РЕШЕНИЕ
Номер 28719.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 19.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000600876 по описа за 2020 година
Производството е по реда на гл. ХХІІ НПК.
С присъда от 27.05.2020 г. по нохд № 421/19 г. на Софийски окръжен съд подсъдимият
С. Г. Р. е признат за виновен за това, че на неустановена дата в периода от 13.11.2017 г. до
30.11.2017 г. в къща, находяща се в с. ***, обл. ***, ул. „***“ № ** умишлено умъртвил А.
Л. Ц., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена
жестокост, както и в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и пр.3, и т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК му е наложено
наказание осемнадесет години лишаване от свобода.
Подсъдимият С. Р. е признат за виновен и за това, че на неустановена дата в периода
от 13.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в къща, находяща се в с. ***, обл. ***, ул. „***“ № ** е
отнел от владението на наследниците на А. Ц. /П. Е. Б. и С. Е. Б. / чужди движими вещи –
мобилен телефон „Алкател 4034Х“ на стойност 80.50 лв. и мобилен телефон „Леново А
1000“ на стойност 158.28 лв. на обща стойност 238.78 лв., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив,
поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години.
На основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за
срок от осемнадесет години. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието и е приложена разпоредбата на чл.59, ал.1 НК, като е приспаднато
предварителното задържане на подсъдимия Р., считано от 01.12.2017 до влизане в сила на
присъдата.
С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, като
плащането им е възложено в тежест на подсъдимия.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия С. Р., като се сочат
доводи за неправилност, необоснованост и нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в пропуски в изясняване на фактите по делото и конкретно наличието на
евентуален втори извършител, средството за извършване на деянието и това кои са ударите,
причинили смъртта. Доколкото последната е настъпила от усложнения, то се касае за
причиняване на смърт по непредпазливост, а нанесените удари в крайниците сочат за
1
умисъл за телесна повреда. Оспорва се и наличието на квалифициращите признаци особена
жестокост и мъчителен начин на извършване на деянието. Възразява относно приетата
квалификация на престъплението по чл.194, ал.1 НК, тъй като не било изяснено дали
собствеността върху телефоните е била прехвърлена или същите само били обременени с
облигационни задължения. Иска се оправдаването на подсъдимия, а алтернативно –
преквалифициране на деянията и намаляване размера на наложените наказания.
Недоволни от присъдата в наказателноправната й част са останали и частните
обвинители С. Ц., П. Б. и С. Б., от чийто повереник е постъпила жалба с искане за
увеличаване наказанието на подсъдимия при отчитане на посочените отегчаващи
отговорността обстоятелства, включително и дългогодишната му зависимост към
наркотични вещества.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа
депозираната жалба, като счита, че по делото не е установено по несъмнен начин
нанасянето на удари само от страна на Р., доколкото е установено използването на различни
предмети и е налице възможността за участието и на друго лице. Поради неяснотата кой
точно е нанесъл ударите, причинили смъртта на пострадалата, съмнението следва да се
тълкува в полза на подсъдимия и да се приеме, че авторът на деянието е друго неустановено
лице. Алтернативно се твърди, че се касае за непредпазливо деяние, а относно обвинението
за кражба на процесния телефон е от значение липсата на прехвърлена собственост върху
вещта, която само е дадена в залог. По жалбата на частното обвинение се излагат доводи за
неоснователност, тъй като пострадалата е имала принос за възникналия конфликт, а освен
това е знаела за личността на подсъдимия като лице, което ревнува и употребява наркотици.
Подсъдимият Р. поддържа становището на защитника си, като изразява и съжаление
за случилото се, за което твърди, че не е имал умисъл. В предоставената му последна дума
моли за справедливо наказание, но само за това, което действително е извършил, като в
случай, че той е извършителят, то да се отчете, че стореното не е било умишлено.
Повереникът на частните обвинители счита, че наложеното на подсъдимия наказание
е занижено и не отчита обществената опасност не само на деянието, но и на дееца, който е и
многократно осъждан. Поради това се иска изменение на присъдата в санкционната й част.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
правилност и обоснованост на постановената присъда, а в частта й относно отмерените
наказания по жалбата на частните обвинители се предоставя на съда да се произнесе в
рамките на правомощията си.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените в жалбите на подсъдимия и частните обвинители доводи
и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на
присъдата в подлежащата й на разглеждане обжалвана част, намира за установено следното:
Подсъдимият С. Г. Р. е роден на ******** г. в гр. Пазарджик, където живее
постоянно, българин с българско гражданство, с основно образование, не е женен, с ЕГН
**********. Същият е осъждан за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 и чл.143, ал.1 НК, като
по нчд № 2323/2011 г. на РС Пазарджик му е наложено общо наказание /измежду тези по
нохд № 3085/11 на РС Пловдив и нохд № 1775/11 г. на РС Пазарджик/ лишаване от свобода
за срок от четири години, което изтърпявал в Затвора – гр. Пазарджик в периода 11.05.2011
– 03.05.2015 г. Преди това за престъпления против собствеността също е търпял наказания
лишаване от свобода, като последното е в периода от 17.04.2009 до 16.12.2010 г.
Спрямо С. Р. е повдигнато обвинение за престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3
и т.12, пр.1 вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и "б" НК и по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. „а” и "б" НК, от фактическа страна свеждащи се до умишленото
причиняване смъртта на А. Л. Ц. по особено мъчителен начини и с особена жестокост при
условията на опасен рецидив, както и отнемането от наследниците на А. Ц. /П. Б. и С. Б./ на
2 бр.мобилни телефони "Леново А 1000" и "Алкател 4034Х" на обща стойност 238.78 лв. без
2
тяхно съгласие с намерение за противозаконното им присвояване, което деяние също е
извършено в опасен рецидив.
За да установи в пълнота значимата за предмета на делото фактология
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред при спазване на
процесуалните изисквания. Фактическите му констатации са направени въз основа на
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, подробно описани в
изложените мотиви, а именно обяснения на подсъдимия С. Р., дадени пред съда и
прочетените такива от досъдебното производство, показанията на свидетелите С. Ц., П. Б.,
Е. П., Т. Я., Т. Я., Л. Т., С. П., П. Н., Е. М., Д. Д., И. М., Л. С. /част от които дадени в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1, 2 и 4 НПК/, експертни заключения по съдебномедицинска експертиза на
труп, основна и допълнителни съдебномедицински експертизи /включително назначената в
съдебното следствие/ съдебно-химическа експертиза, съдебно-медицински експертизи на
подсъдимия и на веществени доказателства по метода на ДНК анализ, основна и
допълнителна съдебнопсихиатрична и психологическа експертизи на подсъдимия, както и
техническа, оценителна и дактилоскопна експертизи, протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване, месечна
сметка от "Виваком", справки от "Мтел", "Теленор" и "Виваком", гаранционни карти,
фактури и договори, заложни билети, удостоверения за наследници и за родствени връзки,
справка за съдимост за подсъдимия и останалите писмени доказателства, както и обсъдените
веществени доказателства
В рамките на въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Въз основа на доказателствата, обсъдени в съвкупност и поотделно от окръжния съд е
изведена фактология, с която въззивният съд след извършен собствен анализ се
солидаризира и която се свежда до следното:
Пострадалата А. Ц. от гр. Елин Пелин и подс. Р. започнали отношенията помежду си
по още време на престоя на последния в затвора, което станало и причина през 2014 г. за
прекратяване на брака й, от който имала две навършили пълнолетие деца – частните
обвинители П. Б. и С. Б.. След освобождаването на Р. от затвора, заживели на семейни
начала в собствената на Ц. къща в с. ***, обл. ***, на ул. "***" № * А, въпреки
неодобрението на близките й – майка й свид. С. Ц. и сестра й Е. П.. Последните били
запознати с отношенията между двойката, като помагали и за финансовите им затруднения,
въпреки че в този период Ц. работела като складов работник в "Нобел Интернейшънъл" гр.
Елин Пелин, както и самия Р. за известно време.
През 2017 г. отношенията помежду им били прекъснати, тъй като подс. Р. работел в
Обединеното Кралство Великобритания за около половин година, а Ц. започнала интимна
връзка със свой колега. Продължила да получавала, обаче, обаждания от подсъдимия, който
желаел да подновят връзката си и дори я заплашвал, че ще я обеси и ще направи нещата да
изглеждат така, все едно се е самоубила. Още по-настоятелен той станал при завръщането
си в страната, като имал претенции и за връщане на обзавеждането на къщата й в с. *** и
прехвърляне на собствеността върху ползвания от нея автомобил. Последното било и
сторено, като за заплахите и притесненията си по този повод пострадалата споделяла със
сестра си С. П. и дъщеря си П. Б.. Въпреки това двамата възобновили отношенията си и
отново заживели в къщата в с. ***.
На 12.11.2017 г. по повод превозване от летището до гр. Елин Пелин П. Б. за последен
път видяла майка си, а на 14.11.2017 г. през деня и вечерта свид. Е. П. и свид. С. Ц. за
последно се чули по телефона с А. Ц.. В неустановен момент след това в къщата им
възникнал скандал между пострадалата и подс. Р., който обвинявал приятелката си в
поддържане на паралелни отношения с други мъже. Конфликтът прераснал във физически,
като подсъдимият нанесъл удари с юмруци в лицето на Ц.. При опита й да се защити, той й
нанесъл множество и със значителна сила удари по крайниците й с намиращата се в стаята
3
дървена дръжка от брадва, от което й били причинени масивни кръвонасядания по горните и
долните крайници с наслагващ се характер, обширни травматични джобове, пълни с кръв,
довели до масивна кръвозагуба. От ударите по глава пък получила закрита черепно-мозъчна
травма. Когато Ц. се оплакала, че се задушава и изпитва студ, подсъдимият я сложил да
легне в спалнята, сваляйки бельото й. Болките и страданията й били значителни по
интензитета си и продължили до изпадане в безсъзнание, поради настъпилата кръвозагуба и
развиващия се оток на мозъка. През това време подсъдимият седял на фотьойл в стаята и
заспал, а при събуждането си установил, че Ц. е починала. Покрил я със завивка и закрил
огледалото в къщата с одеяло.
След случилото се подс. Р. напуснал къщата, като взел двата мобилни телефона на
пострадалата – "Леново А 1000" /закупен с договор за лизинг от 21.12.2015 г./ на стойност
158.28 лв. и "Алкател 4034 АХ" /подарен й от колеги през 2017 г./ на стойност 80.50 лв.
Последователно заложил вещите /на 18.11.- тел. "Леново", а на 23.11- другия тел./ в заложна
къща "Доверие" ЕООД в гр. Пазарджик, за което били издадени заложни билети. СИМ
картите и картите памет на апаратите Р. използвал, като на 14 срещу 15.11 2017 г. около
02.00 ч. от ползвания номер на пострадалата – **********, изпратил от нейно име
съобщение на мобилния телефон на свид. Е. П., според което трябвало спешно да замине
със С. за гр. Пазарджик, за да закарат някакъв багаж. Изпращането на съобщението в
посочения час и с нехарактерен изказ и съдържание направило впечатление както на П.,
така и на майка й св. С. Ц., с която то било споделено. На опитите им впоследствие да се
свържат с пострадалата, обаче връзката била прекъсната, след което последвало ново
необичайно като изказ съобщение до Ц. с информация да не я търси, тъй като телефонът й
не работи.
След една седмица подсъдимият Р. продължил да изпраща съобщения от телефона и
от името на пострадалата до свидетелките П. и Ц., като според същите А. се намирала в
болница в гр. Пазарджик за предстояща операция. Опитите на свидетелките да влезнат в
дома й в с. *** в следващите дни били безуспешни, тъй като външната порта на двора била
заключена. Междувременно свид. П. Б. била уведомена от местоработата на пострадалата за
отсъствието й от около седмица, в която връзка тя също многократно звъняла на телефонния
номер на майка си без да получи отговор, а само съобщение, че не може да говори поради
технически проблем с телефона. В следващите дни продължила да получава съобщения, в
които от името на майка й се обяснявало, че е оперирана в болница и С. много й помага с
подкрепа и парични средства.
След като в продължение на близо две седмици близките на А. Ц. не могли да
установят връзка с нея, както и с подс. С. Р., подали сигнал до полицейските органи, по
който повод било обявено общодържавното й издирване, посетен бил адресът й и се
изяснявало местонахождението на известния като криминално проявен подс. Р.. Така на
30.11.2017 г. последният бил забелязан на автогарата в гр. Елин Пелин от полицейските
служители от РУ на МВР гр. Елин Пелин – свид. П. Н., Е. М. и Д. Д., които го отвели в
полицейското управление. Там пред свидетелите Л. Т. и Т. Я. /служители в група
"Криминална полиция" на РУ – гр Елин Пелин/ Р. разказал за възникналия скандал с А. Ц.,
включително за прерастването му в побой, при който й нанесъл удари с дръжката на
брадвата, както и че тя е починала и трупът й се намира в леглото на спалнята, завит с
одеяло. Съобщил също, че е оставил използваната дръжка в стаята и е взел двата мобилни
телефона, които заложил след изваждане на сим картите им, и че е изпращал чрез тях
съобщения до близките й, за да не я търсят.
При извършения на същата дата обиск на подс. Р. са иззети 2 бр. банкови карти,
издадени от „Си банк“ АД на името на пострадалата А. Ц. с картон с надпис „Си банк“ и
изписани на него текст и цифри; лична карта издадена на А. Ц., снимка на лице от женски
пол, 2 бр. СИМ карти на „Виваком“, карта памет; карта памет с надпис „Адата“ и мобилен
телефон „Самсунг“, ведно със СИМ карта. Доброволно от подсъдимия били предадени
4
ключовете от къщата на ул.“***“ № *А в с. ***. При отиване в същата от свидетелите Т. Я.
и Л. Т. на легло в спалнята е открит трупа на пострадала, завит с одеяло. Извършен е оглед
на местопроизшествието, при който освен трупа в спалнята до него са установени и иззети
спално бельо- 3 бр. калъфки за възглавници, чаршаф, 3 бр. ролки тиксо, 3 парчета мушама,
угарка от циагари. Върху дървен шкаф в стая в къщата е установена метална част от брадва,
а между шкафа и стената на помещението е открита и иззета дървена дръжка с дължина 94
см. От едната страна на дръжка са установени следи от счупване с чевеникавокафяво петно
с неправилна форма. При оглед на трупа са иззети дрехите на Ц., нокти от ръцете й, кръв,
влагалищен секрет, пръстен и гривна.
С протокол за доброволно предаване от 05.12.2017 г. от служител на заложена къща
„Доверие“ в гр. Пазарджик, ул. „Васил Левски“ № 21 са предадени 2 бр. заложни билети за
предадени на 18.11 и на 23.11 в залог съответно на мобилен телефон „Леново А 1000“ и
мобилен телефон „Алкател 4034 Х“ от С. Г. Р. .
Експертното изследване на дървената дръжка от брадва не е установило наличието
на следи от кръв, но по същата, както и по металната част на брадва и угарката от цигара е
идентифициран ДНК профилът на С. Г. Р. . Негов биологичен материал е установен и под
ноктите на дясната ръка на Ц.. Годни за сравнително изследване и идентификация
дактилоскопни следи не са установени по изследваните иззети обекти – дървена дръжка и
метална част от брадва, ролки тиксо и парчета мушама.
Съдебнохимическото изследване на кръвта, иззета от трупа на Ц. установява
наличието на етилов алкохол в същата в количество 0.27 пробила и липсата на алкалоиди,
барбитурати, салицилати и др. лекарствени средства.
При огледа и аутопсията на трупа на А. Ц. са установени травматични увреждания,
изразяващи се в масивни с наслагващ се характер кръвонасядания в областта на горните и
долни крайници, пълни с кръв в количество над 2500 мл.; кръвонасядания по лицето,
съчетани с травматичен оток; кръвонасядания и охлузвания в горната част на гръдния кош и
по гърдите; тежък оток на мозъка с вклиняване; оток на белия дроб; остър кръвен застой на
вътрешните органи; точковидни кръвоизливи по серозите. Смъртта се дължи на масивната
кръвозагуба от тежките травматични увреждания и е настъпила за продължителен период от
време след нанасянето им. Уврежданията са причинени от множество наслагващи се удари
със значителна енергия, нанесени с твърди, тъпи предмети със сравнително гладка и широка
контактна повърхност. Състоянието на трупа, настъпилите изменения и мястото на
намирането му, според вещото лице отговаря на смърт, настъпила от не по-малко от 10-15
денонощия. Вероятността за причиняване на травмите по главата от удари с юмруци,
експертът обосновава с липсата на разкъсно-контузна рана в тази област, каквато би се
причинила от удар с твърд, тъп предмет. Относно уврежданията по горните крайници се
приема защитен характер на същите поради неизгубеното веднага съзнание на пострадала.
Нараняванията са причинили значителни по интензитет болки и страдания, поради
локализирането им в богато инервирани и болезнени зони. Тези страдания са продължили
до изпадането й в безсъзнание в резултат на развиващия се оток на мозъка /в резултат на
черепната травма и падане на кръвното налягане от кръвозагубата/, като дотогава
пострадалата е могла да извършва активни, но качествено и количествено променени
движения.
Според заключение на допълнително назначената пред първоинстанционния съд
съдебно-медицинска експертиза по време на нанасяне на ударите в лицето пострадалата и
нападателят са се намирали лице в лице, а останалите увреждания по крайниците са
причинени при променящо се взаимно тяхно положение без възможност да се посочи кои
увреждания в какво положение са причинени с оглед големия им брой и наслагване на
ограничена площ. Относно средствата за причиняване на уврежданията експертът счита, че
тези в областта на главата се дължат на удари с предмет с гладка контактна повърхност,
каквито са частите на човешкото тяло – ръце и крака, а нараняванията по крайниците – от
5
удари с твърд, тъп предмет с продълговата форма, какъвто е и иззетата по делото дръжка от
брадва.
Съдебно-психиатричното и психологично изследване на подсъдимия по основна и
допълнителна експертизи установява, че към инкриминирания момент същият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Липсват
качествен изменения в психичното му функциониране, а единствено е налице комбинирана
зависимост към опиоиди /хероин, метадон/ и стимуланти /амфетамини и метамфетамини/,
но то не представлява психиатрична патология. Към момента на деянието той не е бил в
състояние на силно раздразнение и афектно отреагиране, като обясненията му за липсата на
пълен спомен за случилото се от момента на възникналия конфликт до възприетото
оплакване на пострадалата, че се задушава и той й помогнал да си легне, са обясними с
известни паметови нарушения и със защитни механизми на личността /защитна амнезия/.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция,
които са възприети след прецизно проведено съдебно следствие с изясняване на всички
значими за правилното решаване на делото обстоятелства. За да изведе същите
първоинстанционният съд е направил пълна, задълбочена и вярна преценка на
доказателствените източници по делото, посочени коректно в мотивите на присъдата, като е
възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване. Правилно е
счетено, че в основата на изводите относно предхождащите деянието отношения между
подсъдимия и пострадалата, съпроводени с финансови и битови проблеми и включващи
отправени закани към Ц., а така също и за внезапно прекъснатите обичайни контакти на
пострадалата, както и за получаваните привидно от нея телефонни съобщения, следва да се
поставят показанията на близките й, а именно свидетелите Ц., П. и Б.. От една страна те
последователно, непротиворечиво и житейски логично пресъздават сочените обстоятелства,
а от друга казаното от тях намира подкрепа и в останалите доказателства, включително и в
обясненията на подсъдимия. В тази насока не е останало извън вниманието на съда
несъответствието с последните единствено относно точния момент на нанасяне на побоя, но
същото е убедително преодоляно, като е възприето за достоверно твърдението на свид. Ц. и
свид. П., че през деня на 14.11.17 г. за последен път се чули с пострадалата, като едва след
това е започнала необичайната едностранна комуникация с изпратените им съобщения по
телефон. Изложените в тази насока съображения се споделят изцяло, без да е необходимо
преповтарянето им.
Същият извод е относим и за извършения в пълнота анализ на останалите свидетелски
показания, по отношение на които правилно е счетено, че са взаимно непротиворечиви и
допринасят за изясняване на фактите, свързани с последвалите инцидента събития по
уведомяване на полицейските органи, задържането на подсъдимия, запазване на
местопроизшествието и издирване на посетената от подсъдимия заложна къща. Изрично е
акцентирано на възможността да се ползват показанията на свидетелите Т. Я., Л. Т. и С. П.,
които в качеството си на полицейски служители са участвали в задържането на подсъдимия
и са провели беседа с него по повод насоките на започналото разследване. Практическото
положение на задържано лице подсъдимият е имал видно от издадената заповед от
30.11.2017 г. /л.33, т.3 от досъд. пр-во/ за 24-часовото му задържане по повод подозрение за
извършено престъпление по чл.115 НК, както и факта, че след установяването му в района
на автогарата в гр. Елин Пелин от свид. Н., М. и Д., той е бил отведен в полицейското
управление първоначално за изясняване местонахождението на издирваната А. Ц., а после и
за „снемане на обяснения“ /вж. съответно показания на свид. Л. Т. – л.183 и свид. С. П. –
л.187 от съд. пр-во по нохд № 421/19 г./. По отношение на посочените свидетели не е налице
забраната по чл.118, ал.2 НПК за участието им по делото в това им качество, тъй като не са
имали друга процесуална роля в производството и не са извършвали действия по
разследване. В тази връзка съобщеното от страна на подсъдимия пред тях относно
нанасянето на удари спрямо Ц. по описания начин – с ръце и с дървена дръжка на брадва,
6
констатирането на смъртта й, вземането на вещите й и изпращането на съобщения от нейно
име, не би могло да замести негово самопризнание при евентуален отказ за даването на
такова, а показанията в тази насока на посочените свидетели - полицейски служители,
възприели същите /възпроизвеждащи извънпроцесуалното признание/ не могат
самостоятелно и безусловно да се ценят. Нещо повече същите нямат характер на
доказателствено средство, тъй като предоставената информация, макар и относима към
впоследствие образуваното наказателно производство, практически се равнява на беседа,
която може да служи само за предприемането на оперативни действия, а не чрез нея да се
заобикаля установения процесуален ред за разпит на обвиняем. Към обсъждания момент
подсъдимият е нямал това качество и не са му били разяснени правата по чл.55 НПК,
включително и това да запази мълчание. Използването на предоставената от него
информация впоследствие чрез свидетелските показания на полицейските служители
представлява заобикаляне на процесуалните му права, подменя самопризнанието и поради
това няма стойност на първичен доказателствен източник. Изхождайки именно от така
възприетото в утвърдената съдебна практика становище първоинстанционният съд
правилно е обсъждал показанията на посочените полицейски служители само като служещи
за проверка на първични доказателства, без да е допуснал подмяната на същите. При
извършването й обосновано е констатирано съответствието на коментираните показания в
главните им части с всички останали доказателствени източници – обяснения на
подсъдимия Р., показанията на свидетелите Ц., П. и Б., съдебномедицински експертизи,
протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване на вещи.
Преценени поотделно и в съвкупност същите достоверно установяват главните факти,
свързани с местонахождението на трупа на Ц., нараняванията по него и възможния
механизъм на получаването им, намиращата се в къщата дръжка от брадва, достъпа на
подсъдимия до къщата посредством намиращия се у него ключ, изпратените съобщения от
името на пострадалата до близките й, както и разпореждането с мобилните й телефони.
Поради това и с основание съдът е преценил, че в процесния случай следва да кредитира
като добросъвестно дадени показанията на свидетелите Я.,Т. и П..
Обясненията на подс. Р. правилно са оценени от първата инстанция като правдиви и
способстващи за изясняване на обстоятелствата по делото основно в частта им за
съвместното съжителство с пострадалата, за възникналия с нея конфликт и повода за него,
включително и съобщеното още в досъдебната фаза на процеса констатиране на смъртта й,
след като преди това е възприето състоянието й, както и казаното от нея, че той й бил
нанесъл множество удари по лицето, както и по ръцете и краката. В съответствие с
останалите доказателства по делото са и твърденията на Р. за напускането на жилището,
изпращането на съобщения, както и залагането на мобилните телефони, ползвани от Ц..
Всъщност единствените некредитирани от съда обяснения касаят твърдението за липсата на
спомен относно самото нанасяне на ударите и конкретика на случилото се във времевия
период след скарването между двамата до възприемането на синини по лежащата и
оплакваща се от задушаване и студ жена. Убедително съдът е изложил съображенията си,
поради които е счел, че в тази им част обясненията имат защитен характер и не може да им
се даде вяра като на достоверен доказателствен източник с оглед решаващото съображение,
че за всички други обстоятелства е налице запазен спомен у Р.. Експертният анализ в тази
насока също е в подкрепа на тези изводи, доколкото не се отдава значение на твърдяната
наркотична употреба и преживяна травма на главата със сериозна давност. Независимо от
това, обаче въззивният съд счете, че в обсъжданата им част в обясненията по същество не се
отрича авторството на деянието, доколкото се признава, макар и чрез пресъздаване на
казаното пред Р. от пострадала, за много нанесени от него удари именно по установените
части от тялото й, и то с процесната дървена дръжка. Затова с твърдяната липса на спомен,
се цели не да се отрекат конкретните насилствени действия, а по-скоро същите да се
омаловажат и да се обоснове тезата на подсъдимия за липсата на умисъл за причиняване на
7
животозастрашаващо увреждане, като се акцентира на съпровождащите обстоятелства,
свързани с възникналия преди това спор, а след него с проявената грижа към очевидно
наранената и обвиняваща него за това пострадала да легне и да се освободи от дрехите.
Обосновано за изводите си относно причинените на жертвата увреждания, довели до
смъртта й, както и за вероятния механизъм на нанасяне на ударите, първоинстанционният
съд се е позовал на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, чийто
заключения са компетентно дадени в съответствие със специалните познания на вещото
лице в областта на медицинската наука. Така въз основа на тях във възможната пълнота се
изясняват и въпросите, поставяни от защитата пред въззивната инстанция за употребата и на
други средства за нанасяне на ударите, както и за причинната връзка между уврежданията и
смъртта. На първо място изрично е уточнено, че нараняванията по главата, довели до
мозъчен оток, могат да бъдат причинени от предмет с гладка и широка повърхност, каквито
са ръцете и краката, а тези по долните крайници са нанесени с твърд, тъп предмет с
продълговата форма, докато травмите по ръцете на пострадалата имат защитен характер.
Лесно проследими и логично обяснени се явяват и експертните изводи за по-вероятното
причиняване първо на уврежданията по главата в положение лице в лице, което обосновава
и наличието на защитни наранявания. Множеството наслагващи се удари, както и
настъпилите промени /травматични джобове, изпълнени с голямо количество кръв/ не
позволяват напълно точен отговор на въпроса относно конкретния им брой и точното
положение на тялото при нанасянето им, но е категорично изведено заключението за висок
интензитет на употребената сила, както и цялостната им роля при настъпването на смъртния
изход. Последният не е настъпил веднага, а след известен времеви период и е бил обусловен
от мозъчния оток и голямата кръвозагуба от всички наранявания. Поради това и напълно
неоснователно от страна на защитата се възразява както относно приетото по делото
нанасяне на ударите само от едно лице, така и за причинната връзка между уврежданията и
настъпилата смърт. Без съмнение само въз основа на експертните изводи не би могло
категорично да се изключи възможността за нанасянето на увреждания и с други предмети,
както и участието и на втори нападател, но при процесната фактология от решаващо
значение за изключването на такъв механизъм е изводът за неотречената по експертен път
възможност констатираните наранявания да бъдат причинени именно по установения по
делото начин – от едно лице, използвало последователно както ръцете си, така и
продълговат дървен предмет. При съпоставянето на даденото заключение с останалите
подробно обсъдени доказателствени източници, се извежда категоричния извод за липсата
на друг извършител, взел участие в нанасянето на удари, от които да е било възможно
постигането на съставомерния резултат. Не без значение е и фактът, установен и от
обясненията на подсъдимия, че преди напускането на жилището е възприел отсъствието на
жизнени функции у пострадалата. Изложените по този въпрос съображения на съда /на
л.30-32 от мотивите към присъдата/ да счете за несъмнено установено авторството на
деянието и отхвърли идентичните възражения на защитата пред него са изключително
подробни и задълбочени, чието пълно споделяне от настоящия съдебен състав прави
безпредметно преповтарянето им. Същият извод е относим и за несъмнено изяснените
фактически действия на подс. Р. спрямо инкриминираните мобилни телефони, залагането на
които в заложна къща в гр. Пазарджик не е спорно и е установено и с приложените писмени
доказателства. Владението върху тях от страна на пострадалата е прието въз основа на
приложения договор за закупен от нея мобилен телефон „Леново“ и показанията на
свидетелите Б. и П., на които вещите са били предявени при разпита им в съдебното
следствие.
При установената по делото фактическа обстановка, изводима по несъмнен начин от
обсъдените по-горе доказателства, въззивният съд счете за правилни и обосновани
направените правни изводи относно виновността и отговорността на подсъдимия С. Р. по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1 вр.
8
чл.115, вр. чл.29, ал.1, б. „а” НК.
От обективна страна на инкриминираните времеви период и място Р. е причинил
смъртта на А. Ц., като й нанесъл множество удари по главата и крайниците, причинявайки й
наранявания в жизненоважен орган – главата, които са довели до закрита черепно-мозъчна
травма с масивен кръвоизлив по меките мозъчни обвивки, както и травми в областта на
горните и долни крайници, причинили отслояване на кожата от подлежащите тъкани с
оформянето на джобове с кръв и втечнени мазнини, довели до настъпване на масивна
кръвозагуба, които наранявания са довели до настъпването на смъртта на лицето.
Умъртвяването на пострадалата е извършено по особено мъчителен начин,
обосноваващо наличието и на квалифициращия признак на престъплението по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 НК. Причинени са били сериозни увреждания на Ц. още с първите удари, нанесени
със значителна сила в уязвима област на главата, след което побоят е продължил с
употребата на дървена дръжка по крайниците й. Експертният анализ категорично сочи, че
според установените наранявания по горните крайници пострадалата е правила опити за
защита, а според самия подсъдим тя е разговаря с него, съобщавайки му че има затруднения
с дишането и й е студено, т. е. смъртта й не е настъпила моментално, а е в порядъка на поне
15 минути до около час, час и половина /според разясненията на вещото лице в съд.
заседание/. През този период тя е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания
предвид локализацията, тежестта и броя на травмите, имала е възможност емоционално да
преработи и осъзнае действията спрямо нея и настъпването на неизбежния край, като е била
в безпомощно състояние.
Нападението спрямо жертвата е осъществено и с особена жестокост по смисъла на
чл.116, ал.1, т.6, пр.3 НК, тъй като Р. е нанесъл множество удари с ръцете си и използвания
дървен предмет със значителна по своя интензитет сила в различни части на тялото й,
включително и особено уязвима такава като главата, които удари са значително
надхвърлящи необходимото за причиняване на смъртта. За това свидетелстват
констатираните по експертен път множество наслагващи се наранявания по трупа в областта
на главата и крайниците с посочените характеристики на отслояване на кожата и оформяне
на травматични джобове. Броят, локализацията и интензитета на ударите сочи за упоритост
при нападението и липсата на каквато и да е съпричастност към жертвата, който извод
остава непроменен от последвалите действия по поставянето й в леглото.
Обосновано е прието, че е налице квалифициращото обстоятелство по т.12 на чл.116,
ал.1 НК, а именно извършване на престъплението при условията на опасен рецидив по
чл.29, ал.1, б. ”а” НК. Инкриминираното деяние е реализирано след като Р. е бил осъждан
по нохд № 3085/2011 г. по описа на РС Пловдив за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК. Също ефективно наказание от четири години лишаване от свобода
за тежко умишлено престъпление му е наложено и по нохд № 1775/11 г. по описа на РС
Пазарджик. По отношение на двете наказания, обаче са били налице предпоставките на
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, същите са били и кумулирани, като с определение по чнд №
2323/11 г. на РС Пазарджик е наложено общо наказание от четири години лишаване от
свобода, изтърпяно на 04.05.2015 г., поради което следва да се считат за едно осъждане /вж.
справка за съдимост на стр.5-7, т.3 досъд. пр-во/. Ето защо според въззивния съд следва
извода за извършване на настоящото престъпление при условията на опасен рецидив само
по б. „а” на чл.29, ал.1 НК. Невъзможността предходните осъждания на Р. да бъдат
основание за споделяне на крайния извод за наличието и на рецидив по б. „б“ на чл.29, ал.1
НК произтича от обстоятелството, че наказанията по тях са били изтърпяни най-късно към
2010 г., т.е по отношение на тях не е изпълнено изискването на чл.30, ал.1 НК за
извършване на настоящото престъпление в петгодишен срок от изтърпяване на наказанието
по предишни присъди.
За да счете, че от субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
9
вината пряк умисъл, първоинстанционният съд е изложил съображения, които също изцяло
се споделят. При нанасяне на удари с юмруци и с процесния дървен предмет по различни
части от тялото на пострадалата със значителна сила, подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им. Множеството на брой удари първоначално в областта
на главата, а впоследствие и по крайниците, употребената значителна по интензитет сила
разкрива упоритост в действията и несъмнено сочи, че е искал причиняването на смъртта й,
като е съзнавал, че при засягане и на жизненоважна част от тялото, както е в случая,
неизбежно би се стигнало до този резултат. В съзнанието му е била формирана ясна
представа и относно всички квалифициращи обстоятелства на посегателството - ненужно
проявената жестокост и мъчителния за жертвата начин за умъртвяването й, както и
извършване на деянието след като вече е осъждан за друго тежко умишлено престъпление,
чието наказание от четири години лишаване от свобода е изтърпял. Конкретните
обстоятелства при извършване на деянието безспорно сочат, че Р. е предвиждал
настъпването на тези общественоопасни последици и пряко е целял същите. Умисълът му за
убийството на пострадалата без съмнение не се е формирал в по-ранен момент, тъй като
решението за извършване на деянието не е било взето предварително, а независимо от
конкретния конфликт с нея на инкриминираната дата по повод зародили се отпреди това
ревностни чувства, не се установява подсъдимият да е обмислял умъртвяването й, да е
набавял средства за това, да е планирал укриване на стореното и да е взел предварително
решение, воден от посочените обстоятелства. Изводи в тази насока не биха могли да се
правят въз основа на установените по делото факти за използваната дръжката на брадвата,
тъй като няма данни същата да е била специално подготвена за целта. Само в този аспект /че
не е налице реализация на предварително взето на решение за извършване на убийството/
може да се разглежда като достоверно твърдението на подсъдимия, че не е „желаел
смъртта“ на партньорката си. Прецизно преценени, обаче конкретните му действия по време
на извършване на деянието, както и степента на въздействие спрямо пострадала дават
основание да се счете, че смъртният изход е бил не просто допускан от дееца, а и съзнаван
като неизбежен, което и обосновава верността на извода за наличието на пряк умисъл.
Предвид обсъдените обстоятелства, категорично не могат да бъдат споделени и
сочените от защитата доводи за реализирано по-леконаказуемо престъпление по чл.124 НК
за умишлено причинена тежка телесна повреда, довела по непредпазливост до смърт.
Възприемането на така предложената по-лека правна квалификация на деянието не би било
в съответствие с обективно установеното по делото относно интензитета на въздействие
спрямо А. Ц., както и годността на ударите при броя и конкретната им насоченост към
особено уязвима част от тялото, да нанесат обективно констатираните тежки травми, при
причиняването на които необратимо да се стигне до сериозна кръвозагуба, оток на мозъка и
до смърт, а не само да се засегне телесната й неприкосновеност, от което впоследствие
поради настъпили усложнения във възстановителния процес обективно да се стигне до
смъртен изход. Напълно обосновано, съобразявайки всички тези обстоятелства,
включително и последващото поведение на подсъдимия, в съответствие с утвърдената
съдебна практика, са изложени правилни съображения на първата инстанция за отхвърляне
на тази възможност за преквалифициране на инкриминираното деяние.
Към инкриминираната дата според експертите - психолог и психиатър, поведението на
Р. е било повлияно от приема на обичайната комбинация от метадон и амфетемини
/депресант и стимулант на нервната система/, но при него няма данни за качествено
разстройство на базовите му психични годности, поради което, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на спора с
пострадалата е изпитал продължителни негативни преживявания, които са повишили
импулсивността, намалявайки възможността за спокоен избор на най-рационално
поведение, но в съвкупността си липсват фазовите и съдържателни характеристики на
10
афектното отреагиране. В съответствие с така възприетите експертни изводи /л.11 от
допълнителна КСППЕ на л.66-77, т.2 досъд. пр-во/, въззивният съд счете за правилно и
становището, че не са налице основанията за правна оценка на деянието като съставомерно
по чл.118 НК. Към момента на деянието подсъдимият не се е намирал в силно раздразнено
състояние, което да е намалило в значителна степен възможността му да взема правилни
решения и да ръководи постъпките си, без тази възможност да е изгубена. Действително в
обясненията си /приобщените такива от досъд. пр-во на л.78, т.2 / той описва подобно свое
емоционално състояние, като твърди, че всичко се е случило на момента вследствие на
„много насъбрали се неща, ескалирали в онзи момент“, но липсата на самоконтрол и на
спомен в конкретния случай са отчетени като резултат на неовладяване на собствената
агресия в стремежа за налагане на позиция, а не е непосредствено /преди действената фаза/
предизвикана реакция от внезапен дразнител. Наред с липсващата характерна остра и
запечатваща се в съзнанието отрицателна стимулация, която да е отключила афектното
отреагиране, от страна на експертите е отчетено и наличието на подредено и съответно на
реалността поведение у подсъдимия, с оглед на което категорично е изведено становището
за липсата на обсъжданото емоционално състояние. Правилно в тази връзка и отчитайки
липсата на неправомерно провокативно поведение от страна на пострадалата,
първоинстанционният съд е отказал да преквалифицира деянието като по-леконаказуемото
такова по чл.118 НК.
Правилни и обосновани са и изводите на първоинстанционния съд за осъществено от
подсъдимия Р. от обективна и субективна страна и на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ НК, от фактическа страна изразяващо се в отнемането на
процесните движими вещи – 2 бр. мобилни телефона на обща стойност 238.78 лв.,
владението върху които следва да се счита за преминало върху наследниците на
пострадалата им собственичка, и спрямо които е демонстрирано намерението за
противозаконното им присвояване. Обосновано е прието, че установеното от страна на Р.
владение върху телефоните, както и противоправното разпореждане с тях е съставомерно
деяние. Без каквото и да е основание последното се оспорва от страна на защитата с
аргумент за липсата на прехвърлена собственост върху вещите, доколкото и залагането им е
основно в правомощията на собственика им, като така извършените действия на подсъдимия
са несъмнен израз на намерението му за своене, което е противоправно. Вярна е и правната
преценка за наличието на пряк умисъл за реализиране и на това престъпление, поради което
не следва да се преповтарят изложените в тази насока съображения на първата инстанция.
Единствено по въпроса относно наличието на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б. „б“ НК и за това деяние въззивният съд счете за необходимо да се разграничи от
становището на окръжния съд по вече посочените съображения само за едно значимо за
обсъжданата квалификация осъждане на подсъдимия, даващо основание за извод, че
извършеното следва да се приеме за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ НК. Поради това, както за престъплението по чл.116, ал.1, т.12 НК, така и
за това по чл.196, ал.1, т.1 НК Р. следва да бъде оправдан по обвинението да е извършил
същите и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б“ НК.
При определяне наказанията на С. Р. за всяко от престъпленията съдът правилно е
отчел установеното по делото за личността и процесуалното му поведение, от една страна
разкриващи висока степен на обществена опасност с оглед обремененото му съдебно
минало /осъждания извън това, определящо извършеното като опасен рецидив/, а от друга –
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина още на фазата на досъдебното
производство и изразеното съжаление за извършеното. Съдът не е пренебрегнал и
особеностите на конкретното престъпление, свързано с тежкото посегателство спрямо
близък човек в дома му с едновременното реализиране на три квалифициращи
обстоятелства и последващото също укоримо и неправомерно поведение на Р..
Наркотичната му зависимост е била приета като смекчаващо отговорността обстоятелство и
11
въпреки, че тя не може да се преценява еднозначно, според въззивния съд в конкретния
случай на същата не следва да се придава такова значение. От друга страна, обаче въз
основа на неопроверганите от други доказателства по делото обяснения на подсъдимия за
случилото се и емоционалното му състояние, следва да се отчете и възприеме експертното
становище за загубен самоконтрол в рамките на конфликтна ситуация, при която емоциите
на гняв по време на спора са улеснили действията му, а изпитаните продължителни
негативни преживявания са повишили импулсивността и намалили възможността за
спокоен избор на най-рационално поведение.
При отчитане на съотношението между посочените групи обстоятелства, както и при
правилната оценка на конкретното деяние като възможно най- укоримото посегателство, без
от друга страна случаят да е изключителен по тежестта си, правилно е прието, че не се
налага отмерването на най-тежкото предвидено наказание доживотен затвор, а
алтернативно предвиденото такова лишаване от свобода, чийто размер от осемнадесет
години е близък до максималния законов такъв и отчита в пълна степен не само тежестта на
извършеното, но и оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната
истина. Решението си по този въпрос съдът е мотивирал изключително убедително с
излагане на аргументи, сочещи всестранна и обективна преценка на посочените
обстоятелства от значение за индивидуализиране на отговорността. Сред последните са и
тези, на които акцентират жалбоподателите частни обвинители, но изложените доводи за
несправедливост на отмереното наказание, касаещи предходните осъждания и наркотичната
зависимост не могат да бъдат споделени по вече посочените съображения. Според
въззивния съд евентуалното заменяне на наказанието с най-тежкото такова или дори със
завишаване на определения размер до максимално предвидения не би отчело направеното
самопризнание и изразеното след деянието съжаление и разкаяние на подсъдимия, който в
съдебната фаза на производството е изразил готовност за провеждане на процесуално
допустимото към съответния момент съкратено съдебно следствие. Въпреки че направеното
в тази връзка изявление не е било одобрено, не може да бъде пренебрегнато, че то е касаело
по същество фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на които е
дадена различна правна оценка. Обективно преценена така изразената процесуална позиция
на подсъдимия в случая следва да се приеме за израз на преосмисляне на стореното и
действително съжаление, обосноваващи като справедлив именно наложения от първата
инстанция размер на наказанието му от осемнадесет години, чието увеличаване не е
необходимо. Смекчаването на същото, съобразно алтернативно отправеното искане от
защитата също не би било справедливо с оглед обсъдените отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и това искане съдът счете за неоснователно.
По същите съображения въззивният съдебен състав счете, че обосновано е определено
към максималния законов размер и наказанието за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ НК, а именно лишаване от свобода за срок от седем
години. Същото е справедливо с оглед обремененото съдебно минало на Р., който извън
осъждането, формиращо опасен рецидив в настоящия случай, е бил наказван и за други
престъпления именно против собствеността, като това очевидно не е постигнало
поправителен ефект спрямо него.
Правилен е и подходът на първоинстанционния съд с прилагане разпоредбата на чл.23,
ал.1 НК относно двете наложени на подсъдимия наказания лишаване от свобода, при което
за общо такова следва да се приеме най-тежкото, а именно наказание лишаване от свобода
за срок от осемнадесет години.
Предвид разпоредбата на чл.59, ал.1 НК, законосъобразно с присъдата е постановено
приспадане от наложеното наказание времето, през което подсъдимият Р. е бил задържан
под стража, считано от 01.12.2017 г. до влизане в сила на присъдата.
Ефективното изтърпяване на наказанието в затвор при първоначален строг режим
съдът законосъобразно е постановил на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС.
12
В частта й относно възложените в тежест на подсъдимия разноски по делото присъдата
също е правилна и не подлежи на изменение, а по въпроса относно веществените
доказателства, липсващото произнасяне на окръжния съд не позволява въззивен контрол,
като е налице възможността този пропуск да се отстрани по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
По изложените съображения и като служебно съобрази липсата на процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, въззивният съдебен състав, счете, че постановената от
СОС присъда следва да бъде потвърдена, като се измени единствено съобразно изложените
мотиви относно реализиране на двете престъпления при условията на опасен рецидив по
смисъла на б. „б“ на чл.29, ал.1 НК, за която част от обвинението подсъдимият следва да
бъде оправдан.
Така мотивиран и на основание чл.338 и чл.337, ал.1,т.2 НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 27.05.2020 г. по нохд № 421/19 г. на Софийски окръжен съд в
частта й относно квалификацията на извършените престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и
пр.3 и т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ НК като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК като
ОПРАВДАВА подсъдимия С. Г. Р. за тази част от повдигнатите му обвинения.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13