РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Шумен, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. М.
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20253600500347 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №199 от 17.03.2025г. по гр.д.№2002/2024г. на ШРС, допълнено с решение
№330//25.04.2025г., Районен съд-гр.Шумен е признал уволнението на М. К. М., извършено
със заповед № 31-14/05.06.2024 г. на А. А. и А. Т. - председател и член на УС на „Енерго-про
Варна” ЕАД- гр.Варна, на основание чл. 189, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8 от КТ, на
основание чл. 190, ал.1, т.4 от КТ-дисциплинарно уволнение, за незаконно и го е отменил,
възстановил е М. на предишната работа – „старши специалист вътрешен и технически
контрол”, отдел „Вътрешен и технически контрол”, дирекция „Вътрешен одит и сигурност”
при ответното дружество и е осъдил последното да му заплати сумата от 12697,78лв.,
представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, дължимо за периода от
06.06.2024г. до 31.10.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 01.08.2024 г. до окончателното й плащане. Присъдил е и следващите
се такси и разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото
за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, по подробно
изложени съображения. Неправилен се явявал изводът на съда, че нарушението на
трудовата дисциплина било несъществено. Ирелевантно се явявало наличието или липсата
1
на предходни наложени дисциплинарни наказания, тъй като нямало нормативно установени
изисквания за последователност при налагане на наказания по КТ. Работодателят съобразил
критериите, заложени в разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Със своите действия и
бездействия, служителят виновно не бил извършил вменените му трудови функции по
длъжностна характеристика и нормативните актове, към които същата препраща, по
осъществяване на контрол по изпълнението на обекта и не извършил по надлежния ред,
разписаната в Инструкцията процедура по приемане на обекти, като този факт по
неизпълнението станал достояние на трети лица, включително на други работници и
служители-обстоятелство, обективно накърняващо авторитета и доверието във
възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния
процес. С действията си/ бездействието си, като не е отразил в констативен протокол всички
точки на неизпълнени участъци, служителят допуснал некачествено изпълнение на
поръчката от външния доставчик. Некачественото изпълнение по почистване на просеките
било предпоставка за прекъсване и аварии на електрозахранването на клиенти на
дружеството, както и за множество жалби от клиенти. При определяне на наказанието,
ирелевантни се явявали и обстоятелствата, свързани с „личността на ищеца“.
Несъстоятелен се явявал и извода на съда, че не било посочено за ответното дружество да
са настъпили вредни последици“, установени при проверката на 12.04.2024г.. КТ не
предвиждал като елемент от фактическия състав на деянието настъпването на вреди. С
деянието си (действие и бездействие), служителят съвсем недобросъвестно не изпълнил
вменените му трудови задължения. Налице били злоупотреба в доверие и уронване на
доброто име на работодателя по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 КТ, което е тежко нарушение на
трудовата дисциплина, по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ и следвало да приемете, че
наложеното дисциплинарно наказание- уволнение е съответно на тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение. Прекратяването на трудовото правоотношение било извършено
съобразно разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, взети били предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при което е извършено, както и поведението на служителя,
поради което атакуваната заповед се явявала законосъобразна. Моли, съдът да отмени
обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което заявените претенции бъдат
отхвърлени. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Установено е по несъмнен начин от фактическа страна, че страните били в трудово
правоотношение, като М. К. М. е заемал длъжността „старши специалист вътрешен и
технически контрол”, отдел „Вътрешен и технически контрол”, дирекция „Вътрешен одит и
сигурност”.
2
Със заповед №31-14/05.06.2024г. на председателя на УС и член на УС на „Енерго-про
Варна“ЕАД-гр.Варна, връчена на ищеца на 05.06.2024г., на последния било наложено
дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение”, на основание чл.190, ал.1,т.4, вр. с
чл.187,т.8 от КТ. Заповедта била издадена за нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187, т.8 от КТ и Инструкция WI-220- EPR- IA за приемане на обекти,
изпълнени с възлагане по инвестиционна и ремонтна програми, като в мотивите е посочено,
че М., като контролен орган, назначен в компанията, злоупотребил с доверието и уронил
доброто име на предприятието, като в констативните протоколи за отстраняване на
несъответствия от 09.02.2024г. и от 22.02.2024г. не описал точките на неизпълнените
участъци, а именно местност „...“, местност „...“ и местност „...., с.... и с....., които се
съдържат в протокола на комисията от 12.04.2024г.. име на предприятието”. Посоченото
било квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина.
В заповедта, като фактически обстоятества по издаването и е отразено, че при проверка на
изпълнението за направа на просеки по ВЕЛ .... са констатирани несъответствия при
приемането на обекта, изпълнен от фирма ЕТ „Дияна - Христо Стойчев" и описани в
констативен протокол OD-EE-165 от 09.02.2024г., подписан от М. М. - специалист вътрешен
и технически контрол, отдел Вътрешен технически контрол, дирекция Вътрешен одит и
сигурност, Енерго-про Варна и И. С. С. - отговорник мрежови измервателен район на МИР
Търговище 2, отдел Експлоатация мрежи и СТИ Запад, Разпределителен обслужващ център
Шумен и Търговище, Електроразпределение Север АД. Срокът за отстраняване на
несъответствията, описан в протокола бил 19.02.2024г.. На 19.02.2024г. И.С. записал в същия
протокол, че „несъответствията са отстранени" и се подписал, а на 22.02.2024г. М. М. отново
съставил протокол, в който описал несъответствия, касаещи неизнесени на границата на
сервитута дървета и храсти, както и по-високо отрязани дънери от 5 см., каквото е
изискването по техническа спецификация, като срокът за отстраняване на несъответствията,
описан в протокола е 29.02.2024г.. Проверката била направена само от М. М. и съответно
протокола подписан от него. Вследствие на проверка от страна на ръководството на
компанията и назначена комисия в състав И. М., Р. Р., П. А., М. Г., И. С., М. М., С. Х. и Х. С.,
управител на фирма ЕТ„Дияна - Христо Стойчев", бил съставен констативен протокол на
12.04.2024г., в който били описани 13 броя несъответствия, подписан от всички участници в
проверката. В констативните протоколи за отстраняване на несъответствия от 09.02.2024г. и
от 22.02.2024г. М. М. не описал точките на неизпълнените участъци, а именно местност „...“,
местност „...“ и „...“, с. ... и с. ...., които се съдържали в протокола на комисията от
12.04.2024г.. М. описал в писмените обяснения, че фирмата изпълнител била
възпрепятствана от ГС-гр. Търговище, причината за което е невъзможността за изнасяне на
дървесината при натрупване на клони и дървесина в сервитутната зона, както и че след
изнасянето на дървесината, просеката щяла да бъде почистена от горското в участъци х.
„....“ , „....“ и „....“ на ВЕЛ ..., но подобни твърдения не били потвърдени от служителите на
Горско стопанство при проверката на 12.04.2024г. от комисията. Относно изрязаната
дървесина и храсти, резултат от почистването на ВЕЛ ... преминаващ през с. .... и деретата
описал, че е представена служебна бележка от кмета на с...., че няма претенции/възражения
3
относно почистването на ел.провода преминаващ през с. Стража и деретата, които пресича.
Представената служебна бележка нямала дата и входящ номер, като твърдял, че е практика,
откакто работи във отдела /ВТК/при предоставяне на подобна информация, тя да се приема.
Подобни текстове не се съдържали в подписания договор с дружеството. Некачественото
изпълнение на поръчката от външния доставчик била предпоставка за прекъсване и аварии
на електрозахранването на клиенти на Електроразпределение Север АД, както и множество
жалби от клиенти.
Съгласно приложената покана за писмени обяснения рег.№31-5/25.04.2024г. , на
основание чл.193, ал.1 от КТ, на ищеца бил даден двудневен срок за представяне на писмени
обяснения, като е посочено, че във връзка с направа просека на ВЕЛ ..., на 22.02.2024г. М.
посетил обекта и констатирал наличието на несъответствия, които да се отстранят, на
05.04.2024г. обектът бил посетен от С. Х...-специалист ВТК, който също констатирал
несъответствия за отстраняване, а на 12.04.2024г. ръководството на дружеството определило
комисия за проверка, в състава на която бил включен и М., като били установени
несъответствия и са описани в констативен протокол, подписан от ищеца. Поставени са
въпроси: защо след приключване на изпълнението по ВЕЛ ... имало пропуснати непочистени
участъци, за които не са констатирани несъответствия, защо имало голямо разминаване
между заложените и реално изпълнени количества дейност и като контролно звено в процеса
на изпълнение на поръчката как осъществявал контрол.
Във връзка с поканата М. депозирал писмени обяснения на 08.05.2024г., в които сочи,
че имало непочистени участъци поради факта, че фирмата изпълнител била възпрепятствана
от ГС-Търговище, причина за което е невъзможността за изнасяне на дървесината при
натрупване на клони и дървесина в сервитутната зона. Посочил е, че в района на с.....,
дървесината щяла да бъде изнесена от местното населени, в уверение на което били думите
на отговорник МИР Търговище 2 и служебна бележка от кмета на с..... Количествата по
поръчката се определяли от РОЦ, контролът се осъществявал на място по цялата дължина на
просеката, като след проверката се съставял констативен протокол, в който се описвали
реално измерените количества и нередности.
По делото са представени и цитираните в процесната заповед: констативен протокол за
несъответствия от 09.02.2024г., съставен от М. и И. С.-ОМИР-Търговище, в който е
отразено, че при извършено проверка на основание условията по договора и поръчка
№210500089048, били констатирани несъответствия - просеката не била почистена от
отсечените дървета и клони/не били изнесени на границата на сервитута/. Растителните
израстъци и дънери били по-високи от 5см.: с...., местност „....“, отклонение хижа ....,
местност „....“, РОС ...., деретата до ... и отклонение хижа Безалкохолни били затрупани от
дървета и клони. Върху екземпляр от този констативен протокол е направена отметка от И.С.
на 19.02.2024г., че забележките са отстранени. Представен е и констативния протокол за
несъответствия от 22.02.2024г., съставен от М., в който същият е отразил изрично, че при
направена проверка е констатирал, че просеката отново не е почистена от отсечените
дървета и клони и растителните израстъци и дънери били по-високи от 5см., дал е препоръка
4
да се уведоми изпълнителя, че не е извършил т.3.1 от общите изисквания от договора.
По делото е представен и констативен протокол за несъответствия от 12.04.2024г.,
съставен от директора на РМС-ЕРП Север, управителя на РОЦ-Шумен, Търговище ЕРП-
Север и директора на ВОС Енерго-про Врана, във връзка с извършена проверка на просека
ВЕЛ ...... относно качеството на изпълнение на просеката., като са констатирани 12 броя
нередности и са дадени предписания за отстраняване на всички описани забележки.
Протоколът е подписан от девет лица, присъствали на проверката, включително и ищеца.
Представена е имейл кореспонденция на ищеца във връзка с извършваните проверки,
както и договор за обществена поръчка № 90- 1/19.10.2023г., сключен между
„Електроразпределение Север“ АД от една страна в качеството на възложител и „Дияна -
Христо Стойчев" ЕТ, от друга страна в качеството на изпълнител, по силата на който
едноличният търговец е приел да извърши почистване и направа на просеки по трасета на
ВЕЛ на територията на областите Варна, Шумен и Добрич, ведно с техническа
спецификация за почистване и направа на просеки по трасета ВЕЛ НН и СрН, както и
инструкция за приемане на обекти, изпълнени с възлагане по инвестиционна и ремонтна
програми.
Представени са и трудовото досие на ищеца и длъжностната характеристика за
длъжността „старши специалист вътрешен и технически контрол, ниво 5“, подписана от
последния.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2 от КТ възлиза на
154.09лв. за един работен ден, а за периода 07.06.2024г.-30.06.2024г. на 3676.33лв., а
съгласно заключението на допълнителната ССЕ, размерът на обезщетението по чл.225, ал.2
от КТ за периода 01.08.2024г.-12.08.2024г. възлиза на 742.69лв., за периода 13.08.2024г.-
31.08.2024г. на 1961.13лв., а за м.септември и м.октомври 2024г., на по 3087.77лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Депозираната претенция с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ е допустима-
депозирана е в законоустановения срок, от уволнения служител срещу надлежна страна-
работодателя.
В настоящия случай, с обжалваната заповед на М. е наложено дисциплинарно
наказание ”уволнение”. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени сочените доказателства. В
разглежданата хипотеза, с покана от 26.04.2024г. са изискани обяснения, но същите са
неясни-не са посочени точно датата и в какво се изразява допуснатото нарушение. Така,
излага се, че при две посещения на обекта, са направени констатации от страна на М. за
несъответствие, но се сочи, че несъответствия са описани и в констативния протокол от
12.04.2024г., съставен от комисия за проверка. Поставените въпроси също не водят до по-
5
голяма яснота относно нарушението за което се искат обяснения. Така първият въпрос не
сочи, кои се пропуснатите непочистени участъци, за които се твърди неконстатирани
несъответствия, основание за издаване на заповедта. Третият въпрос също не насочва към
описаното в заповедта нарушение от ищеца, а що се касае до вторият въпрос, то същият се
отнася до разминаване между заложените и реално изпълнени количества дейности, което
не само не е отразено като нарушение на трудовата дисциплина от страна на М. в
атакуваната заповед, но не е ясно и какво отношение има относно възложените му трудови
функции/заложените в договора и реално изпълнени дейности е проблем по изпълнение на
самия договор за обществена поръчка и съответно касае страните по него/. Не са поискани
каквито и да е обяснения и във връзка с нарушение на конкретна разпоредба на цитираната
само най-общо в обжалваната заповед Инструкция за приемане на обекти, изпълнени с
възлагане по инвестиционна и ремонтна програми. Предвид това и видно и от самите
обяснения на М. същият не е дал конкретни такива във връзка със соченото в заповедта за
уволнение нарушение.
Следва да се отбележи, че правомерността на наложеното дисциплинарно наказание
предполага установена идентичност на нарушението, за което са снети обяснения и
нарушението, отразено в заповедта. Само соченото нарушение, доколкото касае
пристъпването на императивна норма, е предпоставка за отмяна на атакуваната заповед, без
да е необходимо разглеждането й по същество.
Дори да се приеме, че обясненията са взети от служителя съгласно изискванията на
чл.193 от КТ, то заповедта отново се явява незаконосъобразна, по следните съображения:
Нормата на чл.195, ал.1 от КТ указва какво следва да е съдържанието на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, а именно, същата следва да е мотивирана и в нея да
са посочени нарушителят, нарушението/описано с обективните и субективните си признаци/
и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
Атакуваната заповед посочва наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
Въпреки пространното отразяване на фактически обстоятелства по издаването й, в същата
не са посочени конкретните факти и е налице известна неяснота относно конкретното
нарушение.
Контролът за законосъобразност на уволнението е именно в това, да се прецени, дали
към сочената дата работникът е извършил състава на конкретно сочено нарушение, като тази
преценка е винаги конкретна и се прави от съда към датата на уволнението-05.06.2024г .. С
оглед осъществяването на адекватна защита от страна на нарушителя и надлежна проверка
от страна на съда, законът изисква описанието на нарушението да е ясно, конкретно и
непротиворечиво.
Съобразно константната практика, в тежест на работодателя е да извърши пълно
доказване на законосъобразността на уволнението, в това число извършването на соченото
дисциплинарното нарушение от служителя и наличието на съответствие между тежестта му
и наложеното наказание.
В атакуваната заповед е посочено, че М. е извършил следното нарушение на
6
трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ, с което злоупотребил с доверието и уронил
доброто име на предприятието- в констативните протоколи за отстраняване на
несъответствия от 09.02.2024г. и от 22.02.2024г. М. не описал точките на неизпълнените
участъци, а именно местност „....“, местност „....“ и местност „..., с..... и с....., които се
съдържат в протокола на комисията от 12.04.2024г..
Злоупотребата с доверието на работодателя – чл.190, т.4, предл.1 КТ, съответно чл.187,
т.8 от КТ е умишлено нарушение на трудовите задължения, като същото се изразява в
използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена
облага за работника/служителя или за другиго/, т.е. работникът или служителят,
използвайки служебното си положение, извършва преднамерени действия /умишлено/ с цел
извличане на имотна облага или извършва действия, компрометиращи оказаното му доверие.
В случая не се твърди, а и доказва извличането на каквато и да е облага от служителя
вследствие описаното в заповедта деяние, не се твърди и извършването на преднамерени
действия от негова страна, поради което и не се установява да е осъществен състава на
соченото нарушение. Не се установява с това деяние, да се уронва и доброто име на
работодателя. Съгласно теорията и константната практика, "уронването на доброто име на
предприятието" се изразява в нелоялно отношение към работодателя, незачитане на доброто
му име и злепоставяне пред трети лица, като това се отразява или е възможно да се отрази
неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на
предприятието.
Предвид това и не са реализирани фактите от хипотезите "злоупотреба с доверието на
работодателя“ и „уронване доброто име на предприятието“. Дисциплинарното наказание се
явява незаконосъобразно за посоченото в заповедта за уволнение нарушение
Дори да се приеме, че сме в хипотеза на несъответствие между правното основание
/законовия текст/ и описаните фактически обстоятелства, когато меродавни са фактическите
обстоятелства/въпреки че настоящата инстанция не възприема наличието на тази хипотеза,
доколкото изрично словом е посочено, че работникът е злоупотребил с доверието на
работодателя и уронил доброто му име, т.е не се касае до неправилна квалификация/, то
отново не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работника за това деяние.
На първо място, не са ангажирани каквито и да е доказателства-заповед, длъжностна
характеристика и пр., сочещи на извод за характера, обема и периода, на дължимото от
ищеца поведение във връзка с проверка на обект-направа на просека ВЕЛ ..... Това пречи да
се направи каквато и да е съпоставка между дължимото във връзка с трудовата му функция и
извършеното от него. Така липсват каквито и да е доказателства, установяващи при
извършване проверка на обект СМР-направа на просека ВЕЛ ...., кои точно местности М.
следва да провери, което пречи да се направи извод, че същият не е отразил несъответствие
за пет от тях. За местността „...“ в констативния протокол от 12.04.2024г. е посочено и че
просеката е била изчистена, но живущите са натрупали клони в сервитута. Т.е., не може да се
направи извод, че на М. е възложено обследването на участъците в местност „....“, местност
„...“ и местност „...., с..... и с.......
7
Дори да се приеме, че в обхвата на трудовите му задължения е било да извърши
проверка на обект ВЕЛ-...., то липсват доказателства действията на същия да представляват
нарушение на трудовата дисциплина и то такова по чл.187, т.8 от КТ. Както бе констатирано
по-горе, М. е съставил констативни протоколи за отстраняване на несъответствия от
09.02.2024г. и от 22.02.2024г., но по делото липсват каквито и да е доказателства,
установяващи в кои участъци точно следва да се извърши проверка, а дори да се приеме, че
проверка следва да бъде извършена по цялото трасе от М., какви точно са
участъците/точките/ по него.
Освен това, в констативния протокол за несъответствия от 09.02.2024г., съставен от М. и
И. С.-ОМИР-Търговище е отразено, че просеката не била почистена от отсечените дървета
и клони, като липсват отразени конкретни участъци, за които се отнася тази констатация
/изброените в протокола местности касаят участъците с растителните израстъци и дънери
по-високи от 5см./, т.е. следва да се приеме установяване на несъответствия по цялото трасе.
В констативния протокол за несъответствия от 22.02.2024г., съставен от М., същият отново е
отразил изрично, че при направена проверка е констатирал, че просеката отново не е
почистена от отсечените дървета и клони и растителните израстъци и дънери били по-
високи от 5см.. Или. не може да се направи извод, че същият не бил констатирал
несъответствия в пет участъка.
В заповедта е посочено и най-общо нарушение на Инструкция за приемане на обекти,
изпълнени с възлагане по инвестиционна и ремонтна програми, но не е отразено коя точно
разпоредба на инструкцията е нарушил М., съответно не са представени доказателства
последният да е бил запознат със същата, за да се приеме, че изпълнението й е станало част
от трудовите му задължения.
Не се ангажираха и каквито й да е доказателства и описаното в заповедта да е станало
достояние на трети лица/не е посочено и кои са тези лица/ и с това да е накърнен
авторитетът на работодателя.
Освен това, разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ изисква при определяне на
дисциплинарното наказание работодателят да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Тежестта на нарушението зависи от това, какво задължение е нарушено, дали е извършено
умишлено или по небрежност, има ли вредни последици от него за работодателя и какви са
те по размер, поправими ли са или не, дали нарушението е извършено еднократно или
многократно и пр. В настоящия случай дори да се приеме, че соченото в заповедта
представлява нарушение, то съдът намира, че тежестта на същото категорично не
съответства на наложеното наказание. Не бе установено соченото в заповедта
неизпълнение на заповед да представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина - да е
предизвикало сериозни и значими вредни последици за работодателя, да е извършено с
груба небрежност или умишлено от работника, да е оказало значимо въздействие върху
трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения на работниците и служителите.
Т.е да е от такъв характер и толкова значимо, че да обуславя налагане на най-тежкото
8
наказание. Установи се, че и М. досега няма налагани дисциплинарни наказания, а съгласно
карта за оценка, изпълнението на трудовите му функции отговаря на изискванията. Следва
да се отбележи, че дори нарушението да е формално, това в никакъв случай не изключва
задължението на работодателя да съобрази тежестта му при налагане на съответното
дисциплинарно наказание. В случая не е необходимо настъпването на вреди за
осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент ,
но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението, съгласно чл.189 КТ.
Тези изводи изключват възможността уволнението на М. да бъде третирано като
законосъобразно. Атакуваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
Това влече след себе си последицата по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно- ищецът следва
да бъде възстановен на предишната му работа. Основателна се явява и претенцията за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за разгледания от съда период 06.06.2024г.-
31.10.2024г. в размер на -12697.78лв. Като съдът напълно споделя изложените в този
смисъл от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл.272 от ГПК, препраща към
същите.
Решението на първоинстанционния съд като правилно/макар и не изцяло по
изложените мотиви/, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват разноски в размер на
2000лв.. Направеното от жалбоподателя възражение касае прекомерност на
възнаграждението само ако същото надвишава минималния размер съгласно Наредба №1 за
възнагражденията за адвокатска работа, но в случая такова надвишаване не се установи.
Настоящата инстанция констатира, че жалбоподателят не е внесъл пълния размер на
следващата се държавна такса за въззивно обжалвана/внесъл е такава само по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ/, поради което и следва да бъде осъден да доплати такава в
размер на 50лв./по 25лв. за двата неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ/.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №199 от 17.03.2025г., допълнено с решение
№330//25.04.2025г. по гр.д.№2002/2024г. на Районен съд-гр.Шумен.
ОСЪЖДА „Енерго-про Варна” ЕАД- гр.Варна, адрес на управление: ......,
бул.“....“№..., ЕИК204146759, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния
съвет-А. Т. Р., А. В. А. и П. С. С., да заплати на М. К. М. с ЕГН**********, гр...., ул....“....,
вх...., ет...., ап...., съдебен адрес: гр...., ул.“...“№..., ап....,чрез адв.И.К. при ШАК, деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 2000лв..
ОСЪЖДА „Енерго-про Варна” ЕАД- гр.Варна да заплати по сметка на ШОС държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 50лв..
9
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок,
считано от 08.07.2025г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10