Р Е Ш Е Н И Е
№ 76 27.11.2019
год. гр. Ч.В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч. ПЪРВИ СЪСТАВ
На 05.11.2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр.дело № 556
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД).
В исковата молба (ИМ) се твърди, че Б.Д.Д. и управителят на ответното
дружество Й.Т.Б.допреди 1-2 години били в добри приятелски и работни отношения.
На 11.04.2014г. представителят на ответното дружество се обадил на ищеца и му
обяснил, че „Аниди“ ЕООД, ЕИК ***, следвало незабавно да заплати на дружеството
„Кърджали-Табак“ АД, ЕИК ***, сумата от 8555.04 лв. Твърди се, че Й.Т.Б.разяснил
на Б.Д.Д., че дружеството „Кърджали-Табак“ АД било контрагент на „Аниди“ ЕООД,
ЕИК *** и последното имало задължение към първото за посочената сума. Предвид
обстоятелството, че сумата следвало да се заплати точно на 11.04.2014г., Й.Т.Б.помолил
Б.Д.Д. да заплати посоченото задължение на ответното дружество. Твърди се още,
че ищеца Б.Д.Д. започнал веднага да търси начин да събере посочената сума, като
с част от нея в размер на 4555.04 лв. разполагал в брой, а останалата част от
сумата в размер на 4000 лв. изтеглил на два равни транша от личните си сметки в
„Юробанк България“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД. В края на деня на
11.04.2014г. Б.Д.Д. превел по предоставената му от представителя на ответника
банкова сметка *** „Кърджали-Табак“ АД, сумата от 8555.04 лв. Твърди се, че
сумата била физически заплатена от Б.Д.Д., като на вносната бележка за вносител
било записано ответното дружество, а подписа на вносителя бил поставен от
ищеца, като същият изписал саморъчно и имената си. С направеното плащане Б.Д.Д.
заплатил чужд дълг, а именно дълга на „Аниди“ ЕООД, ЕИК *** към
„Кърджали-Табак“ АД, в размер на 8555.04 лв. Твърди се, че по този начин,
ответното дружество се обогатило неоснователно за сметка на ищеца със сумата от
8555.04 лв. След извършеното плащане Б.Д.Д. на няколко пъти поканил ответника
да му заплати сумата от 8555.04 лв., но това не се случило поради изтъкването
на различни причини от страна на длъжника. След началото на 2016г. отношенията
между страните се изострили и комуникацията между тях станала невъзможна. Моли
съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника „Аниди“ ЕООД, ЕИК ***,
гр. Ч., общ. Ч., обл. Стара Загора, да заплати на Б.Д.Д., ЕГН **********,
сумата от 8555.04 лв., представляваща заплатена на 11.04.2014г. сума от Б.Д.Д.
на „Кърджали-Табак“ АД за задължение на „Аниди“ ЕООД, ЕИК ***, с която сума „Аниди“
ЕООД, ЕИК *** се обогатило без основание за сметка на Б.Д.Д., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата
молба в съда до окончателното и изплащане. Претендира за направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който поддържа, че предявения иск е недопустим и неоснователен.
Навежда, че с исковата претенция се предявявали права произтичащи от
извъндоговорен източник – неоснователно обогатяване, а същевременно се излагали
твърдения в насока на предоставяне на заем. Навежда, че разпоредбата на чл. 59
от ЗЗД е категорична и ясна, защита по реда на института на неоснователното
обогатяване е допустима и приложима само, ако няма друг способ с който ищецът
да защити правата си. Ищецът не притежавал материалното право и не бил активно
легитимиран да води настоящият иск, поради което моли да бъде прекратено
производството по делото, поради недопустимостта на исковата претенция. Освен
изложеното счита, че било неоснователно твърдението на ищеца, че на
11.04.2017г. му се бил обадил представителят на ответника, каквото и да
означавало това понятие, и го помолил да заплати на „Кърджали-Табак“ АД, сумата
от 8555.04 лв. Твърди още, че е неоснователно твърдението, че поради добрите
отношения с Й.Т.Б., ищецът, който разполагал с 4555.04 лв. в брой, изтеглил още
4000 лв. от личните си сметки и привел на „Кърджали-Табак“ АД, сумата от
8555.04 лв. Неоснователно било твърдението, че сумата била физически изплатена
от ищеца Б.Д.Д., и във вносната бележка било записано, като вносител ответното
дружество, а подписът на вносителят бил на ищеца, като по този начин ищецът
заплатил чужд дълг. Твърди се, че плащането било извършено от ответното
дружество, на което и принадлежали заплатените средства. Неоснователно било
твърдението, че по този начин ответното дружество се е обогатило неоснователно
със сумата предмет на спора. Неоснователно било твърдението, че ищецът е канил
на няколко пъти ответното дружество да му заплати процесната сума, а след
2016г. отношенията между страните се влошили и комуникацията не била възможна.
Моли съда, да постанови решение, с което да прекрати производството по делото,
като приеме, че предявеният иск е недопустим или да го отхвърли като
неоснователен. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12
от ГПК, приема за установено следното:
По делото е представено заверено копие от вносна бележка
№ 35534605/11.04.2014г. до Търговска банка „DBank“ АД, ФЦ Асеновград, за
внесена в брой, в полза на
„Кърджали-Табак“ АД, по сметка IBAN ***, парична сума в размер на 8555.04 лева,
с посочен вносител „Аниди“ ЕООД.
По делото е представено заверено копие от
нареждане-разписка, с уникален регистрационен номер BORD04178339, дата и час на
представяне - 11.04.2014г., 16:07ч. на „Юробанк България“ АД, ФЦ Асеновград, за
плащане в брой от наредителя Б.Д.Д., в полза на получателя Б.Д.Д., ЕГН **********,
на сумата от 2000.00 лева.
По делото е представено заверено копие от
нареждане-разписка 006WCPP141010066, дата и час на представяне - 11/04/2014,
16:22:09ч. на ПИБ – гр. Пловдив, Офис Асеновград Пловдив, за плащане в брой от
титуляра на сметката Б.Д.Д., в полза на получателя Б.Д.Д., ЕГН **********, на
сумата от 2000.00 лева.
По делото е представено заверено копие от Сметка 501,
Каса в левове от 01.04.2014 до 30.04.2014 на „Аниди“ ЕООД, ЕИК ***, в което е
отразено начално и крайно салдо 70481.73 лева.
Във връзка с открито с Протоколно определение от
о.с.з. проведено на 05.12.2018г. по реда на чл. 193 от ГПК, производство по
оспорване на вносна бележка от 11.04.2014г., нареждане-разписка за сумата от
2000 лв. с различни часове и трите по отношение на аналитична сметка 501 каса
за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. е назначена съдебно-графическа
експертиза.
От заключението на назначената съдебно-графическа
експертиза се установява, че в документ № 1 нареждане - разписка от
11.04.2014г., 16.07ч. след името на Б.Д.Д. няма положен подпис. Подписа във
вносна бележка от 11.04.2014г. за сумата от 8555.04 лв. до Търговска банка над
реквизита „подпис на вносителя” е изпълнен от Б.Д.Д.. Подписа в нареждане - разписка
от 11.04.2014г., 16.22.09ч. за сумата от 2001.00 лв. до ПИБ е изпълнен от Б.Д.Д..
Подписа положен под „управител” в
„Аналитичен регистър на „Аниди” ЕООД” сметка 501, Каса в левове от 01.042014г.
до 30.04.2014г. е положен от Й. Б..
С оглед изложената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
При определяне на квалификацията на предявения иск,
настоящият съдебен състав взе предвид, че с Решение № 388/29.07.2019г. по
в.т.дело № 1254/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е обезсилено
Решение № 10/26.02.2019г. по гр.дело № 478/2018г. по описа на РС – Ч.,
постановено по същия спор между същите страни. Въззивния съд е приел, че първоинстанционния
съд се е произнесъл по непредявен иск, като е посочил в мотивите на въззивното
решение, че с оглед фактическите твърдения в исковата молба, предявения иск следва
да се квалифицира, като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В съдебната теория последователно се приема, че при ново
разглеждане на делото първата инстанция е длъжна да се съобрази с указанията,
дадени от втората инстанция (В този смисъл проф. д-р Живко Сталев, „Българско
гражданско процесуално право“, Пето допълнено и преработено издание, УИ
„Св.Климент Охридски“, 1944г., стр. 471, проф. д-р Живко Сталев и колектив
„Българско гражданско процесуално право“, Девето преработено и допълнено
издание, „Сиела“, 2012г., стр. 551).
В Постановление № 1/28.05.1979г. по гр.д. № 1/1979г. на
Пленума на ВС се приема, че първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
По този иск в тежест ищеца е да докаже факта на
плащането, а именно, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е
преминала в имуществото на ответника.
Ответникът е този, който по силата на чл. 154 от ГПК
трябва да установи съществуването на основанието за полученото от ищеца плащане
(В този смисъл е постоянната практика на ВКС, изразена в Решение № 1269/12.11.2008г.,
постановено по гр.д. № 5403/2007г. на V г.о., Решение № 978/20.10.2008г., постановено по гр.д. №
3473/2007г. на III г.о., Решение № 650/07.10.2008 г., постановено по т.д. №
265/2008 г. на Търговска колегия, II т.о., Решение № 556/13.07.2010г., постановено по гр. д. № 46/2009 г. на IV г.о. и
др.).
Към тези две предпоставки на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, следва да се
прибави и още едно изискване, макар то да не е изрично посочено в закона –
получаването да е станало пряко между страните по кондикционното правоотношение.
Тази предпоставка произтича от систематичното тълкуване на чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, във връзка с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, който урежда случаите, в които
получилият вещта „я е отчуждил или изразходвал“, както и ситуациите, в които тя
е погинала след получаването. Във всички тези ситуации получателят на вещта,
който я е отчуждил или изразходвал, или у когото тя е погинала, продължава да
бъде задължен към онзи, от когото вещта е получена (или комуто е отнета).
Самото съществуване на това задължение по достатъчно ясен начин изключва
възможността искът да се предявява срещу неограничен кръг от лица. Така, че
исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД могат да се уважат само ако са предявени срещу
непосредствения получател.
В случая, от приетата като писмено доказателство по
делото вносна бележка № 35534605 до Търговска банка „DBank“ АД, ФЦ Асеновград (заверено
копие) и
заключението на назначената по делото съдебно-графическа експертиза, което
съдът кредитира изцяло, като
обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото се
установява, че на 11.04.2014г. е била внесена в брой в полза на
„Кърджали-Табак“ АД, паричната сума в размер на 8555.04 лева, като подписа над
реквизита „подпис на вносителя” е бил изпълнен от Б.Д.Д..
Към 11.04.2014г. редът и формата за извършване на парични
преводи по банков път са били уредени в Наредба № 3/16.07.2009г. на БНБ за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти /обн. ДВ бр.62/04.08.2009г., в сила от 01.11.2009г., отменена
на 08.05.2018г./. Според чл. 6, ал. 7 от посочената
наредба, подуправителят, ръководещ
управление „Банково“ на БНБ, определя с указание, публикувано на интернет
страницата на БНБ, примерни формуляри-образци и минималните изисквания за
попълване на вносна бележка за внасяне на пари в брой по банкова сметка ***-разписка
за теглене на пари в брой от банкова сметка. ***. 2.1 от Указание за съставяне
на платежни документи към Наредба № 3 на БНБ, документът „Вносна бележка” се
съставя от клиент на банката, който внася пари в брой по банкова сметка, *** –
„Подпис на вносителя“ се поставя подписа на лицето,
което внася сумата пред служителя на банката, приемащ парите, след проверка
чрез документ за самоличност за това, че подписващия е лицето, посочено в
документа, като вносител, която бележката се подписва от служителя, приел
документа и касиера, получил внасяната сума.
В процесната вносна бележка, под реквизита „Вносител –
име” е записано - „Аниди” ЕООД”. Видно е, че бележката е изготвена на компютър,
като саморъчно изписани в нея са само подписите на счетоводител и касиер, както
и подписа на вносителя и текста в скоби – Б.Д.. Установи се безспорно от заключението
на съдебно-графическа експертиза, че подписа над реквизита „подпис на вносителя” е бил изпълнен от Б.Д.Д.. Т.е.
доказаха се твърденията в ИМ, че процесната сума е била физически платена от
ищеца Б.Д.Д., като във вносната бележка е записано, като вносител ответното дружество,
а подписа на вносителя е на ищеца.
Цитираната вносна бележка, като частен документ, съгласно
чл. 180 от ГПК задължава съда да счита лицето, подписало документа, за автор на
направеното изявление. Частните документи нямат материална доказателствена
сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи
да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно
убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на
чл. 12 от ГПК. Изключение от горното правило правят някои частни документи в
заповедното производство, въз основа на които съдът издава заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418 от ГПК). Анализът на частните документи по чл. 417 от ГПК
позволява да се направи извод, че същите имат материална доказателствена сила,
която обаче се проявява единствено в заповедното производство и е свързана с
допълнителен белег на документа (нотариална заверка на подписите или факта, че
е издаден от банка). Тази доказателствена сила обвързва съда единствено по
отношение на правомощието му да издаде изпълнителен лист заедно със заповедта и
да разпореди незабавното й изпълнение в случаите, когато документът е редовен
от външна страна и с него се удостоверява изискуемо вземане на кредитора.
Самото съдържание не подлежи на преценка и в този смисъл може да се говори за
несъщинска, или ограничена материална доказателствена сила на частния документ. Съдебната
практика е постоянна, че частният свидетелстващ документ не доказва нито
фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и
мястото на съставянето на документ. Те нямат материална доказателствена сила, освен ако съдържат неизгодни за
издателя му факти (В този смисъл Решение № 748 от 17.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 801/2009г., IV г.о., ГК,
Решение № 261 от 22.01.2014г. на ВКС по гр.д. №
2354/2013г., III г.о. и др.).
По изложените съображения, съдът счита, че вписването в реквизита
„Вносител – име” на „Аниди” ЕООД”, във вносна бележка № 35534605 до Търговска
банка „DBank“ АД, ФЦ Асеновград (заверено копие), не доказва факта, че сумата
от 8555.04 лева е била внесена от ищеца в полза на „Кърджали-Табак“ АД, за заплащане
на задължение на „Аниди” ЕООД” към „Кърджали-Табак“ АД, каквито са твърденията
в ИМ. Съдът приема, че този документ, подписан и от банковия служител, по
своята същност представлява писмо от банка, удостоверяващо единствено извършено
плащане на посочената сума от ищеца в
полза на „Кърджали-Табак“ АД.
С оглед установените фактически обстоятелства, съдът
счита, че безспорно се доказа, че на посочената дата ищецът е внесъл по сметка
на „Кърджали-Табак“ АД, сумата от 8555.04 лева. Както беше посочено по-горе обаче, пасивната легитимация
по този иск се отнася само до непосредствения получател на вещта (в
случая „Кърджали-Табак“ АД, непосредствено получили процесната сума). Ищецът
не доказа факта на плащане в полза на „Аниди“ ЕООД, поради което и не може да
претендира връщане на процесната сума от ответното дружество, тъй като искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД може да
бъде уважен само ако е предявен срещу непосредствения получател на вещта.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 953.50 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.05.2018г. и
депозит за възнаграждение на вещо лице.
Съдът е задължен да се произнесе по
откритото производство по оспорване на подписите на документи, като съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК, това може да стане и с решението
по делото, имащо характер на определение в тази му част (В този смисъл Решение
№ 135 от 3.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 820/2009г., IV г.о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК).
По изложените мотиви, Районен съд –
Ч.,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал.
3, във вр. ал. 2 от ГПК, че оспорването на истинността: на подписа в документ № 1, нареждане - разписка
от 11.04.2014г., 16.07ч. е недоказано, тъй като няма положен
подпис след името на Б.Д.Д.; на подписа във вносна
бележка от 11.04.2014г. за сумата от 8555.04 лв. изпълнен от Б.Д.Д. за доказано;
на подписа в нареждане - разписка от 11.04.2014г., 16.22.09ч. за сумата от
2001.00 лв. до ПИБ, изпълнен от Б.Д.Д. за доказано; на подписа положен под
„управител” в „Аналитичен регистър на „Аниди” ЕООД” сметка 501, Каса в левове
от 01.042014г. до 30.04.2014г. е изпълнен от Й.Т.Б.за доказано.
Решението в тази му част има
характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора, в едноседмичен срок
от съобщаването му.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск да бъде осъдено
„АНИДИ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., общ. Ч.,
обл. Стара Загора, ул. „Р.А.“ № 19, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Й.Т.Б.да заплати на Б.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 8555.04 лв., представляваща заплатена на 11.04.2014г. сума от Б.Д.Д. на
„Кърджали-Табак“ АД за задължение на „Аниди“ ЕООД, ЕИК ***, с която сума
„Аниди“ ЕООД, ЕИК *** се обогатило без основание за сметка на Б.Д.Д., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата
молба в съда до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Б.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „АНИДИ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Ч., общ. Ч., обл. Стара Загора, ул. „Р.А.“ № *, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Й.Т.Б., направените съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 953.50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: