РЕШЕНИЕ

           гр. София, 22.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори април двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

                                                                 АНЕТА ИЛЧЕВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 13511 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ срещу решение от 02.08.2018г. по гр. дело № 49721/2017г. на Софийски районен съд, 162 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател срещу М.К.С. кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 700. 24 лв. – главница,  представляваща ¼ част от стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2016г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******/идентичен със сегашен блок 249/, вх. В, ет. 6, ап. 63,с абонатен номер 112734; сумата 10. 19 лв. – 1/4 част от дължимата такса за дялово разпределение за периода м.06.2013г. – м.04.2016г., както и сумата 147. 38 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2014г. до 13.06.2017г. върху ¼ част от главницата за потребена топлинна енергия и сумата 2. 20 лв. – лихва върху ¼ от таксата за дялово разпределение за периода 09.08.2013г. – 13.06.2017г. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД.

В жалбата се поддържат оплаквания  за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото е доказано, че ответницата е собственик на процесния имот и дължи съответна на квотата й част от потребената топлинна енергия, а понятието „титуляр на партида“ има само вътрешно-счетоводно значение. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявените искове срещу ответника М.С.. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата – ответник М.К.С. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Твърди, че е оспорила изрично качеството си на потребител на топлинна енергия, а ищецът, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е доказал качеството й на потребител на топлинна енергия. Поддържа, че изводите на СРС, че единствен потребител на топлинна енергия е другия съсобственик С.П.М., са в съответствие с указанията, дадени с ТР № 2/2018г по т.д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГК. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.  

Третото лице помагач „Н.“ ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище. 

Решението в частта спрямо предявените срещу ответника С.П.М. осъдителни искове, е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.

По същество решението е правилно, като съдът изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявени са осъдителни искове за заплащане на парични притезания за главница за потребена топлинна енергия и мораторна лихва.

По делото е безспорно установено, че въззиваемата  М.К.С. се легитимира като собственик по наследство от К.Т.М., починал на 16.12.99г., на ¼ ид. част от процесния топлоснабден имот, а ответницата С.П.М., спрямо която исковете са частично уважени с влязлата в сила част на първоинстанционното решение, е собственик на останалата ¾ ид. част от имота. С молба -декларация от 2002г. от съсобственика С.М. е открита партида на процесния имот на нейно име, при декларирано от същата 3 –членно семейство. 

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно мотивите на цитираното ТР, в хипотезата на  ползване на жилище след развод от един от бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при публично известни Общи условия, например с откриването на индивидуална партида за целия имот, той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част. В случая е налице аналогична хипотеза, тъй като за процесния период ответницата С.П.М. е потребител на топлинна енергия за битови нужди, в качеството й на собственик на нейната ¾ идеална част от имота в и на сключен договор с топлопреносното предприятие относно другата идеална част от имота,  собственост на ответницата М.С.. С оглед задължителните указания в горецитираното ТР, съсобственик, който е сключил договор с топлофикационното дружество, е легитимиран да отговаря по исковете за заплащане на потребена топлинна енергия за целия имот. Предвид изложеното, изводите на СРС в тази връзка са правилни и законосъобразни.

Оплакването в жалбата, че не е налице договорно правоотношение със съсобственика С.П.М., е неоснователно. Съгласно задължителните указания в горецитираното ТР, подаването на молба – декларация за откриване на партида до топлофикационното дружество се тълкува като сключване на договор за доставка на топлинна енергия при публично известни Общи условия. Ето защо следва да се приложат неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът приеме, че ответницата М.С. не е пасивно материалноправно легитимирана по исковете, т.е. потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.

По изложените съображения, предявеният иск за главницата е неоснователен, поради което неоснователен е и акцесорния иск за мораторна лихва.

Други оплаквания не са релевирани в жалбата.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,  решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.  

При този изход на спора, въззиваемата страна има право на разноски, като същата претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., които следва да й бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.08.2018г. по гр. дело № 49721/2017г. на Софийски районен съд, 162 състав в обжалваната част за отхвърляне на исковете срещу М.К.С..

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да заплати на М.К.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 350 лв. – разноски за СГС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „Н.” ЕАД.

Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                     2.