№ 2147
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Здравка Иванова
Любомир Ил. Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №
20211100507938 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 22. 03. 2021 год., постановено по гр. д. № 40477/2020 год. на СРС ІІ ГО 156
състав, ЗК Л.И. АД е осъдено да заплати на ДЗИ О.З. ЕАД сума в размер на 1161.45 лева на
основание чл. 411 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва от 27.
08. 2020 год., дата на подаване на исковата молба, и 46.46 лева мораторна лихва, като в
останалата си част исковите претенции са отхвърлени. Разноските са разпределени
съразмерно на уважителната и отхвърлителната част на исковете.
С въззивна жалба ответникът атакува въззивно решението в неблагоприятната за него част
осъдителната като незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с
доказателственото значение на установените и относими по спора обстоятелства, в
нарушение и на материалния закон. Оспорва предявения иск по основание поради
недължимост поради причиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил по застраховка Каско, който с поведението си е
нарушил правилата на ЗДП и е станал причина за възникване на процесното ПТП и вредите
на процесния автомобил. Тоест оспорва механизма на процесното ПТП. Присъденото
обезщетение е недължимо вследствие на това. Не е съгласен с размера на обезщетението.
Иска отмяна на решението, с което да се отхвърли претенцията изцяло , ведно с тази за
законна лихва. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Няма да сочи
доказателства и няма доказателствени искания.
1
В отговор на въззивната жалба ищецът заявява, че жалбата е неоснователна и моли съдът да
я остави без уважение. Съдът задълбочено е обсъдил и анализирал доказателствата по
делото, като е приел, че вина за процесното ПТП е изцяло на водача на застрахования при
ответника водач на автомобил. Предвид основателността на главната претенция,
основателна е акцесорната такава за мораторна лихва, доколкото е установено по делото
наличие на покана за регресно плащане като в срока по чл. 412 ал. 3 КЗ ответникът не е
заплатил сумата, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за процесния период, посочен.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална
икономия в гражданския процес.
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, се процесуално представлява от
юрк. Лалова, надлежно упълномощена.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата на ответника е неоснователна.
С решението са приети факти и обстоятелства за безспорни и ненуждаещи са от доказване л.
111, гръб.
Оспорен е механизмът на ПТП и размерът на застрахователното обезщетение.
Механизмът е установен от двустранен констативен протокол, свидетелски показания и
останалите писмени по делото доказателства, наред със заключение на САТЕ и неговото
допълнително заключение. Нито едно от доказателствата не е оспорено, а свидетелските
показания са логични и последователни и се кредитират. Експертното заключение се
кредитира по чл. 202 ГПК, заедно с допълнителното такова.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно главно доказване фактите, на
които основава исковете си. Това е сторено по делото.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и главно
доказване. Размерът е доказан чрез САТЕ и е основателна претенцията за 1161.45 лева,
стойност необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени
към датата на ПТП със стойност и на обичайни ликвидационни разходи в размер на 15 лева.
2
Правилен е и изводът на районния съдия, че са неоснователни доводите на ответника, че
водачът на товарния автомобил бил нарушил правилото а чл. 25 ЗДП. С оглед приетия за
установен механизъм на ПТП по делото, не е осъществен фактически състав по правната
норма, следствие на което оплакването не може да бъде уважено. С оглед безспорно
обявеното между страните, между тях на е спорно, че от 10. 03. 2020 год. ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за неизпълнение по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по
делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да
опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по
коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
3
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски
районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните
части.
При този изход на делото въззивникът ответник няма право на разноски за производството –
жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.
Ищецът претендира своевременно разноски, в размер на 100 лева, съобразно списък по чл.
80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер,
което не е прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22. 03. 2021 год., постановено по гр. д. № 40477/2020 год. на
СРС ІІ ГО 156 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД ЕИК ****, да заплати ДЗИ О.З. ЕАД ЕИК **** на основание чл. 78
ГПК разноски в производството пред втората съдебна инстанция в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4