П.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 1896/2023г. по описа на ВРС,
ГК-49 състав. На 20.02.2023г. съдът издал заповед № 4241 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П. да заплати на
кредитора (сега ищец) сумата от 272,17лв., представляваща стойност на
ползвани и незаилатени В и К услуги за периода oi 09.12.2019г. до 12.10.2021
г.; сумата от 62,67лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 13.02.2020г. до 13.02.2023г.: законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.02.2023г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на
25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 22.03.2023г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е получил надлежно исковата молба
и приложенията към нея. Чрез упълномощен процесуален представител
депозира отговор на исковата молба. Оспорва справката за недобора и
2
реалното доставяне и ползване от ответника на претендираните услуги.
Оспорва редовносттга на водената от ищеца счетоводна отчетност, правото
на служебно начисляване на процесните услуги, спазване на правилата за
отчитане на СТИ и изправността на СТИ.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковите претенции.
В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител поддържа отговора и направените възражения.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: ОУ на „****” ООД-Варна, решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, решение № Ц-
37/23.12.2019 г. на КЕВР ведно с два броя обяви, решение №Ц- 46/30.12.2020
г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, справка за недобора на частен абонат №
**** до 13.02.2023г.; представените от проц. представител на ищцовата
страна писмени документи в заверен вид: КП № **** от 08.11.2023 г., справка
от агенция по вписванията № 1524322/2.11.2023 г., снимков материал на
водомер, уведомително писмо № 1000 422109 от 09.02.2021 г., справка за
облога и плащанията на частни абонати до 20.11.2021 г.
По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД.
Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите
условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор
„****" ООД са публикувани в два ежедневника.
Представена е Справка за недобора на частен абонат № **** - П. Х. П.
до 10.11.2023г.
Доколкото в отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че е
собственик на процесния водоснабден имот, както и че е титуляр на партида с
клиентски № ****, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване
тези обстоятелства.
3
По делото е приобщено уведомление от ищцовото дружество до
ответника от 09.02.2021г. с изрично отбелязване, че монтираното в имота
СТИ-водомер е повредено.
От приложения по делото констативен протокол № **** от 08.11.2023 г.
се установява, че при извършена проверка в присъствие на ответника е
констатирана липсваща пломба на холендър, а водомера продължава да е с
изтекла метрологична годност, въпреки връчено на ответника уведомление от
09.02.2021г. с указание в 14-дневен срок да бъде подменен с нов.
По делото са ангажирани специални познания чрез заключение на вещо
лице по ССч.Е. От заключението на вещото лице се установява следното:
Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за
ползваните ВиК услуги на абонатен № **** по издадени фактури в периода
от 09.12.2019г. до 12.10.2021г. са констатирани в колона 9 на Таблица 2.
Общият им сбор към 09.11.2020г. е 272,15лв.
Издадените фактури по номера и дати са описани в колони 2 и 3 от
таблица 2.
Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените в т. 1
месечни задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен № ****, считано от
съответния им падеж до 13.02.2023г. е 62,67 лв.
ССЕ констатира, че по процесиите фактури към датата на депозиране на
Заявление по чл.410 ГПК - 17.02.2023г. няма извършвани плащания.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът извежда следните
правни изводи:
За успешното провеждане на производството по настоящото дело,
ищецът следва да установи, че ответникът има качеството на потребител на
ВиК услуги, че ищецът, като доставчик е изправна страна по договора за
доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва
да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по
основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже, наведените с отговора
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че
4
ответникът е собственик на процесния имот от 1997год., когато го придобива
чрез дарение. Качеството му на собственик е основанието въз основа на което
партидата се води на негово име. Като собственик на процесния обект на
потребление има качеството „потребител” на ВИК услуги. Като такъв той се
явява титуляр в базата данни на „****“ООД по абонатен номер ****.
Ответникът повдига спор, относно справката за недобора, оспорва
воденото от страна на ищеца счетоводство, въз основа на което е издаден,
както и процедурата за отчитане на количеството питейна вода.
Съгласно клаузата на чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при
липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора. Предвидено е, че този ред не се прилага
в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
Ищецът твърди, че сумите за главница за абонатен номер ****,
представлява цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за периода от
09.12.2019г. до 10.11.2020г., а за останалия период представлява служебно
начислени кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора и
Наредба №4 от 11.09.2004г. на МРРБ. В същото време не представя никакви
доказателства за реално извършени отчети за никаква част от процесния
период.
Не представя доказателства а и не навежда конкретни тдвърдения
относно основаниета за служебно начисляване на потребление за друга част
от периода.
Твърди се изтекла метрологична годност на монтираното в обекта на
консумация СТИ, но не са представени доказателства за това. От
приложеното по делото уведомление от ищцовото дружество до ответника от
09.02.2021г. е видно, че в него е отразено, че монтираното в имота СТИ-
водомер е повредено, т.е. не са налице доказателства за изтекла метрологична
годност на водомера и за това да е бил уведомен ответника. Липсват
доказателства и относно твърденията, че на ответника е било указано в 14-
дневен срок да подмени СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Обшщите условия на ВиК
Варна, при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител,
представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване на
5
повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира
пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят
уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Ал.2 предвижда, че на
мястото на повредения водомер В и К операторът може да постави редовен
(оборотен) водомер, като разходите, свързани с неговото сваляне, ремонт и
поставяне, са за сметка на потребителя.
В хода на производството не бяха представени доказателства за
направено на ответника предписание за отстраняване на повреда на водомера
и определяне на срок за това. Не бе доказано и монтирането от страна на
ищцовото дружество на оборотен водомер на мястото на повредения, в
случай, че действително водомера на ответника е бил повреден. За съда
възниква въпрос, дали липсата на пломба на холендър, констатирана при
проверката на 08.11.2023г не се дължи на отстраняването й от служител на
ВиК/съгласно изискванията на чл.20, ал.1 от ОУ/, а не на злонамерена
манипулация от страна на ответника/както твърди проц.представител в с.з./.
Т.е. за съда не става ясно дали процесния водомер е бил повреден/както
е отразено в уведомлението от 09.02.2021г., или с изтекла метрологична
годност/както се твърди в уточняващата искова молба и в пледоарията по
същество от процесуалния представител на ищеца/.
Доколкото изобщо липсват доказателства за извършвани периодични
отчети от служители на ищцовото дружество за консумирана от ответника
ВиК-услуги, както и надлежни доказателства за препятстване от страна на
ответника на извършването на подобни отчети, съдът приема, че издадените
въз основа на приложената справка за недобора и фактури не се ползват с
материална доказателствена сила. Не са представени никакви доказателства
за възникване правото на ищцовото дружество да начислява служебна
консумация на ответника. С оглед на това справката за недобора и
фактурите, не могат да служат за доказателство за количествата на реално
доставени и потребени ВиК услуги за процесния период, доколкото отразяват
единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на
дружеството. С оглед на това и съдебно-счетоводната експертиза не може да
служи като доказателство за установяване размера на главници и лихви,
предмет на разглеждане по настоящото дело.
6
В исковата молба липсват твърдения за невъзможност за отчитане на
водомера поради отсъствие или отказ на потребителя в хипотезите на чл. 24,
ал. 3 и ал. 4 от ОУ, нито да е осъществена процедурата по чл.25 от ОУ,
поради принадлежност на абоната към етажната собственост.
Предвид гореизложените съображения,настоящият съдебен състав
приема, че ищецът не доказа по категоричен начин изправността си на
доставчик по правоотношението, както по задължението му да доставя на
потребителя вода с питейни качества, така и да отчита показанията на СИ при
условията на ОУ. Задължението на потребителя за заплащане цената на ВиК
услуги възниква при реално доставени услуги, каквито в случая не са
доказани. Не са доказани и твърденията за наличие на предпоставки за
служебно начисляване на количества консумирани ВиК-услуги. Ето защо,
съдът приема, че твърдяното вземане не е възникнало в полза на оператора и
такова понастоящем не съществува.
Вземайки предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира,
че предявените в настоящото производство искове се явяват неоснователни и
недоказани и постановява решение, с което ги отхвърля в цялост.
С оглед изхода от настоящото дело на ответника следва да се присъдят
разноски. Сторените от ответника разноски възлизат в размер от 800лв. и се
изразяват в 400лв. платено адв.възнаграждение за настоящото дело и 400лв.
платено адв. възнаграждение за ч.гр.дело №1896/2023год. Съдът не споделя
становището на проц.представител на ищцовото дружество за прекомерност
на адв.възнаграждение в заповедното производство, базирано на
омаловажаване на положения от процесуалния представител на ответника
юридически труд.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "****" ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК ****
представлявано от **** -Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****,
против П. Х. П. ЕГН **********, за признаване за установено по отношение
на П. Х. П. ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****"
ООД сума в общ размер на 272,17лв. (двеста седемдесет и два лева и 17ст.),
7
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 09.12.2019г. до 12.10.2021г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.14, ап.6;
сума в общ размер на 62,67лв. (шестдесет и два лева и 67ст.), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 13.02.2020г.
до 13.02.2023г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-17.02.2023г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед от 20.02.2023г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1896/2023г. по описа на ВРС, на основание
чл.415,ал.4 във вр.чл.422,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „****” ООД град Варна, ул.**** №33, ЕИК:****, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Х. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.**** бл.14, ап.6,
сумата от 800лв., представляваща сторени разноски, които се изразяват в
следното: 400лв. платено адв.възнаграждение за настоящото дело и 400лв.
платено адв. възнаграждение за ч.гр.дело №1896/2023год., на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8