Определение по дело №411/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер   1608               Година  10.08.2018         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, І отд.,  XIV състав

 

на 10 август 2018 година

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа док­лад­ваното от  СЪДИЯ ГЕОРГИЕВА адм. дело номер 411 описа за  2018 година 

Производството и образувано по повод подадена жалба от Т.А.А. и А.Х.А.,***, които молят съда да обяви нищожността на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “четириетажна жилищна сграда”, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.520.696 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на град Пловдив, ПИ с №1406 в урегулиран поземлен имот (УПИ) ІV-2253,1407,1406,1409,1408 в кв.455Б по плана на “Първа градска част”, гр. ***

Направено е с жалбата особено искане за спиране на изпълнението по реда на чл.166 АПК на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен” до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по настоящата жалба с твърдения  за настъпването на значителни и непоправими вредни последици за жалбоподателите, изразяващи се в унищожаването на тяхно материално благо.

След като се запозна с искането за спиране, с представените към него доказателства, както и с изисканата и представена своевременно преписка от административния орган, намира за установено следното:

Жалбата е подадена извън срока за оспорване на заповедта, а последната е влязла в сила. С жалбата се твърди нищожност на оспорения административен акт, чието спиране се иска.

 Искането за спиране е направено от длъжниците по изпълнението, които са адресати на заповедта, чието принудително изпълнение е започнало с писмо изх. № 2400-3577/ 20/ 20.07.2017 г.  на кмета на Район Централен при Община Пловдив, приложено по делото на л. 27. С писмото е изпратена покана за доброволно изпълнение. В този смисъл жалбоподателите са страна в производството по изпълнението, тъй като са адресати на влязлата в сила заповед за премахване и извършител на незаконния строеж.

 

С други думи, заповедта вече се намира във фазата на принудително изпълнение – Глава Седемнадесета, Раздел Пети от АПК. Съгласно чл.277, ал.1 АПК Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й. С отправянето на поканата започва принудителното изпълнение.

Констатира се, че с обжалваната заповед на кмета на Район „Централен“ липсва изрично разпореждане за допускане на предварително изпълнение по смисъла на чл. 60 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.1 АПК оспорването спира изпълнението на обжалвания индивидуален административен акт, и за да е налице отклонение от тази разпоредба следва в друг закон /специален/ да е предвидено нещо друго. Тоест, предварителното изпълнение е допустимо или когато е допуснато с разпореждане по реда на чл. 60 АПК, или когато това е предвидено в специалния закон, пред каквито хипотези не сме изправени, като нито ЗУТ, нито друг нормативен акт от действащото право, предвиждат предварително изпълнение на актове от категорията на процесните.

Тъй като обаче заповедта е влязла в сила, за което е налице произнасяне на съда по адм.д.№ 235/ 2017 г.  по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с определение по адм.д. № 3043/ 2017 г. по описа на Върховен административен съд, а в нястоящото производство се оспорва единствено нищожността на административния акт, то нормата на чл.166, ал.2 от АПК е неприложима, защото не се касае за предварително изпълнение, а за принудителното такова по чл.277 и следващите от АПК. Поради този причина нормата на чл.166, ал.2 от АПК говори за предварително изпълнение:  „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.“

В случаите като процесния, спиране на принудителното вече изпълнение, може да се иска в производството по оспорване на действията на органа по изпълнението по реда на чл.294 и сл. АПК, където ако са налице основанията на чл.60 от АПК, съдът може да спре принудителното изпълнение.

Предвид изложеното искането за спиране по реда на чл.166 от АПК е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане.

Относно възраженията за отвод, съдът намира, че нормата на чл.22 от ГПк е изчерпателна и касае отвод на конкретен съдия в конкретно посочени случаи, а не изобщо на съд като цяло. Ето защо, съдът намира искането за неоснователно по отношение на настоящия съдия относно опасенията на жалбоподателя за липсата на безпристрастност. Следва да се посочи, че вътрешното убеждение на съдията не е основание за отвод.

Ето защо,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането в жалбата за спиране на изпълнението по реда на чл.166 АПК на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен” до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по настоящата жалба, като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането за отвод на съда.

Насрочва делото в открито с.з. за 28.09.2018 г. от 10.15ч., за което да се призоват жалбоподателите, ответник – кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, Окръжна прокуратура – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението пред Върховния административен съд в частта относно искането за спиране.

В останалата част определението е окончателно.

                                                                               

 

                                      

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :