Р Е Ш Е Н И Е
№ 1692
Гр. Пловдив, 06.08.2019 година
Административен
съд - Пловдив, І състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретар К.Р., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1033
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.268 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Пътинженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, район „Централен“,
бул. „Найчо Цанов“ № 8, представлявано от Н.Б.– управител, против Решение № 85
от 11.03.2019 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190016-022-0009162 от 19.02.2019
г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.
Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно,
тъй като неправилно решаващият орган е приел, че НП № Е-НП -2/17.01.2017 г. е
влязло в законна сила и, че преценката за валидност на изпълнителния титул
следва от изрично посочване в придружителното писмо на взискателя, а не от
представените съдебни актове. Счита също така, че е неправилен изводът на
териториалния директор на ТД на НАП относно възражението за наличие на
неприключили съдебни производство, касателно цитирания изпълнителен титул и
като е потвърдил постановлението за налагане на обезпечителни мерки, е издал
административен акт в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради
което изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Иска се отмяна на
обжалваното решение и на постановлението за налагане на обезпечителни мерки,
както и отмяна на действията по образуване на производството по изпълнително
дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП.
Ответникът – директор на ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юриск. Ш., оспорва жалбата и
моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по доводи, подробно изложени в
представеното по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.197
ал.2 от ДОПК и от лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен, имащо правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№ С190016-022-0009162/19.02.2019 г.
(л.30), на основание чл.200 и чл.202 ал.2 във връзка с чл. 195 ал.1 - 3 от ДОПК,
е наложен запор върху вземането от трето задължено лице – община Пловдив, за
сумата от 50 000.00 лв. Изготвено е запорно съобщение изх. № С190016-119-0001865/19.02.2019
г. (л.32), адресирано до общината и до жалбоподателя. На същата дата, до
„Пътинженеринг“ ЕООД, е изпратено и съобщение за доброволно изпълнение, на
основание чл.221 от ДОПК, с изх. № С190016-048-0014011 (л.34). И трите
документа са надлежно връчени на цитираните лица по електронен път. С
последното, на жалбоподателя е указано, че спрямо дружеството е образувано
изпълнително дело и размера на задължението за неплатени публични задължения в
резултат наложена имуществена санкция, наложена с влязло в сила наказателно
постановление № Е-НП-2/17.01.2019 г. на заместник министъра на енергетиката.
В хода на съдебното производство са
представени допълнителни писмени доказателства: НП № Е-НП-2/17.01.2019 г. на
заместник министъра на енергетиката; кореспонденция между ТД на НАП и
министерство на енергетиката; определения и решения на РС – Пловдив,
Административен съд Пловдив и ВАС; други разпореждания и постановления на
публичния изпълнител.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Спорният въпрос между страните е: -
налице ли е годен изпълнителен титул -НП № Е-НП-2/17.01.2019 г. (л.38), за да
бъде образувано изпълнително дело и съответно наложена обезпечителната мярка.
Съгласно чл.162 ал.2 т.7 ДОПК вземанията по влезли в
сила наказателни постановления са публични. Събирането на публични вземания
като процедура и давностни срокове е регламентирано в ДОПК.
В мотивите си контролният
административен орган е приел, че целта
на обезпечителните мерки е да се съхрани имуществото на длъжника и то да
послужи за удовлетворяване на взискателя при установени по основание и размер и
подлежащи на принудително събиране публични задължения – имуществена санкция.
Единственото условие, за да бъде отменена наложената обезпечителна мярка,
съгласно разпоредбата на чл.197 ал.3 от ДОПК, е представянето от жалбоподателя
на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа. Изборът на публичния изпълнител на вида на обезпечителната мярка,
която да бъде наложена, е обусловен в най-голяма степен от гарантиране на
събирането на държавни вземания, които са установени по основание и размер.
Не е спорно между страните обстоятелството, че към
момента, в който жалбоподателят е поканен да заплати доброволно своите
задължения – 26.04.2018 г. (л.47) до момента на налагане на обезпечителна мярка
– 19.02.2019 г., не са постъпили никакви плащания. Преценката на публичния
изпълнител за възможното затруднение е направена при съпоставка между размера
на задължението и наличните активи на жалбоподателя, като са съобразени всички
обстоятелства, предвид факта, че запорът е наложен единствено и само върху
вземането от община Пловдив в размер на 50 000.00 лв.
На следващо място, настоящият съдебен
състав констатира, че при издаването на процесното, потвърдено по
административен ред постановление за налагане на обезпечителни мерки,
публичният изпълнител е спазил предпоставките на чл.195 ал.1-3 от ДОПК за
налагането им. Налице е установено по основание и размер публично вземане, въз
основа на изпълнителен титул наказателно постановление, влязло в сила. Съгласно
нормата на чл.195 ал.1 ДОПК, намираща се в дял ІV "Събиране на публичните
задължения", според която, подлежат на обезпечение установените и
изискуеми публични вземания, т.е., тези, за които има издаден акт, с който
публичните вземания са установени по основание и размер и е настъпил техният
падеж, каквито са вземанията по процесното изпълнително дело. Единственото
изискване на закона е публичните задължения да са установени и изискуеми.
В тази връзка, съдът намира направените възражения в
жалбата против наказателното постановление за неотносими в настоящото съдебно
производство, тъй като, от страна на жалбоподателя, не са представени
доказателства за отмяната на НП по съдебен ред, напротив – от представените
доказателства - писмо на министъра енергетиката
изх. № Е-12-00-45/29.01.2019 г. до директора на ТД на НАП – Пловдив, се
установява, че НП № Е-НП-2/17.01.2017 г. е влязло в законна сила на 06.02.2018
г. В подкрепа на горното са и представените по делото доказателства: -
протоколно определение № 1655/20.09.2017 г. по АНД $ 2168/2017 г. на РС –
Пловдив (л.17), определение № 2210/08.11.2018 г. по адм. д. № 2705/2018 на
Административен съд – Пловдив (л.27), определение № 490/14.01.2019 г. по адм.
д. № 15477/2018 г. на ВАС (л.28), както липсата на съдебен акт за отмяна на
процесното НП. При липса на доказателства за противното, правилно публичният
изпълнител е приел, че се касае за влязло в сила НП, с което е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000.00 лв.
Решението, с което е потвърдено ПНОМ е
издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие
с целта на закона.
В заключение съдът намира, че решението на ответника и
потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки са законосъобразни,
а подадената жалба е неоснователна.
Тук е необходимо да се отбележи следното: - съгласно
разпоредбата на чл.266 ал.1 от ДОПК действията на публични изпълнител подлежат
на обжалване пред директора на компетентната ТД на НАП, като според чл.267 ал.2
от ДОПК решаващият орган се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпване
на жалбата, като правомощията на последния са изброени изчерпателно в шест
точки на чл.276 ал.2 от ДОПК.
Съгласно чл.268 ал.1 от ДОПК в случаите на чл.267
ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК длъжникът или взискателят може да обжалва решението
на решаващия орган пред административния съд по местонахождението на
компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от съобщаването му.
Тоест на обжалване пред съда подлежи само актът (решението) на т. нар. от
закона „решаващ орган“, който в случая е директорът на ТД на НАП – Пловдив, и
то единствено, ако този акт обуславя наличието на правен интерес от
обжалване, предвид визираните хипотези в
чл.267 ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК, в които съдът следва да се произнесе.
Доколкото в депозираната жалба се твърди, че е налице
друго, отменено с влязъл в сила съдебен акт НП, с което е наложена имуществена
санкция за същото административно нарушение, поради което не може да бъде
налагано повторно за същото нарушение административно наказания, което в случая
е сторено с НП № Е-НП-2/17.01.2017 г., настоящият състав на съда намира за
необходимо да отбележи, само и единствено за сведение, че, на първо място, НП №
29/28.06.2016 г. е наложено от директора на РИОСВ по Закона за опазване на
околната среда, а НП № Е-НП-2/17.01.2017 г. е наложено от заместник министъра
на енергетиката по Закона за подземните богатства, т.е. по различни тестове от
два различни закона, като само в една много малка част се покриват мотиви, в
твърдяната от жалбоподателя насока (чл.82 ал.5 от ЗООС) и, на второ място,
първо соченото НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, а второто НП е влязло
в законна сила, поради което подлежи на изпълнение. Влезлият в сила съдебен акт
има задължителна материала и формална доказателствена сила и никой субект на
правото не може да го коментира, да променя неговите правни последици, поради
това, че актът не е правилен или да не го изпълнява. Стабилността на акта е обвързана само в факта
на влизането му в сила и не е зависима от основанието за неговото
постановяване, нито с правилността му, което между впрочем и подробно посочено
в Определение № 2210/08.11.2018 г. по адм. д. № 2705/2018 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
При този изход на спора и предвид
претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват и същите се констатираха в размер на 500.00 (петстотин) лв.,
определено на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.197
ал.2 и ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Пътинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: - гр. Пловдив, район „Централен“, бул. „Найчо Цанов“ № 8,
представлявано от Н.Б.– управител, против Решение № 85 от 11.03.2019 г. на
директора на ТД Пловдив на НАП, с което е потвърдено Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх.№ С190016-022-0009162 от 19.02.2019 г. на старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА „Пътинженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, район
„Централен“, бул. „Найчо Цанов“ № 8, представлявано от Н.Б.– управител, да
заплати на ТД на НАП – гр. Пловдив сумата в размер на 500.00/петстотин/ лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: