РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 467/14.7.2023г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ
: Г. ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело № 422 по описа на съда за
2023год., за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
2. Образувано е по Жалба на Г.М.М., ЕГН**********,*** , с посочен съдебен адрес ***,
адв. К.С., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
23-0340-000048 от 25.03.2023, на полицай И. В. А. от Районно управление
Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо М., на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за срок от шест месеца, на
лек автомобил „Порше Кайен Турбо“, с рег. № …., считано от 25.03.2023 г. и са
отнети СРМПС № …. и регистрационни табели № …..
3. Според
жалбоподателя, съобразно правилото на чл. 51, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, недопустимо
е едно и също лице да състави акта за установяване на административно нарушение
и издава заповед за налагане на принудителна административна мярка.
Оспорва се
материалната компетентност на органа издал оспорената заповед.
Възразява се, че
в случая за едно и също нарушение са приложени две различни мерки за
административна принуда.
Счита се, че с
оглед разпоредбата на чл.172 ал.2, т. 3 от ЗДвП, в случая е нарушен реда за
налагане на процесната мярка.
Жалбоподателя
поддържа, че не е извършил процесното административно нарушение.
Възразява се, че
в оспорената заповед и в акта за установяване на административно нарушение не е
описано в пълнота мястото на извършване на нарушението.
4. Ответника полицай И.В. А. от Районно управление
Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик счита жалбата за
неоснователна.
Сочи се, че съобразно заеманата
от него длъжност – мл. автоконтрольор е компетентен да издава заповеди за
налагане на принудителни мерки по ЗДвП. Счита, че мястото на извършване на
нарушението е точно описано и това е главен път І – 8, доколкото автомагистралата
не преминава, нито през гр. Костенец, нито през гр. Белово.
ІІ. За допустимостта:
5. Според нарочно съставената
разписка, заповедта е връчена на нейният адресат на 25.03.2023 г., а жалбата
срещу ѝ е подадена по електронен път на 04.04.2023 г. При това положение,
следва да се приеме, че същата е подадена в рамките на установения за това,
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. При извършена
проверка на 25.03.2023 г., около 11:05часа, в община Септември на главен път №
8, км. 175+322 е установено, че Г.М.М., ЕГН**********, управлява моторно
превозно средство „Порше Кайен турбо“, с рег. № …., след употреба на наркотични вещества. Спрямо
водача е извършена тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство „DRAGER DRUG TEST 5000“ с фабричен № …., като е получен
положителен резултат за употреба на амфетамин, който е показан на М..
Издаден е талон за медицинско
изследване № …., придружен със седем броя стикери.
Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП
Ог мл.
автоконтрольор И. В. А. от Районно управление Септември към Областна дирекция
на МВР, Пазарджик е съставен е Акт за установяване на административно нарушение
серия GA, № 936407 от 25.03.2023г.
7. По
административната преписка са приобщени :
- талон
за медицинско изследване № А 069686 от 25.03.2023 г., който е подписан от М. с
изявление, че желае извършване на медицинско и химическо изследване;
- Протокол
за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества рег. №
340р-5265 от 25.03.2023 г.;
-
Резолюция № 23-0340-м000035 от 27.03.2023 г. на началник Районно управление
Пазарджик към ОД на МВР, Пазарджик, с която административно наказателното
производство е прекратено с оглед наличието на данни за извършено престъпление
от М.;
-
Докладна записка, съставена от И. А., в която е описано деянието за което е
съставен акта за установяване на административно нарушение;
-
писмено обяснение от М., в което е заявил, че при направената проверка на
25.03.2023 г. е получен положителен резултат за употреба на наркотици;
- справка за водача Г.М., от
която е видно, че от издаване на свидетелството му за управление на МПС през
2014г. до момента, за нарушения на ЗДвП, спрямо него са издадени осем
наказателни постановления, четиринадесет електронни фиша и четири принудителни
административни мерки;
- Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022
г. на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно
изброени длъжности, включително „младши автоконтрольор ІІ-І степен“ в сектор
„Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ и районните управление на МВР,
са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП;
- Заповед №
81212-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са
определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват
контролни функции по ЗДвП.
8. Представена
по делото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
23-0340-000047 от 25.03.2023, на полицай И.В. А. от Районно управление
Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо М., за същото деяние, на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, като са отнети СУМПС и контролен талон.
IV.
За правото:
9.
Според
приложимата към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП(ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г.), за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
10. В случая, несъмнено от данните по
делото е, че на 25.03.2023г. г., в община Септември на главен път № 8, км. 175+322, Г.М. е
управлявал моторно превозно средство „Порше Кайен турбо“, с рег. № …, след употреба на наркотични вещества. Противоправното
деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно
нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице,
който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена
материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически
констатации. Каквито и да е доказателства за нещо различно от описаното от
контролния орган деяние, не се представиха в хода на съдебното производство.
При това положение, следва да се съобрази, че според чл. 343б, ал. 3 от НК, който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
Казано с други думи, извършеното от М. деяние съставлява
престъпление, което в твърде радикална степен застрашава живота и здравето на
хората.
Като е отчел това и за да охрани този обществен
интерес, като ограничи предпоставките за повторно осъществяване на подобно
противоправно поведение от М.,
административния орган, правилно е приложил административната принуда и
е определил минимално предвидения в закона срок на действие на мярката.
11. Заявеното в жалбата възражение за това, че административния
орган не разполага с правомощията да издава заповеди от категорията на
процесната е неоснователно. Според Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, са въведени длъжности „Младши автоконтрольор I степен“
и „Младши автоконтрольор IІ степен“.
Видно от акта за установяване на административно
нарушение, ИА., заема длъжността мл. автоконтрольор. Именно по отношение на
лицата заемащи тези длъжности, със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на
Директора на ОД на МВР, Пазарджик, са предоставени правомощия да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл.
171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП. С оглед т.1.3.2 от
другата представена по делото Заповед № 81212-1632 от 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, А. очевидно разполага и с правомощието да
осъществява контролна дейност по ЗДвП, тоест да съставя актове за установяване
на административно нарушение. При това положение, правилото на чл. 51, ал. 1,
б. „б“ от ЗАНН, не съставлява пречка, А. да състави акт за административно
нарушение и да издаде заповед за прилагане на административна принуда,
доколкото принудителната мярка не се постановява в рамките на административно
наказателното производство по издаване на наказателно постановление, а в рамките на отделно
административно производство, поради което например и не подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН. В този смисъл е неправилно и разбирането на жалбоподателя за
дейността по налагане на принудителната мярка, която се осъществява в
административно производство по реда на ЗДвП и фактическото отнемане на
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и регистрационните
табели, което се осъществява в рамките на административно наказателното
производство.
На
следващо място с оглед възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че
няма нормативно установена забрана, да бъдат налагани едновременно различни
принудителни мерки за едно и също противоправно деяние.
Най
сетне, не се констатира нарушение, допуснато от административния орган при
описание на мястото на извършване на деянието. Несъмнено е, че става реч за републикански
път І-8, км. 175+322, съобразно списъка по чл. 4, ал. 1 от Правилника за
приложение на Закона за пътищата.
12.
С оглед изложеното до тук и описаните факти и обстоятелства в предходния раздел
на решението, Съдът счита, че процесната заповед е постановена от
административен орган, снабден с необходимите за това правомощия, като
властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма.
Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните административно
производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва,
посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на процесната
такава.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.М.М., ЕГН**********,*** , с
посочен съдебен адрес ***, адв. К.С., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка 23-0340-000048 от 25.03.2023, на полицай И.В.
А. от Районно управление Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с
която спрямо М., на основание чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а
именно за срок от шест месеца, на лек автомобил „…“, с рег. № …, считано от
25.03.2023 г. и са отнети СРМПС № … и регистрационни табели № …
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия :