Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260025 Година 18.04.2024 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На двадесети март две хиляди и двадесет
и четвърта година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9107 по описа за
2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл. 23 ал.1 от СК и чл.21
ал.4 от СК и насрещен такъв с правно основание чл. 23 ал.1 от СК.
Ищецът С.А.З. ЕГН
**********,***, чрез пълномощника си адвокат С.В. със съдебен адрес:***, в
исковата си молба против С.Х.З. ЕГН **********,***, и адрес за
призоваване - с. **, Община **, Област **, ул. **, чрез адв. А.Б., е поискал от
съда да признае за установено по отношение на ответника, че е индивидуален
собственик на следния недвижим имот - Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № ** - **
от кв. **, по ПУП на село **, Община **, Област **, одобрен със Заповед № **
г., с площ от 513 кв. м. - графично, ведно с МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на две нива
с двускатен покрив, със степен на завършеност – груб строеж, с разгърната
застроена площ от 126 кв. м., с всички подобрения и приращения в имота, при
граници: улица, УПИ ** - **, улица и УПИ ** - **, придобит от страните по време
на сключения между тях брак на възмездно основание - покупко - продажба,
извършена с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, peг. №
**, дело № **/** г. на ** - Нотариус с peг. № **, и с район на
действие Районен Съд - **, вписан в Агенция по вписванията при PC -
**, с вх. peг.
№ ** / ** г., Акт № **, том **, дело № **/** г.,
поради пълна трансформация на негово лично имущество при придобиването на
недвижимия имот и липса на съвместен принос за придобиването му от страна на
ответницата. Претендира разноски.
Ответникът С.Х.З. е предявил насрещен иск,
с който е поискала от съда да признае за установено по отношение на С.А.З., че
е индивидуален собственик поради пълна трасформация на нейни лични средства на
имота предмет на първоначалния установителен иск. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че с ответницата
са сключили граждански брак на ** г. в гр. **, Община **. Сключеният между тях
брак бил прекратен със Съдебно Решение № 3179 / 26.07.2019 г., постановено по
бр. д. № 4250/2018 г. по описа на Районен Съд - Пловдив, III брачен състав,
влязло в законна сила на 26.07.2019 г.
Твърди, че през време на сключения между
страните брак същите са придобили на възмездно основание - покупко - продажба,
извършена с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, peг. № **,
дело № ** / ** г. на ** - Нотариус с peг. № ** и с район на действие Районен
Съд - **, вписан в Агенция по вписванията при PC - **, с вх. per. № ** / ** г.,
Акт № **, том **, дело № ** /** г., следния недвижим имот - Урегулиран Поземлен
Имот /УПИ/ № ** - ** от кв. ** по ПУП на село **, Община **, Област **, одобрен
със Заповед № **/** г., с площ от 513 кв. м. - /графично/, при граници на
имота: улица, УПИ ** - **, улица и УПИ ** - **.
Твърди, че при сключването на Договора за покупко - продажба на
описания по-горе недвижим имот във формата на Нотариален акт, извършен на ** г.
пред Нотариус, се е явила ответницата и същата била записана в Акта като
Купувач. При подписването на Нотариалния акт била заплатена покупната цена на
придобития от страните недвижим имот в размер на 5 000 лв.
Твърди,
че сумата в размер на 5 000 лв. и разноските по сключването на Договора за
покупко - продажба на описания по-горе недвижим имот била предоставена от ищеца
и представлявала лична негова собственост. В тази връзка заявява, че
заплатените като цена на закупения недвижим имот и средствата за построяването
на сградата в имота, не са придобити в резултат на съвместен принос, а са лични
средства на ищеца, получени от трудово възнаграждение и по дарение от ** му – А.
П.З. и А. С. З.. Претендира, че процесният недвижим имот, описан по-горе, е
негова лична собственост, въпреки придобиването на същия по време на брака с
ответницата, тъй като при придобиването му са вложени изцяло негови лични
средства. Респективно ответницата не е вложила средства при заплащане на цената
на придобития недвижим имот, в резултат на което не е налице участие на същата
в придобиването на процесния недвижим имот и не е налице съвместен принос на
страните.
Твърди,
че предвид презумпцията за съвместен принос и за общност на придобитото по
време на брака имущество, за ищеца е налице правен интерес от установяване, че
описаният по-горе недвижим имот, придобит на възмездно основание по време на
брака му с ответницата, е придобит изцяло с негови лични средства и
преобразувано друго негово лично имущество, поради което е индивидуален
собственик на същия.
ОТВЕТНИКЪТ С.Х.З., чрез
пълномощника й адв. А.Б., с отговора на
исковата молба заявява, че предявеният иск е допустими, но неоснователен.
Твърди, че процесният имот, придобит от
ответницата с нот. акт за покупко - продажба № ** т.** н.д. № ** ** г., по
описа на н-с ** с р. д. PC **. рег. № ** при ПК **, вписан като акт № ** т.**
н.д.№ **/** г. в Сл. Вписвания **, като празно дворно място, находящо се
в с. **, общ. **, обл. **, ул.“**“ №**, одобрен със Заповед № **/** г.,
съставляващо УПИ ** от кв.** по плана па селото с площ от 513 кв.м., при
граници: УПИ **, улица и УПИ **, бил закупен на нейно име, като изцяло
покупната цена била подарена на ответницата от нейната ** С. И. С. и
ответницата С.З. я изплатила напълно и в брой на продавачите Н. и Д. Н. на **
г. при подписване на нотариалния акт за продажба. Затова и на основание чл.23
ал.1 СК, описания имот като празно дворно място бил изцяло нейна индивидуална
(лична) собствеността, за което тя предявява и насрещен иск.
Твърди, че ищецът не е вложил в закупуването
на имота нито подарени от родителите си средства, нито такива от трудови
възнаграждения.
Твърди, че с одобрен от Община “** ** на ** г. архитектурен проект
и със Строително разрешение № ** г. по време на брака си, съпрузите С. и С. З.,
с общи средства и труд са построили в описания имот масивна жилищна сграда на
две нива с двускатен покрив:
- първото ниво с площ 69 кв.м. било
изцяло 100 % завършено с изключение на верандата към него и се състояло от
спалня, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, със самостоятелен вход от юг с
прозорци стъклопакет.
- второто ниво, с площ 57 кв.м.,
състоящо се от три спални, баня-тоалетна и коридор със самостоятелен вход от
север с прозорци стъклопакет, с частично завършен вид, на подова бетонна плоча
и стени на мазилка.
Твърди, че в тази сграда ищецът имал и
постоянен адрес и местожителство, а и като привременна мярка по брачното им
дело, съдът им я е
разпределил: ищецът ползвал първото ниво на вилната сграда, а ответницата -
второто ниво.
Според
разясненията на т. IV от Постановление № 5 от 31.Х.1972 г., Пленум на ВС,
докладчик Димитър Пенчев, построената през време на брака сграда върху земя,
индивидуална собственост па единия съпруг, представлявала съпружеска имуществена общност и принадлежала общо на двамата съпрузи. Това
разрешение се основавало и на предвидената в чл. 63 ЗС възможност, правото на
собственост върху постройката да съществува отделно от собствеността върху
земята, на която била изградена.
Ответникът по насрещния иск, който е ищец по
първоначалния иск, С.А.З., с отговора
на исковата молба заявява, че предявеният насрещен иск е недопустим, тъй като
претенцията била заявена след изтичане на едногодишния срок от прекратяване на
брака между страните по настоящото прои4зводство по смисъла на чл.31 от СК.
Счита
предявеният насрещен иск е неоснователен и не признава същия.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
С оглед направеното възражение за
недопустимост на предявения насрещен иск на основание чл. 31 от СК, съдът
намира същото за неоснователно. Семейният кодекс е предвидил преклузивен срок,
но само относно исковете за определяне на по-голям дял от имуществото и за
получаване на част от личното имущество, съответно с правно основание чл.29
ал.3 от СК и чл.30 от СК.
Ето защо установената в закона преклузия не е релевантна по отношение на
предявените искове, а същите се явяват допустими.
Тъй като се касае до идентични искове, в които страните само са си
разменили позициите на ищец и ответник, и всеки от бившите съпрузи иска да се
установи по отношение на другия, че средствата с които е закупил недвижимия
имот, и тези, с които е построена сградата в него са, лични такива, то съдът ще
се произнесе с общи мотиви по предявените първоначален и насрещен иск.
В исковата си молба ищецът
твърди, че процесният недвижим имот УПИ № ** - ** от кв. ** по ПУП на село **, Община **, Област **, одобрен
със Заповед № ** г., с площ от 513 кв. м. – графично, е закупен за сумата
от 5 000,00 лева дарени му от неговите **.
В насрещната си искова молба, ответникът/ищец по насрещния иск/, заявява същото
и твърди същата сума на закупуване. Т.е. страните не спорят относно цената на
закупуване на недвижимия имот, а същата е посочена и в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № **, том **, peг. № **, дело № ** / ** г., с който е
извършена сделката.
Не се сочи нито в първоначалния иск, нито в
насрещния такъв, каква е стойността на изграждането на Масивна жилищна сграда
на две нива с двускатен покрив, със степен на завършеност – груб строеж, с
разгърната застроена площ от 126 кв. м., с всички подобрения и приращения в
имота.
При
законовия режим на общност, съгласно чл. 21 ал.1 от СК, вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съвместният принос според
ал. 2, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и
в работа в домакинството, а според ал. 3 съвместният принос се предполага до
доказване на противното.
В ал.1, ал.2 и ал.3 от чл. 22 СК,
законодателят е посочил, че лично имущество са вещните права, придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение,
придобитите от единия съпруг вещни права, когато кредитор е насочил изпълнение
за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от
Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска
имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по
време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на
професия или занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен
търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени
в неговото предприятие.
Искът по чл. 23 от СК е коректив на
съпружеската общност, като при режим на имуществени отношения по СК и
съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеската имуществена
общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време
на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са
придобити – чл. 21, ал.1 СК.
Съвместният принос на съпрузите се предполага
оборимо при възмездните придобивни основания - чл. 21, ал.3 СК. Критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло
обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По
силата на чл. 23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си
характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен
способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с
изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг.
Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на
вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на
единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната
част.
Според
задължителната практика на ВКС - решение № 355
от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, постановено по
реда на чл.
290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл. 23,
ал.1 и ал.2 от СК,
по същество не е оспорване на "съвместния
принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което
и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 21, ал.3 СК, а за този, който поддържайки влагането на лични средства
следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко
влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или
вещно право. Само доказаното, при условията
на пълно и главно доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да
обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да
намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на
придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката
съпруг.
Установено е по
делото, че страните – ищецът С.А.З. и ответницата С.Х. З. са сключили
граждански брак на ** г. С Решение № 3179/26.07.2019 г. по гр.дело № 9107/2020
г. на ПРС, сключеният граждански брак е прекратен.
По делото е представен в заверен препис Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, peг. № **, дело №
**/** г., от който се установява, че дворното място от процесния имот е
закупено от С. З. за сумата от 5 000 лева.
Представени са писмени доказателства от С.З. - девет броя Нареждане разписка за периода
05.08.2013 г. до 20.12.2013 г. за извършени тегления на парични суми от А. З. -
** на ищеца с твърдението, че сумите са дарени на ** за изграждането на
сградата в процесния имот. Представено е копие от Договор за потребителски
кредит от ** г. сключен между ищеца и „**“ АД. Представени са две платежни
нареждания от 08.12.217 г. на ** АД за
извършени преводи в полза на С.З. относно продажба на имота находящ се на ул.“**
**“ №**. Представена е Разписка от 14.12.2018 г. издадена от И. Г. и
удостоверяваща получаването от С.З. на сума в размер на 9 860,00 лева за
извършени СМР в дворното място в с. **. Представени са копия от приходни
документи от 22.02.2013 г. и 04.06.2013 г. за заплащане на такси във връзка със
строителството на сградата в с. **.
Копия от документи – фактури, стокови разписки и кантарни бележки,
издадени в периода м. юни до м. октомври 2013 г. относно закупуването на
строителни материали от С.З.. Представен е Договор от ** г. сключен между С.З.
и „**“ ЕООД за проектиране, изработка, транспорт и монтаж на изделия от ПВЦ
профили. Касова бележка за доплащане на сума за закупуване и монтаж на врати
издадена на С.З. от „**“ ЕООД. Фактури, Складови разписки, Кантарна бележка,
Протоколи за продажба, Стокова разписка, Експедиционни бележки за бетон, всички
издадени в периода 2017 – 2019 г. за закупуване на строителни и ел. материали,
издадени на името на С.З..
Всички представени
писмени доказателства са били оспорени от ответната страна, с твърдението, че
издаването им на името на ищеца, не доказва плащането със средства
представляващи негова лична собственост. В периода на закупуване на имота и на
извършеното строителство, ответника С.З. е участвала със средства, труд, грижи
за домакинството и дъщеря им.
По делото съдът е
приел съдебно-техническа експертиза на вещото лице В.Р., от която се установява,
че строителството на сградата в процесния имот в с. ** е извършено по
инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж № ** от ** г. на Община **.
Изпълнена е жилищна сграда на две нива, като строителството на сградата е в незавършен
вид. Достъпът до входната врата на сградата е по временно дървено съоръжение
поради голяма денивилация. Не е изпълнена проектирана веранда на първо ниво на
сградата по южната фасада. Строителството е изпълнено по стопански начин. За
обекта няма издаден Акт обр. 14 за завършено строителство в груб строеж.
Сградата е без външна мазилка.
От показанията на
свидетелят Г. С. Г. се установява, че той и неговата строителна бригада е
строила къщата в процесния имот в с. **. Строежа започнал през м. юли 2013 г. и
към края на годината завършили грубия строеж и покрили с покрив. В показанията
си свидетелят заявява, че контактувал само със С.З. и само той му плащал за
извършения труд.
Свидетелят А. З., **
на ищеца С.З., в показанията си пред съда заявява, че С. и С. си купили имота в
с. ** през ** г. Твърди, че само за строежа била изтеглила и дала на С. от
собствените си спестявания около 10 200 -10 300 евро. Тези пари му дала за
строежа на къщата. Твърди, че след това С. изтеглил кредит в размер на
10 000 лева, с които затворил къщата и сложил прозорци. С. се изнесла от
семейното жилище през януари 2016 г. През 2018 г. приключил развода между тях.
В показанията си
свидетелят С. И. С., ** на С.З., заявява, че имота в с. ** С. и С. закупили
през ** г. когато тя се прибрала от ** по здравословни причини. Имала спестени
пари, видяла, че искат да закупят имот в ** и затова дала 5 000 евро на **
си. С. й се обадила и казала, че имота е купен за 2 500 евро, а останалите
2 500 евро ще използват за план на вилата. От дъщеря си знаела, че С.
плащал всичко по строителството на вилата, а дъщеря й плащала разходите по
обучението на дъщеря им А., домакинството, шофьорски курс и всичко свързано със
семейството им.
Свидетелят А. С. З., **
на страните по делото, заявява, че до ** г. живеела с ** си. През м. януари **
г. те се разделили. Майка й се изнесла и отишла да живее на квартира. Твърди,
че имота в с. ** бил закупен от родителите й през 2012 г. като баба й С. дала
на майка й 5 000 евро. Казала й, че тези пари са за працела в с. ** и за
всичко каквото прецени. Заявява, че имота в с. ** бил закупен на името на майка
й, тъй като средствата за закупуването били дадени от баба й, майката на майка
й. Твърди, че през ** г. когато бил
закупен имота в с. ** била студентка платено обучение. Майка й плащала всичко
свързано с нея, обучението й, шофьорсия курс, дневните разходи които имала.
Баща й се занимавал със строежа на вилата – търсел хората за построяването й,
транспорта. През ** г. ходили да чистят във вилата. Тогава вече имало врати и
прозорци. Твърди, че майка й закупила плочките за банята. Заявява, че от тогава
не била виждала вилата, защото нямала достъп до нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 21 ал.1 СК, вещните
права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал.
3 на чл. 21 от СК съвместният принос се предполага до доказване на противното.
За заварени от новия Семеен кодекс бракове, какъвто е и бракът между страните
по делото се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност, след
като съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали
режим на разделност. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на
брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично
имущество по смисъла на чл. 22 от СК, приносът е изключен и е основание за
пълна или частична трансформация – чл. 23 СК. Презумпцията по чл. 21 ал. 3 от СК
е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите
към момента на придобиването на вещта. Средствата, получени по договор за
кредит не съставляват лични средства, макар и да са получени от единия от
съпрузите, тъй като задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи
по силата на закона – чл. 32,ал.2 СК. Без значение за оборване на презумпцията
по чл.21 ал. 3 СК е и начинът на последващо погасяване на заемните средства,
вложени в покупката на общата вещ. Изплащането на кредита със средства на един
от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна на
правата им в съсобствеността.
По делото е
установено, че процесният имот – Урегулиран поземлен имот № ** - ** от кв. ** по ПУП на село **, Община **,
Област **, одобрен със Заповед № **/** г., с площ от 513 кв. м. - графично,
ВЕДНО с Масивна жилищна сграда на две нива с двускатен покрив, със степен на
завършеност – груб строеж, с разгърната застроена площ от 126 кв. м., с всички
подобрения и приращения в имота, е придобит от страните по време на сключения
между тях брак на възмездно основание - покупко - продажба, извършена с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, peг. № **, дело № **/** г.
Установи се също, че
цената на закупения имот е 5 000 лв. По делото са събрани писмени и гласни
доказателства за това, че както ищеца, така и ответника са получили като
дарение средства, с които всеки от тях твърди закупуването на дворното място.
Но никоя от страните по делото не успя да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е заплатил имота със своите средства без приноса на другия
съпруг.
Съдът намира, че сумата
получена по Договора за кредит от ** г. от ** АД, от ищеца С.З. не съставлява
лични средства на последния, тъй като задължението за връщане е солидарно за
двамата съпрузи по силата на чл. 32 ал.2 СК. Според посочения текст съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Без значение за оборване на презумпцията на чл.21, ал.3 СК, е
начинът на последващото погасяване на средствата, вложени в строителството на
общия имот. Обстоятелството, че договорът за кредит за сумата 10 000 лв. е
сключен само от ищеца С.З. през време на брака, и погасяван със средства лична
собственост на ищеца води до облигационния отношения между съпрузите, но не и
до промяна на правата им в съсобствеността. Съдът намира, че придобитият
недвижим имот – дворно място и жилищна сграда, находящи се в с. ** на основание
договор за покупко - продажба, сключен на ** г. с
купувач С.Х.З., през време на брака ѝ със С.З. е в режим на съпружеска
имуществена общност. Презумпцията за съвместен принос не е оборена.
От доказателствата по
делото не се установи по безспорен начин, цената по договора за продажба на
процесния имот – сумата 5 000 лв. да е заплатена изцяло или отчасти с лични
средства на някой от съпрузите, към момента на придобиването на имота – ** г.,
за да се приеме, че е изцяло или отчасти личен на някой от тях.
На Пловдивския районен съд е служебно известно, че по въпроса - когато
родителите на единия съпруг дарят
средства за закупуване на жилище, дарението само в полза на собственото дете
или е в полза и на двамата съпрузи - има противоречиви произнасяния на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК. Оформени са две
становища. Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика -
до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг
е дарение за него, а не за двамата съпрузи. За опровергаване на предположението
са допустими всички доказателствени средства ( В този изричен смисъл Решение №
156 ОТ 08.07.2013Г. ПО ГР.Д. № 1073/2012г., III ГО, Решение № 125 от 31.03.2011
г. на ВКС по гр. д. № 945/2010 г., IV г. о, решение № 727 от 23.11.10 г. по гр.
дело № 978/10 г. на IV г. о, Решение № 81 от 15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
172/2010 г., II г. о., Решение № 638 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2009
г., III г. о, Според другото становище не може във всички случаи да се
предполага, че дареното от родителите на единия съпруг, е само в негова полза,
а не за нуждите на семейството и следва да бъде доказано с всички
доказателствени средства.(Решение № 355/2011 от 09.01.2012 г. по гр. д. №
430/2011 г. на ВКС, Решение № 279 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009
г., I г. о., ГК )
При съобразяване на мотивите, изложени в задължителната практика на ВКС,
намира за правилно становището, което държи сметка за целите на института на
СИО и за същността, характера и особеностите на договора за дарение.
Независимо от редакционните различия, законодателната идея и в трите
семейни кодекса от 1968, 1985 и 2009 г., е
да бъдат собственост и на двамата съпрузи, при равни квоти, имуществата,
придобити за нуждите на семейството при наличие на принос от страна и на
двамата съпрузи, като приносът се предполага до доказване на противното.
Безспорно е и в теорията, и в
съдебната практика, че дарението е едностранен безвъзмезден договор, чиято
кауза е намерението да се облагодетелства едната страна по сделката (т.нар donandi causa). Съществена
особеност на дарението като вид договор, която го разграничава от всички други
видове договори, е, че при него мотивът за сключване на сделката се
разграничава от основанието за сключването й - чл. 226, ал.3 ЗЗД.
С оглед гореизложените
особености, настоящият състав намира, че дарението на сума, използвана за
закупуване на жилище, ще бъде в полза само на собственото дете, когато мотивът,
поради който то е извършено изключва приноса на другия съпруг, обратно
дарението ще е в полза и на двамата съпрузи, ако мотивът, по който то е
извършено включва приноса и на двамата съпрузи или съдържа идеята дарението да
е за нуждите на цялото семейство. Така например дарението на сума пари,
изразходвана за закупуване на жилище, ще е в полза само на собственото дете при
случаите на т.нар в доктрината незаинтересовано дарение, (когато мотивът на
практика съвпада с основанието на договора и се изчерпва с простото желание да
се облагодетелства насрещната страна по сделката). В полза само на собственото
дете ще бъде дарението на парична сума и в случаите на обичайно дарение, (което
обикновено се прави в изпълнение на обществено приети традиции - подарък при
рожден ден, завършване на образователна степен и т.н.) или възнаградителното
дарение (в случаите, когато то е за гледане и издръжка за минал период,
положени преди брака и изключващи участието на другия съпруг). В други случаи,
когато приносът на съпруга не само не се изключва, но и с оглед житейската
логика се предполага, дарението на сумата, изразходвана за закупуване на
жилище, ще бъде в полза на двамата съпрузи. Такива са случаите на
възнаградително дарение (за положени грижи и издръжка по време на брака или в
очакване на бъдещи грижи и издръжка, полагани по време на брака) и на дарение,
чийто мотив е да се подпомогне развитието на семейството и отглеждането на
децата, (доколкото грижите по отглеждането и възпитанието на децата са сред
основните неимуществени задължения и на двамата съпрузи - чл. 17 СК).
С оглед изложеното по-горе и
събраните по делото гласни доказателства, съдът намира, че сумата от 10 200
евро дарена от ** на С.З. и сумата от 5 000 евро дарена от ** на С.З., са
дадени на семейството на двамата, за да могат да закупят желания и от двамата
имот в с. ** и да си построят вила. За същото свидетелстват в показанията си
разпитаните свидетели.
От събраните по делото гласни доказателства на
свидетелите А. З., С. С. и А. З., беше установено че до м. януари ** г.
съпрузите са живели заедно. Имота е закупен през ** г., а сградата в него е
построена до степен на завършеност – груб строеж през 2014 г. – 2015 г./показанията
на А. З./, когато били поставени врати, прозорци и фаянс.
Установи се, че съпрузите са си разпределили
ангажиментите по разходите, като съпруга С.З. е плащал строителството на
сградата в имота в с. **, покривал е закупуването на материали, труда на
строителните работници и транспорта на материалите. А съпругата С.З. е
покривала ежедневните разходи по издръжка на семейството, общото им дете,
обучението на дето и разходите свързани с него. Освен това същата е полагала
грижите по домакинството на семейтвото.
С
оглед на всичко изложено по-горе и при невъзможност на никоя от страните да докаже при условията на пълно и главно
доказване влагане на суми, които имат изцяло личен характер,
съдът намира, че не се доказа твърдението за пълна трансформация на всеки от
двамата по предявения първоначален и насрещен иск, като в този случай следва да намери приложение
презумпцията на чл. 21, ал.3 СК.
Не се доказа и предявеният от ищеца С.З. иск
с правно основание чл.21 ал.4 от СК, за липса на съвместен принос за придобиването му от страна на ответницата С.З..
По
отношение на разноските:
По делото ищецът е предявил два обективно съединени иска, за които дължи
държавна такса по всеки от тях. Съдът е събрал една държавна такса в размер на
50,00 лева. От друга страна, с уточняващата молба от 08.12.2021 г., ищецът е заявил,
че предмет на предявените от него искове е освен дворното място и изградената в
имота сграда на две нива със степен на завършеност – груб строеж. Данъчната
оценка на имота – дворно място и сграда, е в общ размер на 4 699,70 лева.
Тъй като се касае за установителни искове за собственост върху недвижими имоти,
то съдът следва да събере държавна такса върху 1/4 от цената на всеки от
исковете или 4% от 1 174,00 лева, но не по-малко от 50,00 лева.
Ето
защо съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати по сметка на ПРС, в
полза на бюджета на Съдебната власт, държавна такса в размер на още 50,00 лева.
С
оглед отхвърляне на предявените от ищеца искове, следва да осъди същия да
заплати на ответника направени по делото разноски в общ размер на 1 600,00
лева от които 1 550,00 лева за адвокатски хонорар и 50,00 лева за държавна
такса.
С
оглед отхвърляне на предявеният от ответника иск, следва да осъди същия да
заплати на ищеца направени по делото разноски в общ размер на 3 000,00 лева от
които 2 700,00 лева за адвокатски хонорар и 50,00 лева за държавна такса и
250,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.
23 ал.1 от СК, предявен от С.А.З. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адвокат С.В. със съдебен адрес:***, против С.Х.З. ЕГН
**********,***, и адрес за призоваване - с. **, Община **, Област **,
ул. „**, чрез адв. А.Б., с които е поискано от съда да признае за установено по
отношение на ответника, че е индивидуален собственик на недвижим имот -
Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № ** - ** от кв. **, по ПУП на село **, Община **,
Област **, одобрен със Заповед № ** г., с площ от 513 кв. м. - графично, ведно
с МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на две нива с двускатен покрив, със степен на
завършеност – груб строеж, с разгърната застроена площ от 126 кв. м., с всички
подобрения и приращения в имота, при граници: улица, УПИ **, улица и УПИ **,
придобит от страните по време на сключения между тях брак на възмездно
основание - покупко - продажба, извършена с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № **, том **, peг. № **, дело № **/** г. на ** - Нотариус с peг. № **, и с район на действие
Районен Съд - **, вписан в Агенция по вписванията при PC - **, с вх. peг. № ** / ** г., Акт № **, том **,
дело № **/** г., поради пълна трансформация на негово лично имущество при
придобиването на недвижимия имот, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искът с
правно основание чл. 21 ал. 4 от СК, предявен от С.А.З. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адвокат С.В. със съдебен адрес:***, против С.Х.З. ЕГН **********,***,
и адрес за призоваване - с. **, Община **, Област **, ул. „**, чрез адв. А.Б., с
който е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
няма съвместен принос при придобиването на недвижим имот - Урегулиран поземлен
имот /УПИ/ № ** - ** от кв. **, по ПУП на село **, Община **, Област **,
одобрен със Заповед № ** г., с площ от 513 кв. м. - графично, ведно с МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА на две нива с двускатен покрив, със степен на завършеност – груб
строеж, с разгърната застроена площ от 126 кв. м., с всички подобрения и
приращения в имота, при граници: улица, УПИ **, улица и УПИ **, придобит от
страните по време на сключения между тях брак на възмездно основание - покупко
- продажба, извършена с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **,
peг. № **, дело № **/** г. на ** - Нотариус с peг. № **, и с район на действие
Районен Съд - **, вписан в Агенция по вписванията при PC - **, с вх. peг. № **
/ ** г., Акт № **, том **, дело № **/** г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искът с
правно основание чл. 23 ал.1 от СК, предявен от С.Х.З. ЕГН **********,***,
и адрес за призоваване - с. **, Община **, Област **, ул. **, чрез адв. А.Б.,
против С.А.З. ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адвокат С.В. със съдебен адрес:***, с който е поискано да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че е индивидуален собственик
на недвижим имот - Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № ** - ** от кв. **, по ПУП
на село **, Община **, Област **, одобрен със Заповед № ** г., с площ от 513
кв. м. - графично, ведно с МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на две нива с двускатен
покрив, със степен на завършеност – груб строеж, с разгърната застроена площ от
126 кв. м., с всички подобрения и приращения в имота, при граници: улица, УПИ **,
улица и УПИ **, придобит от страните по време на сключения между тях брак на
възмездно основание - покупко - продажба, извършена с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № **, том **, peг. № **, дело № ** г. на ** -
Нотариус с peг. № **, и с район на действие Районен Съд - **, вписан в Агенция
по вписванията при PC - **, с вх. peг. № ** / ** г., Акт № **, том **, дело № **/**
г., поради пълна трансформация на нейно лично имущество при придобиването на
недвижимия имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.А.З. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адвокат С.В. със съдебен адрес:***, да заплати по сметка на ПРС, в полза на
бюджета на Съдебната власт, държавна такса в размер на 50,00(петдесет)лева.
ОСЪЖДА С.А.З.
ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адвокат С.В. със съдебен адрес:***, да заплати на С.Х.З. ЕГН **********,***, и
адрес за призоваване - с. **, Община **, Област **, ул. **, чрез адв. А.Б., направени по делото
разноски в размер на 1 600,00(хиляда
и шестстотин)лева.
ОСЪЖДА С.Х.З. ЕГН **********,***, и адрес за призоваване - с. **,
Община **, Област **, ул. **, чрез адв. А.Б., да заплати на С.А.З. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адвокат С.В. със съдебен адрес:***, направени по делото разноски в размер на 3
000,00(три хиляди)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЕН