Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1512 / 13,12,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на втори октомври 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1476/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЧЕЗ Електро България“ АД – гр. София,
ЕИК *********; против решение № 749/25,02,2019 г., постановено по гр. д. №
12243/2018 г. на РС Пловдив, ХI гр. състав. Жалбоподателят
счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради необоснованост и
противоречие с материалния закон. Иска същото да бъде отменено и вместо това
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът С.И.К.
***, ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска да
се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за производството.
Постъпила
е и частна жалба от „ЧЕЗ Електро България“ АД – гр. София, ЕИК *********;
против определение, постановено на 19,04,2019 г. по гр. д. № 12243/2018 г. на
РС Пловдив, ХI гр. състав, с което е оставено без уважение искане вх. №
20439/27,03,2019 г. за изменение на посоченото по-горе решение в частта за
разноските. С оплакване за незаконосъобразност от въззивния съд се иска да
отмени обжалваното определение и вместо това да постанови исканото изменение на
решението в частта за разноските.
Ответникът
по частната жалба С.И.К. ***, ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на определението.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
По
въззивната жалба срещу решението:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявен от С.И.К.
***, ЕГН **********; против „ЧЕЗ Електро България“ АД – гр. София, ЕИК
*********.
Ищецът
твърди, че е абонат, ползващ услуги от ответното дружество по партида с
клиентски № ***. Като дължима по посочената партида с фактура № *********/27,06,2018
г. била служебно начислена сумата от 365,86 лв., което според ищеца било
извършено при липса на основание за това. Въз основа на изложеното от съда се
иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника посоченото вземане.
Ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че процесното вземане е дължимо, тъй като
фактурата е издадена вследствие на едностранна корекция на сметката на ищеца,
извършена на основание разпоредбите на ЗЕ, ПИКЕЕ и Общите
условия, при които е сключен договорът между страните, при спазване на методиката, предвидена в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор досежно установените от РС
факти, както следва:
Ищецът е потребител на електрическа енергия и абонат на ответника по
партида с клиентски № *** за обект на потребление, находящ се в с. н. К., зона
К., кв. К. х., ***. На
22,03,2018 г. (вж. протокол № 1019712/22,03,2018 г.) представители на ответника
извършили проверка на средството за търговско измерване на потребената в обекта
електроенергия. Според протокола при проверката се установило, че са нарушени
стикерите и пломбите на големия капак на уреда и липсва пломбата на щита на
таблото. При извършване на проверката не е присъствал абонатът или негов
представител, протоколът е подписан от двама свидетели.
Електромерът
е демонтиран и изпратен за проверка. От протокола за извършване на същата се
установява, че до вътрешността на уреда е осъществен достъп и е присъединен меден проводник от вътрешната
страна на клемния блок между входа и изхода на токовата верига, като по този
начин уредът отчитал с грешка минус 70 %.
Въз основа
на това е извършена корекция на сметката и е издадена посочената по-горе
фактура. На абоната са изпратени уведомителни писма за проверката,
метрологичната експертиза и корекционната фактура.
Според заключението на изготвената пред РС съдебно-техническа експертиза,
описаното в констативния протокол състояние на електромера е резултат от външно
неправомерно въздействие и води до частично отчитане на потребената
електроенергия. Според заключението на вещото лице, неизмереното количество е
остойностено от ответника при спазване на Методика по чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б“
от ПИК
При така установеното от фактическа страна спорът между страните се
концентрира около това дали е налице основание за извършеното едностранно
коригиране на сметката на ищеца. Доказателствената тежест за установяване на
такова е върху ответника.
Въззивната инстанция споделя изводите на РС за това, че едностранна
корекцията на сметката на потребител в процесния период е допустимо да се
извърши само наличие на определени предпоставки: 1/ предвиден в общите условия
на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка; 2/ наличие на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; 3/ спазване
на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване. В случая не е налице първата от посочените предпоставки,
тъй като в Общите условия, при които е сключен договорът между страните, се
предвижда изискване за уведомяване на клиента, но не и специално разписан ред
за това. По този начин потребителят е лишен от възможността равностойно да
участва в Процедурата по установяване наличието на основание за корекция.
Същата се развива едностранно и се основава на факти, посочени от доставчика, в
чието установяване потребителят не е участвал.
При това положение недоказано остава твърдяното от ответника наличие на основание
за начисляване на процесното задължение. Поради това искът за установяване
недължимостта му се приема за основателен. Като е достигнал до същите правни
изводи, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството по
жалбата разноски, които се констатираха в размер на 350 лв.
По частната жалба:
С постановеното по делото решение, в съответствие с изхода на спора, на
ищеца са присъдени разноски: за внесена държавна такса – 50 лв., и за заплатено
адвокатско възнаграждение – като е прието за основателно предявено от ответника
възражение за прекомерност, поради което разноските са намалени от 350 лв. на
нормативно установения минимум от 300 лв.
С молба вх. № 20439/27,03,2019 г. ответникът е поискал изменение на
решението в частта за разноските, тъй като било образувано между същите страни
и друго дело, с което настоящото било свързано, и с това се целяло увреждане на
ответника чрез завеждане на множество дела и неоснователното му натоварване с
допълнителни разноски.
С обжалваното определение искане е оставено без уважение като
неоснователно. Настоящата инстанция споделя този извод. Не се установява
твърдяната от ответника (тук частен жалбоподател) злоупотреба с права.
Присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са намалени до
нормативно установения минимум и не са налице основания за исканото изменение
на решението в тази част.
Поради това обжалваното определение следва да се приеме за
законосъобразно и да се потвърди. На ответника по частната жалба следва да се
присъдят сторените за производството по нея разноски, които се констатираха в
размер на 100 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 749/25,02,2019 г., постановено по гр. д. № 12243/2018 г. на РС
Пловдив, ХI гр. състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 19,04,2019 г. по гр. д. № 12243/2018 г. на
РС Пловдив, ХI гр. състав, с което е оставено без уважение искане вх. №
20439/27,03,2019 г. за изменение на посоченото по-горе решение в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД – гр. София, ЕИК *********; да заплати на С.И.К. ***, ЕГН **********;
сумата от 350 лв. (триста и петдесет
лева), представляваща разноски за производството по въззивната жалба срещу
решението, както и сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за производството по частната жалба.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: