Р Е Ш
Е Н И Е
№ 41
гр. Несебър, 14.03.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на осемнадесети
февруари две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при
участието на секретаря Д.Г., като разгледа гр. д. № 470 по
описа на НРС за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ищцата К.Н.Г., чрез процесуалния си представител,
излага, че с ответника са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен
с влязло в сила на 28.11.2007г. съдебно решение. Сочи, че от месец октомври
2005г. е налице фактическа раздяла между съпрузите. Твърди, че от тогава до
момента на предявяване на исковата претенция ответникът едностранно ползвал и
отдавал под наем съсобствените им недвижими имоти: жилищна
сграда, състояща се от приземен етаж, два жилищни и тавански етаж, магазин за
хранителни стоки и семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем апартамента
и една двойна стая, находящи се в гр. Св.В., ул. ************** построени в УПИ
************** по плана на града. Навежда, че описаните сгради разполагат общо
с 48 легла, като за 2006г. и 2007г. ответникът е реализирал доход в размер на
34 000 евро, вследствие на отдаването им под наем през летния сезон.
Твърди, че не е получила част от въпросната сума. Излага, че ответникът отдава
под наем и магазина в същото дворно място, от който е реализирал доход в размер
на 6000 лв. за 2006г. и 2007г. Акцентира върху обстоятелството, че за
посочените периоди е била лишена от правото да ползва имотите. Навежда, че в
тази връзка до ответника е изпратена и покана от 26.02.2008г. Счита за доказано
по делото, че процесните обекти за процесните периоди са отдавани под наем от
ответника, като извършва и анализ на доказателствата в тази насока. Излага, че
възраженията за прихващане, направени от ответника, са неоснователни, тъй като
той не е доказал, че е изпълнил повече от своята част от кредита към банка ДСК
ЕАД. Акцентира върху обстоятелството, че част от сумите по договора за
потребителски кредит са заплащани от ищцата. Оспорва твърденията, че ответникът
е бил лишен от правото да ползва съсобствения имот във връзка с договора за
наем от 10.11.2004г. Сочи, че голяма част от възраженията за прихващане
обхващат период, в който страните са били семейство, поради което имуществените
отношения между тях са се уреждали при режим на СИО. С тези доводи моли
ответникът да бъде осъден да й заплати следните суми: сумата от 5 500
лева, представляваща част от наемните вноски, получени от съпруга й за периода
от 04.06.2007г. до 03.09.2007г., равняваща се на нейната идеална част от
съсобствената им вещ - семеен пансионат в гр. Св.В.; сумата от 1 500 лева,
представляваща част от наемните вноски, получени от съпруга й за периода от
04.06.2007г. до 03.09.2007г., равняваща се на нейната идеална част от
съсобствената им вещ – магазин в гр. Св.В.; сумата от 2 250 лева,
представляваща част от наемните вноски, получени от съпруга й за периода от
01.03.2008г. до 15.04.2008г., равняваща се на нейната идеална част от
съсобствената им вещ - семеен пансионат; сумата от 1000 лева, представляваща
част от наемните вноски, получени от съпруга й за периода от 01.03.2008г. до
15.04.2008г., равняваща се на нейната идеална част от съсобствената им вещ - магазин и сумата от
2 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на жилищната
сграда в гр. Св.В.. Моли за присъждане на лихва за забава, считано от
предявяване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените
искове. Чрез процесуалния си представител развива съображения за недоказаност на
претенцията за наеми от съсобствения магазин. Сочи, че за процесните периоди от
време не са представени договори за наем на магазина. Счита, че от показанията
на разпитаните свидетели също не може да се изведе, че магазинът е отдаван под
наем. Акцентира върху обстоятелството, че по делото е прието за безспорно, че и
трите процесни обекта са владяни и ползвани от ответника. Счита, че този факт
изключва по дефиниция основателността на исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС за част
от получени наемни вноски. Навежда, че представените към исковата молба
договори не представляват договори за наем, а договори с туроператор. Излага
подробни съображения за разликата между двата договора. Сочи, че
туроператорските договори са ирелевантни за спора. Поради тази причина счита,
че получените по тези договори суми не представляват суми, получени от наемно
правоотношение. Твърди, че това е достатъчно за отхвърляне на претенциите на
ищцата. Развива съображения, че дори и съдът да приеме исковете за основателни,
то същите следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане. В тази
връзка предявява в процеса възражения прихващане, първото от които е със сумата
от 12 250 лева, представляваща половината от 24 500 лева, от които
сумата от 16 924,74 лева – заплатени от ответника по кредит, сключен и от двете
страни, сумата от 462,97 лева - заплатени разходи за ел. енергия на семейното
жилище, сумата от 387,69 лева - заплатени разходи за телефонни услуги към БТК и
сумата от 7029,73 лева, представляваща заплатени вноски по договор за текущо
потребление с „Банка ДСК” ЕАД. Ответникът предявява и второ евентуално възражение
за прихващане - в размер на 12 250 лева - за обезщетение за лишаване от
ползването на жилище, находящо се в гр. Несебър, ул. „******************** и
лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола Версу”. Третото евентуално възражение
за прихващане е със сумата от 18 000 лв. - за наемните вноски получени от
ищцата във връзка със собствените имоти по договор за наем от 10.11.2004г.
Навеждат се подробни съображения за основателността на това възражение. С тези
доводи ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения от К.Г. иск с правно основание чл. 30, ал.
3 ЗС за сумата от 5 500 лева, представляваща част от наемните вноски,
получени от съпруга й за периода от 04.06.2007г. до 03.09.2007г., равняваща се
на нейната идеална част от съсобствената им вещ - семеен пансионат в гр. Св.В.:
По така предявения иск в
доказателствена тежест на ищцата е да установи, че ползващият съсобственик -
съпругът й, е реализирал доходи от съсобствената вещ, както и че тези доходи са
резултат и от ползването на нейната идеална част от имота, от което ползване тя
е била лишена.
На първо място следва да се
отбележи, че за процесния период (04.06.2007г. – 03.09.2007г.) посоченият
недвижим имот - семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем апартамента и
една двойна стая, находящ се в гр. Св.В., ул. ************** построени в УПИ **************
по плана на града, е бил в режим на съпружеска имуществена общност между
двамата съпрузи. Както се установява от приложеното по делото Решение № 243 от
12.10.2007г. по гр.д. № 555/2007г. по описа на НРС (на л. 6 – л. 8 от делото)
бракът между ищцата и ответникът е прекратен, като решението е влязло в сила на
28.11.2007г. Същевременно с влязло в сила решение № I-74 от
17.06.2013г. по в.гр.д. № 750/2013г. на Окръжен съд гр. Бургас е отхвърлен
предявеният от ответника иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) за
установяване на правото на собственост в резултат на частична трансформация на
недвижими имоти, сред които семейният пансионат. Т.е. по задължителен за
настоящия съдебен състав начин е разрешен спорът за собственост между страните
по делото, като в периода 04.06.2007г. до 03.09.2007г. процесният имот е бил в
режим на СИО.
По делото са отделени като
безспорни обстоятелствата, че в периода 04.06.2007г. до 03.09.2007г. ищцата и ответникът
са били във фактическа раздяла, като за този период ответникът е владял и
ползвал процесната сграда. За основателността на предявения иск това не е
достатъчно, като е необходимо по делото да се установи още, че за периода от
ползването на вещта са реализирани доходи от страна на ответника. В тази връзка
съдът намира за неоснователни възраженията, че след като по делото е отделено
за безспорно, че ответникът е владял вещта за процесния период, това
автоматично означава, че искът по чл. 30, ал. 3 ЗС е неоснователен. Няма пречка
ответникът да осъществява владението си върху вещта чрез друго лице, на което е
предоставил държането върху нея (напр. по договор за наем). Ето защо отделеното
като безспорно обстоятелство не изключва възможността по делото да се установи,
че имотът е отдаван под наем от ответника. В тази връзка от представения по
делото договор № 4/2007г. от 09.10.2006г. (на л. 11 – л. 12) се установява, че С.Ж.У.
се задължил да отдаде под наем на Туристическа агенция „*****” хотел *** с
название „Ж.”, находящ се в гр. Св.В., ул. „*************, с общо 48 легла. Договорът
бил сключен за периода 04.06.2007г. – 03.09.2007г., като туристическата агенция
се задължила да заплати на У. сумата от общо 17 000 евро на вноски по
банкова сметка ***, BIC – ***,
BEA – 30002131, IBAN – ***. По делото
като писмени доказателства са приети извлечения от посочената сметка на С.У. за
периода от 14.02.2004г. до 17.07.2007г., както и за периода от 17.07.2007г. до
06.12.2007г. (на л. 52 – л. 64). От тях се установява, че цялата сума в размер
на 17 000 евро е преведена по сметката на У..
Налага се извод, че за
процесния период ответникът е отдал под наем намиращите се в режим на СИО жилищна
сграда, състояща се от приземен етаж, два жилищни и тавански етаж и семеен
пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем апартамента и една двойна стая.
Твърденията на самата ищца са, че общо двете сгради разполагат 48 легла, а този
факт се установява и от Анекс № 1 към договор № 14 от 10.11.2004г., сключен
между „*****” и К.Н. – на л. 133 – л. 135 от делото, който има за предмет
отдаване под наем на същите сгради, но за друг период. Т.е. по делото е
доказано, че ответникът за процесния период е отдавал под наем недвижими имоти,
сред които и семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем апартамента и
една двойна стая, в резултат на което е получил сума в размер на 17 000
евро. Безспорно тези доходи са резултат и от ползването на частта от имота,
притежавана от ищцата, тъй като по делото е безспорно, че под наем е отдаден
целият имот, а ползването му за периода се е осъществявало единствено от
ответника. Освен това съдът приема, че сумата от 17 000 евро е получена
единствено от ответника, тъй като към този момент страните по делото са били
във фактическа раздяла помежду си, поради което няма как да се приеме, че
въпросната сума е била използвана за семейни нужди.
С оглед изложеното съдът
приема, че предявеният иск е доказан по основание. Както се установи от
отдаването под наем на процесния недвижим имот ответникът е получил сумата от
17 000 евро, равняваща се на 33 249,11 лв. Видно от клаузите на пар. II,
т. 1 – т. 7 от договора от 09.10.2006г. ответникът У. също е имал задължения по
този договор. Този факт следва да се отчете при решаването на въпроса какъв е
точният размер на реализираните от него доходи от отдаването под наем на
процесния недвижим имот. В тази връзка по делото е прието заключението на
тройна съдебно-икономическа експертиза, която се кредитира от съда като
обективна, компетентна и безпристрастна. Вещите лица по експертизата са взели
предвид разходите за ел. енергия, вода, пране, почистване и др., които е
следвало да се извършат от У. във вр. с договора между него и „*****” ( пар. II,
т. 4 и т. 5). Съдът намира, че определеният от вещите лица относителен процент
на посочените разходи (15 %) не е занижен (както поддържа процесуалния
представител на ответника). От разпита на вещите лица по делото се установява,
че при определянето на този процент те са отчели средните разходи за
почистване, пране, ток, вода, дребни консумативи, свързани с помещенията за
къпане. Т.е. налага се извод, че от тях се взети предвид всички относими
разходи по смисъла на сключения между страните договор. Освен това вещите лица
са отчели, че общите приходи от отдаването под наем на имота следва да се
намалят с туристическа такса и данък печалба. Както вещите лица са посочили
туристическата такса за този период е била в размер на 1512 лв., а данъкът
печалба – в размер на 10 процента. След приспадането на 15 % от сумата от
33 249,11 лв., както и след приспадане на туристическата такса в размер на
1512 лв. се достига до извод, че печалбата от отдаването под наем на обектите по
договора от 09.10.2006г. е в размер на 26 749,75 лв. Дори и след
облагането на тази сума с данък печалба в размер на 10 % се налага извод, че
чистата печалба по договора се свежда до сумата от 24 074,77 лв. Както
вече се посочи договорът е обхващал два обекта, без да е определена каква част
от сумата за кой обект се заплаща, поради което може да се направи извод, че
чистата печалба от семейния пансионат се равнява на половината от общата
печалба, реализирана за двата обекта – в размер на 12 037,38 лв. Налага се
извод, че стойността на доходите, които са реализирани от частта на ищцата от
процесния имот е в размер на 6018,69 лв. Искът е предявен за сумата от 5500
лв., поради което същият е основателен дори и след приспадането на всички
възможни разходи, които ответникът би могъл да осъществи във връзка със
сключения договор за наем от 2006г. (макар приспадането да е извършено напълно
прогнозно на база задълженията, които ответникът е имал по договора, без да са
ангажирани доказателства за конкретните разходи, извършени от него). Налага се
краен извод, че предявеният иск за сумата от 5500 лв. е изцяло основателен, тъй
като вземането е и изискуемо – изискуемостта му е възникнала в момента, в който
посоченият доход е реализиран.
По предявените от К.Г. искове с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС за сумите от 1 500 лева и 1000 лв., представляващи част от
наемните вноски, получени от ответника съответно за периода от 04.06.2007г. до
03.09.2007г. и за периода от 01.03.2008г. до 15.04.2008г., равняващи се на
нейната идеална част от съсобствената им вещ – магазин в гр. Св.В.:
По така предявените искове в
доказателствена тежест на ищцата е да установи, че ползващият съсобственик -
съпругът й, е реализирал доходи от съсобствената вещ, както и че тези доходи са
резултат и от ползването на нейната идеална част от имота, от което ползване тя
е била лишена.
И по отношение на този недвижим
имот важат всички изложени по-горе изводи относно обстоятелствата, че за
периода 04.06.2007г. – 03.09.2007г. същият се е намирал в режим на СИО между
страните, но е ползван и владян изцяло от ответника. За периода от 01.03.2008г.
до 15.04.2008г. магазинът вече е бил в режим на обикновена съсобственост между
страните (с оглед развода между тях, с който СИО е прекратена). За този период
по делото също не се спори, че магазинът е ползван и владян от ответника. Както
вече се посочи за основателността на предявения иск е необходимо по делото да
се установи, че за периода от ползването на вещта са реализирани доходи от
страна на ответника. Съдът намира, че по делото това обстоятелство не е
доказано. Представените от ищцата два броя вносни бележки (на л. 87) не
установяват обстоятелството, че за процесните периоди обектът се е отдавал под
наем, тъй като са издадени на 16.09.2008г. и на 10.08.2008г. и следователно
касаят съвсем различни периоди. Във връзка с установяване на посоченото
обстоятелство по делото е разпитана св. Стоянова, която обаче заявява
единствено, че в началото не месец септември 2007г. магазинът работел. Т.е. от
показанията й не се установява същият да е отдаван под наем за процесните
периоди. Същото важи и за показанията на св. Зорманова, които касаят пролетта
на 2007г. (т.е. период различен от процесните). Освен това същите са в насока
единствено, че магазинът е бил зареден. Налага се извод, че по делото остават
недоказани твърденията на ищцата, че магазинът е бил отдаван под наем за
процесните периоди. Следователно по делото не е доказано, че ответникът е
реализирал доходи от съсобствения недвижим имот. Както е прието и в
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, ако
ответникът, макар и да е използвал вещта, не е извлякъл никаква полза, не дължи
нищо на съсобствениците, защото има право да си служи с общата вещ наред с тях
– в този смисъл Решение № 212/10.09.2012
г. по гр. д. № 338/2011 г., ВКС, IV г.о. Следователно предявените искове за
сумите от 1500 лв. и 1000 лв. следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
По предявения от К.Г. иск с правно основание чл. 30, ал.
3 ЗС за сумата от 2 250 лева, представляваща част от наемните вноски,
получени от ответника за периода от 01.03.2008г. до 15.04.2008г., равняваща се
на нейната идеална част от съсобствената им вещ - семеен пансионат в гр. Св.В.:
По така предявения иск в
доказателствена тежест на ищцата е да установи, че ползващият съсобственик -
съпругът й, е реализирал доходи от съсобствената вещ, както и че тези доходи са
резултат и от ползването на нейната идеална част от имота, от което ползване тя
е била лишена.
Както вече се установи по
делото за процесния период недвижимият имот е бил в режим на обикновена
съсобственост между страните по делото, като всяка от тях е притежавала по
½ идеална част от правото на собственост върху имота. За периода същият
е бил ползван и владян единствено от С.У.. Съдът намира за недоказано
обстоятелството, че за процесния период У. е реализирал доходи от имота. В тази
връзка приетият като писмено доказателство по делото договор между С.У. и
Туристическа агенция „*****” (на л. 13 – л. 14) не доказва твърдението на
ищцата, че имотът е бил отдаван под наем в периода 01.03.2008г. – 15.04.2008г.
Видно от пар. 1, т. 1 от посочения договор същият касае сезон 2008г. Вярно е,
че в договора не е отразено какъв период ще обхваща, но периодът от
01.03.2008г. до 15.04.2008г. няма как да бъде обхванат от сезона по смисъла на
посочения договор, който очевидно има предвид летния сезон. Този извод се
налага и от представените по делото сходни договори, сключвани със същата туристическа
агенция за 2005г. и 2007г., които са обхващали периоди от месец юни до месец
септември на съответната година. Ето защо сумите, които ответникът е получил по
този договор не се отнасят за процесния период, поради което не може да се
приеме, че същите представляват печалба за периода. Показанията на свидетелките
Зорманова и Стоянова също не могат по никакъв начин да бъдат свързани с
процесния период, тъй като св. Стоянова твърди, че е посетила обекта в края на
август – началото на септември 2007г., а Зорманова – че е посетила обекта през
пролетта на 2007г. Т.е. нито една от свидетелката не е възприела обстоятелства,
свързани с процесния обект за периода от 01.03.2008г. до 15.04.2008г. Налага се
извод, че по делото липсват както доказателства за това, че обектът е отдаван
под наем за посочения период, така и за това, че за периода ответникът е
реализирал доходи от този обект. При това положение предявеният иск е неоснователен,
тъй като остава недоказано обстоятелството, че точно за този период ответникът
е извлякъл някаква полза от общата вещ.
По предявения от К.Г. иск с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на жилищната сграда в гр. Св.В. за
периода от 01.03.2008г. до 15.04.2008г.:
В доказателствена тежест на
ищцата е да докаже, че имотът в гр. Св.В. се е използвал изцяло от ответника за
периода от 01.03.2008г. до 15.04.2008г., че е поискала писмено обезщетение за
ползите, от които е лишена, както и размера на претенцията.
По делото се установява, че жилищната
сграда, състояща се от приземен етаж, два жилищни и тавански етаж, находяща се
в гр. Св.В., ул. „*************А, построени в УПИ ************** по плана на
града, за процесния период се е намирала в режим на обикновена съсобственост
между страните, като всяка от тях е притежавала по ½ идеална част от
правото на собственост върху сградата. Не е спорно между страните, че за този
период сградата се е намирала във фактическата власт на ответника У.. От
покана-писмено предизвестие (на л. 16 от делото) се установява, че К.Г. писмено
е поискала от С.У. заплащане на обезщетение за ползването на съсобствените им
недвижими имоти, сред които и жилищната сграда в гр. Св.В.. С поканата е
отправено и искане за незабавен достъп до една от двете сгради в гр. Св.В..
Видно от известие за доставяне (на л. 15 от делото) поканата е получена лично
от У. на 26.02.2008г. Налага се извод, че от страна на ищцата е доказано
отправеното от нея формално адресно волеизявление с
искане за лично ползване на имота, респективно за заплащане на обезщетение, което е достигнало до знанието
на другата страна на 26.02.2008г. Писмената покана има действие за в бъдеще и веднъж отправена действа занапред без
ограничение във времето. Ето защо същата е
действала и за процесния период – 01.03.2008г. – 15.04.2008г. Т.е. всички
елементи от фактическия състав на предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС са
реализирани и същият следва да се приеме за доказан по основание.
Размерът на дължимото
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се равнява на средния пазарен месечен наем,
освен ако ищецът не е доказал по-голям размер. Присъжда се сумата,
съответстваща на правата на ищеца в съсобствеността. Относно пазарният наем на
процесния имот по делото са приети няколко експертизи. Съдът намира, че не
следва да бъдат кредитирани допълнителната съдебно-техническа експертиза (на л.
194 – л. 197 от делото) и тройната съдебно-икономическа експертиза (на л. 338 –
л. 348 от делото). От съдържанието на допълнителната съдебно-техническа
експертиза се установява, че вещото лице е определило средния пазарен наем за
процесния недвижим имот като е взело предвид сезонното ползване на обекта – за
периода от 15.06.2008г. до 15.09.2008г. Тройната съдебно-икономическа
експертиза е определяла наемните цени (вкл. и за жилищната сградата) въз основа
на договора за наем от 2008г., сключен с туристическата агенция „*****”, който
отново се отнася за летния сезон. Ето защо средните пазарни цени, определени по
този начин, не съответстват на периода, за който се търси обезщетението.
Единствено съдебно-техническата експертиза (на л. 163 – л. 174 от делото) е
определила средния пазарен наем за процесния недвижим имот за периода
01.03.2008г. – 15.04.2008г. Ето защо съдът кредитира тази експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че средният пазарен месечен наем за
отдаване под наем на обекта е в размер на 1080 лв. Това е и базата, която се
приема от съда, тъй като от значение е средният пазарен наем за целия недвижим
имот, а не за отдаването под наем като легло, или като стаи (каквито са другите
два варианта, дадени от вещото лице). Налага се извод, че общият среден пазарен
наем за процесния период от 01.03.2008г. до 15.04.2008г. е в размер на 1620 лв.
Правата на ищцата в съсобствеността се равняват на ½ идеална част,
поради което при така определеният среден пазарен наем искът и е основателен до
сумата от 810 лв. за процесния период и следва да бъде отхвърлен до пълния
предявен размер, т.е. за разликата от 810 до 2000 лв.
По възражението за прихващане на ответника със сумата от
12 250 лв., представляваща половината от 24 500 лв.:
Част от цитираните 24 500 лева - в размер на 16 924,74
лева, се претендират като заплатени за периода от 01.10.2005г. до 19.12.2006г.
по Договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 05.07.2004г.,
сключен от съпрузите с „Банка ДСК” ЕАД. В тази част възражението за прихващане
е с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил повече от своята част от кредита - в размер на
претендираната сума.
По делото не се спори, а и от нотариален акт за
договорна ипотека върху недвижим имот № 147, том VI, рег. №
3189, дело № 1090 от 19.07.2004г. (на л. 68 – л. 70 от делото) се установява,
че на 05.07.2004г. К.Г. и С.У. сключили с „Банка ДСК” ЕАД договор за жилищен
кредит за сумата от 53 589 евро. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза (на л. 246 – л. 250) се установява, че за
периода от 01.10.2005г. до 19.12.2006г. С.У. е заплатил по „бизнес заем”,
отчитан по заемна сметка № 8291332 общо 2324,86 евро, а по заемна сметка №
11184211 – сумата от 6329,71 евро. От удостоверение, издадено от „Банка ДСК”
ЕАД (на л. 280 от делото) се установява, че по посочените две заемни сметки е
обслужван ипотечен кредит за покупка на недвижим имот, разрешен на 19.07.2004г.
В самия договор за кредит (на л. 46 – л. 51 от делото) е посочено, че
задълженията по него следва да се погасяват по заемна сметка № 8291332 – т.
5.2. от договора. Както е посочено от банката погасяването по сметка № 11184211
също се отнася до този договор за кредит, като промяната в сметката се дължи на
предоставена промоция на кредитополучателя от 16.01.2006г. Налага се извод, че
за процесния период У. е заплатил по договора за ипотечен кредит сумата от общо
8654,57 евро., равняваща се на 16 926,87 лв. Възражението за прихващане е
отправено с половината от сумата от 16 924,74 лв. По делото се установява,
че ответникът е заплатил сума в такъв размер по сключения от него и ищцата
договор за кредит за периода 01.10.2005г. – 19.12.2006г.
От изложеното може да се направи извод, че един от
съдлъжниците по договора за кредит за периода от 01.10.2005г. до 19.12.2006г. е
заплатил сумата от 16 924,74 лв. Съдът счита за доказано по делото, че
тази сума обхваща и задълженията по кредита на другия съдлъжник – ищцата Г..
Самата тя изобщо не твърди да е плащала вноски по този кредит (излага
твърдения, че е заплащала вноски по договора за потребителски кредит). Освен
това не са представени такива доказателства. Впрочем и документите, изходящи от
банката кредитор, са в насока, че единствено У. е заплащал вноските по този
кредит. Налага се извод, че за посочения период ответникът е изпълнил повече от
своята част от кредита, заплащайки сумата от 16 924,74 лв. Следователно
възражението за прихващане е доказано по своето основание, тъй като солидарният
длъжник (арг. 32, ал. 2 СК) е изплащал задължения и на другия солидарен длъжник
по договора за кредит. Този извод се потвърждава и от уговореното в т. 23 от
договора за кредит, че К.Г. (тогава У.) е уведомена за кредита, както и за
обстоятелството, че носи солидарна отговорност за издължаването му по смисъла
на чл. 25, ал. 2 от СК (отм.). Нормата на чл. 25, ал. 2 СК (отм.) е със същото
съдържание като чл. 32, ал. 2 от сега действащия СК. Ищцата е подписала лично
договора за кредит, вкл. след запознаването с т. 23 от него. Ето защо на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД У. има право да получи разликата между дължимата
от него част по солидарното задължение и заплатената от него сума, с която е
погасил и задължението на ищцата. Т.е. по арг. от чл. 127, ал. 1 от ЗЗД той има
право да получи половината от заплатената сума за периода 01.10.2005г. – 19.12.2006г.
– в размер на 8462,37 лв.
Съдът намира така заявеното първо възражение за
прихващане от страна на ответника за основателно. По арг. от чл. 104, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД възражението за прихващане, отправено в процеса, винаги има
евентуален характер и зависи от уважаването на главния иск, който е предявен. Както
беше посочено от предявените искове съдът намира за основателни следните
претенции: за сумата от 5 500 лева, представляваща част от наемните
вноски, получени от съпруга й за периода от 04.06.2007г. до 03.09.2007г.,
равняваща се на нейната идеална част от съсобствената им вещ - семеен пансионат
в гр. Св.В. и за сумата от 810 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на жилищната сграда в гр. Св.В. за периода от 01.03.2008г. до 15.04.2008г. Следва да
се има предвид, че възражението за прихващане като средство за защита на
ответника следва да се разглежда само до размера на уважените претенции. При
това положение след като съдът прие за основателно до сумата от 8462,37 лв. възражението
за прихващане, то предявените искове (които са основателни до общата сума от
6310 лв.) следва да бъдат отхвърлени само на това основание. Двете вземания
могат да се компенсират помежду си, тъй като са еднородни - парични. Освен това
двете вземания са изискуеми, тъй като вземането на ответника по чл. 127, ал. 2 ЗЗД е станало изискуемо с връчване на отговора на исковата молба на ищцата (на
05.09.2008г. – видно от съобщението на л. 77 от делото). В този случай
отговорът на исковата молба е изиграл ролята на покана по смисъла на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. И двете вземания са били спорни, но при съдебно прихващане
материалноправният ефект на компенсанцията настъпва с постановяване на
съдебното решение, от който момент вземанията стават ликвидни. Налага се извод,
че са налице всички условия за извършване на съдебно прихващане между сумите,
които се дължат от ответника на ищцата и тези, които ищцата дължи на ответника.
Ето защо приетите за основателни искове следва да бъдат отхвърлени – като
погасени чрез прихващане.
С оглед горните изводи съдът счита, че не следва да
се разглеждат всички останали възражения за прихващане, направени от ответника.
Както се посочи сумата от 8462,37 лв. е достатъчна, за да се погасят с нея
вземанията на ищцата. Следователно възраженията за прихващане със суми над тази
не следва да се разглеждат. Макар и да са наведени в едно общо възражение за
прихващане за сума от 12 250 лв. възраженията за прихващане със сумите от
462,97 лева (заплатени разходи за ел. енергия на семейното жилище), 387,69 лева
(заплатени разходи за телефонни услуги към БТК) и 7029,73 лева, представляваща
заплатени вноски по договор за текущо потребление с „Банка ДСК” ЕАД,
представляват искания за установяване на вземания на ответника, произтичащи от
различни юридически факти. Възражението за прихващане обаче има единствено
защитна роля в процеса. Ето защо с отхвърлянето на предявените искове
възражението е изиграло своята роля в процеса, поради което възраженията за
суми над размера на уважените искове изобщо не следва да бъдат разглеждани.
Същото важи и за останалите възражения за прихващане на ответника – за сумата в
размер на 12 250 лева - обезщетение за лишаване от ползването на жилище,
находящо се в гр. Несебър, ул. “******************** и лек автомобил марка
“Тойота”, модел “Корола Версу” и за наемните вноски, получени от ищцата, във
връзка със собствените имоти - в размер на 18 000 лева по договор за наем от
10.11.2004г. Самият ответник също е изразил воля за разглеждане при условията
на евентуалност на тези възражения, т.е. само ако се приеме, че първото му
възражение е неоснователно.
Изложеното до тук е достатъчно, за да се приеме, че
всички предявени искове следва да се отхвърлят – като неоснователни, или като
погасени чрез прихващане.
При
този изход на спора на ответника се дължи заплащането на направените от него
разноски по делото. По делото ответникът е доказал разноски в размер на 827,50
лв. – заплатени възнаграждения за вещи лица по изслушаните по делото
експертизи. Не е доказано заплащането на адвокатски хонорар, тъй като видно от
договор за правна защита и съдействие (на л. 83 от делото) няма данни
уговореното адвокатско възнаграждение да е заплатено на пълномощника на
страната. Това е задължително условие за присъждането на адвокатско
възнаграждение – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. по описа на ОСГКТ на ВКС. Ето защо на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 827,50
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.Г. с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Ж.У., ЕГН **********, с адрес *** А, иск с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 5500 лв., представляваща половината
от наемните вноски, получени от У. за периода от 04.06.2007г. до 03.09.2007г.
от отдаването под наем на съсобствената вещ - семеен пансионат на 4 етажа,
състоящ се от седем апартамента и една двойна стая, находящ се в гр. Св.В., ул.
************** построен в УПИ ************** по плана на града, ведно със
законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба 16.04.2008г. до окончателното изплащане на
вземането, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с вземане на ответника с правно
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, представляващо погасени вноски по Договор за
кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 05.07.2004г., сключен с „Банка
ДСК” ЕАД, равняващи се на дължимата от ищцата част за периода от 01.10.2005г.
до 19.12.2006г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.Г. с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Ж.У., ЕГН **********, с адрес *** А, иск с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствена жилищната сграда, находяща
се в гр. Св.В., ул. ************** построен в УПИ ************** по плана на
града, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 16.04.2008г.
до окончателното изплащане на вземането, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ до сумата от 810 лв. - с
вземане на ответника с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, представляващо погасени
вноски по Договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот от
05.07.2004г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, равняващи се на дължимата от ищцата
част за периода от 01.10.2005г. до 19.12.2006г. и като НЕОСНОВАТЕЛЕН за
разликата до пълния предявен размер от 2000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Н.Г.
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Ж.У., ЕГН **********, с адрес *** А, искове
с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 1500 лв., представляваща
половината от наемните вноски, получени от У. за периода от 04.06.2007г. до
03.09.2007г. от отдаването под наем на съсобствената вещ - магазин, находящ се
в гр. Св.В., ул. ************** построен в УПИ ************** по плана на града, ведно със
законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба 16.04.2008г. до окончателното изплащане на
вземането, и за сумата от 1000
лв., представляваща половината от наемните вноски, получени от У. за
периода 01.03.2008г. до 15.04.2008г. от отдаването под наем на съсобствения
магазин, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 16.04.2008г.
до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.Г. с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Ж.У., ЕГН **********, с адрес *** А, иск с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 2250 лв., представляваща
половината от наемните вноски, получени от У. за периода от 01.03.2008г. до
15.04.2008г. от отдаването под наем на съсобствената вещ - семеен пансионат на
4 етажа, състоящ се от седем апартамента и една двойна стая, находящ се в гр. Св.В.,
ул. ************** построен в УПИ ************** по плана на града, ведно със
законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба 16.04.2008г. до окончателното изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК К.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Ж.У., ЕГН **********,
с адрес *** А, сумата от 827,50 лв., представляваща направените по делото
разноски, изразяващи се в заплатени възнаграждения на вещи лица.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: