Р Е Ш Е Н И Е №352/2.7.2020г.
02.07.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVI-ти граждански състав
На двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 3177 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против А.К.М., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС в размер на общо 401, 94 лв., като в молба – уточнение от 05.03.2020 год. ищецът конкретизира, че всъщност и съобразно изложеното в обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК са предявени два ОСИ за сумите от 371,94 лв. – главница и съответно 84, 00 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство Lenovo C2 Black от 20.09.2016 год., както и законна лихва и разноски в заповедното производство .
В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д.,като заповедта на длъжника била връчена на основание чл.47,ал.5 ГПК, което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Между страните съществували валидни договори за предоставяне на мобилни услуги за предпочетени номера и договор за лизинг , по силата на които на ответника били предоставени мобилни услуги и мобилен апарат. За потребени от абоната услуги за посочените в исковата молба периоди ищецът издал фактури,които не били платени от ответника. Поради неизпълнение от страна на ответника била издадена крайна фактура за сумата от 1959,24 лв.., главница, неустойка и незаплатени лизингови вноски,като в настоящото производство оператора няма претенция по отношение на начислената неустойка,като същата не е част от иска.В останалата част се развиват се подробни съображения за основателност на исковете. Посочва се и , че лизинговите вноски се претендират за устройство Lenovo за периода 18.11.2016 г. до 17.04.2017г. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява, както и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договори за фиксирани услуги;допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги;приложение към договор за мобилни услуги;договор за лизинг;ценови листи за абонаментни планове за частни лица;декларация съгласие; ОУ по договора; фактури. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от ответника. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 385,00 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 375,00 лв., заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение А.К.М., ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление град София, сумата от 317,94 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги и сумата от 84, 00 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство Lenovo C2 Black от 20.09.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски в заповедното производство в размер на 385,00 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 375,00 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: