РЕШЕНИЕ
№ 1485
гр. Пловдив, 29.07.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1252 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с 94, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/.
2. Образувано е по жалба на Т.А.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу отказ изх. № 22Ю-ЖС-53/1/19.04.2022г. на кмета на район
„Южен“ при община Пловдив за извършване на адресна регистрация по заявление вх.
№ 22Ю-ЖС-53/01.04.2022г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт
и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че според чл. 89, ал. 1 от ЗГР „адресът“
е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава
кореспонденцията си, без да е поставено изискване този адрес да бъде „жилище“
по смисъла на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Не било налице и
условие по правилата на чл. 89, ал. 1 и ла. 2 от ЗГР постоянният и настоящият
адрес на лицата да съвпада единствено и само с адреса на жилище. Чрез
процесуалния си представител – адв. М.Х., оспорващият поддържа жалбата и претендира присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът - кмет на район „Южен“ при община Пловдив,
чрез процесуалния
си представител - юрисконсулт А., поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Според
нотариален акт № 74, том 1, рег. 619,
нот. дело № 70 от 15.02.2022 г., Т.А.Д. придобила право на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с к.и. №
56784.531.5107.5.10, с административен адрес: ***бр. нива 1, площ по
документ 47.03 кв. м, 7.83 кв. м. ид. ч. от общ. ч. на сградата, с
предназначение „ателие за творческа дейност“, по Кадастралната карата и
Кадастралния регистър на гр. Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър.
7. Т.А.Д. подала
заявление вх. № 22Ю-ЖС-53/01.04.2022г. до кмета на район „Южен“ при община
Пловдив за регистрирането й по настоящ адрес:***0.
8. С писмо изх. №
22Ю-ЖС-53/1/19.04.2022г. на кмета на район „Южен“ при община Пловдив отказал извършване
на адресна регистрация по заявление вх. № 22Ю-ЖС-53/01.04.2022г. В мотивите си
административния орган посочил, че съгласни чл. 94, ал. 1 ЗГР настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее, а по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ
ателието не представлява жилище и не отговаря на изкисванията на чл. 40, ал. 1
от ЗУТ за минимално определени кухненски, санитарни и битови помещения.
Заявеният от оспорващата обект е приет за негоден за извършване на адресна
регистрация на настоящ адрес, тъй като не може да задоволи жилищни нужди по
смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. За да бъде преустроен като жилище обектът
следва да бъде извършена административна процедура по промяна на
предназначението му.
IV. От правна
страна:
9. При установеното по делото от фактическа страна, по
което спор между страните няма, съдът намира, от правна страна, че обжалваният административен
акт представлява отказ да се извърши административна услуга по смисъла на § 1,
т. 2, буква „а“ от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията
(ЗА), във връзка с чл. 21, ал. 3 АПК.
Според чл.
92 от ЗГР, адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района
или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от
лицето. По правилото на ал. 13 от същ. норма, актовете на органите по ал. 1, с
които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес,
подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
При това
положение се установява, че обжалваният отказа е издаден от материално и
териториално компетентен орган в предписаната от закона писмена форма.
Обществените
отношения, свързани с адресната регистрация на лицата, пребиваващи на
територията на Република България са уредени в ЗГР и Наредба №РД-02-20-9 от
21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация
/обн., ДВ,
бр. 43 от 8.06.2012 г./.
Съгласно чл.
89, ал. 1 от ЗГР „адресът“ е еднозначното описание на мястото, където лицето
живее или където го получава кореспонденцията си, като постоянен е адресът,
където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1
от ЗГР). Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите
на държавната власт и органите на местното самоуправление (чл. 93, ал. 1 от
ЗГР) и той служи на гражданите за упражняване или ползване на права или услуги
в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.
Съгласно чл.
92, ал. 1 ЗГР адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района
или кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от
лицето. По предписанието на ал. 2, т. 1 от цитираната разпоредба, за извършване
на адресна регистрация лицата представят, наред с другото - документ за
собственост. В конкретния случай, заявителят за вписване на настоящ адрес е
представили документ за собственост относно имота, който е избрал за настоящ
адрес – нотариален акт.
Целта на
адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение на
мястото, на което гражданите са се установили да живеят и съответно където да
получават кореспонденция и да ползват произтичащите от това права и услуги.
Според чл.
90, ал. 1 от ЗГР, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този
закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който
трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР, т. е. да е определен от
кмета като адрес, на който може да се извърши регистрацията и да е включен в
НКНПА. Задължение на администрацията е да поддържа и актуализира данните в този
класификатор.
В чл. 121,
ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 изрично е посочено, че кметът на общината
определя адреси за включване в НКНПА когато в тях има жилищна сграда,
общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са
годни за обитаване.
Според
данните, отразени в КККР на гр. Пловдив, сграда 56784.531.5107.5, в която се
намира процесното ателие, с адрес: гр. Пловдив, район Южен, п.к. 4000, ***, е с
предназначение „Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 6, брой самост. обекти
19, застроена площ 172 кв. м. Тоест, сградата е „жилищна сграда“ по смисъла на
§ 5, т. 29 от ДР на ЗУТ - сграда,
предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища,
които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, като при
определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.
Доколкото в
Наредба № РД-02-20-9 липсва легално определение на понятието „жилищна сграда“,
то съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА съдържанието на това понятие
следва да се установи чрез тълкуване, като се съобразят разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи. С оглед на това съдът намира, че за нуждите на
цитираната наредба понятието „жилищна сграда“ трябва да се прилага в смисъла,
даден от § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ и процесната сграда следва да се приеме за
жилищна сграда, поради което същата попада в категорията обекти, изброени в чл.
121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9.
В цитираната
норма няма изчерпателно изброяване на обектите и не е въведено императивно
изискване това да са само жилищни имоти, а е достатъчно посоченият имот да е
годен за обитаване и да задоволява жилищните нужди на лицето, като от значение
е как фактически се ползва, а не неговото предназначение според устройствените
планове и кадастралната карта. Този извод се подкрепя и от нормите на чл. 92,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗГР, които предвиждат, че освен документ за собственост
заявителят може да приложи и други документи, които установяват, че имотът се
ползва за жилищни нужди.
Според
легалното определение на §1, т. 2 от ДР на ЗМДТ "основно жилище" е
имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и
членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.
Следователно отново определящо е дали имотът фактически служи за задоволяване
на жилищните нужди на лицето.
Оспорващият
е подал адресна карта за настоящ адрес, в която изрично е отразил желанието си
да бъде регистрира на адрес: гр. Пловдив, район Южен, ***, ет. 6, ап. 10, на
който се намира и опасната по – горе жилищна сграда.
Разпоредбите
на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗГР не съдържат императивно изискване постоянният и
настоящ адрес на гражданите да съвпада единствено и само с адрес на жилища по
смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Законодателят не въвежда с понятието за
адрес задължение за лицето да посочи за свой адрес само „жилище“ по смисъла на
ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се
ползва за жилищни нужди, което тълкуване се извежда от употребата на съюза
„или“ в разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗГР /така решение № 5361/02.06.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1739/2022 г. на ВАС; решение № 2596/24.02.2021 г.,
постановено по адм. дело № 8838/2020 г. на ВАС/. Отделно, разпоредбата на § 5,
т. 29, изр. второ от ДР на ЗУТ, съгласно която при определяне предназначението
на сградата, ателиетата се считат за жилища – е достатъчно ясна и не дава
основание за противоречиво тълкуване.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява основателна. Оспореният отказ
следва да бъде отменен и в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от АПК преписката
следва да бъде върната на административния орган за произнасяне при
съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона.
V. По съдебните разноски:
10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 310 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева за адвокатска защита.
На основание чл. 143,
ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в
тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен
орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ изх. № 22Ю-ЖС-53/1/19.04.2022г. на кмета на район „Южен“ при община
Пловдив за извършване на адресна регистрация по заявление вх. №
22Ю-ЖС-53/01.04.2022г.
ВРЪЩА преписката по заявление вх. №
22Ю-ЖС-53/01.04.2022г. на кмета на район „Южен“ при община Пловдив за ново
произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването
и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за ново
произнасяне на компетентния административен орган, считано от датата на влизане
в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Т.А.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: