Решение по дело №818/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Т. Л. Ф. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №214 от 12.04.2024г. на старши полицай в 04 РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив - А. М. М., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Т. Л. Ф. с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца.

Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, намира оспорената заповед за незаконосъобразна като излага съображения в тази посока, оспорва компетентността на издателя на акта. В нарочна молба адвокат П. претендира и разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят претендира отмяната на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата намира жалбата за неоснователна и иска обжалваната заповед да се остави в сила.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в срок, следователно е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства: АУАН серия GА № 944671 от 12.04.2024г. се установи, че на 12.04.2024г. в 14:53 часа, в [населено място], на бул. „6-ти септември“ до №169 с посока на движението изток-запад Т. Л. Ф. управлява лек автомобил марка Фиат, модел- линеа с рег. № [рег. номер]-лична собственост. Извършва следното нарушение: при направена проба с дрегер дръг тест 5000 с фабричен номер АRRВ-0030 проба пореден номер 055 в 14:19 часа в 06 РУ, същата е невалидна. При направен опит за повторна проба с нова касета лицето категорично отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 122634.

Отнети са документите: СРМПС *********, СУМПС № *********, два броя рег. табели.

Административният орган с процесната заповед е наложил на жалбоподателя санкция по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца.

В хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е представена оправомощителна Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, с която са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР-Пловдив да прилагат ПАМ по чл. 171, т.1, т.2а, т.2а, т.4, т.5, б.а, т.6 и т.7 от ЗДвП, от която се установи, че издателят на акта е оправомощен да издава актове по коментираната по-горе правна норма.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника са представени писмени доказателства: талон за изследване; лист за преглед на пациент; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; справка за нарушител; докладна записка от 15.04.2024г.; докладна записка от 22.04.2024г.; протокол от 02.11.2023г.; Тест № 55 от 12.04.2024г.; график м. април № 441р-4066/01.04.2024г., от който се установи, че А. М. е бил дежурен на 12.04.2024г.; заповед от 15.04.2022г. на директора на ОДМВР-Пловдив; заповед № 317з-10363 от 25.09.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР - Пловдив; длъжностна характеристика.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представя диск със записан разговор между него и лицата в спешния кабинет на УМБАЛ „Свети Георги“-хирургиите. Това веществено доказателство с нищо не променя фактическата обстановка по настоящия казус.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото оправомощителна Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив и Заповед №317з-10363 от 25.09.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР – Пловдив за преназначаване на държавни служители и от График за месец април 2024г. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Издадена е въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, съгласно приетата по делото Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Т. Ф. е подписал АУАН като е посочил, че има възражения, но такива не са конкретизирани.

Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

Фактите по делото са категорично установени и жалбоподателят не ангажира доказателства в хода на съдебното производство, които да оборят установеното в административната фаза.

От обясненията на жалбоподателя и на ответника, дадени в съдебно заседание, и от писмените доказателства се установи, че действително е извършена проба с дрегер дръг тест 5000 с фабричен номер АRRВ-0030 проба пореден номер 055 в 14:19 часа в 06 РУ, като същата е невалидна. При направен опит за повторна проба с нова касета жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества.

Следва да се посочи, че няма законова забрана проверяващият орган да извърши повторна проба, ето защо оплакванията на жалбоподателя в тази насока са напълно неоснователни. Освен това напълно неоснователно е възражението, че пробата е извършена в Шесто РУ на МВР-Пловдив, тъй като се установи от обясненията на ответника, че в Четвърто РУ не разполагат с дрегер дръг тест 5000 и от оперативната дежурна част са ги изпратили в Шесто РУ. Проверяващият орган е длъжен да изпълни разпореждането от ОДЧ, като при това по никакъв начин не са нарушени правата на проверяваното лице.

Издаден е талон за медицинско изследване с номер 122634, който е връчен на Ф. на 12.04.2024г. в 16ч и 10 мин.

От обясненията дадени от жалбоподателя в съдебно заседание и от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, подписан от д-р Д. М. и подписан от свидетеля Н. Г. категорично се установи, че Т. Ф. отказва да подпише протокола за медицинско изследване.

Обясненията, дадени от жалбоподателя, че първо е искал да даде урина, а след това кръв, искал е да се успокои, но всичко е станало много бързо, в никакъв случай не го освобождават от отговорност. Пациентите следва да изпълняват указанията на медицинските лица, а не обратното. Недопустимо е проверяваното лице да налага свой собствен ред в медицинското заведение. Обстоятелството, че обстановката е била напрегната и всичко е трябвало да се извърши бързо, не води до игнориране на задължението проверяваното лице да даде кръв и урина.

Жалбоподателят обяснява, че е бил предубеден от това, че го спират в движение, без да е извършил някакво нарушение. Необходимо е да се разясни, че контролиращите органи на МВР могат да проверяват водачите на МПС и на случаен принцип, като извършването на нарушение по ЗДвП не е предпоставка за извършване на проверка на водача.

Жалбоподателят обяснява, че е бил притеснен и е бързал, защото е имал да свърши няколко задачи. Майка му е имала рожден ден и е трябвало да вземе детето от детска градина, затова е решил да не прави втори път теста.

Притеснението е преживяване на емоционален дискомфорт, свързан с очакването за неблагополучие, с предчувствието за опасност. Характерно е за всеки един човек, но емоционалното състояние не е условие за освобождаване на водачите на МПС от задълженията им по ЗДвП. При това жалбоподателят изрично обяснява в съдебно заседание, че отношението на проверяващите е било много коректно, със сигурност не са надвишили правата си.

Съгласно чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

От доказателствата по делото е видно, че е налице отказ на лице, което управлява моторно превозно средство, да бъде проверено с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата не изисква наличието кумулативно на отказ за проверка с техническо средство и на отказ да се даде кръв за медицинско изследване. И единият отказ е достатъчен, ясно в разпоредбата е използван съчинителният съюз „и“ , съответно алтернативният съюз „или“.

Съдът намира, че в случая административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на собственик, който управлява моторно превозно средство и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Установеният отказ на жалбоподателя за извършване на проверка с техническо средство е една от хипотезите на чл. 171, т. 2а,б. „б“ от ЗДвП. Установи се от Протокол за медицинско изследване , от лист за преглед на пациент и от обясненията, дадени от жалбоподателя в съдебно заседание, че същият е отказал даването на кръв за медицинско изследване.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, акцентиращи върху немотивираност на заповедта. Административният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. АУАН има характер на официален писмен документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока са неоснователни.

Административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация както се коментира вече. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. На административния орган е предоставена възможността да прецени само срока на наложната мярка и той е наложил минималният срок от 6 месеца. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б. „б“ от ЗДвП, посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й.

За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно производство, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – за срок от 6 месеца до една година. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на определения срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.

Следва да се посочи, че в конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.

При наличие на посочените фактически основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена принудителната административна мярка,

която е с период на действие в предвидения от закона срок.

Колкото до съразмерността на приложената ПАМ следва да се изясни, че макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси. Такива без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. В този смисъл регламентираната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е при законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Не са претендирани разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Л. Ф. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №214 от 12.04.2024г. на старши полицай в 04 РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив - А. М. М..

Решението е окончателно.