ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
гр. Пазарджик, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20225200900183 по описа за 2022 година
Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК
съгласно чл.365, т.1 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от Н.
Г. Г., ЕГН ********** , от гр. П., ул.“Ц. С.“ **** и от Й. Д. Х., ЕГН
**********, от гр. П., ж.к. „Т.“ бл.**, вх.**, ет.**, **, чрез пълномощника
адв. К. К. (П.) против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1463, район
„Триадица“, ул. „Витоша“ № 89Б.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните
твърдения:
Сочи се, че двамата ищци са внуци на Д. С. Г., която починала при
ПТП на *** г., описано подробно в ИМ.
Описано е, че на *** г. С. Н. Г. и Д. С. Г. пътували с л.а. „***“ с peг. №
*** ** в посока от с. Д., обл. П. към с.Т., обл. П., като автомобила бил
управляван от С. Г., а Д. Г. била на задната седалка. По същото време, около
14.55 ч., Н.а Л. управлявал служебен трактор марка „***“ с peг. № **, с
прикачен към него инвентар - пръскачка, който излязъл от базата и потеглил
към нивите в посока от с.Т. към с. Д.. По това време в посока от с. Д., обл. П.,
към гр. П. пътували И. Н. Б., заедно с В. Г. К.. И. Б. управлявал личния си л.а.
„***“ с peг. № ***, а К. бил на предна дясна седалка до него.
Непосредствено преди с.Т. Н.а Б. забелязал движещият се срещу него
1
трактор. Тъй като преди населеното място имало мост и пътното платно се
стеснявало, Н.а Б. спрял автомобила, за да може да премине трактора.
Спирайки преди моста, максимално вдясно на пътното платно, водачът Б.
включил аварийни светлини. Малко след като излязъл от базата, тракториста
Л. забелязал спрелия автомобил „***“ с peг. № ***, с включени аварийни
светлини. Същевременно, водачът на трактора забелязал и друг автомобил,
черен на цвят, който се движил срещу тях, в платното за насрещно движещи
се автомобили, с висока скорост. Поради това за секунди приближил спрелия
на пътя л.а. „**“. Като възприел опасността, за да избегне евентуален удар, Л.
натиснал спирачките на трактора и минал максимално в дясно. Независимо от
посоченото, последвал удар между автомобила марка „***“ с peг. № *** **,
управляван от С. Г., който се ударил в задна лява част на спрелия „***“,
управляван от Б., завъртял се, в резултат на което преминал в отсрещната
пътна лента, където последвал втори удар в предната част на трактора.
Веднага след произшествието, водачите на автомобилите слезли, за да окажат
първа помощ. Възприели, че в л.а. „**“ има двама човека - водач - ** и
пасажер - ***, возеща се на задна лява седалка. Водачът на автомобила бил в
съзнание и викал за помощ. Неговата спътничка – *** на ищците, не
показвала признаци на живот и била в безсъзнание.
Сочи се, че във връзка с инцидента било образувано ДП № *** г. на РУ
на МВР – П.. Изложени са подробни съображения, описващи в детайли
обстоятелства, установени в хода на въпросното ДП. Твърди се, че според
възложената в хода на ДП експертиза лекият автомобил „***“ с peг. № *** **
е бил управляван от С. Г., а на задна лява седалка е пътувала съпругата му - Д.
Г.. Заключението на вещото лице по цитираното ДП сочело, че процесното
ПТП не е настъпило следствие на техническа неизправност на автомобилите и
не са установени и други пътни или природно-климатични фактори, които да
са оказали влияние, а причината за инцидента била допуснато безконтролно
движение по път, в посока от с.Д. към с.Т., с висока скорост на движение от
страна на водача на л.а. „***“ - починалият С. Г., в резултат на неопитност,
отклонение на вниманието или други действия. Твърди се, че при описаното
ПТП от *** г. С. и Д. Г.и получили травматични увреждания, в пряка
причинно-следствена връзка с последвалата смърт и на двамата. Смъртта на
Д. Г. настъпила на *** г., а водача на автомобила С. Г. починал на ** г.
Причината за смъртта на Д. Г. била *****. Налице била пряка причинна
2
връзка между нарушаването на правилата за движение от страна на водача С.
Г. и настъпилата смърт на Д. Г.. Произшествието се дължало единствено на
виновното поведение на водача на л.а. „***“, който не следял акуратно
пътната обстановка, не забелязал спрелия в негово платно на аварийни
светлини ла. „**“, движел се с висока и несъобразена скорост и всичко това е
довело до настъпването на произшествието.
Сочи се, че гореописаните обстоятелства, установени и в хода на
образуваното ДП, дали основание на наблюдаващия прокурор да прекрати
наказателното производство, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Изложени са твърдения, че двамата ищци били в изключително близки
връзки с пострадалата, а мъката и скръбта от настъпилата смърт били
неизмерими и непреходни. *********
Обобщено е, че описаните неимуществени вреди ищците оценяват в
размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, като върху претендираните суми
се дължала и законна лихва, считано от датата на смъртта - *** г. до
окончателното изплащане.
Твърди се, че отговорността на водача на увреждащия л.а. „***“ с peг.
№ *** **, който предизвикал ПТП и смъртта на пострадалата Д. Г., имал
задължителна застраховка ГО в ответното дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД.
На 02.11.2021 г. ищецът предявил претенция за заплащане на
обезщетение по реда на чл.380 КЗ. С писмо изх. № изх.№*** г.
застрахователят отказал изплащането на такова, което пораждало правния
интерес от предявяване на настоящата претенция.
Въведеният петитум е съдът да постанови решение, по силата на което
да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 50 000 лв.,
като обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на
мъката и скръбта от причинената смърт на тяхната баба Д. Г., на *** г., в
резултат на ПТП от *** г., ведно със законната лихва върху присъдените
суми, считано от *** г. до окончателното им изплащане. Претендират се и
разноските по делото.
Сочат се писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания – за допускане САТЕ, в случай,
че ответника оспори смъртоносния резултат от процесното ПТП, както и
3
събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели -
относно установяване претърпените неимуществени вреди.
Поискано е също така да се изиска от ОП-П. цялата преписка № *** г.
по образуваното ДП № *** г. на РУ на МВР-П..
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответния
застраховател, в който се оспорва основателността и размера на претенциите.
Не се спори, че към датата на процесното ПТП за посочения л.а. “***“,
с peг. № *** е съществувало застрахователно правоотношение, породено от
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите съгласно
полица № ***, сключена с ответното дружество.
Оспорва се материалната легитимация на ищците да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Д. Г., като се
излагат съображения, че приложените към ИМ писмени доказателства не
обосновавали в достатъчна степен наличието на изключение от разрешенията,
залегнали в задължителните ППВС №4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.
Оспорват се и твърденията, че на ищците са причинени изключителни
емоционални страдания, довели до дълбока и отрицателна промяна в живота
им. При условията на евентуалност се сочи, че търпените от тях болки и
страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка с тяхната баба. Възразява се и да е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата. Излагат се
твърдения, че ищците не са живеели с нея в общо домакинство, не
поддържали лични контакти, не били в изключително близка емоционална
връзка. Затова и не настъпили сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания в резултат на смъртта й.
Отделно се оспорва и твърдението въобще да са настъпили
неимуществени вреди за ищците, подлежащи на обезвреда по отношение на
каквито не били ангажирани никакви доказателства.
Оспорва се и механизма на настъпване на процесното ПТП.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата. Сочи се, че същата не ползвала обезопасителен колан и
уврежданията настъпили в резултат на съприкосновението на тялото й с
4
купето на автомобила. Излагат се съображения във връзка с приложението на
чл.51, ал.2 ЗЗД. Цитира се съдебна практика на ВКС. Анализиран е и текста
на чл. 493а, ал.4 КЗ.
Оспорва се също и размера на претенцията за неимуществени вреди,
който бил прекомерно и неоснователно завишен, а освен това не съответствал
на социално-икономическите условия на живот в страната, както и на
принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Размера на
претенцията се оспорва и по съображения, че същият не бил съобразен с
текста на §96, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД КЗ (ДВ бр.101 от 2018 г., в сила от
07.12.2018 г.), според който обезщетението по чл.493а, ал.4 КЗ се определяло
в размер до 5000 лв. и до който размер е задължено и лицето, което отговаря
за причинените неимуществени вреди. Сочат се подробни съображения в тази
насока.
В отговора се прави анализ на целите, предмета и ефекта, въведен
правните норми на Директива № 2009/103/ЕО, както и на съдебната практика
на СЕС във връзка с транспонирането й в националните законодателства на
държавите-членки.
Оспорва се и акцесорната претенция лихва с оглед тезата за
неоснователност на главния иск. Оспорва се и сочения начален момент, от
който съгласно чл. 496, ал.1 КЗ се претендира законната лихва.
Иска не отхвърляне на претенциите.
Оспорват и претендираните от ищците разноски за адв.възнаграждение,
каквито действително не били направени. При условията на евентуалност се
прави възражение за тяхната прекомерност.
Не се сочат доказателства. Не възразява да бъдат приети представените
от ищеца писмени доказателства, с изключение на 2-та броя споразумения,
които били неотносими към настоящи спор.
Възразява по искането за допускане разпита на двама свидетели. При
евентуалното му уважаване с оглед условията на чл.159, ал.2 ГПК се прави да
бъде допуснат разпита само на един свидетел на ищците.
Не възразява да бъде изискана от ОП-П. цялата преписка № *** г. по
образуваното ДП № *** г. на РУ на МВР-П., към което искане ответника се
присъединява, респ. се поддържа искане за издаване на съд. удостоверение за
снабдяване с конкретно описани документи от въпросното ДП.
5
Във връзка с възражението за съпричиняване е направено искане за
допускане комплексна медико-автотехническа експертиза с конкретно
посочени задачи.
Във връзка с възражението, че ищците и пострадалата Д. С. Г. не са
живели в едно домакинство, се иска на основание чл. 186 ГПК, издаването на
съдебно удостоверение, по силата на което да се ответинка да се снабди с
друго такова от МРРБ от Регистъра на населението - НБД „Население“
справка за поС.ния и настоящ адрес на Д. С. Г., ЕГН**********; Н. Г. Г., ЕГН
********** и Й. Д. Х., ЕГН **********.
В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна ИМ от
ищеца, както и отговор по реда на чл. 373 ГПК.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на
чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата:
На първо място настоящият състав приема, че предявеният иск подлежи
на разглеждане по реда на ХХХІІ от ГПК с оглед предмета на спора, а
правното му основание е разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
На основание чл. 377 от ГПК във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК съдът
указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като
разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно:
ищцовата страна следва да докаже наличието на правопораждащите факти, а
ответника - правопогасяващите факти с оглед направените от него
възражения.
Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване правопораждащият факт, от който
ищецът черпи правата си, а именно наличието на валидно застрахователно
правоотношение на основание застраховка „Гражданска отговорност“, за
посочения л.а. “***“, с peг. № *** съгласно полица № ***, сключена с
ответното дружество.
Останалите наведени от страните факти и обстоятелства са спорни,
поради което и подлежат на доказване.
По доказателствените искания направени от страните:
6
Представените от ищеца писмени доказателства са относими към
предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им,
както и необходими досежно правно релевантните факти, които следва да
бъде установени в настоящия процес. С оглед на това съдът приема за
основателни направените от ищеца доказателствени искания, а именно да се
приемат представените писмени доказателства.
Исканията за събиране на гласни доказателства са основателни и следва
да се уважат, като се даде възможност на ищците да посочат двама свидетели
за установяване описаните неимуществени вреди. Направените от ответното
дружество възражения за събиране на тези доказателства съдът приема за
несъстоятелни.
Основателно е искането и ще следва да се изиска от ОП-П. и приложи
по настоящото дело цялата преписка с № *** г. по образуваното ДП № *** г.
на РУ на МВР-П..
По исканията на страните за допускане на САТЕ съдът ще се произнесе в
съдебно заседание след уточняване от тях на поставените въпроси.
На основание чл.374, ал.2 ГПК съдът указва на страните, че могат да
пристъпят към процедура по медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Съобразно изложеното и на основание чл.374 ал.1 и 2 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЕМА за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване
правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, а именно
наличието на валидно застрахователно правоотношение на основание
застраховка „Гражданска отговорност“, за въпросния л.а. “***“, с peг. № ***
съгласно полица № ****, сключена с ответното „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОП-П. И ПРИЛОЖИ по настоящото дело цялата
преписка с № *** г. по образуваното ДП № *** г. на РУ на МВР-П.
ДОПУСКА до разпит на двама свидетели, при режим на довеждане от
7
ищците за установяване на претърпените от тях неимуществени вреди.
По исканията на страните за допускане на САТЕ съдът ще се произнесе в
съдебно заседание след уточняване от тях на поставените въпроси.
Да се издаде на ответника исканото съдебно удостоверение, което да му
послужи пред МРРБ.
УКАЗВА на страните, че следва да докажат правопораждащите и
правопогасяващите факти, на които основават своите искания и възражения.
УКАЗВА на страните, че могат да пристъпят към процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като за целта
могат да се обърнат за съдействие към „Център по медиация при
Пазарджишкия окръжен съд и Пазарджишкия районен съд“, находящ се в
Съдебната палата гр.Пазарджик, ул.Хан Крум №3, ет.2, ст.№51, телефон за
информация и контакти: 034/409 608 - К. Б. - кооординатор, ст.№6.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.03.2023 г. от 09,30 часа, за която дата да се призоват страните,
свидетелите при довеждане.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните .
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8