Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….
Добрич, 22. 04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен
съд, в съдебно заседание на седми април две хиляди и петнадесета година,
ІІІ едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя
административно дело № 611/ 2014 год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 68 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр./
Образувано е по жалба вх. № 2593/ 28. 11.
2014 г. на Д.А.П.,*** против Решение № 349/ 26. 09. 2014 г. на Комисията за
защита от дискриминация /КЗД/, в частта, в която не е уважена жалбата му с вх.
№ 44 – 00 - 2666/ 05. 07. 2012 г. срещу решение с рег. № 1545/ 04. 04. 2012 г.
на комисията, определена със заповед рег. №
К - 2565/ 06. 03. 2012 г. на Министъра на вътрешните работи с оплакване
по признак “лично положение”.
С жалбата се твърди наличие на правни
основания за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и 5 АПК.
Жалбоподателят настоява, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно,
противоконституционно, некомпетентно, нищожно и несъобразено с европейското
законодателство. По същество оплакването касае факта, че жалбоподателят е
участвал в два конкурса, обявени от МВР, като в единия случай е дал
оригиналните документи, а в другия копия, които са му били приети от
служителката, а след това неоснователно според него не е бил допуснат до
участие в конкурса, обявен със заповед №
К - 2565/ 06. 03. 2014 г. на Министъра на вътрешните работи.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, не се представлява. Поддържа жалбата.
Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, редовно
призован, в съдебно заседание не изпраща представител. Представя писмено
становище чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Й. ххххх /л. 268 –
270/, с което оспорва жалбата. Сочи, че претенциите на жалбоподателя са свързани
с “правилата и реда за участието на кандидатите” и по – конкретно явяването на
кандидатите по двойки, но счита, че тези твърдения са ирелевантни, тъй като от
приложените доказателства не се установява наличие на неравно третиране на
жалбоподателя, поставянето му в по – неизгодно положение в сравнение с други
лица или каквито и да било обстоятелства, от които да се направи извод за
неравно третиране.
Заинтересованата страна – Министерство на вътрешните
работи, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Представя отговор по касационната жалба чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт ххххх /л. 263 – 267/, в който моли да бъде оставена жалбата без
уважение. Счита решението на КЗД за правилно и законосъобразно, постановено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на
процесуалните правила. Настоява, че при произнасянето си КЗД е приложила
правилно материалния закон. Излага подробни съображения по отношение доводите
на жалбоподателя за пороци на решението на КЗД и моли да бъде отхвърлена
жалбата му и да бъдат присъдени разноски на заинтересованата страна във вид на
юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските с посочени
основания за претендираните разноски. /л. 267/
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич излага
становище, че Решението на КЗД законосъобразно и правилно. Счита, че в случая
не са установени дискриминационни действия по смисъла на чл. 4 от Закона за
защита от дискриминация, тъй като в конкурсната процедура подходът към
жалбоподателя е бил осъществяван при точно и прецизно прилагане на нормативните
изисквания за допускане до участие в конкурс, както и че не се установява
различно негово третиране спрямо другите лица, участващи в конкурса, което да е
извършено по признаците, очертани в хипотезата на чл. 4, ал. 1 от закона за
защита от дискриминация. В този смисъл дава заключение, че жалбата не следва да
бъде уважена.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, наведените
от жалбоподателя доводи за пороци на оспорения акт и приложимия закон, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от
активно процесуално легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Съгласно разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от ЗЗДискр. решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс в 14 - дневен срок от съобщаването им на
заинтересованите лица. Решението е връчено на жалбоподателя на 07. 10. 2014 г.,
видно от приложеното на л. 248 на гърба известие за доставяне. Жалбата е
подадена с вх. № 44 – 00 – 4228/ 16. 10. 2014 г., с оглед на което се явява
подадена в рамките на преклузивния 14 - дневен срок. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството е по реда на Раздел I от Глава
четвърта на Закона за защита от дискриминация. Образувано е с разпореждане № 567/
08. 08. 2013 г. на Председателя на Комисията въз основа на жалба с вх. № 44 – 00
- 2666 от 05. 07. 2012 г., подадена от Д.А.П. *** срещу решение рег. № 1545 от
04. 04. 2012 г. на комисия, определена в заповед рег. № К – 2565 от 06. 03.
2012 г. на Министъра на вътрешните работи. В разпореждането е посочено, че се
касае до оплаквания за дискриминация по признак “лично положение” по чл. 4, ал.
1 от ЗЗДискр., поради което преписката е разпределена за разглеждане от Трети
специализиран състав, постоянен заседателен състав, специализиран по признаци
на основата на народност, гражданство, произход, религия, вяра и лично
положение.
Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47
ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при
решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството си на независим
специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация,
защита от дискриминация и равенство на възможностите.
Фактическата обстановка е напълно изяснена от
административния орган и се споделя от настоящия състав на съда. Изводите,
които прави КЗД, въз основа на релевантните за административния спор факти, са
правилни.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че МВР
е обявило конкурс за постъпване на държавна служба в МВР на основание чл. 180,
ал. 1 и 4 от ЗМВР и Наредба рег. № Із – 9/ 09. 01. 2012 г. за условията и реда
за постъпване на държавна служба в МВР – в Дирекция “Национална система 112” –
МВР, за 26 вакантни длъжности от категория Е – сътрудник, за които не се
изисква първоначална професионална квалификация. Длъжностите са за градовете –
София, Бургас, Варна, Кърджали и Монтана. Съгласно обявлението в раздел ІІ т. 1
са определени общи изисквания към кандидатите – да са дееспособни физически
лица, да имат българско гражданство, да не са осъждани за умишлено престъпление
от общ характер, независимо от реабилитацията, или да не са освободени от
наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с
налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс, да не
са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от
общ характер. В т. 2 от раздел ІІ на заповедта са посочени специфичните
изисквания към кандидатите – да имат завършено средно образование; да
притежават допълнителна квалификация: компютърна грамотност, умение за писане с
компютърна клавиатура не по - малко от 120 символа в минута, владеене на чужд
език; да са клинично здрави, да не страдат от психични заболявания и да са
годни по медицински показатели за държавна служба в МВР, категория Е. В раздел
ІІІ са указани необходимите документи и място за подаването им. Документите са
изброени в девет точки, като срещу тези, които могат да бъдат подадени във вид
на копие, е отбелязано изрично в скоби “копие”. /л. 84 – 87/
Със заявление № 381/ 26. 03. 2012 г. жалбоподателят заявява
желанието си да участва в конкурса. /л. 111/ Заявлението е по образец, като в
него П. отразява, че желае да участва за бройката в гр. Варна.
На 04. 04. 2012 г., комисия, определена в заповедта за
обявяване на конкурса, провежда заседание за разглеждане на документите,
подадени за участие в конкурса, като обективира решението си за допускане и
недопускане на кандидатите до конкурс в Протокол рег. № 1545/ 04. 04. 2012 г. /л. 100 – 108/
На стр. осма от Протокола, л. 107 от делото, за Районен център 112 – Варна са
посочени три лица, които не са допуснати с основанията за недопускане, между
които в т. 3 е посочено заявлението на жалбоподателя. Като основание за
недопускане е указано, че не отговаря на раздел ІІІ, т. 1.4, т. 1.5 и т.1.6 от
МЗ рег. № К – 2565/ 06. 03. 2012 г.
На 05. 07. 2012 г. Д.П. подава жалба до КЗД вх. № 44 – 00
– 2666 /л. 75 – 78/, в която излага твърдения, че спрямо него е проявено
дискриминационно отношение по признак “лично положение”, тъй като е участвал с
едни и същи документи за обявените два конкурса от МВР със заповеди рег. №
2563/ 06. 03. 2012 г. и 2565/ 06. 03. 2012 г., като за първия конкурс е
приложил оригиналните документи и е допуснат до участие, а за втория конкурс е
приложил копия на същите документи, като по първия, служителката му ги е
приела, били са пълен комплект и не е допуснат до участие, защото са копия. Настоява,
че комисията по двата конкурса е заседавала в един и същи ден, била е в един и
същи състав, на едно и също място, в едно и също време, поради което решението
за недопускане не е логично и сочи на дискриминационно отношение.
С оспореното решение Комисията за защита от дискриминация
е приела, че между страните – Д.П. и МВР не се спори, че жалбоподателят е подал
документи за участие в два конкурса за заемане на длъжност като държавен
служител в МВР. Не се спори и е налице признание в тази насока от
жалбоподателя, че в документите по заявление № 381/ 26. 03. 2012 г. е
представил изискуемите документи в копия. В резултата комисията не го е
допуснала до конкурс. Касае се за документите по т.1, т.1.4, т.1.5 и т.1.6 от
раздел ІІІ на заповедта – свидетелство за съдимост, удостоверение, че не е
привлечен като обвиняем и удостоверение от НСС, че няма повдигнато обвинение за
умишлено престъпление от общ характер, които са представени във вид на копия.
В решението, което се обжалва, ответникът е анализирал
подробно и задълбочено относимите разпоредби, като е стигнал до извода, че
определените със ЗМВР и Наредба № Із –
9/ 09. 01. 2012 г. и Заповед № 2565/ 06. 03. 2012 г. специфични изисквания на
работодателя и начините за тяхното доказване, не представляват различно
третиране и дискриминация, доколкото съответстват на определените от
законодателя разпоредби на чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДискр., поради което приема, че назначената конкурсна комисия не е извършила
дискриминация по отношение на жалбоподателя. Правилно, ответникът е отбелязал,
че в заявление № 381 по никакъв начин не е посочено отклонението от
изискванията на заповедта за конкурса и липсва каквото и да е отбелязване, че
оригиналните документи са представени с друго заявление в същата дирекция.
Съдът кредитира извода на ответника, че са ирелевантни фактите,че комисията и
по двата конкурса е била една и съща и е заседавала по едно и също време, още
повече като се има предвид, че липсва отбелязване в указаната по – горе насока
и че броят на кандидатите е твърде висок, за да може да се следи кой е участвал и в двата конкурса и с какви
документи.
Решението на ответника е постановено при спазване на
процесуалните изисквания, като до жалбоподателя е изпратено изрично указание,
че носи доказателствената тежест за установяване твърденията за неравно
третиране. Това указание е получено от жалбоподателя, но доказателства в такава
посока не са представени от същия. Такива не се установяват и от приложената по
делото преписка, съответно от събраните по време на съдебното производство
доказателства.
Съгласно чл. 4, ал. 2
от ЗЗДискримин. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Изброените в
текста на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели
установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
В случая
се претендира пряка дискриминация на основание “лично положение”. Законодателят не е дал легално определение на защитения
признак "лично положение" и за разлика от другите защитени признаци,
които са трайни, същностни характеристики на човека, защитеният признак
"лично положение" няма еднозначно, изначално прието в закона
обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във
всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег,
който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния
(материален и персонален) обхват на закона. (Виж Р № 2031 от 10.02.2012 г. по
адм. дело № 2055/2011 г., VІІ отд. на ВАС). За да бъде квалифицирано като дискриминационно
дадено деяние, трябва да има за резултат нарушаване на принципа на равенство и
то да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В случая като
елемент на защитения признак "лично положение" се претендира
кандидатстването за длъжност, за която кандидатстват и други лица, за които се навежда
предположение, че чрез допускането им до конкурс е осъществена дискриминация.
Ако се приеме, че кандидатстването за дадена длъжност е същностен признак на
личността, който трябва да бъде абсолютно защитен, би значело това да е
приложимо винаги при кандидатстване за дадена позиция, за даден проект, за
даден конкурс, или за каквото и да било друго, тъй като забраната за пряка
дискриминация е абсолютна. Т.е. винаги когато някой някъде кандидатства за
нещо, това да е защитен признак. Кандидатстването за нещо - независимо за
какво, не би могло, само по себе си, да се изведе в принципно защитим във
всички случаи признак за защита от неравно третиране, най - малкото защото не е
същностна характеристика на личността. В този смисъл липсва елемент на защитен
признак, за да се претендира и изследва неравно третиране.
Въпреки това, административният орган е изследвал фактите за преценка на
наличие или липса на неравно третиране и е стигнал до правилни изводи, които бяха потвърдени в съдебно
заседание. От доказателствата по делото не може да се направи извод за
нееднакво третиране спрямо жалбоподателя във връзка с признака "лично положение"
в сравнение с другите кандидати. Правилен е изводът на КЗД, че не става въпрос
за дискриминационно отношение, тъй като с оглед на преценката дали такова е
налице, е съществено как е възприет жалбоподателят от ответната страна. От
приложения по делото Протокол на комисията, както е посочено и в оспореното
решение, се установява, че като жалбоподателя са третирани и другите кандидати,
като за Районен център 112 – Варна на същото основание не са допуснати още
двама кандидати. Същевременно по време на съдебното производство, за
установяване твърденията на жалбоподателя и по негово настояване, бе допусната
съдебно – графологическа експертиза на документите на всички лица, допуснати до
участие в процесния конкурс. В заключението на вещото лице /л. 343 – 361/ се сочи,
че всички относими документи са представени в оригинал. Цитираните от вещото
лице документи в копия не са измежду изискуемите по заповедта, но доколкото са
били представени от заинтересованата страна – МВР, са били предмет на
експертизата. По отношение комплектите от документи за Районен център 112 – Варна,
съдържащи подписи на окръжен прокурор, поставени с щемпел, също не е налице
неравно третиране, доколкото подписите при всички лица са в този вид, а и не се
касае до копия, а до щемпел, очевидно с оглед огромния брой документи, които се
налага да подписва окръжният прокурор.
Доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят до
извода за липса на действия, основани на признака "лично положение".
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи извод
за незаконосъобразност на решението на КЗД. В съответствие със задълженията си,
сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на
обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил
решението си. В него са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията
правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила
събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Жалбоподателят в писмените си бележки, представени в последното съдебно
заседание, за да обоснове нищожност на решението, се позовава на неточността,
допусната с цифровото изражение на текста, касаещ изискванията за постъпване на
служба в МВР, където вместо съответния чл. 155 и чл. 156, ответникът на л. 244
и 245 от делото, е посочил чл. 179, ал. 1 ЗМВР, но текстово е отразил вярната
норма. Настоящият състав счита, че тази неточност не променя резултата, до
който е достигнал ответникът на база всички събрани доказателства за неоснователност
на жалбата, както и не се отразява на законосъобразността на оспорения акт.
За пълнота следва да се отбележи, че в писмените си
бележки по съществото на спора жалбоподателят обсъжда и нормативна неуреденост
как да се подават документи за конкурси в МВР и твърди, че по този начин се
нарушава Конституцията, европейското законодателство, респ. са нарушени правата
му като гражданин на ЕС, правата му по ЕКЗПЧОС, съответно, защитени с ХОПЕС, сочи
и като нарушена Директива 2000/ 78 ЕО. Настоящият състав счита, че нормативната
неуреденост не е относима към конкретния предмет на делото и твърдението за
такава би могло да бъде предмет на друго дело. От значение за спора е, че в
заповедта на заинтересованата страна изрично срещу документите, които е можело
да бъдат подадени като копия, е посочено това, поради което по аргумент от
противното, всички останали се изискват в оригинал. В този смисъл неотносимо
към спора е и твърдението, че щом служителката ги е приела във вид на копия, то
това означава, че комисията е следвало да допусне жалбоподателя до конкурс. Ако
това беше така, то нямаше да има комисия по допускане. Служителката няма
правомощия да преценява допустимостта на представените документи и дори да е
взела евентуално отношение по това, то това би било предмет на делото, ако
жалбоподателят бе обжалвал пред съда отказа да бъде допуснат до конкурс.
По изложените съображения и съобразно извършената в
изпълнение на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, служебна проверка на
законосъобразността на административния акт, съдът намира, че същият е издаден
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при изложени подробни
мотиви - фактически и правни основания за издаването му, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите
материалноправни норми и целта на закона, поради което липсва основание за
отмяната му.
Независимо от възлагането на жалбоподателя да заплати
сумата от 300 лв. за назначената съдебно – графологическа експертиза, до
произнасянето на съда, заплащане не е последвало, с оглед на което същият
следва да бъде осъден да стори това с решението.
С оглед изхода на спора и при изрично стореното в тази
насока искане от процесуалните представители на ответника и заинтересованата
страна, съдът следва да им присъди на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдебно – деловодни разноски в размер
на по 300 лв. за всеки един от тях на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/ 09. 07. 2004 г., което касае неоценяем иск, тъй като за административни дела
без материален интерес не е предвиден минимален размер на възнаграждение, а по
административни дела с материален интерес минималното възнаграждение е 300 лв. Същевременно,
предвид посочения в списъка с разноски претендиран размер от 400 лв. от
процесуалния представител на МВР, следва да се има предвид, че настоящото
производство е по Закона за защита от дискриминация, а не по ЗМВР, с оглед на
което следва да се отхвърли искането за разликата до 400 лв. разноски, сторено на
основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата от процесуалния представител на
заинтересованата страна – МВР /л. 267/
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
Административен съд - Добрич, ІІІ едноличен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. №
2593/ 28. 11. 2014 г. на Д.А.П.,*** против Решение № 349/ 26. 09. 2014 г. на
Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която не е уважена жалбата му
с вх. № 44 – 00 - 2666/ 05. 07. 2012 г. срещу решение с рег. № 1545/ 04. 04.
2012 г. на комисията, определена със заповед рег. № К - 2565/ 06. 03. 2012 г. на Министъра на
вътрешните работи, с оплакване по признак “лично положение”.
ОСЪЖДА Д.А.П., ЕГН **********,*** да
заплати на Комисията за защита от дискриминация съдебно – деловодни разноски в
размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА Д.А.П., ЕГН **********,*** да
заплати на Министерство на вътрешните работи съдебно – деловодни разноски в
размер на 300 лв. /триста лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането на Министерство на
вътрешните работи за сумата от 100 лв. /сто лева/ съдебно – деловодни разноски,
представляваща разлика до претендираната общо сума от 400 лв. /четиристотин
лева/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.А.П., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на Административен съд Добрич сумата в размер на 300 лв.
/триста лева/ за съдебно – графологическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд с касационна жалба, подадена в 14 - дневен срок от
деня на съобщаването му чрез връчване на преписи.
СЪДИЯ: