МОТИВИ към решение по АНД №2195/2016г. по описа на КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт
срещу Е.Г.В. *** за престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 НК.
Съдът в закрито съдебно заседание на 20.12.2016г., след запознаване с
материалите по делото и извършване проверка по реда на чл.248, ал.2 НПК, е
намерил, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІІ НПК.
Според обвинението, обвиняемата В. за времето от 08.08.2015г. до
25.12.2015г., в гр.Кюстендил, като родител – майка на малолетния й син Д. Г.Д., ЕГН **********, в условията на продължавано
престъпление, не е изпълнила и е осуетявала изпълнението режима на лични контакти
на детето Димитрис Г.Д. с бащата Г.Д. на следните дати: на 08.08.2015г. около
11.05 часа не е изпълнила съдебно Определение №581/01.07.2015г. на Районен съд
– гр.Кюстендил по гр.д. №1977/2014г., като се показала на вратата и отказала да
предаде детето на Н.Д. с мотива, че то не желае да го вижда, на 22.08.2015г. около 11.50 часа, на
12.09.2015г. около 10.20 часа, на 24.10.2015г. около 12.30 часа и на
25.12.2015г. около 11.30 часа, осуетила лични контакти на детето с бащата Д.,
определени с Определение №581/01.07.2015г. на Районен съд – гр.Кюстендил по
гр.д. №1977/2014г., като не се е отзовала на позвъняванията на входната врата и
не е осигурила присъствието на детето.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението,
като предлага да й се наложи наказание, определено при превес на отегчаващите
вината обстоятелства.
Обвиняемата е дала лаконични обяснения на досъдебното производство, като
сочи, че докато е живяла в Гърция с Г., той много ги е тормозил и дори е биел
нея и детето. Според нея сина й не желае да се среща с баща си, а тя нямала
нищо против да се срещат. Не се признава за виновна и иска да бъде оправдана.
Защитникът й – адв.А. *** пледира за постановяване на решение, с което
подзащитната му да бъде оправдана. Счита, че обвинението не е доказано, предвид
невъзможността за кредитиране на свидетелските показания на св.Д.. От правна
страна намира, че обвинението е неясно, базирано на обстоятелствата, че
посоченият от обвинението съдебен акт след 28.09.2015г. следва да се счита за
отменен. Излага съображения и за това, че действията на подзащитната му следва
да се приемат като майчина защита и морален акт. Евентуално, пледира за минимално
наказание.
Кюстендилски районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемата Е.Г.В. е родена на ***г***, живуща ***, българка, ***гражданка, с висше образование, разведена, детски учител, неосъждана, ЕГН **********.
Обвиняемата В. и св.Д. са бивши съпрузи и от брака си имат едно дете – Д. Г.Д., ЕГН **********.
С определение №851/01.07.2015г., постановено по гр.д. №1977/2014г. по описа
на Районен съд – гр.-Кюстендил, са определени привременни мерки относно грижата
за детето Д. Г.Д., имащи действие до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на посоченото гражданско дело, в частта относно личните отношения
на детето с бащата, а именно: бащата Г.Д. има право да взема детето Д. Г.Д. и да общува с него на територията на Република
България всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето, както
следва:
- от 10.00 часа до 14.00 часа на съботния ден и от 10.00 часа до 14.00 часа
на неделния ден през първите четири
уикенда (събота и неделя), през които реално осъществява контакт, и
- от 10.00 часа до 18.00 часа на
съботния ден и от 10.00 часа до 18.00 часа на неделния ден, считано от и
включително петия уикенд (събота и неделя) насетне, като вземането и връщането
на детето става от и до дома на майката Е.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
освен ако родителите не се разберат за друг начин на вземане и връщане на
детето.
С решение от 07.10.2015г. по посоченото дело, което е окончателно и
неподлежащо на обжалване, брака между страните е прекратен и е утвърдено
постигнато споразумение, в това число и относно режима на лични контакти на
бащата с детето.
Междувременно, въпреки посоченото определение за привременни мерки относно
режима на лични контакти на бащата с детето, обвиняемата многократно не го
изпълнявала.
На 08.08.2015г. (втора събота от месеца) св.Д. отишъл до дома на
обвиняемата В. ***, за да вземе сина си, съобразно определения режим на лични
контакти. В. отказала да изпълни посоченото определение под претекст, че детето
не желае. Бащата подал сигнал до РУ на МВР и на мястото около 11:05 ч.
пристигнали полицейските служители М. и св.Т., които установили този факт. Предупредили майката и бащата де не влизат в
саморазправа и всички претенции да решават чрез компетентните органи. Това било
отразено в докладна записка от св.Т.. По образуваната въз
основа на нея преписка работил св.В.. На 12.08.2015г. той
съставил и предявил на обвиняемата протокол за предупреждение да изпълнява и да
не осуетява изпълнението на съдебното определение относно осъществяване на
лични контакти на бащата с детето и за отговорността по чл.182, ал.2 НК.
Обвиняемата отказала да подпише протокола.
На 22.08.2015г. (четвърта събота от месеца) св.Д. отново отишъл до дома на обвиняемата В. *** със същата цел. Тъй като
обвиняемата В. не се отзовала на позвъняванията на входната врата и не е
осигурила присъствието на детето, бащата подал сигнал до РУ на МВР –
гр.Кюстендил и на мястото около 11.50 часа пристигнали полицейските служители М. и св.Я., които установили този факт, отразен и в докладната записка от последния
до началника РУ на МВР – гр.Кюстендил. На основание тази докладна записка
полицай отново В. призовал обвиняемата В. да се яви в приемната стая на
28.08.2015г., но при това си явяване обвиняемата В. категорично отказала да
даде писмено обяснение за случая.
На 12.09.2015г. (втора събота от месеца), около 10.20 часа по същия повод
на адреса били изпратени същите полицейски служители. Те установили там св.Д. и
преводачката му Л. Б.-И.. След многократните позвънявания на входната врата никой не се показал. По
този начин обвиняемата В. не осигурила присъствието на детето, респ. не
изпълнила съдебното определение относно режима на лични контакти. Янков
изготвил докладна записка, а полицай В. призовал обвиняемата
да се яви в приемната стая на 15.09.2015г., но при явяването си на тази дата
обвиняемата В. категорично отказала да даде писмено обяснение по случая.
По същият начин на 24.10.2015г. и 25.12.2015г. Д. посещавал адреса с
посочената цел, но поради това че обвиняемата не се отзовавала, той не успявал
да осъществи контакт със сина си.
Отдел „Закрила на детето“, гр.Кюстендил бил сигнализиран на 28.11.2014г. от
Д. за невъзможността да се вижда със сина си. По сигнала работили социалните
работници Д. и св.С.. При проведен разговор с обвиняемата, тя заявила, че е напуснала съпруга
си, защото ги тормозел. Социалните работници не установили наличието на данни в
тази посока. Изследвайки условията при които живее детето, те провели разговор
с него и установили, че Д. желае да се вижда с
баща си и да разговаря с него по телефона. В последствие, когато следвало да
изготвят социален доклад, възложен им от съда по гражданското дело, обвиняемата
многократно отказвала да окаже съдействие на социалните работници, което довело
до невъзможност от тяхна страна да изготвят доклад.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на
базата на събрания по делото доказателствен материал: показанията на
свидетелите
Д., Т., Я., Г., Ч. и С., цитираните писмени такива и справка за съдимост на обвиняемата.
Няма спор по делото за следните факти, подкрепящи се от всички
доказателствени източници:
Режимът на лични контакти между св.Д. и сина му Д. в процесния период е регламентиран
с определение от 01.07.2015г., постановено по гр.д. №1977/2014г. по описа на
Районен съд – гр.-Кюстендил като привременни мерки, а след
07.10.2015г. с посоченото съдебно решение по делото. В редица случаи през този
период бащата не е могъл да осъществява лични контакти с детето.
Спорно е най-общо: причините, поради които не е осъществяван контакт между
бащата и детето, съответно съпричастна ли е обвиняемата в това и нейната
вина.
Показанията на свидетеля Д. и полицейските служители, посещавали адреса на
обвиняемата на инкриминираните дати, както и социалния работник Стоянова са
кредитирани изцяло от съда, доколкото последователно и безпротиворечиво
съобщават факти, непосредствено възприети от тях.
Не са кредитирани обясненията на обвиняемата. Вярно е, че обясненията имат
двойствена природа. Същите са важен източник на преки доказателства, но
едновременно с това са и средство за защита. В настоящия случай съдът намира,
че обясненията на обвиняемата са изолирани от останалия доказателствен материал
и са дадени единствено в подкрепа на възприетата от нея защитна позиция.
По такива съображение не са кредитирани и показанията на свидетеля П.. Очевидна е проявената заинтересованост от страната на този свидетел.
Показанията на св.Ф., докладната записка
от него и медицинското свидетелство №83/2015г. са приети за неотносими към
предмета на доказване.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемата за времето от 08.08.2015г. до
12.09.2015г. в гр.Кюстендил, в условията на продължавано престъпление, като
родител – майка на малолетния й син Д. Г.Д., ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение -
определение от 01.07.2015г. по гр.д.
№1977/2014г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил, относно личните контакти
на детето с бащата Г.Д., с което е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 НК.
Престъплението е извършено от подсъдимата чрез една от двете форми на
осъществяване на изпълнителното деяние, а именно: чрез неизпълнение на съдебното
определение относно личните контакти на бащата Д. с детето Д.. Процесното съдебно определение несъмнено следва да се приравни на съдебно
решение по смисъла на приложения престъпен състав. Неизпълнението е осъществено
от подсъдимата с бездействие, при задължение за действие - да предаде детето на
бащата на определените в съдебния акт дни, съответстващо на правото на
последния да осъществява личните си контакти с детето.
Умисълът на подсъдимата е обективиран в поведението й: същата е съзнавала
задължението си на определените в съдебния акт дни да предава детето на баща му
за осъществяване на личните му контакти с него, но въпреки това не е
изпълнявала това си задължение на датите 08.08.2015г., 22.08.2015г. и
12.09.2015г.
За деянията, извършени на останалите две инкриминирани дати - 24.10.2015г.
и 25.12.2015г., съдът призна обвиняемата за невиновна и я оправда, доколкото
съдебното определение, което според обвинението не е изпълнено, е имало
действие до 07.10.2015г., когато е постановено и влязло в сила съдебното
решение по делото. Т.е. неизпълнението му след този момент е било невъзможно,
тъй като същото, бидейки ограничено по време, е загубило своето действие.
Престъплението обвиняемата е извършила в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК - налице са множество деяния
/три/, всяко от които поотделно осъществява състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемата престъпление се
предвижда наказание “пробация” или “глоба” в размер от 100 до 300 лева, с оглед
факта, че същата не е осъждана, по отношение на нея не е прилаган института,
регламентиран в чл.78а НК, от деянието няма нанесени и невъзстановени
имуществени вреди, както и липсата на отрицателни предпоставки по чл.78а, ал.7 НК, съдът прие, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за
прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази:
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемата и семейното й
положение.
Степента на обществена опасност на деянието е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Смекчаващи обстоятелства, в случая са
чистото съдебно минало на обвиняемата, добрите характеристични данни.
Отегчаващо обстоятелство е извършването на множество деяния в рамките на
продължаваното престъпление.
Размера на глобата съдът определи при лек превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 2 000 лева.
С така определеното административно наказание съдът прие,
че ще се постигнат целите на наказанието по отношение на обвиняемата и
останалите членове на обществото.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: