Решение по дело №1604/2022 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение № 41 от 27.01.2023 г., постановено по НОХД №
1604/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград

Производството е по реда на чл.375 във връзка с чл. 378 от НПК и е
образувано по Обвинителен акт на Районна прокуратура – Благоевград от
25.10.2022г., с което е повдигнато обвинение на П.Т.М., роден на ...,
българин, българско гражданство, основно образование, безработен, женен,
неосъждан /реабилитиран/, с адрес: ...., с ЕГН ********** за това, че в на
29.01.2021 г. в Благоевград, в сградата на ТП на НОИ – Благоевград,
находяща се на ул.“Тракия“ №1, пред директора на ТП на НОИ- Благоевград,
съзнателно се е ползвал от неистински официални документи –
Удостоверение обр. УП-30 с № 214 от 30.12.1999 г. и удостоверявания,
записани в Трудова книжка №788/08.01.1980 г. в частта, в която е отразено,
че притежава трудов стаж в МИУ - гр.София /СМФ – Монтаж на инсталации
и уредби АД гр.София/, на които е придаден вид, че представляват писмени
изявления на главния счетоводител и ръководителя на МИУ - гр.София /СМФ
– Монтаж на инсталации и уредби АД гр.София/, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност квалифицирано, като
престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание, по искане на страните за
разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК – освобождаване на от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а и следващи от НК и след като установи, че по отношение на
обвиняемият .... в действителност са налице доказателства, респ. справка за
съдимост, от която е видно, че същият е реабилитиран по всичките си
осъждания, но има с Присъда № 120 от 22.02.2017г., постановено по НОХД №
140/2017 г. по описа на Районен съд – Петрич, влязло в сила на 10.03.2017г.,
наложено административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК, а именно
„Глоба“ в размер на 1000 лева. Към настоящия момент обаче са налице данни
за това, че в ТД на НАП – София не са установява задължение „глоба“ по
НОХД № 140/2017г. по описа на Районен съд – Петрич да е било предавано за
принудително събиране, както и липсват данни така наложеното
административно наказание да е изпълнено, респ. дали глобата е заплатена.
Въпреки това, по аргумента на Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. на
ОСНК на ВКС т.7 и т.8 съдът намира, че предвид изтеклия срок от влизане в
сила на посочения съдебен акт, повече от три години от налагане на
наказанието до момента на извършване на настоящото деяние, то към
настоящия момент са налице хипотезите в посочените точки на
тълкувателното решение за приложението повторно но института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Към момента е изтекъл срок, погасяващ изпълнението на така
наложеното наказание по давност, а именно общо от две години, както е
изтекъл и допълнителен срок по чл.86 ал.1 т.3 от НК, а именно от една
година. Ето защо предвид изтеклия срок повече от три години от момента на
1

налагане на административното наказание към настоящия момент, респ. към
извършване на престъплението съдът намира, че са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК и институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по
реда на Глава 28 от НПК повторно, по отношение на разглежданото деяние.
Доколкото изявленията на страните в тази насока са еднопосочни и същите
заявиха желание производството по делото да продължи по реда на Глава 28
от НПК, съдът намери искането за допустимо, по съществото си основателно
и уважи искането на страните, като на основание чл.248 ал.5 т.4 от НПК
постанови, производството по делото да продължи при условията на Глава 28
от НПК, а именно „Освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК“ и разгледа незабавно делото.
За Районна прокуратура в съдебно заседание се явява прокурор Благой
Лазаров, който поддържа обвинението, намира същото за доказано по
безспорен и категоричен начин и моли съдът да признае обвиняемия за
виновен по същото, като го освободи от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Сочи, че предвид
наличието на смекчаващи и липсата на отегчаващи вината на обвиняемата
обстоятелства, на .... следва да се наложи административно наказание „глоба“
по чл.78а от НК в минимален размер от 1000 лева, като именно такова
наказание би изпълнило целите си.
В съдебно заседание обвиняемият .... се явява лично и с адв. ... чрез
който и лично сочи, че не оспорва, а потвърждава обстоятелствената част на
процесният обвинителен акт, признава се за виновен, не желае да бъдат
събирани допълнително доказателства, както и да се разпитват свидетелите
по делото и моли съдът да му наложи минимално административно наказание
„Глоба“ в минимален размер.
Съдът, като прецени по реда на чл.301 от НПК събраните по делото
доказателства, изявленията на страните и Закона приема за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият П.Т.М. е роден на ..., българин, българско гражданство,
основно образование, безработен, женен, неосъждан /реабилитиран/, с адрес:
...., ЕГН **********.
На 29.01.2021 г. обвиняемия П.Т.М. подал документи за отпускане на
парично обезщетение за безработица до директора на ТП на НОИ –
Благоевград чрез директора на „Бюро по труда“ гр.Петрич. Сред използваните
документи от обвиняемия били Удостоверение обр. УП-30 с № 214 от
30.12.1999г. и удостоверявания, записани в Трудова книжка № 788/08.01.1980
г. за частта, в която е отразено, че обвиняемия М. притежава трудов стаж в
МИУ – гр.София /СМФ – Монтаж на инсталации и уредби АД гр.София/, на
които документи бил придаден вид, че представляват писмени изявления на
главния счетоводител и ръководителя на горепосоченото предприятие. Във
2

тези документи било посочено, че обвиняемия П.Т.М. е работел в МИУ –
гр.София до 30.12.1999г., като към тази дата свидетелката .... заемала
длъжността главен счетоводител, а ръководител /директор/ на предприятието
бил ....
След като обвиняемия М. подал въпросните документи, била извършена
проверка от свидетелката ...., която към инкриминираната дата работела като
началник сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ - Благоевград.
Обхватът на проверката включвал обстоятелството дали обвиняемия М.
притежавал право на отпускане на парично обезщетение за безработица, дали
е имал необходимия стаж за отпускане на пенсия и дали същият действително
притежавал трудовия стаж, който бил посочен в представените от него
удостоверителни документи. Проверката на последното обстоятелство било
наложително, тъй като предприятието МИУ – гр.София било включено в
списъка на рисковите осигурители, респ. използваните документи били със
съмнителна удостоверителна стойност. В тази връзка свидетелката Стойчева
направила запитване до ТП на НОИ - Кюстендил, с.Невестино, където се
съхранявали ведомостите на прекратените осигурители, от където й било
отговорено, че за обвиняемия М. липсвали данни да е работил в МИУ –
гр.София за периода, посочен в инкриминираните документи. След
констатирането на горепосочените факти от длъжностните лица при ТП на
НОИ- Благоевград е подаден сигнал в Районна прокуратура - Благоевград от
директора на ТП на НОИ - Благоевград.
В хода на разследването е назначена и извършена съдебно-графическа
експертиза № 62/10.08.2022 г. на Удостоверение обр. УП-30 с № 214 от
30.12.1999г. и удостоверявания, записани в Трудова книжка №788/08.01.1980
г. за частта, в която е отразено, че обвиняемия М. притежава трудов стаж в
МИУ – гр.София /СМФ – Монтаж на инсталации и уредби АД гр.София/, като
от заключението на вещото лице се установява, че подписите и ръкописния
текст в тези документи не са изписани от свидетелката .... за главен
счетоводител и от ... за ръководител /директор/ на предприятието.
От изготвената справка за съдимост на обвиняемия П.Т.М. към датата
на деянието е реабилитиран, респ. не е осъждан, но същият с Присъда № 120
от 22.02.2017г., постановено по НОХД № 140/2017 г. по описа на Районен съд
– Петрич, влязло в сила на 10.03.2017г., е освобождаван от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК във връзка с
ал.1, като му е наложено административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от
НК, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лева, за което липсват данни да е била
заплащана или да е било предприемано от ТД на НАП – София,
принудително събиране на глобата.
От представената Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на обвиняемия П.Т.М. (том 2 лист 84 от ДП) се установява,
че същият е семеен, няма деца под 18 години, не притежава недвижими имоти
и МПС, както и няма спестявания и не получава доходи от трудови или други
3

правоотношение.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производства, а
именно: .... (том 1, лист 19), ... (том 1 лист 30), .... (том 1 лист 85/ и ... (том І
лист 95-96), от обясненията на обвиняемия, които освен средство за защита са
и годно доказателствено средство, заключенията по двете съдебно-
графически експертизи, както и обстоятелството, че обвиняемият се признава
за виновен и не отрича фактическата обстановка отразена в предложението на
прокурора. Показанията на свидетелите са логични, последователни и
взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал, поради което съдът кредитира същите. В подкрепа
на така възприетата фактическа обстановка са заключенията на двете
съдебно-графически експертизи, както и приложените към делото писмени
доказателства, а именно свидетелство за съдимост, декларация, писмо от ТД
на НАП – София и др.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин обвинението, че
П.Т.М. е извършил от обективна и субективна страна процесното
инкриминирано деяние, квалифицирано като престъпление по чл.316 във
връзка с чл.308 ал.1 от НК.
Осъществяването на престъпния състав на чл.308 ал.1 от НК от
обективна страна предполага осъществяването на два форми на
изпълнително деяние: съставяне на неистински официален документ, сам или
чрез другиго (материализиране на конкретно писмено изявление на лице,
различно от автора) или преправянето съдържанието на официален истински
документ (вмешателство в съдържанието на документа, променящо волята на
действителния автор). Престъплението по чл.308 ал.1 от НК е довършено със
съставянето на неистинския официален документ, като употребата му не е
елемент от обективната страна от състава на престъплението, а само цел на
дееца. Последното трябва да е с цел да се докаже съществуването или не на
едно право, задължение или някое правно отношение, или че те са изменени.
В случая се касае за съставяне на неистински официален документ.
Осъществяване признаците на това престъпление предполага от субективна
страна обвиняемия да действа с пряк умисъл и с цел съставеният документ
да се използва. Обект на документните престъпления са обществените
отношения, свързани с правната сигурност на документирането и
регламентиращи правилата за документооборота. Неистински документ по
смисъла на чл.93 т.6 от ДР на НК е този, при който обозначения автор на
писмено обективираното изявление с конкретно съдържание е различен от
действителния. В случаите, когато е налице единствено ползване на
неистински официален документ, е приложима допълнителна квалификация
на деянието, като престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 от НК.
Субект на престъплението по чл.316 от НК може да бъде само лице, което не
е участвало по никакъв начин в престъпното съставяне на неистинския
4

документ.
От обективна страна на инкриминираната дата - 29.01.2021г. и място -
в Благоевград, в сградата на ТП на НОИ – Благоевград, находяща се на
ул.“Тракия“ № 1, пред директора на ТП на НОИ - Благоевград, обвиняемия
П.Т.М. е представил неистински официални документи – Удостоверение обр.
УП-30 с № 214 от 30.12.1999 г. и удостоверявания, записани в Трудова
книжка №788/08.01.1980 г. в частта, в която е отразено, че притежава трудов
стаж в МИУ - гр.София /СМФ – Монтаж на инсталации и уредби АД
гр.София/, на които е придаден вид, че са издадени и представляват писмени
изявления на главния счетоводител .... и ръководителя /директор/ на
предприятието ... на МИУ - гр.София /СМФ – Монтаж на инсталации и
уредби АД гр.София/ с цел да удостоверят и се ползват отразените в тях
факти. Безспорно Удостоверение обр. УП-30 с № 214 от 30.12.1999 г. и
удостоверявания, записани в Трудова книжка №788/08.01.1980 г. в частта, в
която е отразено, че обвиняемия притежава трудов стаж в МИУ - гр.София
/СМФ – Монтаж на инсталации и уредби АД гр.София/ имат белезите на
официален документ, съгласно чл.93, т.5 от НК, тъй като следва да са
издадени, респ. удостоверени по установен ред – само след подаване на
заявление от молителя, както установиха свидетелите, в писмена форма, а
именно установен за цялата страна формуляр, които се попълва от съответно
длъжностно лице – главен счетоводител и/или ръководител на предприятието,
удостоверяващо трудовия стаж след извършване на проверка за наличието
или липсата на такъв от заявителя. Именно за тези документ, заключението на
двете графически експертизи установяват, че са неистински, тъй като не са
издадени, респ. удостоверени по този ред и отразява неистински
обстоятелства, а именно, че обвиняемия М. е работил и притежава трудов
стаж, през който е осигуряван в МИУ - гр.София /СМФ – Монтаж на
инсталации и уредби АД гр.София/ за посочения в инкримнираните
документи период от време. Именно действията на обвиняемия по
представяне на този документ пред директора на ТП на НОИ – Благоевград за
да удостовери съдържащите се в тях обстоятелства установяват ползването на
неистински официални документи от същия. Фактическият състав на
престъплението изисква субект на престъплението да бъде само лице, което
не е участвало по никакъв начин в престъпното съставяне на опорочения
документ, като в случая липсват каквито и да било данни, а такова обвинение
и няма повдигнато, че обвиняемия П.Т.М. е участвал при съставянето на
Удостоверение обр. УП-30 с № 214 от 30.12.1999 г. и удостоверявания,
записани в Трудова книжка № 788/08.01.1980 г. в частта, в която е отразено,
че притежава трудов стаж в МИУ - гр.София /СМФ – Монтаж на инсталации
и уредби АД гр.София/. От събраните доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че обвиняемия П.Т.М. е осъществил
изпълнителното деяние на престъпното използване на неистински официални
документи, с намерение противозаконно да се ползва от удостоверените в тях
факти. Престъплението е довършено, тъй като с представянето на документа
5

на лицето, на което се представя е настъпил неговият престъпен резултат.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като обвиняемият П.Т.М. е съзнавал общественоопасният
характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от
желанието си да се ползва от неистински официални документи –
Удостоверение обр. УП-30 с № 214 от 30.12.1999 г. и удостоверявания,
записани в Трудова книжка № 788/08.01.1980 г. в частта, в която е отразено,
че притежава трудов стаж в МИУ - гр.София /СМФ – Монтаж на инсталации
и уредби АД гр.София/. Обвиняемият П.Т.М. е съзнавал, че посоченият в
неистинските официални документи не е работил и не е имал трудово
правоотношение с посоченият осигурител, както и за този времеви период не
е бил осигуряван от МИУ - гр.София /СМФ – Монтаж на инсталации и
уредби АД гр.София/ и отразените в Удостоверение обр. УП-30 с № 214 от
30.12.1999 г. и удостоверявания, записани в Трудова книжка №
788/08.01.1980 г. в частта, в която е отразено, че притежава трудов стаж в
МИУ - гр.София, обстоятелства са неверни. Съзнавал е, че с представянето на
този документ пред длъжностното лице в ТП на НОИ – Благоевград извършва
престъпление, като целта му е била именно чрез ползването на същите, да
получи обезщетение за безработица и/или пенсия независимо, че с това ще
настъпи общественоопасният резултат и ще се засегне и увреди общественият
интерес. От изложеното следва извода, че в съзнанието на обвиняемия са
били отразени, както противообщественият характер на процесното деяние,
така и общественоопасните последици от него, но въпреки това, П.Т.М. е
осъществил намеренията си противозаконно да се ползва от неистински
официален документ.
Като причина за извършване на престъплението, съдът намира в
пренебрежителното отношение на обвиняемия П.Т.М. към установения
правен ред и незачитане на правилата свързани със сигурността на
документирането, а като мотиви възприе, стремеж към бързо и лесно
облагодетелстване, макар и по непозволен и престъпен начин от страна на
обвиняемия П.Т.М..
За извършеното от обвиняемия П.Т.М. престъпление, квалифицирано от
съда като такова по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК, законодателят е
предвидил налагане на наказание „Лишаване от свобода” до три години, без
да е предвидил минимален размер на наказанието. При преценката си за
освобождаване на П.Т.М. от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание съдът намери, че са налице всичките
законоустановени и кумулативно необходими от закона предпоставки на
чл.78а ал.1 от НК. За извършеното престъпление, което е умишлено,
законодателят е предвидил налагане на наказание „Лишаване от свобода” до
три години, без да е предвидил минимален размер на наказанието,
обвиняемият П.Т.М. е с чисто съдебно минало и макар да е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, към
6

момента на извършване на престъплението е допустимо повторно
приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК, както се посочи и
по-горе, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. на ОСНК на
ВКС, т.7 и т.8, както и от престъплението не са настъпили имуществени
вреди, които да бъдат възстановявани. При определяне на административното
наказание за извършеното от обвиняемата престъпление в конкретният
случай, съдът отчете, като смекчаващи вината на дееца обстоятелства -
чистото съдебно минало и семейното положение на обвиняемия,
признаването на вината и оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина, изразеното съжаление за случилото се, утежненото му материално
положение, както и немалкият период от време изминал от извършване на
престъплението до настоящия момент, като отегчаващи отговорността
обстоятелства не констатира. Освен това съдът съобрази материалното
положение на обвиняемия П.Т.М. и мотивите за извършване на
престъплението и счете, че наказанието „Глоба”, предвидено в чл.78а ал.1 от
НК следва да бъде в минимален размер от 1000 (хиляда) лева, постановено
при абсолютен превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността
обстоятелства. Именно наказание в такъв размер съдът счита, че ще
осъществи функциите по генералната и индивидуална превенция в случая и
ще постигне в пълна степен целите на наказанието, поставени от
законодателя.
По аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на
обвиняемия П.Т.М. да заплати по сметка на ОД на МВР - Благоевград сумата
574,75 (петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки)
лева, представляващи направените по делото разноски за изготвяне на две
съдебно-графически експертизи, както и по сметка на Районен съд -
Благоевград сумата 5 (пет) лева, представляващи държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	41
Дата:	27 януари 2023 г.
Съдия:	Владимир Атанасов Пензов

Дело:	20221210201604
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 октомври 2022 г.

Решение по дело №1604/2022 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите