Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр.Перник, 12.07.2019 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на четиринадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: :Милена
Даскалова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 55 по
описа за 2018 год., и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във
връзка с чл. 86 ЗЗД.
По
изложени в исковата молба обстоятелства ищецът, Е.С.Б., моли да бъде осъден
ответникът ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София, да му
заплати сумата от 90 000 лв. – част от дължимата сума от общо 120 000
лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на ПТП, станало на 12.09.2016г. и причинено от И.Л.Д. като водач на
л.а. „Фолксваген”, марка „Поло” с ДК № ***, застрахован по риска Гражданска
отговорност в ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати
сумата от 98 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска и направените по делото
разноски.
Ищецът
твърди, че на 12.09.2016г. е пътувал в лек автомобил „Фолксваген”, марка „Поло”
с ДК № ***, управляван от И.Л.Д.. Последният нарушил правилата за движение, в
следствие на което настъпило ПТП, при което ищецът е получил уврежданията,
описани в исковата молба. За претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди
претендира обезщетение от 90 000 лв., а за имуществените такива – 98 лв.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
но оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е налице съпричиняване от
стана на ищеца, изразяващо се в това, че се е качил в автомобила с ясното
съзнание, че водачът е употребил алкохол както и че не е поставил
обезопасителен колан. Наведени са доводи, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено, както и че не е доказано, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, а ако действително са направени разходи, то те не са били
наложителни и необходими. Оспорена е и дължимостта на обезщетението по чл. 86 ЗЗД.
Пернишкият
окръжен съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна
следното:
С влязла в сила присъда №
8/28.06.2017г. по НОХД № 133/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник, И.Л.Д. е
признат за виновен в това, че на 12.09.2016г. в землището на с. Д., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген”, марка
„Поло” с ДК № ***, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, изр.3 ЗДвП –
при избиране на скоростта не се е съобразил с конкретните пътни условия –
релефа на местността / наличието на десен завой/, както и условията за видимост
/движение нощно време при липса на допълнителна осветеност на пътя/, като не е
намалил скоростта на движение при възникнала опасност за движението и не е осигурил продължаване на
движението на автомобила в дясната лента на пътното платно при преминаване през
десен завой, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Ф.И.М.
и средна телесна повреда на Е.С.Б., изразяваща се в счупване на пет ребра в лява
гръдна половина, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за период
от време по- голям от един месец, както и хепоневмоторакс вляво и контузионни
промени на ляв бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, като деянието е извършено в пияно състояние.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на комплексната
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвена въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява, че няма конкретни данни за това какви
обезопасителни колани са били налични в МПС и в какво състояние са. Автомобили
от същата марка и модел фабрично са оборудвани с триточкови, инерционни колани
за водача, пътника до него и пътниците на задната седалка, с изключение на
седящия в средата. В заключението е посочено, че след напускането на платното
за движение, автомобилът се е движил по неравен терен - слънчогледова нива. При
това движение са настъпили множество удари и отскачания от терена с изпадане на
части от МПС и последващо преобръщане върху таван. При тази ситуация са
възниквали променящи се /по посока и големина/ инерционни сили, действащи върху
телата на возещите се. Относно това дали е бил с обезопасителен колан по време
на ПТП, вещите лица са посочили, че описаните увреждания на ищеца са получени в
резултат на действието на твърди, тъпи предмети по начин и време, както се
съобщава в материалите по досъдебното производство. Обезопасителният колан
обхваща торса и ограничава придвижването напред. При ПТП, автомобила се е
преобърнал, като при това е възможно да бъдат наранени гръдния кош и главата,
въпреки поставения обезопасителен колан. Не може категорично да се каже дали
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан или не. Още по-малко може да се
„гадае" какви биха били уврежданията по тялото на пътника при промяна на
обстоятелствата на настъпване на ПТП.
.
В следствие на ПТП ищецът е получил контузии и нараняване в областта на главата
и тялото. Първа медицинска помощ е оказана в МБАЛ „Р.Ангелова" гр. Перник
и са установени следните увреждания: открита дифузна травма на мозъка. субкутален
хемопневмоторакс в ляво, счупвания на първо, второ, четвърто, пето и шесто
ребра в ляво, счупвания на шиповидните израстъци на 5,6,7- ми гръден прешлен, разкъсно-контузна
рана в париеталната област на главата и такава в областта на челото, контузия
на бял дроб. Проведено е болнично лечение от 12.09.16г. до 28.09.16г., по време
на което са извършени следните медицински процедури - хирургична обработка на
раните с шев, поставяне на вътрегръден дренаж в областта на лявата плеврална
кухина и активна вакуумна аспирация за ликвидиране на хемопневмоторакса.
Провеждано е и медикаментозно лечение по повод на мозъчната и белодробна
контузия. Извършени са неколкократно консултации с невролог и офталмолог поради
оплакванията от двойно виждане, при което не са установени причини от страна на
очния апарат, а същите се дължат на причини от неврологично естество. Изписан е
в задоволително общо състояние, с нормален неврологичен статус и отстранен
вътрегръден дренаж и зараснали рани. След изписването е бил временно
нетрудоспособен 4 месеца.
В
експертизата е посочено същ, че счупванията на ребрата причиняват трайно
затруднение на движенията на снагата за период по-голям от 1 месец - в
конкретния случай за около 3 месеца. Раните, счупванията на шиповидните
израстъци на прешлените и счупванията на ребрата причиняват болки и страдания.
В периода на лечебно-възстановителния период са били налични неудобства при
самообслужване, спане и шофиране. Хемопневмоторакса предизвиква разстройство на
здравето временно опасно за живота.
По
време на възстановителния период са проведени допълнителни диагностични
процедури с оглед проследяване на състоянието и медикаментозно лечение във
връзка с оплакванията си които съответстват на състоянието му.
При
прегледа на ищеца, извършен на 22.05.19г., е установено, че няма оплаквания
свързани с прекараната травма на главата и гръдния кош. Има трудности при фокусиране
на зрението на кратки дистанции, което е във връзка с прекараната черепно-
мозъчна травма. Констатиран е ръбец в париеталната област на главата с дължина
10см., добре зараснал по цялата си дължина, белезникав, леко хлътнал; ръбец с
дължина 2см в областта на челото по средната линия на границата с окосмената
част, добре зараснал, белезникав. В лявата гръдна половина по мамиларната линия
на ниво на 2-3 то междуребрие, ръбец с размери 2-3см грубоват, белезникав, леко
хлътнал, който съответства на мястото на поставените вътрегръдни дренажи. Белезите
са траен козметичен дефект. Дишането е чисто, без хрипова находка. Констатирана
е отрицателна реакция за болка в областта на прекараните контузии и счупвания.
Вещото лице е посочило, че няма смущения във функцията на вътрегръдните органи
свързана с прекараната травма и не се очакват допълнителни усложнения.
Във
връзка с установеното по делото, че с протокол за химическа експертиза №
402/17.09.2016 г. на водача на автомобила - И.Л.Д. е установено наличие на
алкохол в кръвта 1.92 промила, в приетата експертиза е посочено, че в медицинската
практика се приема, че при концентрация на алкохол в организма над 1.5 промила
лицето със сигурност е алкохолно повлияно, изчезват формите на индивидуална
поносимост и привикналост. При концентрация на алкохол в границите м/у 1.5 и
2.5 промила лицето се намира в средна
степен на алкохолно
опиянение. Средната степен на алкохолно опиянение се характеризира с
нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието,
ориентировката, координацията на движенията, по някога сънливост, загуба на
критичност, по някога нарушения в поведението - избухливост и агресивност, като
тези признаци обикновено не остават незабелязани от околните.
От
показанията на свидетелите И.Л.Д. и Д.С.С., се установява, че вечерта на
11.09.2016г. в гр.Р. около 20.00 ч. Ф.М. се обадил на св. Д. да отиде при него
и двамата започнали да пият ракия. В последствие към тях се присъединил св. С.,
а ищецът се присъединил към тях след около час и половина. Всички пиели ракия. След
полунощ решили да отидат да се изкъпят в язовира на с.Д.Д.. На връщане водач на
автомобила е бил св. Д., а ищецът е седнал на задната седалка. По пътя към гр. Р.,
на старата бензиностанция на „Петрол” на изхода на с. Д.Д., видели полицейски
автомобил, като фаровете на последния присветнали. Д. не спрял, защото не му
бил направен знак да спре и потеглил в посока с. Д.. Наближавайки селото
изгубил контрол върху автомобила и излезли от пътя, а автомобилът се
преобърнал. След ПТП свидетелите видели, че ищецът лежи по гръб на земята,
изпитвал силна болка.
Свидетелите
Д. И. К. и Р.П.Т. – служители на ОД на МВР – Перник, установяват, че вечерта,
когато е станало ПТП са били на работа, като били спрели със служебния си
автомобил на старата бензиностанция на „Петрол” на изхода на с. Д.Д.. По време на работа опитали
да спрат за проверка, автомобила, управляван от св. Д., но вместо да спре,
водачът ускорил скоростта и тогава свидетелите последвали лекия автомобил. На остър
завой преди с. Д. загубили видимостта на лекия автомобил, продължили в посока
гр. Р., но след като не видели автомобила, се върнали обратно по пътя. Тогава чули
викове за помощ и се отправили към мястото, където установили, че лекият
автомобил, след който преди това са се движили, е преобърнат. На мястото имало
четири лица. Ищецът е лежал на земята и викал от болка.
Свидетелката
Е. Д. М. – съпруга на брата на ищеца, установява, че след ПТП ищецът е бил
неподвижен, с прободен бял дроб, не е можел сам да се обслужва. В последствие
за около месец и половина – два той е живеел в дома й. Ставал трудно, бил
отслабнал, имал оплаквания и болки. След произшествието се е наложило да сложи
очила, тъй като трудно е фокусирал.
Свидетелят
Б. Б. Г. – колега на ищеца, установява, че два- три дни след ПТТП е посетил
ищеца в болницата. Той не е можел да става и да се движи, а след като е изписан
от болницата отишъл за два- три месеца при семейството на брат си, където са
полагали грижи за него. В този период свидетелят го посетил два пъти и ищецът е
бил трудно подвижен, имал е нужда от чужда помощ. В последствие ищецът се
върнал гр. Р., където продължил лечението си. Понастоящем ищецът е по- добре,
но продължава да има проблеми със зрението си, не може да фокусира, има
забавени реакции. Започнал да носи очила. Не е така отговорен и съсредоточен,
както преди катастрофата.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 КЗ
с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя. Т.е.
за да се ангажира отговорността на
застрахователя следва да се установи наличието на валиден застрахователен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на
виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
По делото не се спори, че към
момента на настъпване на ПТП за „л.а. „Фолксваген”, марка „Поло” с ДК № ***, е
налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното
дружество. Последното в отговора на исковата молба изрично е признало този
факт, посочвайки и номера на застрахователната полица.
По
силата на чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието относно това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. Ако фактическият състав на деянието включва
и наказателната отговорност се определя с оглед настъпването на различни по вид
и тежест вреди, то задължителната сила на присъдата обхваща и тези вреди и съответно
присъдата обвързва гражданския съд и относно конкретно установения вид
вреда, настъпила в резултат на поведение на делинквента. Следователно, въз
основа на приложената по делото присъда по НОХД № 133/2017г по описа на ПОС и
на основание чл. 300 ГПК е установено, че в резултат на виновното поведение на
водача на лекия автомобил, описан по – горе, на ищеца е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на пет ребра в лява гръдна половина, довело
до трайно затрудняване движенията на снагата за период от време по- голям от
един месец , както и хепоневмоторакс вляво и контузионни промени на ляв бял
дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Имайки
предвид, че задължителната сила на влязлата в сила присъда е само относно
обстоятелствата по чл. 300 ГПК, то всички останали факти, имащи значение за
гражданско правния спор, подлежат на самостоятелно доказване. В случая
доколкото част от уврежданията, описани от вещото лице, не съставляват средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК, то и няма пречка настъпването
им да бъде установено в настоящето производство. В тази връзка, въз основа на
приетата по делото експертиза, съдът приема за доказано, че при ПТП ищецът е получил и счупвания на шиповидните
израстъци на 5,6,7- ми гръден прешлен, разкъсно-контузна рана в париеталната
област на главата и такава в областта на челото.
Изхождайки
от характера и степента на уврежданията, продължителността на възстановителния
период, както и вземайки предвид принципа за справедливост, залегнал в чл. 52
от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 80 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за
претърпените болки и страдания. При формиране на този извод, съдът взема
предвид множеството различни по вид и степен увреждания, причинени на ищеца,
продължителния период на възстановяване, необходимостта му в този период от чужда
помощ, оплакванията му, касаещи трудно фокусиране, наличието на белези,
съставляващи траен козметичен дефект, като същевременно с това съдът отчита
констатираната от вещото лице отрицателна реакция за болка в областта на
прекараните контузии и счупвания, както и, че няма смущения във функцията на
вътрегръдните органи, свързани с прекараната травма и че не се очакват
допълнителни усложнения.
Основателен
е и искът за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение в размер на
98 лв. За установяване на последните ищецът е представил фискални бонове за заплатени
на 13.10.2016г. 40 лв. за изследване и на 28.09.2016г. 58 лв. – потребителска
такса.
С
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване –
че към момента на настъпване на ПТП ищецът е знаел, че виновният водач е употребил алкохол, както и
че ищецът е бил без поставен предпазен колан.
От
приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се
установява, че с оглед механизма на ПТП е възможно да бъдат наранени гръдния
кош и главата, въпреки поставения обезопасителен колан. В съдебно заседание в.л.
В. уточнява, че в продължение на около сто метра автомобилът е извършвал галопиращо
движение, при което върху телата в автомобила са действали инерционни сили,
рязко променящи се по големина и посока. Тялото, дори и завързано с колан, може
да изпадне в такова състояние, че да се придвижи на някъде, където не би
трябвало, ако е с нормално поставен колан при челен удар.
При
тези констатации на вещите лица, съдът намира за неоснователно възражението за
съпричинявне, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, защото дори и да
се приеме, че ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, вредите биха
настъпили.
Основателен
е вторият довод на ищеца за наличие на съпричиняване.
Обективният
факт за наличието на алкохол в кръвта, не е достатъчен за да обуслови
намаляване на застрахователното обезщетение при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
(т. 7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС). Съгласно приетото в същото ТР подлежи
на установяване във всеки отделен случай дали с поведението си пострадалият е
спомогнал за своето увреждане. Такова поведение е пътуването в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, когато е проявен съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този
факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
В конкретния случай по несъмнен начин е установено,
че вечерта на 11.09.2016г. ищецът, виновният водач и още две лица, заедно са
употребявали алкохол. Т.е. ищецът пряко е възприел, че водачът употребява
алкохол и въпреки това, в последствие е поел риска и доброволно се е качил в
автомобила. Това поведение съставлява съзнателен и свободно формиран избор,
което сочи на основателност на направеното от ответника възражение за
съпричиняване. При доказана концентрация на алкохол в кръвта на виновни водач
от 1,92 промила, не може да се направи извод, че ищецът не е могъл да
предположи в каква степен поведението на водача е повлияно от алкохола. В тази
връзка съдът съобразява и констатациите на вещото лице, където е посочено, че
се касае за средна степен на алкохолно
опиянение, признаците на което обикновено не остават незабелязани от околните.
Съдът
определя съпричиняването в размер на 50 %, изхождайки от конкретните данни по
делото, описани по- горе, а именно качването на ищеца в автомобил, управляван от лице, независимо
от наличието на непосредствени възприятия
от страна на пострадалия върху поведението на водача и употребеното от последния
количество алкохол.
С
оглед определения процент на съпричиняване, то в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 49 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като
за разликите до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Върху
сумата от 49 лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на увреждането.
Предвид
разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва
се дължи, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от
представеното с исковата молба писмо от застрахователя до ищеца, то ищецът е предявил
своята претенция на 25.04.2018г., което обстоятелство не е и оспорено в
производството. Доказателства за по- ранно уведомяване на застрахователя, не са
представени, предвид на което и съдът приема, че това е най-ранната дата на
уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие и от тази дата се дължи лихва за забава, като
претенцията за присъждане на лихва за забава за периода от 12.09.2016г. до 25.04.2018г. следва да бъде отхвърлена.
В горния смисъл е и приетото в решение №
859/12.4.2019 г., постановено по гр. дело№ 6042 / 2018г. по описа на САС.
С
оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса от 1 650 лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от
влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 88,90лв.,
изчислени съобразно основателната част от иска. Ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати и 1 731,47 лв. възнаграждение на адв. Б., изчислено по
реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответника 194,42 лв. разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част
от иска, както и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Последното е определено
по реда на чл. 25, ал. 2 от
НЗПП, като е взето предвид, че материалният интерес е над 10 000 лв.
и са проведени повече от три съдебни заседания.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп",
гр. София, пл. "Позитано", №5 да заплати на Е.С.Б., ЕГН **********, с
адрес *** по частичен иск с правно основание чл. 432 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило на 12.09.2016 г. в размер на 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева), ведно със законната лихва от 25.04.2018 г. до окончателното
изплащане, както и да заплати сумата от 49 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска 19.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 88,90 лв. направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000
лв. (деветдесет хиляди лева), предявен като част от вземане в общ размер на 120
000 лв., както и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 98 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.09.2016г.
до 25.04.2018г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.С.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София, пл. "Позитано",
№5 сумата от 194,42 лв., представляващи
направени по делото разноски, изчислени съобразно отхвърлената част от иска,
както и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп",
гр. София, пл. "Позитано", №5 да заплати на адв. Т.П.Б. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 1 731,47 лв.
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп",
гр. София, пл. "Позитано", №5 да заплати по сметка на Пернишки
окръжен съд сумата от 1 650 лева държавна такса, заедно със законната лихва
върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното плащане, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен
лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: