Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. Видин, 01.04.2015 г.
Видинският административен
съд, трети административен състав, в закрито заседание на първи април през две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател: Николай Витков
при секретаря ……... и с участието на прокурора ………, като изслуша
докладваното от съдия Витков адм. дело № 47 по описа
за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
При служебния доклад по настоящето дело съдът констатира,
че е подадена жалба от Г.С.М., действаща чрез пълномощника си С.С.М., против решение № 106/12.03.2015 г. на Комисия за
защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 442/2013 г.
Съдът констатира наличието на следните пороци на жалбата:
същата е подадена на имейла на Административен съд Видин и е подписана с
електронен подпис. Липсват доказателства да е внесена държавна такса за
образуване на настоящето производство в полза на Административен съд Видин.
Липсва препис от жалбата и доказателствата към нея за противната страна. Липсват
данни дали пълномощникът отговаря на изискванията за процесуално
представителство по смисъла на чл.32, т.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
С оглед наведените твърдения от оспорващия в жалбата, за
това, че не е необходимо жалбата да бъде подписана физически от подателя, тъй
като е подписана с квалифициран електронен подпис, съдът намира следното: подаването
на жалба против процесното решение на КЗД представлява по същество извършване
на процесуално действие пред съд, което съгласно действащото законодателство е
възможно да бъде извършено само по реда, установен в чл.150 и следващите от АПК, т.е. в писмена форма, като следва да съдържа подпис на подателя. В тази
връзка следва да се посочи, че нормата на чл.62, ал.2, предл.2
от ГПК, приложима субсидиарно в административния
процес по силата на чл.144 от АПК, изрично изключва възможността за подаване на жалба
по електронен път.
Неоснователно е позоваването
на чл.141 от АПК, тъй като нормата урежда единствено представянето на електронни
документи в процеса, а не извършване на процесуални действия, каквото безспорно
е подаването на жалба против решение на КЗД по реда на
чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Не може да се приеме
и че чл.29, ал.4 от АПК дава възможност за подаване на жалба
по електронен път, тъй като посочената разпоредба касае сезиране на административния орган с писмено искане за
откриване на административно производство.
На следващо място, по отношение дължимостта на
държавна такса за образуване на настоящето съдебно производство, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че по делата срещу актове на
КЗД не се дължат такси за образуване на съдебното производство. Според нормата на чл.68, ал.1 от ЗЗДискр решенията на Комисията подлежат на
обжалване по реда на АПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл.12, ал.3 от АПК в производствата
по този кодекс не се събират държавни такси и не се
заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и
в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при
предявяване на иск по този кодекс.
Съдът
намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗДискр, според която
за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а
разноските са за сметка на бюджета на съда. От анализа и систематичното място
на цитираната разпоредба настоящият състав обосновава извод, че последната е
приложима само в производството по Глава четвърта, Раздел ІІ "Съдебно
производство" на ЗЗДискр, където
всички искове по чл.71, ал.1 за
установяване и преустановяване на неравното третиране са предявени по съдебен ред пред общите съдилища. Именно производството, което се развива като първа инстанция пред съответния районен съд
и се събират всички относими доказателства,
установяващи неравенство в третирането и съответно настъпването на вреди, е
освободено от заплащане на държавна такса и разноски. Обратно, обжалването на
актовете на КЗД, постановени в производство, което се е развило при условията на Глава четвърта, Раздел І от ЗЗДискр, се осъществява
по реда на АПК и не е освободено от заплащане на държавни такси и разноски.
Неоснователно е и твърдението, че препис от жалбата и доказателствата не
следва да бъде приложено за изпращане на останалите страни в производството,
тъй като е било изпратено на електронния адрес на регионалния представител на КЗД
в гр. Видин. Това е така тъй като, на първо място ответник в настоящето
производство е КЗД, а не регионалният й представител в гр. Видин. Допълнителен
аргумент в подкрепа на това разбиране на съда е обстоятелството, че съдът, а не
оспорващият е органът, на когото е възложено задължението да изпрати преписи от
жалбата на страните в производството, съгласно изричната разпоредба на чл.163,
ал.1 от АПК.
Предвид горното и с оглед разпоредбата чл.158, ал.1 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без движение, като следва да бъде даден
срок на жалбоподателя да отстрани описаните нередовности.
Поради изложените мотиви, Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на Г.С.М., действаща чрез
пълномощника си С.С.М., като нередовна.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя Г.С.М., действаща чрез
пълномощника си С.С.М., да отстрани нередовностите на жалбата си, като следва да подпише
жалбата си (лично или чрез пълномощник), да внесе държавна такса в размер на
10.00 лева в полза на Административен съд Видин, както и да представи
съответната вносна бележка в деловодството на съда, да представи препис от
жалбата и доказателствата към нея за противната страна, както и да представи
доказателства дали пълномощникът отговаря на изискванията за процесуално
представителство по смисъла на чл.32, т.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК
(например удостоверение за раждане).
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок от получаване на съобщението за
изпълнение на горните указания.
УКАЗВА на жалбоподателя, че при неизпълнение на
гореизложеното в посочения срок, жалбата ще бъде оставена
без разглеждане.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Административен съдия: