О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
12.02.2020 Дупница
Номер Година Град
Н.О, V-ти
Районен съд – Дупница състав
12.02. 2020
на Година
закрито Страхил Гошев
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
ЧН 147 2020
дело № по описа за год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 68, ал. 6, вр. ал. 5 от НПК.
Съдът е сезиран с Жалба от адвокат Г., в качеството и на защитник на обвиняемия К.Г.Ц., с искане да се отмени наложената на последния по ДП 800/2019 г., по описа на РП-Дупница, с Постановление от 22.10.2019 г., забрана за напускане пределите на Република България.
Във връзка с Жалбата е депозирано писмено становище от наблюдаващия прокурор по ДП 800/2019 г., по описа на РП-Дупница, който изразява подробно аргументите си за неоснователност на жалбата.
Съдът
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че жалбата е неоснователна, а съображенията от
фактическа и правна страна за това са следните:
За да бъде взета мярка за процесуална принуда задължително е лицето, по отношение на което се взема тази мярка да има качеството на обвиняем. К.Ц. е привлечен в това му качество по ДП 800/2019 г., по описа на РП-Дупница с постановление от 22.10.2019 г. Престъплението, за което е привлечен е такова по чл. чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Същото съобразно посочената квалификация и предвиденото наказание представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и поради това, без съмнение попада в обхвата на приложение на нормата на чл. 68, ал.1 от НПК.
Настоящият съд намира, че събраният доказателствен материал по делото обосновава в необходимата за този все още ранен етап на наказателното производство степен наличието на обосновано предположение, че именно обвиняемия е съпричастен към въпросното деяние предмет на разследване. Това се извежда от най-беглата и обща преценка на пръв поглед на събраните до момента гласни и писмени доказателства, вкл. показанията на пострадалото лице, както и изготвените експертизи и приложени медицински документи.
Отделно от горното според съда е налице и визираната в чл. 68, ал. 6 от НПК опасност обвиняемият да се укрие извън страната. Основен аргумент за това е пряката му низходяща родствена връзка с другия обвиняем по същото ДП Г.Ц., който е негов син и се издирва, като са налице множество индиции във връзка с укриването му, че същият се намира извън пределите на Република България. При отпадане на забраната, според съда е реална опасността К.Ц. да се укрие при сина си и по този начин да попречи за своевременното приключване на наказателното производство водено срещу него. Следва да се отбележи, че макар и неосъждан - реабилитиран за всички свои предходни осъждания, последните и техния брой могат и следва все пак да бъдат отчетени съвкупно като отрицателни характеристични данни на обвиняемия.
По отношение на доводите в жалбата относно наложената на същия МН – парична гаранция, в размер на 1000 лева, съдът приема, че съгласно практиката си отразена в дело Scmid срещу Австрия и др. ЕСПЧ възприема, че не е недопустимо прилагане спрямо обвиняемото лице на забрана за напускане на пределите на страната наред с изпълнявана друга мярка за неотклонение. Сочи се изрично, че няма причина мерките, гарантиращи явяването на обвиняемия в процеса, да се ограничават само до паричната гаранция. Наред с това с оглед много краткия срок към момента за прилагането на тази забрана от само три месеца не са налице обстоятелства подобни на тези отразени в делото Лабита срещу Италия, където ЕСПЧ изрично е отчел продължителността на срока на прилагане на тази мярка. Към момента срока на прилагане на забраната не е неразумен и не води до драстично засягане правата на обвиняемия, с оглед на преследвания по-значим обществен интерес от бързо правосъдие, преследван и от пострадалото от престъплението лице.
Съдът отчита допълнително и тежестта на повдигнатото му обвинение и намира, че правилно прокурорът е обезпечил участието на обвиняемия в производството с налагането на забрана на същия да напуска пределите на Република България. Ето защо, съдът следва да остави молбата на К.Ц. без уважение и да потвърди постановлението на РП-Дупница, като укаже на прокурора необходимостта от провеждане на срочно разследване, с оглед сроковете по НПК за прилагане на мерките за неотклонение.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 22.10.2019 г. на РП-Дупница, по ДП № 800/2019 г., с
което на обвиняемия К.Г.Ц. е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане на страната”, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: