Присъда по дело №109/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта:	27
Дата:	20 юни 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия:	Юлиян Стаменов

Дело:	20214500200109
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Р., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
СъдебниЕмилиян Младенов Русев

заседатели:Миглена Русанова Д.а
при участието на секретаря Галина Кунчева
и прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200109 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Г.С , с CNP *************, роден на
******** г. в гр. Б., Р., с р. гражданство, националност - р., в. образование, ж.,
живущ в Р., гр. Б., сектор *, гр. М., ул. Иф, ул. „Р.“ № 5, работи на длъжност
е. „К. с адрес Б., ул. „Р.“ № 36, код *******, лична карта ********, за
ВИНОВЕН в това, че на 16.05.2016 г., на първокласен път № I-5 Р. -
В.Т., км. 29+600, в землището на с.Е.Й., Р. обл., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Х.А.“, с р. рег. № * ***** – нарушил
правилото за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: категория „В“ извън
населено място - 90 км.ч., като превишил разрешената скорост, движейки се
със 127,4 км.ч.
1

вследствие на което по непрепазливост причинил смъртта на Г.В.Е.,
ЕГН **********, бивш жител на гр. Р. -
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК
и чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказания ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от шест месеца.
На основания чл. 66 ал. 1 от НК
ОТЛАГА изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години.
ПРИЗНАВА подсъдимия с горната самоличност за невинен и го
оправдава по процесното обвинение в частите му за допуснати в
причинно следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие
нарушение на правилата задвижение по пътищата: по чл. 15 ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/: „На пътя водачът на пътно превозно средство
се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“,
като не изпълнил задължението си да се движи най-вдясно по платното за
движение , по чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДП: „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, като не изпълнил задължението си да намали скоростта или да
спре при възникване на опастност за движението и по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП:
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, …, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“.
ОСЪЖДА подсъдимия с горната самоличност
ДА ЗАПЛАТИ на държавата направените деловодни разноски както
следва:
4129,36 /четири хиляди и сто и двадесет и девет цяло и тридесет и шест
стотни/ лева - деловодни разноски на досъдебното производство – по сметка
на ОД-МВР-Русе, второ РПУ,
2

4524,48 /четири хиляди и петстонин и двадесет и четири цяло и
четиридесет и осем стотни/ лева – деловодни разноски на съдебното
производство – по сметката на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия с горната самоличност
ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител по делото ЕМ. Н. ЕНЧ., ЕГН
********** сумата 100 /сто лева/ деловодни разноски за адвокат по договор
№ 636212/25.06.16 г.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дн. срок от днес
пред Апелативния съд в гр. Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 109/21 г. на РОС.
Р.нската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия
Д.Г.С /D.G. S./, гражданин на Р.
в това, че на 16.05.2016 г., на първокласен път № I-5 Р. - В.Т., км.
29+600, в землището на с.Е.Й., Р. обл., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Х.А.“, с р. рег. № *******
нарушил правилата за движение по пътищата
по чл. 15 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „На пътя
водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента“, като не изпълнил
задължението си да се движи най-вдясно по платното за движение,
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: категория „В“ извън населено място - 90 км.ч.,
като превишил разрешената скорост, движейки се със 127,4 км.ч.,
по чл. 20 ал. 2, изр. 2 от ЗДП: „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, като не изпълнил задължението си да намали скоростта или да
спре при възникване на опастност за движението,
по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, …, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“,
вследствие на което по непрепазливост причинил смъртта на Г.В.Е, ЕГН
*********5, бивш жител на гр. Р. -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Изложената редакция на обвинението е формулирана в хода на
съдебното следствие, след направено от прокурора изменение по чл. 2*7
ал. 1 от НПК, произтичащо и базирано на заключението на назначената в хода
на съдебното следствие допълнителна комплексна еспертиза /наложило се
поради процесуалната недопусимост на изготвени на досъдебното
производство експертизи, както ще се изложи по-долу/. Изменението се
свежда единствено до превишената скорост на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил в участъка в аспекта на вмененото му нарушение по
чл. 21 ал. 1 от ЗДП, която в обвинителния акт е била заявена като 10*,29 км.ч.
При това не са заевине промени в каквито и да било други от формулираните
в диспозитива и обстоятелствената част на обвинвителния акт твърдения.
1

По делото са конституирани като частни обвинители наследниците на
пострадалия - Е. Н. Е., В. Г. В., Н. Г. В. - съответно преживяла съпруга и
деца.
При устните състезания окончателното формулираното обвинение се
поддържа изцяло от прокурора при устните състезания.
Частните обвинители поддържат обвинението, като за разлика от
държавното /приноса на пострадалия за настъпилото ПТП е изрично заявен и
в обстоятелствената част на обвинителния акт/, оспорват да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия.
Подсъдимият и защитникът му считат, че обвинението е недоказано и
пледират за оправдателна присъда.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните, съдът прие следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият е р. гражданин. Роден на ******** г. в гр. Б., Република
Р.. Женен. Има завършено висше образование. Работи на длъжност
електронен инженер във фирма ". Конексиони". Неосъждан. Правоспособен
водач на МПС. Във връзка с работата си често пътувал от Р. до Т. и оратно,
при което преминавал през територията на Р България.
На 16.05.2016 г. подсъдимият пътувал по главен път 1-5 Р.-В.Т. в
посока гр. Б., като управлявал личния си лек автомобил "Х.А." с рег. №
В******
На същото дата около 0*.00 ч., пострадалият Г.В.Е и съпругата му -
свидетелката Е.Е.,
с лек автомобил марка “Ф. Г." с peг. № P **** РС, управляван от Е.,
предприели пътуване от с. Е.Й., обл. Р., за гр. Р.. Движели се по път IV
клас 5000*, водещ от селото към първокласен път 1-5 Р.- В.Т.. Времето било
облачно, но без преваляване от дъжд, пътната настилка била суха, а
видимостта добра.
Около 0*.10 часа двамата наближили Т-образното между отклонението
за с.Е.Й., по което се движели и главния път 1-5 Р. - В.Т., където трябвало да
завият наляво в посока Р.. Предстояло им включване в този именно главен
път, по който, както се посочи, в посока Б.-В.Т., се движел управлявания от
подсъдимия автомобил.
В участъка, където предстояло включването в главния път на
автомобила с пострадалия и съпругата му, в края на дясната лента на
ползувания от тях път IV, на 6.90 метра преди десния край на дясната лента
на първокласния път, имало разположена напречна "стоп линия" с ширина
0.50 метра и дължина 3.55 метра.
Като наближил кръстовището с главния път Г.Е. намалил скоростта, но не
спрял. Скоростта на лек автомобил „Ф. Г." с per.№ ******* била 11.2 км/ч.
2

Придвижил се на около 1 метър преди десния край на дясната пътна лента на
първокласния път. Оттам имал видимост на 317 метра към автомобилите,
движещи се по главен път 1-5 в посока към гр. Б.. Огледал се последователно
надясно и наляво и преценил, че може да се включи по път 1-5, като започнал
плавно да навлиза в дясната пътна лента, с намерение да я пресече и,
навлизайки в срещуположната, да продължи движението си в посока гр.Р.. От
показанията на св. Е., дадени в съдебно заседание и приобщените й по реда на
чл. 2*1 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК от досъдебното й производство, се
установява, че непосредствено преди излизането на главния път, тя и
покойния й съпруг са били разпределили оглеждането, респ. преценката на
пътната обстановка и специално наличието и начина на движение имащите
предимство МПС по главния път, в който следвало да навлязат. Включително
в ситуация непосредствено при навлизането без предимство в кръстовището
покойният водач на автомобила да гледа надясно, т. е. към насрещната лента
за движещите се в посока Б. Р. автомобили, а съпругата му св. Е. да гледа
наляво, т.е. към първата пресичана от автомобила им лента на движещите в
посока Р. - Б. МПС, между които и този на подсъдимия.
Както се посочи
по същото време подсъдимият управлявал лекия си автомобил "Х.А." с
рег. № ******, като се движел по главен път 1-5 Р.- В.Т. в посока гр. Б.. По
делото не се установява да се е движел през цялото време, съгласно
обстоятелствената част на обвинителния акт, със скорост от 10*,29 км.ч.
/както се посочи, формулираното в с.з. изменение на обвиненето се свежда до
скоростта на движение на автомобила с подсъдимия непосредствено преди
възникването на процесната ситуация, изменена на 127,4 км.ч., без каквито и
да било други корекции в диспозитива и обстоятелствената част на
обвинителния акт. По делото е безспорно установено, че непосредствено
преди приближаването му до инкриминирания участък подсъдимият е
изпреварил управлявания от свид. Н. К. „Ф.Б.“, като скоростта му при
изпреварването според св. К. /с ноторно известната условност на
субективната преценка на свидетеля, но и при отчитане че също е шофирал в
момента/ е била около 100 км.ч.
Приближавайки разклона за с.Е.Й., в района на километър 29+600,
подсъдимият възприел излизащия по горепосочения начин от
страничния път за с.Е.Й. на ползувания от самия него главен път л.а.“Ф. Г." с
пострадалия и съпругата му. В този момент той управлявал автомобила си
„Х.А.“ със скорост 127,4 км.ч. Тъй като преценил, че така, макар и
неправомерно движещ се автомобил с пострадалия, представлява опасност за
движението,
подсъдимият задействал спирачките на автомобила си „Х.А.“.
Едновременно с предприетото спиране той насочил автомобила надясно, в
уширението, предназначено за завиване надясно по пътя към с.Е.Й..
Спонтанно възникналото му в критичната ситуация намерение било да
3

заобиколи л.а."Ф.Г." отзад, за да предотврати евентуален удар с него. Сторил
това, тъй като решил, че неправомерно навлизащия в главния път автомобил с
пострадалия ще продължи движението си напред, за да пресече лентата Р.-Б.,
ще навлезе и завие в насрещната лента за движение в посока Б.-Р. и продължи
движението си по нея. Преценил , съдейки по начина на движение на
автомобила с пострадалия и мястото където той се намира в кръстовището, че
намерението му е да завие по този именно начин, а не надясно, с оставане и
продължаване на движението му в дясната лента в посока Б., по която се
движел и подсъдимият. В резултат на тези спонтанно възникнали преценки и
специално, че ще успее да заобиколи отзад автомобила с пострадалия,
подсъдимият преустановил интензивното спиране. При това той не отчел
твърде ниската скорост на лекия автомобил "Ф.", както и обстоятелството, че
междувременно, съгласно показанията на св. Е., пострадалият, алармиран от
нея, че отляво идва бързо движещ се автомобил, намалил или дори
преустановил движението си. Назначената в хода на съдебното производство
/причината - по-долу/ петорна АТЕ е дала заключение, съдейки по подробно
изложените в нея параметри, че непосредвено при удара автомобилът на
пострадалия е бил в положение на движение.
Така настъпил сблъсък между двамата автомобила. Ударът бил челен за
автомобила на подсъдимия л.а."Х.А.", който с предната си част се блъснал в
лявата странична част на л.а."Ф. Г." на пострадалия. В резултат на ударния
импулс, кинетичната енергия на двата автомобила и действалите върху тях
съпротивителни сили, двете превозни средства се преместили въртеливо-
постъпателно до местата, където били намерени при последвалия оглед на
местопроизшествие. При това л.а."Х.А." се завъртял на 170 градуса обратно
на часовниковата стрелка, а л.а."Ф.Г." - на 100 градуса по посока на
часовниковата стрелка. Мястото на удара е от 0.2 метра вдясно до 1.*0 метра
вдясно от десния край на лентата за движение към гр. Б. на път 1-5. т.е.
ударът е на път № IV клас 5000*, в лентата за движение от с.Е.Й. към път 1-5.
Към този момент л.а."Ф. вече бил навлязъл с предната си част на около 1
метър в главен път 1-5, в лентата за движение на подсъдимия. Началото на
спирачните следи, оставени от л.а. "Х.А." е на 96.1 метра преди мястото на
удара. В този момент л.а.“ Ф.Г." с per. № **** се е намирал на 11.* метра
преди мястото на удара.
В резултат на удара пострадалият Г.Е. получил тежки увреждания, от
които починал на място.
Секунди след катастрофата на местопроизшествието пристигнал с
автомобила си току що изпреварения от подсъдимия, както се посочи, св. Н.
К.. Свидетелят спрял на местопроизшествието, видял двата автомобила в
съсотянието им непосредствено след удара и подал сигнала на тел. 112.
Обясненията на подсъдимия, че не подал лично веднага сигнала на тел. 112
поради незнание на български език, а помоли за това дошлия междувременно
св. К. се подкрепят частично от показанията на К., че подсъдимият го
попитал на английски дали се е обадил на тел. 112 и той му отговорил
4

положително произшествието. На местопроизшествието пристигнали по
сигнал подаден от св. К. полицейските служжители – св. М. Т. и Г. К., а срлед
тях – разследваищя полицай, предприел надлежните процесуално следствени
действия, специално оглед от същата дата 16.05.2016 г., с изготвен протокол
и фотоалбум. На дъседебното производство е извършван и втори оглед, с
надлежно изготвен протокол с фотоалбум на ****** г.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно-медицинската
експертиза при настъпилото ПТП на пострадалия била причинениа съчетана
травма с множество увреждания на главата, гърдите, корема и крайниците,
както и тежка гръдна травма- счупвания на 5-12 ребра вляво, разкъсване на
сърцето, контузия на левия бял дроб, довело до остра кръвозагуба вследствие
разкъсването на сърцето. Тези увреждания могат да бъдат получени при
настъпилото ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с него.
По комплекса от обстоятелства, очертаващи специфичния за случая
причинно-следствен процес между движението на всеки от автомобилите на
подсъдимия и пострадалия по делото са назначавани автотехнически
експертизи както следва:
на досъдбното производство - една основна и четири допълнителни
двучленни автотехнически експертизи в състав в.л. Г. и Д. и след това, за
преодоляване и прецизиране на допуснати в тях според наблюдаващия
прокурор непълноти и несъответствия с останалите доказателства по делото -
тройна автотехническа експертиза на в.л. А., К. и С..
В хода на съдебното следствие, след изслушването и приемането на
тези шест АТЕ, при съобразяване и обсъждане на искането и възраженията и
доводите на всички страни по делото за допълнителна експертиза, в с.з. на
15.12.2021 г. и 11.05.2022 г. с определение на съда е назначена, изготвена и
надлежно изслушана и приета
петорна автотехническа експертиза за произнасяне по поставяните и
на тройната такава 25 бр. въпроси, обобщаващи анализа относно процесното
пътно-транспортното произшествие в спецификата на установената
фактология по делото и формулираното обвинение.
Причина за това са следните:
1/ безспорно е установено /видно от материалите в тройната експертиза,
огледните протоколи и останалите материали по делото, както и изричното
изявление на вещите лица/, че при изготвянето и формулирането на
заключенията на тройната АТЕ на досъдебното производство, вкл. по
основни решаващи относно главния факт обстоятелства, като
местонахождението, начина, скоростта и посоката на на движение на
автомобила на подсъдимия непосредствено преди и в самото ПТП
тройната АТЕ е ползувала и обосновавала изследванията и
изводите си на доказателствени средства - снимков материал, които не са
събрани и приложен по делото по реда и със способите на НПК /не е от
5

процесните два огледни протокола със снимков материал, нито събрана по
друг достоверен и съответствуващ на процесуалната уредба ред, а са давани
на ръка на експертите от подсъдимия/;
2/както и че е ползувала схема на участъка, актуална към по-късна от
инкричминираната дата.
Първото обстоятелство е убягнало от вниманието на наблюдаващия
прокурор, а второто е било оставено без внимание въпреки възраженията и
исканията за коригирането чму от защитата на обвитняемия.
От така изготвената в съответствие с изискванията на НПК
петорна автотехническа експертиза, възроизвела и горепосочените
основна и допълнителни двучленни в достоверните им части и
констатации /съответствуващи и базирани на останалите ползувани данни по
делото и правилна интерпретация на приложимите научна материя и
специални знания на експертите/, съобразила и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, вкл. изтребваната по искането на
защитата актуална схема на инкриминирания пътен участък с отразени
хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация със съответните
арезмерявания по проект, актуални към процесната дата 16.05.2016 г.
по делото е установено по експертен път следното:
При приближаването до инкриминирания участък и непосредствено
преди възприемането на автомобила с пострадалия на кръстовището, както се
описа, автомобилът на подсъдимия се е движел със скорост 127,4 км.ч.
Видимостта за пострадалия за автомобилити идващи от гр. Р. ако е спрял
автомобила си на стоп линията при процесното кръстовище е 90 м., а ако е
спрял след линията, на 1 м. от денсия край на лентата за движение Р. – Б. –
видимостта му е била 317 м. От същите разстояния /90, респ. 317 м. е могъл
подсъдимият да види автомобила на пострадалия на кръстовището в
описаното състояние. Липсвали са други участници в движението,
затрдняващи видимостта пред всеки от тях.
При тези изводи следва да се приеме, че е била налице техническа
възможност за предотвратяване на удара при движение на автомобила на
подсъдимия с разрешената за участъка скорост. Дори и да се приеме, че
опасността за движението е възникнала, в момента, в който л.а. "Ф." е бил на
стоп-линията, то отново за подсъдимия е съществувала обективна
възможност за предотвратяване на удара, в случай на движение с разрешената
скорост от 90 км/ч. Мястото на началото на удара между двата автомобила се
намира на около 0,2 до 1,* м. вдясно от десния край на лентата за движение в
посока Р. – Б., в участъка на отклонението на кръстовището към с.Е.Й., от
което, както се посочи е излизал пострадалия с автомобила си. Подсъдимият
възприел пострадалия на около 139,9 м. преди мястото на удара. Поради
задействуването на спирачките от подсъдимия след възприемането на
автомобила на пострадалия съгл. горното непосредствено преди удара
скоростта му на движение в началото на удара е била *3,2 км.ч. Автомобилът
6

на пострадалия се е движел непосредствено преди удара със скорост 11,2
км.ч. При посочената преценка и спонтанно възникнало решиение на
подсъдимия да заобиколи автомобила на пострадалия отзад, с
предположението, че той ще продължи вече предприетото си движение
напред и наляво за да пресече лентата на подсъдимия, при междувременно
намалената скорост до степен на спиране на автомобила на пострадалия се
стигнало до описания челно страничен удар между предната чяст на л.а.
„Х.А.“ и лявата страна на л.е. „Ф.Г.“. В резултат на ударния импулс
кинетичната енергия на автомобилите и действувалите върху тях след удара
съпротивителни сили двата автомобила се преместили въртеливо
постъпателно до местата, където са намерени при огледа. Не са установявани
технически неизправности по всеки от автомобилите.
До автопроизшествието не би се стигнало, ако автомобилът на
пострадалия не е навлязъл в лентата за движение посока Р. – Б. пред
движещия се по нея съгл. горното автомобил с подсъдимия. Към момента на
навлизане на лекия автомобил на пострадалия в пътната лента пред
автомобила на подсъдимия послединят е бил на 7,* м. от началото на удара , а
автомобилът на подсъдимия се е движел със скорост *7,* км.ч. /както се
посочи след първоначалното задействуване на спирачките и последвалото
очакване да заобиколи пострадалия отзад подсъдимият първоночално е
освободил спирачките. Според обясненията му сторил е това заради
настъпващото при рязко спиране едновременно с промяна на посоката
криволичене, респ. допълнителна неконтролируемост на автомобила.
Експертизата установява, че
ако автомобилът на подсъдимия е продължил движението си с
установената скорост по лентата Р.-Б. единствената възможно да се избегне
удара е била автомобилът на подсъдимия се е движел плътно в лявата част на
тази лента, с колела до осевата линия. Ударът е бил неизбежен ако се е
движел по средата на зясната лента, като се има предвид установената й
ширина 3,* м.и навлизането на автомобила на пострадалия на около 1 метър.
Очевидно е при този извод и останалите констатации на експертизата, че
ударът е бил неизбежен и при движение на автомобила на подсъдимия
най-вдясно в ползуваната /дясна/ лента за движение на двупосочното
пътно платно.
Както се посочи вещите лица са приели, че при удара автомобилът на
пострадалия е бил в движение.
Установените наместопроизшествието протривни следи според
експертизата съответствуват на описания от подсъдимия начин на движение
на автомобила в описания ход на възникване на предпоставки и самото
настъпване на произшествието.
Експертизата установява, че ако автомобилът на пострадалия е
продължил движението си с установената към началото на удара скорост от
3,1 м/сек, /вместо както се посочи, очевидно поради колебание и усещане, че
7

прави нарушение, да я намали/ би могъл да пресече лентата за движение на
подсъдимия и надлезе в насрещната в посока Р. без да настъпи удар.
Установява също, че ако пострадалият е предприел маневрата си ляв завой от
момента когато автомобилът на подсъдимия е бил на 317 м. от него /посочи
се че това е идиния от вариантите на видимост между двамата/, би могло да
не се стигне от удара. На 51,51 м. преди мястото на удара автомобилът на
подсъдимия се е намирал в десния край на неговата /дясна/ лента за
движение/ върху пътното платно, под ъгъл 63 % надясно.
Вещите лица по петорната АТЕ, така както и по основната и
допълнителни двучленни, са категорични, че
в установената ситуация за подсъдимия е съществувала обективна
възможност да предотврати удара чрез намаляване на скоростта и
спиране само ако се е движел в рамките на разрешената в участъка
скорост от 90 км.ч. - при отстояние до удара 7,* м. за автомобила на
пострадалия и 139,9 м. за този на подсъдимия, когато опасната му зона е *7,6
м.
При установената му скорост от 127,4 км/ч., при отстояние до мястото
на удара 7,* м. за пострадалия и 139,9 м. за подсъдимия и опасна му зона от
момента на реагиране при установената превишена скорост на подсъдимия
152,* м.
за подсъдимия не е съществувала обективна въдзможност да
предотврати процесното ПТП чрез намаляване на скоростта, респ. спиране.
Обективната причина, обаче за тази невъзможност, е неправомерното
поведение на самия подсъдим, който е избрал забранена – превишаваща
разрешената в участъка – скорост на движение.
Възраженията на защитата на подсъдимия от фактическа страна са
обединени около оспорване на горепосоченото място на удара между
двата ватомобила на подсъдимия и пострадалия. Твърди се, всъответствие с
тезаатана подсъдимия, поддържана и в обясненията му в хода назялото
наказателно производство, че ударът межоду автомобилите не е бил, както се
посочи, на 0,2-1,* м. вдясно от базовата линия , в уширението на пътното
платно в кръстовището към с.Е.Й. от където идвал пострадалият съгласно
горното, а в дясната лента за движение в посока Б., по която, съгласно
горното се движел автомобила с подсъдимия. Изтъкват се, при това,
доводи относно установените на местопроизшествието спирачни следи
от автомобила на подсъдимия, следи от удара на автомобила на подсъдимия в
крайпътна рекламна табела в участъка, както и твърдението, че пътното
платно било мокро от дъжд. Последното обстоятелство, най-напред,
категорично се опровергава от изготвения и приложен по делото протокол
/първия от двата по делото/ за оглед на местопроизшествието на
инкриминираната дата НЕПОСРЕДСТВЕНО след осъществяването му.
Изявлението на защитата на обвинението протоколът за оглед да се считал за
8

неправилен в тази му част е несъстоятелно, като не почива на каквито и да
било други обективни факти. Нито пък е съчетано с адекватни процесуални
възраженияи искания и пр. досежно съставянето на протокола за оглед от
16.05.2016 г., участвувалите при това лица и съдържанието му и, за каквито
впрочем съдът служебно също не вижда каквито и да било основания.
По отношение пък на останалите две групи възражения и доводи
/сипирачните следи от автомобила на пострадалия и следата върху него получена
от удара в рекламната табела с надпис „Е.А.“ находящ се в десния банкет на
9* метра от ориентир 1 и на 4.6 метра вдясно от базовата линия/ са били
обект на изключително обстойно и презицно обследване от страна на
петорната експертиза по делото, изцяло опираща се и кореспондираща с
установените по делото обективни данни, както и достоверната, преценено
при съпоставка с тях, части от гласните доказателства, вкл. обясненията на
подсъдимия. Петорната експертиза е набъбнала в хода на наказателното
производство на 25 комлексни въпроси, след горепосочените пет двойни АТЕ
и злополучната /съгл. горните брутални процесуални нарушения/ тройна,
най-вече в отговор на възраженията и доводите на защитата, като обстойни
ги е изследвала и обобщените и горепосочени отговори по относимите
процесното обвинение факти и обстоятелства не оставят неясноти и
съмнение.
Следва да се посочи, най-сетне, по въпроса за съпричиняването на
процесното ПТП от страна на пострадалия, изрично заявено впрочем и от
държавното обвинение в обвинителния акт по делото и поддържан и при
устните състезания, че
съгласно гореизложеното за водача на Л.а."Ф. Г." с per № P **** Г.Е.
също е имало техническа възможност за предотвратяване на произшествието,
като не навлиза на главния път, без да съобрази предимството на
управлявания от подсъдимия автомобил. Поведението на Г.Е. също е причина
за настъпването на ПТП. Като се има предвид, че се касае за неспазване на
предимство, и то по отношение на първостепенна републиканска пътна
артерия - то е с основно значение за настъпилото ПТП. Ето защо в случая
пострадалия има съществен и несравнимо по-голям от този на подсъдимия
принос за настъпването на произшествието, респ. вредоносния резултат от
него. Това, безспорно в правната теория и юрисдикцията, не изключва вкл.
наказателната отговорност на подсъдимия, ако има допуснато напрушение по
ЗДП в причинно-следствена връзка с произшествието, но е със съществено
значение относно тежестта на евентуално дължимата наказателноправна
санкция.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и
категоричен начин въз основа на събраните по делоот гласни, писмени и от
експертен порядък доказателства: показания свидетелите Е.Е., В.В., Н.В.,
Г.К., М.Т., Н.К., обясненията на подсъдимия; приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на
9

местопроизшествие и за оглед на, веществени доказателства, СМЕ,
автотехнически експертизи /без тройната такава по горепосочените
съображения процесуалната й несъстоятелност/, горепосочената и подробно
коментирана петорна автотехническа експертиза, справки от " КАТ,
свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, справки, метеорологична справка, акт за смърт и
удостоверение за наследници, горепосочените изискана и приложена по
искане на защитата пътна схема актуална към инкриминираната дата.
При тези констатации съдът прие следното:
ОТ МАТЕРИАЛНО-ПРАВНА СТРАНА.
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателно
отговорно лице.
По описания начин, на 16.05.2016 г., на първокласен път 1-5 - Р. - В.Т., в
района на км. 29+600, в землището на с.Е.Й., обл. Р., в качеството на водач на
МПС, при управление на лек автомобил - л.а. "Х.А." с рег. № ******,
нарушил правилото за движение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП - "При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h - категория "В" извън
населено място - 90 км/ч", като превишил разрешената скорост движейки се
със 127,4 км/ч. Като пряка и непосредствена последица от това нарушение, в
изискуемата от закона от обективна страна причинно-следствена връзка, се
стигнало до описаното процесно пътно-транспортно произшествие с
причинаване на смъртта на Г.В.Е, визираща обхванатия от обективните
признаци на процесното престъпление съставомерен вредоносен резултат.
Както се изложи подробно горе, при възприемането на възникналата
опастност за движението - също неправомерното навлизане без предимство на
автомобила на пострадалия в района на кръстовището при главния път за
второстепенния за с.Е.Й. - подсъдимият вече се е бил поставил в състояние на
обективна невъзможност да предотрати настъпилото ПТП с намаляване на
скоростта или спиране, тъй отстоянието на автомобила му до мястото на
удара е било по-малко от необходимото разстояние за спиране до /т.н.
„опасна зона“/ при предприетата от него превишаваща разрешената от закона
скорост. Изложиха се съображения, базирани на доказателствата по делото и
специално на заключенията на вещите лица по АТЕ, че спирането преди
мястото на удара и по този начин предотвратяването ан удара е било
възможно ако подсъдимият се е движел в рамките на разрешената скорост от
90 км.ч.
Съдът прие, че
по отношение на останалите вменени от държавното обвинение на
подсъдимия нарушения по чл. 15 ал.1, чл. 20 ал. 2 изр. 2 и чл. 25 ал. 1 от
ЗДП
в конкретиката и спецификата на процесния случай, съгласно горната
10

фактическа установеност, както и на подбраните от прокурора части от тези
разпоредби, липсва изискуемата от закона пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Недопустимо е от
друга страна за път тук да се обсъждат евентуални правни конструкции
свързани с някоя от останалите хипотези на тези текстове. Така
очевидно несъстоятелна е тезата за допуснато нарушение по чл. 20 ал. 2,
изр. 2 от ЗДП - "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.", като не
изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре при възникналата
опасност за движението. С оглед гореизложеното при установената
/превишена/ скорост на движение на подсъдимия, визираща именно
съставомерността на деянието му, за подсъдимия е било ОБЕКТИВНО
НЕВЪЗМОЖНО ДА СПРЕ преди мястото на удара. Това означава, че няма
как за му бъде вменено в нарушение и да му седири отговорност конкретно за
това, че не е предотвратил процесното ПТП след намаляване на скоростта или
спиране. Обстоятелството, че сам се е поставил в такава невъзможност чрез
движението си с превишена скорост, обосновава и изчерпва отговорността му
в хипотезата на съставомерно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДП.
Също несъстоятелна на плоскостта на гореустановената фактология и
подробно изложените изводи на петорната автотехническа експертиза
и тезата за съставомерно нарушение по чл. 15 ал. 1 от ЗДП в причинно-
следствена връзка с процесния вредоносен резултат. Съгласно
гореизложеното двете хипотези да бъде избегнат удара при установените
предпоставки за процесното ПТП са: 1/ако пострадалият е продължил с
установените посока, траектория и скорост на движение на автомобила му
при възникаването на опастноста /подробно горе в различните хипотези и
отстояния/, за да пресече лентата за движение Р. - Б., в която се е движел
подсъдимия и навлезе и продължи наляво към Р. в насрещната, като по този
начин се разминат безпрепятствено и 2/ ако, при уставовеното намаляване на
скоростта на автомобила на пострадалия, автомобилът на подсъдимия е
продължил движението си ПЛЪТНО В ЛЕВИЯ КРАЙ НА ВДЯСНАТА
ЛЕНТА ЗА ДВИЖЕНИЕ. Както се посочи, при продължаване на движението
на автомобила на подсъдимия в средата на неговата /в случая единствена при
процесния двупосочен двулентов път/ дясната лента, още повече най-вдясно,
както му се вменява в нарушение, че не е сторил, още повече надясно извън
нея, както всъщност е станало, ударът е бил неизбежен.
Най-сетне вмененото на подсъдимия като съставомерно нарушение по
чл. 25 ал.1 от ЗДвП - "Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например ... , да заобиколи пътно
превозно средство ... , преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение" очевидно не
11

би могло да се обсъжда в установаната по делото ситуация, след вече
съобразената от подсъдимия невъзможност да ес размине безопасно с
пострадалия и предприетите възможни според него „спасителни“ действия.
Касае се за предизвикани от обективни обстоятелства, принудителни маневри
на подсъдимия, а не такива н нормална и спокойна ситуация с възможности за
избор. Отделен е въпросът, че точна тези хипотези от разпоредбата по чл. 25
от ЗДП визират съвсем различни пътни ситуации. Достатъчно е да се
съобрази, че в процесния случай единствената „опастност за движението“
всъщност безспорно е бил автомобила с пострадалия. Щом това е така,
очевидно няма как да се мисли той да е едновременно заобикаляното като
препястствие ППС и същевременно да обект вмененото на подсъдимия
задължение по чл. 25 от ЗДП „да се убеди че няма да създаде опастност за
движението /пак на пострадалия/, но вече като като друг, очевидно различен
от него участник в движението, движещ се след него, преди него или
минаващ покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с неговото
положение, посока и скорост на движение“.
Настъпилото ПТП и причинената смърт на Г.Е. се намират в пряка
причинно - следствена връзка с виновното поведение на обв.С., който
нарушил при движението си посочените разпоредби
на ЗДвП. Ако обв.С. бе изпълнил вменените си задължения, той несъмнено не
би допуснал настъпването на ПТП.
Деянието е осъществено виновно, по непредпазливост, под формата на
небрежност, като подсъдимият не предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Възраженията на защитата от правна страна, съгласно гореизложеното,
се явяват принципно основателни досежно обвинението в частите му за
допуснати от подсъдимия в причинно-следствена връзка с процесния
съставомерен резултат на трите нарушение по чл. 15 ал.1, чл. 20 ал. 2 изр. 2 и
чл. 25 ал. 1 от ЗДП и то по тук изложените съображения на съда. По
отношение нарушението по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП /превишаването на
разрешената в участъка скорост/ възраженията и доводите на подсъдимия и
защитника му са изцяло неоснователни, като важи гореизложеното от
фактическа и правна страна.
Ето защо съдът прие за доказано и призна подсъдимия за
виновен по процесното обвинение в престъпление по чл. 343 ал.1, б."в",
вр. с чл.342 ал.1 от НК в частта му обхващаща като допуснато съставомерно
нарушение на правилата за движение по пътищата, довело при изискуемата
от закона причинно следствена връзка до съставомерния резултат това по чл.
21 ал. 1 ЗДП - превишаване на разрешената в участъка максимално допустима
скорост от 90 км.ч., а
по останалите части на обвинението постанови оправдателна присъда.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия
12

съдът отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства установеното
значително превишаване на границата на разрешената в участъка скорости
устойчивия висок ръст на пътнотранспортните престъпления в страната, като
участъка Р. Б. е един от символичните в това отношение. Като смекчаващи
отчете чисто съдебно минало, добри характеристични данни, обективно
изказаното съжаление за случилото се, също ноторно известното лошо и
далеч от съвременните изисквания състояние на пътната мрежа в страната,
което особено притеснително цзапостоянно пътуващите в други държави с
различни такива, като подсъдимия, както и, като изключителни такова
горепосочения огромен, тангиращ с решаващ принос на пострадалия за
възникването на процесното ПТП и изтеклия значителен период /шест
години/ от процесното деяние. При очевиден превес на смекчаващите
отгонворността обстоятелства и две изкрлючителни такива съдът прие, че са
налице предпоставките по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и определи размера на
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода под
законоустановения минимум, а именно на 6 месеца. Всъщия размер прие за
адещкватно комулативно предвиденото наказание лишаване от
правоуправление. Поради чистото съдебно минало, безспорно пълната
съциализация на подсъдимия и изтеклия значителен период от време прие, че
за поправянето и превъзпитанието му не е наложително ефективно
изтърпяване на наказанието лижшаване от свобода, поради коетно го отложи
за изпитателен срок от три години.
Причини за извършването на престъплението са проявеното от
подсъдимия незачитане на правилата за движение по пътищата, както й, в
чисто обективен порядък, допуснатото от пострадалия флагрантно нарушение
на правилата за движение по пътищата и най-сетне също флагрантното
несъответствие на пътната мрежа в страната на съвременните изисквания,
практики и технологии.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата и частите
обвинители.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.

Председател:

13

Съобщи за изтекли лични данни