РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. гр. Хасково, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102026 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ срещу ЕРТ. Х. Б..
Ищецът твърди, че на 28.10.2017 г., около 8,45 часа, в гр. Хасково, на кръстовището
между бул. „*****“ и бул. „****“, било реализирано ПТП с участието на МПС "***" рег. №
*****, управлявано от ответника, при което при извършване на маневра завой наляво,
водачът не пропуснал движещия се по пешеходна пътека пешеходец Л. Б. А., вследствие на
което го блъснал и му причинил значителни телесни повреди. За настъпилото ПТП бил
съставен Протокол за ПТП, в който било отразено, че непосредствено след произшествието
водачът напуснал местопроизшествието, поради което не бил изпробван за употреба на
алкохол или наркотични вещества, както и че бил без валидно свидетелство за управление
на МПС. Във връзка с описаното ПТП било образувано досъдебно производство по писа на
РУ на МВР - Хасково, а въз основа на него и НОХД № 1402/2018 г. по описа на Районен съд
- Хасково, по което било одобрено споразумение за решаване на делото, с което ответникът
бил признат за виновен в това, че на 28.10.2017 г. при настъпването на гореописаното ПТП
причинил средна телесна повреда на Л. Б. А.. Вследствие на настъпилото ПТП на
1
пострадалия били причинени разкъсно контузна рана на главата с дефект на кожата;
контузия на мозъка; степенно помрачение на съзнанието, главоболие, световъртеж, ГКС;
положителен Ромберг; субдурален хематом в дясно темпорално - под твърдата мозъчна
обвивка, поради което му била извършена оперативна интервенция - под местна анестезия с
лидокаин е била извършена ревизия на раната, почистване с кислородна вода и йодасепт,
шев на подкожие, пластика на кожа. Към момента на настъпване на ПТП, отговорността на
водача на управлявания от ответника лек автомобил "*****" била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност" към ищеца със застрахователна полица № *****,
сключена на 20.09.2017 г., валидна от 25.09.2017 г. до 24.09.2018 г. Във връзка с
претърпените телесни повреди пострадалият предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, за сумата от 10 000
лева, за което било образувана щета № 43072611900009, по която причинените увреждания
били оценени в диапазона от 16 500 лева до 18 000 лева. Тъй като претенцията била за 10
000 лева, застрахователят я одобрил в пълен размер и на 19.04.2019 г. ищецът и Л.А.
подписали споразумение, по силата на което на 24.04.2019 г. му изплатил сумата. Поддържа
се, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД имал право да
получи от него платеното застрахователно обезщетение. Предвид изложеното се иска от
съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 5 000 лева, представляваща част от стойността на изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер от 10 000 лева, за виновно причинени вреди на пострадалия Л. Б.
А., вследствие на настъпило на 28.10.2017 г. в гр. Хасково ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и 452,08 лева, представляваща част от лихвата за забава върху главницата в общ
размер от 904,17 лева, за периода от 21.11.2019 г. до 01.09.2021 г., както и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни и моли
същите да бъдат отхвърлени. Оспорва твърдението, че напуснал безотговорно мястото на
настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а за да
откара пострадалия в Спешно отделение на МБАЛ-Хасково, където чакал, докато го
приемат пострадалия, и разговарял с дежурния лекар. Налице било и съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Счита се, че размерът на платеното
обезщетение бил прекомерно завишено и несъобразен с получените увреждания от
пострадалия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства –
Застрахователна полица № 06117002541009 от 20.09.2017 г.; Протокол за ПТП №
1577389/28.10.2017 г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 104/28.10.2017 г.;
Протокол от 16.10.2018 г. по НОХД № 1402/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково; 2
2
бр. Молби за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 29.03.2019 г.;
Становище от 05.04.2019 г.; Протокол по щета № 100/10.04.2019 г.; Ликвидационен акт по
щета № 43072611900009; Споразумение от 19.04.2019 г.; Платежно нареждане от 24.04.2019
г.; Регресна покана относно щета № 43072611900009 с известие за доставяне към нея; се
установява: 1) настъпването на описаното в исковата молба ПТП, причина за което е било
виновно и противоправно поведение на ответника, 2) че от същото ПТП на пешеходеца Л. Б.
А. са били причинени сочените телесни увреждания, 3) че към момента на ПТП-то ищецът е
бил застраховател на ответника по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, 4) че във връзка с това ПТП е била образувана щета № 43072611900009
при "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, по която на пострадалия е била изплатена сумата от
10 000 лева, 5) че на 21.11.2019 г. Е. Х. Б. е получил Регресна покана oт застрахователя за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, както и на 15 лева
ликвидационни разходи в 15-дневен срок.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж. К. И.,
М. С. Б., Л. Б. А. иВ. П. Т. за установяване на релевантните факти и обстоятелства, като
показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните заседания, проведени на
13.12.2021 г., на 31.01.2022 г., и на 28.02.2021 г. /л. 116 – л. 117; л. 128; л. 134 по делото/,
поради което не следва да се излагат отново текстуално, а при необходимост те ще бъдат
обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели,
естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК относно М. С. Б., доколкото са
логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия,
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други
такива. По отношение на изнесеното от съпругата на ответника следва да се добави, че
влошеното й здравословно състояние се установява и от представената Епикриза № 1718 от
20.09.2018 г., както и с оглед придобитото от съда по време на разпита й впечатление
/релевантно при кредитирането на показанията й по арг. от чл. 171, ал. 3 ГПК/.
От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и обективно, изготвено от експерт в
съответната област на медицината въз основа и на представената по делото относима
медицинска документация /която съдът не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не
разполага с необходимите специални знания/, се установява, че в резултат на процесното
ПТП Л. Б. А. е получил следните увреждания: разкъсно контузна рана и кожен дефект в
дясната слепоочна област, хематом под твърдата обвивка на мозъка. Вещото лице изяснява,
че оздравителният процес е продължил в рамките на престоя в болницата, или 5 /пет/ дни, а
възстановителният процес е по-продължителен и може да трае няколко месеца. При
пострадалия няма опасност за живота за в бъдеще, свързана с травмата от процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
3
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните
съображения:
Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че действително на 28.10.2017 г., около
8,45 часа, в гр. Хасково, на кръстовището между бул. „*****“ и бул. „****“, е реализирано
ПТП с участието на МПС "****" рег. № ***, управлявано от ответника, при което при
извършване на маневра завой наляво, той не е пропуснал движещия се по пешеходна пътека
пешеходец Л. Б. А., вследствие на което го е блъснал и му е причинил телесни повреди -
разкъсно контузна рана и кожен дефект в дясната слепоочна област, хематом под твърдата
обвивка на мозъка. В тази връзка е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 383, ал. 1 НПК
одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД № 1402/2018 г. по описа на
Районен съд – Хасково има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300
ГПК. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП е описан и в цитирания по-горе
Протокол за ПТП, който е подписан от ответника без възражения относно изложените в него
обстоятелства, поради което следва да се разглежда и като извънсъдебно признание на
факти, които са неблагоприятни за него. От същото писмено доказателство се установява и
че след ПТП Е. Х. Б. го е напуснал преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, а посещаването от тях е било задължително по закон, доколкото при него е имало
ранен човек – чл. 125, т. 1 ЗДвП.
Няма спор между страните, а и от застрахователна полица № 06117002541009 от
20.09.2017 г. се установява, че е към датата на ПТП „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД е имало
качеството застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по отношение на л.а. "*****" рег. № ****, т.е. приел е да покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на
притежаването или използването на това моторно превозно средство, включително
неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане - чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ответникът не е бил страна по правоотношението, но в случая нито се твърди, нито има
данни да е придобил владението върху лекия автомобил по престъпен начин, а и несъмнено
е разполагал с фактическата власт на ключовете и на самото МПС, поради което и на
основание чл. 477, ал. 2 КЗ следва да се приема, че той го е ползвал на законно основание и
съответно има качеството на застраховано лице.
Безспорно е, а и от приетото платежно нареждане от 24.04.2019 г. се установява, че на
тази дата ищцовото дружество е обезщетило увреденото лице – пешеходеца Л. Б. А., като му
е изплатило сума в размер на 10 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди от
реализираното ПТП.
Първият и основен спорен въпрос по делото е дали ответникът е напуснал мястото на
4
настъпването на ПТП поради наличето на неотложна причина, на който според настоящия
състав следва да се даде положителен отговор. На първо място, напускането му е било
свързано с оказване на медицинска помощ на пострадалия, доколкото от кредитираните
показания на свидетелите Ж. К. И., Л. Б. А. иВ. П. Т. се установява, че веднага след ПТП Е.
Х. Б. го е качил в автомобила си и го е превозил до Спешното отделение на МБАЛ –
Хасково, където е бил приет за лечение. После е престоял там известно време, след което се
е върнал у дома си в с. Зорница, за да се грижи за съпругата си, която е със 100 % тр.н.раб., и
за да й даде лекарствата, който е купил в гр. Хасково – вж. показанията на свидетелката М.
С. Б.. Незабавно след като е получил обаждане от полицейски служител, се е върнал в гр.
Хасково, дал е обяснения, в които е признал, че е причинил ПТП и то виновно, и е
предоставил автомобила. При така установените обстоятелства по делото съдът счита, че не
може да се постави знак на равенството между поведението на ответника и „напускане на
мястото на настъпването ПТП" в смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Не случайно
задължението на делинквента да възстанови на застрахователя платеното обезщетение се
обвързва с наличие на законово задължение за виновния водач да остане на мястото на ПТП
в лимитативно изброени в закона случаи. Тава е така, защото напускайки
местопроизшествието, виновният водач би могъл да затрудни или осуети разкриването на
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то или да избегне проверка за употреба на
алкохол. В разглеждания казус ответникът не само не е затруднил проверката, извършена от
служителя на сектор ПП при ОДМВР - Хасково, но и е направил всичко зависещо от него за
правилното й изясняване – в този смисъл вж. Решение № 157 от 01.11.2021 г. по в. гр. д. №
478/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. За това и действията му не могат да бъдат
квалифицирани като проява на недобросъвестно поведение или като израз на желание да се
укрие от органите на реда. Тук е уместно да се посочи и че ответникът е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. „б“, предл.
2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, т. е. не и по ал. 3, б. „а“, предл. 5 на чл. 343 НК, а именно – деецът е
избягал от местопроизшествието. Това означава, че в хода на наказателното производство
срещу него не са били събрани достатъчно доказателства за това, че той е напуснал
местопроизшествието, или както е употребеният в НК термин "избягал" – в този смисъл вж.
Решение № 40 от 11.03.2020 г. по т. д. № 122/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. А
други доказателства в тази насока не са ангажирани по настоящото дело. Ето защо,
съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
следва да се приеме, че този факт не е доказан по делото, а оттам и че не се е осъществил в
обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и
неговите правни последици.
Следователно, в случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки
на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, при които застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за
платеното обезщетение.
При това положение е безпредметно да се обсъждат останалите правни и фактически
5
доводи на страните, в т.ч. относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и относно размера на платеното му от ищеца обезщетение, доколкото и при
разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат.
Предвид изложеното искът по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ следва да бъде отхвърлен.
Искът за обезщетение за забава също е неоснователен. Това е така, защото това
задължение има акцесорен характер по отношение на главното вземане и присъждането му
зависи от съдбата на последното. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува, то
и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а с оглед изрично и
своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на същия следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лева. Според настоящия състав възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на същото е неоснователно, тъй като от една страна то е съобразено с вида,
броя и цената на предявените искове, както и с броя на проведените съдебни заседания –
арг. от чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а от друга страна – с действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ****, съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „******
срещу Е. Х. Б., ЕГН **********, адрес: с. Зорница, обл. Хасково, съдебен адрес: гр. Х. ул.
„******, искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на сумите от 5 000 лева, представляваща част от стойността на изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер от 10 000 лева по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № 06117002541009 за
причинени при ПТП на 28.10.2017 г. в гр. Хасково неимуществени вреди на Л. Б. А, при
което Е. Х. Б. е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, както и 452,08 лева, представляваща част от лихвата за забава върху
главницата в общ размер от 904,17 лева, за периода от 21.11.2019 г. до 01.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „**** № ***, съдебен адрес: гр. Х., бул. „*****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на Е. Х. Б., ЕГН **********, адрес: с. З., обл. Хасково, съдебен адрес:
6
гр. Х., ул. „*******, сумата от 1 000 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7