Р Е Ш Е Н И
Е
№ 100 09.01.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретаря Мирослава Енчева
изслуша докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 5739/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ж.Д.Г., ЕГН ********** *** против Р.М.И., ЕГН **********
*** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
частично от 22500 лева, получена без основание, ведно със законната лихва от
подаване на иска до окончателното изплащане. Твърденията са, че на 08.11.2017г.
ответницата получила без правно основание сумата от 22500 лева, по банков път,
като сумата била преведена от ищеца. Ищецът обаче няма никакви договорни
отношения с ответника, даденото не е в изпълнение на някакво задължение, нито е
дарение, ето защо сумата е получена без правно основание. Въпреки поканите,
ответницата не се издължавала и не връщала парите. Моли се за уважаване на
частичния иск. С допълнителна молба е заявено, че повод за извършване на
банковия превод е закупуването на имот. Ищецът научил от лицето Х.И., че
ответницата е собственик на имота и го продава. Ето защо ищецът превел сумата
по сметка на ответницата, доверявайки се изцяло на Х.И. Между него и
ответницата няма подписан предварителен договор или нотариален акт. В
последствие се разбрало, че ответницата не е собственик на имота, поради което
няма как да прехвърли собствеността. Искът е по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала
отговор, с който оспорва иска. Заявява, че не познава ищеца и не е вземала заем
от него. Сумата, която е преведена по сметка на ответницата, е за заем, който
бил взет от нейния син. Синът й използвал нейната сметка, тъй като неговата
била запорирана от бившата му съпруга. Ответницата заявява, че синът й има
готовност да се договори с ищеца и да му възстанови сумата.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
Претенцията е по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, за връщане на дадена сума без основание. Безспорно е между страните,
а и се установява от представеното платежно нареждане, че на 08.11.2017г.
ищецът е превел по банковата сметка на ответницата сумата от 22500 лева. В
платежното нареждане, като основание на превода, е записано, че парите са
преведени за покупка на имот в гр.Б. Освен това записване обаче, което е
извършено от самия ищец и представлява негово твърдение, по делото не се
събраха други доказателства, че действително сумата е платена във връзка с
договорни или преддоговорни отношения между Ж. и Р. по повод покупката на имот
от страна на ищеца /в допълнението на исковата молба се твърди, че той е искал
да закупи неин имот, превел е парите, но после се е отказал/. Напротив, от
страна на ответницата бяха ангажирани доказателства за повода, по който са
дадени парите. Св.Х.И., син на Р., е заявил, че се познава с ищеца, който му е
давал пари назаем. Свидетелят получил пари от ищеца на няколко транша. Един път
подписал ордер за 15500 лева, а втория път ордер за 17000 лева. Уговорката била
парите да се преведат по банков път. Понеже банковата сметка на свидетеля била
запорирана от бившата му жена, Ж. превел парите по банковата сметка на майката
на Х., за която свидетелят има пълномощно да оперира. От 32500 лева, за които Х.
подписал ордери, ищецът му превел по банков път само 22500 лева, по сметка на
майка му. Тези пари после били изтеглени от свидетеля и оползотворени от него.
Свидетелят изрично е заявил пред съда, че дължи тези пари на ищеца, а майка му
няма нищо общо, като сметката й служела само за пощенска кутия.
БРС счита на първо място тези
показания за допустими. В случая не намира приложение чл.164, ал.1, т.3 ГПК,
който забранява договори на стойност над 5000 лева да се доказват със
свидетели. Това ограничение се отнася само до доказване на договор между
страните по спора. Ако страната по делото иска да докаже договор между трети
лица или между противната страна и трето лице, свидетелски показания са
допустими независимо от стойността на договора. В случая, ответницата се опитва
да докаже, че е налице заемно правоотношение между ищеца и сина й, поради което
няма пречка да се съберат свидетелски показания.
По същество съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел. Той наистина е близък родственик на
ответницата, но неговите показания не се опровергават от насрещни
доказателства. Ето защо следва да се приеме, че ищецът Ж. е имал заемни
правоотношения със свидетеля, по силата на които му е дал в заем сумата от
22500 лева. Тази сума е преведена по банков път по сметката на майката на Х., тъй
като неговата собствена сметка е била запорирана. Твърденията на самия
свидетел, че има пълномощно да тегли от сметките на майка си се подкрепят и от
представеното подробно извлечение от банковата сметка на Р., от което е видно,
че синът й многократно е теглил суми от сметката, именно в качеството си на
пълномощник, като е посочен и номерът на пълномощното. Следователно, сумата от
22500 лева не е преведена за покупка на имот /за това основание доказателства
според съда липсват/, а е преведена като заем в полза на Х.И. Ищецът има
облигационни правоотношения именно с И., а превеждането на сумата по сметка на
майката на свидетеля в случая представлява само техническо действие.
Независимо, че парите са преведени по сметка на Р., ищецът няма отношения с
нея, но има доказани според БРС отношения със сина й, основаващи се на договор
за заем. След като парите са дадени в заем, то те са дадени на правно основание
в полза на трето лице, а не на ответницата. Видно е, че след това синът й е
извършил множество тегления на суми от сметката, поради което трябва да се
приеме, че той се е разпоредил със сумата. Ето защо съдът намира, че
ответницата не дължи връщане на сумата, дадена без основание. Основание за
даването на сумата има и то е договор за заем, сключен обаче с нейния син. Той
е признал, че има такъв договор, както и че е изтеглил парите. По тази причина
ищецът следва да насочи иска си против него, с претенция за връщане на сумите,
дадени по договор за заем.
По изложените съображения искът
се преценява за неоснователен, поради което той трябва да бъде отхвърлен. Не се
установява, че парите са дадени без основание на ответницата, а се доказва, че
са дадени с основание на трето лице, което и следва да върне получения заем.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата съдебно – деловодни разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Д.Г., ЕГН ********** *** против Р.М.И., ЕГН **********
*** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1000 лева /хиляда лева/, частично от
22500 лева, получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на
иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ж.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.И., ЕГН ********** *** сумата от 300 лева /триста лева/ съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.