№ 17987
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110168469 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1
ЗЗД
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Йеттел България“
ЕАД срещу М. А. М. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 65846/2023
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.09.2021г. между М. А. М. и „Теленор
България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за срок от 24 месеца с
абонаментен план Drivey 2G 10,99, с месечен абонамент в размер на 10,99 лв. Поради
неизпълнение на ответника на задълженията по договора за плащане на сумата от
33,88 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
20.10.2021г. - 19.01.2022г., и съгласно т. 9 от договора, ищецът начислил неустойка в
размер на 27,48 лв., за която била издадена фактура № **********/20.03.2022г.
Поддържа още, че на същата дата - 02.09.2021г. и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер +***********, мобилният оператор предоставил на ответника
устройство марка DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device на
преференциална цена, посочена в т. 5 от договора. Вследствие на неизпълнение по
договора за мобилни услуги, ответникът дължал сума в размер на 97,60 лв., начислена
във фактура № **********/20.03.2022г., представляваща съразмерна част от
1
направената отстъпка и предвид период, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по договора.
Ищецът твърди също, че на 02.09.2021г. между него и ответника било сключено
и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*********** за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал Макс с месечен
абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лв. и месечен абонамент след
изтичане на първоначалния срок в размер на 44,99 лв. Тъй като ответникът не
изпълнил задължението си по споразумението в общ размер 113,05 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
20.10.2021г. - 19.01.2022г., била начислена неустойка в размер на 144,44 лв.,
обективирана във фактура № **********/20.03.2022г. На същата дата - 02.09.2021г. и
по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +***********,
мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател,
Договор за лизинг, по силата на който му предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S21 Ultra 256GB Silver за обща
лизингова цена в размер на 1954,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер на 84,99 лв. Поради неизпълнение на
договора от страна на ответника, последният дължи на ищеца сума в общ размер на
1838,54 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20Д0.2021г. —
19.03.2022г., както и сума в размер на 331,94 лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № **********/20.03.2022г.
Ищецът твърди, че на 02.09.2021г. и по повод Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 06.02.2020г.,
мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника лизингополучател,
Договор за лизинг, с който му предоставил за временно и възмездно ползване пакет
базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 5,00 лв. Поради неизпълнение на договора от страна на ответника,
последният дължи на ищеца сума в общ размер на 110,00 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 20.10.2021г. - 19.03.2022г. На 03.09.2021г. между
ищеца и ответника било сключено ново Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за срок от 24 месеца с
абонаментен план Тотал Макс с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на
40,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 49,99
лв, като поради неизпълнение на ответника за плащане на сума в общ размер 127,50
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 20.10,2021г. - 19.01.2022г., мобилният оператор начислил и неустойка в размер
на 160,74 лв., отразена във фактура № **********/20.03.2022г. На същата дата -
03.09.2021г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер
2
+***********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който му предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка MOTOROLA Edge 20 5G 128GB Black за обща
лизингова цена в размер на 712,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер на 30,99 лв. Поддържа, че по този договор ответникът
дължи заплащане на сума в общ размер на 681,78 лв,, формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 20.10.2021г. - 19.03.2022г. Вследствие на неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, ответникът
дължал и сума в размер на 232,14 лв., представляваща разликата между цената на
устройството MOTOROLA Edge 20 5G 128GB Black без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и
начислена във фактура № **********/20.03.2022г. Отново на 03.09.2021г. и по повод
горепосоченото споразумение с предпочетен номер +***********, мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет
базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 3,25 лв., по който М. дължи заплащане на сума в общ размер на
71,50 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20.10.2021г. —
19.03.2022г.
Поради неплащане на издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди,
че подал в съда заявление по чл.410 ГПК, но тъй като издадената заповед била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от общо 3970,59 лева, представляваща неплатени абонаментни такси,
неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***********; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и
сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*********** и неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг към него; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен
номер +*********** за базови аксесоари от 02.09.2021г.; неплатени абонаментни
такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство
MOTOROLA Edge 20 5G 128GB Black; неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер +*********** за базови аксесоари от 03.09.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.5
3
ГПК особен представител се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва се
„валидността“ на посочените от ищеца договори за мобилни услуги и лизинг,
начислените по фактурите суми, самото измерване на мобилната услуга, както и
представените по делото доказателства с доводи, че са частни документи, съставени
единствено да вменят задължение на ответника. Оспорва ответника да е подписал
процесните договори и моли да бъде задължено дружеството ищец да ги представи в
оригинал. Излагат се доводи, че приложените по делото ОУ съдържат норми, които
противоречат на ЗЗП. Поддържа се още, че неподписаната от получателя фактура не е
доказателство за доставяне на отразените в нея услуги, а доставчикът на услуги следва
да установи, че е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил услуги на
претендираната стойност, както и редовността на воденото счетоводство. По
отношение на претенциите на ищеца по договори за продажба на изплащане се сочи,
че ищецът не индивидуализира устройствата, а прилага фактури, в които няма
съответствие на същото, като липсват доказателства, че стоката е предоставена на
ответника. Алтернативно се твърди, че при евентуално установяване на договорни
отношения, ищецът фактурира в едно с неправилно начислени услуги, не дължими
такси /недължими, поради собственото му неизпълнение на договорите/ и сумите за
изплащане на устройства на лизинг, които суми даже и потребителя да иска да плати
няма тази възможност, тъй като тези суми не се фактурират отделно. Излага се още, че
фактурираните стойности не отговарят на действително потребената, реално
измерената мобилна услуга от страна на мобилния оператор. Ето защо се поддържа, че
техническото средство за измерване не е тарифирано съгласно чл.57 и сл. от Закона за
измерванията, чрез законно монтирано и сертифицирано по реда на Закона за
измерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване, по
одобрените от Комисията за регулиране на съобщенията цени за услуги, предоставяни
чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа. На последно място се
прави възражение за изтекла 3-годишна давност по отношение на процесните
вземания. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по
делото възникване на облигационни с отношения с ответника със съдържанието,
посочено в исковата молба и предоставяне на услугите.
По делото са представени:
Договор за мобилни услуги, сключен на 02.09.2021 г. с предпочетен номер
***********, за срок от 24 месеца с абонаментен план Drivey 2G 10,99, с месечен
4
абонамент в размер на 10,99 лв. Видно от договора е, че на ответника е предоставено
устройство марка DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device.
Договор за мобилни услуги, сключен на 27.08.2019 г. с предпочетен номер
***********, за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал +, с месечен абонамент в
размер на 21,99 лв. и Договор за лизинг от същата дата – 27.08.2019 г., по силата на
който ищецът предоставил на ответника лизингополучател за временно и възмездно
ползване устройство Samsung Galaxy S10 Plus 128GB Blue срещу обща лизингова цена
в размер на 1508.57 лв., платима на 23 месечни вноски от по 65.59 лв.
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***********, за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал Макс с месечен
абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лв. и месечен абонамент след
изтичане на първоначалния срок в размер на 44,99 лв.
Договор за лизинг от 02.09.2021г., сключен във връзка с горепосоченото
споразумение с предпочетен номер +***********, по силата на който ищецът
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка
SAMSUNG Galaxy S21 Ultra 256GB Silver за обща лизингова цена в размер на 1954,77
лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на
84,99 лв.
Договор за лизинг от 02.09.2021г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, платими чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,00 лв.
Допълнително споразумение от 03.09.2021 г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***********, сключен за срок от 24 месеца с абонаментен план
Тотал Макс с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 40,99 лв.
Договор за лизинг сключен на 03.09.2021г. по повод горепосоченото
споразумение с предпочетен номер +***********, по силата на който мобилният
оператор – настоящ ищец, предоставил на лизингополучателя – настоящ ответник за
временно и възмездно ползване устройство марка MOTOROLA Edge 20 5G 128GB
Black за обща лизингова цена в размер на 712,77 лв., дължима чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 30,99 лв.
Договор за лизинг сключен на 03.09.2021г., с който лизингодателят – настоящ
ищец предоставил на лизингополучателя – настоящ ответник за временно и възмездно
ползване пакет базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер на 3,25 лв.
Предвид изложеното настоящият съдът приема, че страните са обвързани от
договори за лизинг и договори за мобилни услуги с посоченото по-горе съдържание.
Изпълнение на задължението на лизингодателя, за предаване на лизинговата
вещ се установява от клаузата на чл.4 от договора за лизинг. С това материално
удостоверително изявление на ищеца е признат неизгодния факт.
5
Договорите са подписани от потребителя, като автентичността на документите
не е оспорена, поради което следва да се приеме, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил
на абоната телефонни номера и апарат, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа
описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията
на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с нарочно
съставена декларация – съгласие, удостоверяваща получаването на общите условия,
която е с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Ето защо,
обективираното в писмения отговор от особения представител на ответника
възражение за неприемане на общите условия е неоснователно. В този смисъл съдът
приема, че представените договори са редовни от външна страна и обвързват страните
с договорените им задължения.
Съгласно чл.26 от представените по делото Общи условия, при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. В договорите
за мобилни услуги е уговорена дата за фактуриране на ежемесечните задължения, а
именно – 20-то число на всеки месец. От представените по делото фактури се
установява, че ищецът е престирал по договорите, а за ответника е възникнало
задължението да заплати уговорената абонаментна такса. Следва да се посочи, че
дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от
време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил
действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е
била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и
включени в съответния абонаментен план. Обстоятелството дали тази услуга реално е
била ползвана от ответника е ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на
уговорените месечни такси /в този смисъл е решение № 1403/20.03.2023 г. по в.гр.д. №
2806/2022 г. на СГС/.
Доказателствата за плащане ответникът, който носи тежестта не е ангажирал,
поради което, в приложение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за
недоказан.
Основателността на исковете за неустойка е предпоставена от установяване
валидна клауза за неустойка, част от допълнителното съдържание на договора и
6
неизпълнение на задължението, за което е уговорена.
Настоящият съд приема, че клаузата, уреждаща задължение за заплащане на
неустойка по договор за мобилни услуги, за нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства
по делото /в този смисъл са решение № 178/26.02.2015 по т.д. № 2945/2013 г., II т.о.
на ВКС и решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г., ІІ т. о. на ВКС/.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл.9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза
за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от
страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за
услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент - в този
смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС.
В настоящият случай, размер на неустойка от 27,48 лева за задължение в размер
на 33,88 лева, размер на неустойка от 144,44 лева за задължение в размер на 113,05
лева и размер на неустойка от 160,74 лева за задължение от 127,50 лева, е в очевиден
разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е
съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от
неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни вноски. Така уговорена
неустойката има подчертано санкционен характер и би довела до несправедливия
правен резултат доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй което
създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като
нарушава принципа за справедливост и насочва на извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции й създава предпоставки за неоснователно обогатяване
на доставчика за сметка на потребителя.
Отделно от предходното ищецът не твърди, а и не ангажира доказателства за
развалянето на сключените между страните договори и преустановяване на
договорната обвързаност преди изтичането на 24-те месеца от сключването им.
Несъмнено поведението на ответника, изразяващо се в договорно неизпълнение на
поетите задължения, е основание за едностранно прекратяване на договорите от страна
на доставчика на услугите на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С цитираната разпоредба е
7
предвидено правото на кредитора в случаи, в които длъжникът по един двустранен
договор не изпълнява задължението си поради причина, за която отговаря, да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че
след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да
се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В производството
не са ангажирани доказателства за извънсъдебно упражняване правото на ищеца и
отправяне на изявление за разваляне на договорите преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК.
Предвид гореизложеното претенциите на ищеца за неустойки са неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ищецът е направил и претендира разноски в исковото производство за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за особения представител на ответника в общ
размер на 1276,41 лева. Съразмерно на уважената част от предявените искове
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1169,47 лева. Съдът
намира възражението на особения представител на ответника с правно основание
чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение от 697,00
лева не е прекомерно с оглед цената на предявените искове и действителната и правна
сложност на спора.
С оглед задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника в размер на 79,41 лева - платена държавна такса и 598,24
лева - адвокатско възнаграждение. В случая съдът намира възражението по чл.78, ал.5
ГПК от процесуалния представител на ответника за основателно, като определя
адвокатското възнаграждение в размер на 200,00 лева, съобразявайки обстоятелството,
че процесуалното действие в това производство е свързано единствено с подаване на
заявление по образец. Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 256,00 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има и ответникът, но поради
липса на доказателства за направени такива /както в исковото, така и в заповедното
производство/, съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.228 ЗЕС и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ, че М. А. М., ЕГН ********** дължи
на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от общо 3637,93 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*********** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него;
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +***********
за базови аксесоари от 02.09.2021г.; неплатени абонаментни такси, използвани услуги
и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него за устройство MOTOROLA Edge 20 5G 128GB Black;
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +***********
за базови аксесоари от 03.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г.
до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София против
М. А. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 332,66 лева, от която сумата от 27,48 лева, представляваща неустойка по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ***********, сумата от 144,44 лева,
представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*********** и сумата от 160,74 лева, представляваща неустойка по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***********, ведно със законната лихва, считано
от 30.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 1169,47 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред първоинстанционния съд и сумата от 256,00 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д.№ 65846/2023 г. по описа на СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9