№ 12405
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110160559 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 25.02.2025г. , ищецът
„МЕООД е предявил осъдителен иск за осъждане на ответника да му плати сумата от
2,68 лв , която според ищцовата страна е платена без основание и подлежи на връщане
според издаденото от ответника кредитно известие № *********/31.01.2022г. , тъй като
представлява разлика между платените за сметка на ищеца неправомерно начислени от
ответника месечни абонаметни такси за предоставени мобилни услути през периода от
28.11.2021г. до 27.12.2021г. по сключен от страните договор № ********* и Приложение № 1
/03.12.2021г. към него, удостоверени в издадена фактура № *********/04.01.2022г. , и реално
дължимите такси за тези услути , с включен ДДС , заедно със законовата лихва върху тази
сума , считано от датата на предявяването на исковата молба- 11.10.2024г. до окончателното
плащане, както и разноските по делото.
Уточнението на обстоятелствената част на исковата молба е допуснато с протоколно
определение , постановено в откритото съдебно заседание на 07.03.2025г. съобразно
писмената молба на ищцовата страна от 25.02.2025г.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявения иск. В заседанието на 21.05.2025г. , в което е даден ход по същество на делото ,
не се е явил представител на ищеца.
Ответникът – ”А”ЕАД оспорва предявения иск видно от изявленията на
пълномощника му в депозирания на 13.01.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че
1
сумите са начислени правомерно в процесната фактура , тъй като са дължими с оглед
предоговаряне от страните на тарифния план за съответните услуги. Посочва се , че
процесната сума е платена , но няма доказателства , че платецът е именно ищцовото
дружество. Уточнява се , че ищцовото дружество не извършва дейност по смисъла на
Закона за счетоводството според декларацията му от 2019г. и е с персонал по-малък от 10
души , а е сключило договор за 2 161 мобилни услуги , което означава , че ползватели на тези
услуги са трети лица , които не са сързани с ищцовото дружество чрез правна връзка , и
именно тези трети лица са плащали начислените суми по издаваните фактури ,
включително и по процесната фактура , а не ищеца , който следователно не е обеднял поради
тези плащания.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
възраженията срещу предявения иск. При устните състезания в заседанието на 21.05.2025г.
юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По настоящото дело страните не спорят относно сключването на процесния договор за
мобилни услуги № ********* между тях и Приложение № 1/03.12.2021г. към него, както и
относно предоставянето на услугите от ответното дружество през процесния периода от
28.11.2021г. до 27.12.2021г., относно издаването от ответника и съдържанието на процесната
фактура № *********/ 04.01.2022г. и на кредитното известие № *********/31.01.2022г.
към нея , а също относно и плащането на начислените в тази фактура суми.
Спорът между страните е относно субектът, който е извършил плащането на сумата
по процесната фактура , част от която се претендира с предявения иск, както и относно
правомерността на начислените от ответника в процесната фактура месечни абонаметни
такси за предоставените мобилни услуги. Според ищцовата страна е без значение кой е
платил сумата по процесната фактура, щом задължен по нея е ищецът , а начислените суми в
тази фактура са недължими, тъй като са платени по предходна фактура , което е видно от
издаденото кредитно известие към процесната фактура. Според ответната страна
плащането на сумите по процесната фактура не е осъществено от ищеца, а от трето лице ,
което фактически е ползвало мобилните услуги , и за което би възникнало вземането за
връщане на сумите, ако те са неправомерно начислени, което в конкретния случай не е така ,
защото таксите по процесната фактура са начислени законосъобразно с оглед предоговаряне
от страните на тарифния план за съответните услуги презц процесния период.
Възражението на ответника относно субекта , реално извършил плащането на
процесната сума , е основателно. С това възражение ответникът всъщност оспорва
активната легимация на ищеца по предявения иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД, която е
2
комулативно изискуемо условие за основателността на този иск.
Ищецът (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК ) не е доказал по безспорен и категоричен начин чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) активната си материално-правна легитимация по
предявения от него осъдителен иск по чл.55,ал.1, предл. 1 ЗЗД. Това е така по следните
причини :
Според гражданско-правната доктрина и според съдебната практика (например -
решение № 1131/22.12.2006г. по търг.д. № 717/2006г. на ВКС , ТК, ІІ ГО) активно-
легитимирано да предяви осъдителен иск по чл.55,ал.1, предл. 1 ЗЗД е лицето
(физическо или юридическо) , което фактически е дало (платило) нещо без основание
(т.е. без валидно изискуемо задължение) ,т.е. без съществуващо правоотношение с
ответника , като по този начин е обедняло за сметка на ответника. Активната
легитимация на ищеца по иска по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД се определя не от
юридическото задължение, за погасяване на което е извършено неоснователно
плащане (тъй като основанието на този иск е именно липсата на такова задължение) ,
а от фактическото даване (плащане) на имуществената облага. Затова активно
легитимирано да предяви иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД е лицето , което фактически е
дало имуществена облага на ответника, а не лицето , което е било юридически
задължено да престира на ответника и за погасавяне на чието задължение е било
фактически осъществено даването на имуществената облага. Доводите на ищеца в
обратния смисъл са неоснователни и противоречат на смисъла и същността на
неоснователното обогатяване по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД като правен институт.
„Участници в правоотношението, възникнало от неоснователно обогатяване, са
лицето, което е дало , и това, което е получило без основание, при отпаднало или
неосъществено основание , имуществена облага , респективно обеднелият и обогатеният
за чужда сметка. Ищец е първото, а ответник- второто.”(изрично в този смисъл :
академик, професор , доктор на юридическите науки Чудомир Големинов,
„НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ. ГРАЖДАНСКОПРАВНИ АСПЕКТИ”, изд. 1998г.,
стр. 174). Изрично е уточнено следното: „Даването (при хипотезите на чл.55,ал.1 ЗЗД –
б.с.) е едно фактическо действие. По това се различава от престирането, което има
правно значение...
Лицето , което е дало имуществена ценност , не е поначало обвързано спрямо получателя.
Това се потвърждава от факта , че тук се касае за получено нещо без основание , т.е. без
онзи елемент , от който възниква валидно задължение да се даде , респективно да се
получи нещо.” .”(изрично в този смисъл : академик , професор , доктор на юридическите
науки Чудомир Големинов, „НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ. ГРАЖДАНСКОПРАВНИ
АСПЕКТИ”, изд. 1998г., стр. 32).
По настоящото дело не е доказано , че именно ищовото дружество „МЕООД е
платило за негова сметка сумата , начислена по процесната фактура , част от която се
претендира с разглеждания иск по чл.55,ал.1, предл.1 ГПК. Това обстоятелство не може да
3
бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл.153 ГПК , тъй като
категорично и настоятелно се оспорва от ответника , чиито пълномощници твърдят , че
броят на предоставените от ответника на ищеца мобилни услуги (2 161 на брой) , както и
липсата на осъществявана от ищеца счетоводно декларирана стопанска дейност и на
служители в ищцовото дружество (което не се оспорва от ищеца- б.с.) са ясна индикация ,
че тези услуги са потребени не от ищцовото дружество , а от трети лица , чиято правна
връзка с ищеца не е документирана юридически.
Представените по настоящото дело документи – договора за мобилни услуги,
приложенията към него , процесната фактура и кредитното известие , не доказват
извършено от ищцовото дружество плащане на сумата по процесната фактура , нито
плащането й от лице , намиращо се в правна връзка с ищеца и действащо за негова сметка ,
т.е. в настоящото съдебно производство не е доказано фактическото обедняване на ищеца
, разбирано като намаляване на активите на неговото имущество чрез осъществени от
него разходи, което е първият комулативно изискуем елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.
Доколкото по делото не е доказано по категоричен и безспорен начин плащането от
ищеца на процесната сума , не е налице първият от комулативно изискуемите елементи на
правопораждащия фактически състав на претендираното от ищеца вземане по чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД, както и активната материално-правна легитимация на ищеца по
предявения иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД , поради което е безпредметно да се установява
наличието и на останалите условия за основателността на този иск.
Предвид изложеното осъдителният иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът се отхвърля.
На ответното дружество не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са
представени доказателства за осъществени от ответника разходи във връзка с насотящото
дело.
Ответното дружество претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Това искане следва да бъде уважено, тъй като ответното дружество , което е юридическо
лице , е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Съдът следва да присъди на
ответника полагащото му се юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да
бъде определен според действащата редакция на чл.78 ,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от „МЕООД , ЕИК: ****, град
4
*** със съдебен адрес : град ***, чрез адв. К.И.Т. , против ”А”ЕАД , ЕИК: **** град София,
ул. *** осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2,68 лв (два лева и шестдесет и осем стотинки),която според ищцовата
страна е платена без основание и подлежи на връщане според издаденото от ответника
кредитно известие № *********/31.01.2022г. , тъй като представлява разлика между
платените за сметка на ищеца неправомерно начислени от ответника месечни абонаметни
такси за предоставени мобилни услути през периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. по
сключен от страните договор № ********* и Приложение № 1 /03.12.2021г. към него,
удостоверени в издадена фактура № *********/04.01.2022г. , и реално дължимите такси за
тези услути , с включен ДДС , заедно със законовата лихва върху тази сума , считано от
датата на предявяването на исковата молба- 11.10.2024г. до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
ОСЪЖДА „МЕООД , ЕИК: ****, град *** със съдебен адрес : град ***, чрез адв.
К.И.Т. , ДА ЗАПЛАТИ на ”А”ЕАД , ЕИК: **** град София, ул. *** на основание
чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал. ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева),
представляваща полагащото се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5