Решение по дело №608/2021 на Административен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 158 / 29.04.2022 г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

 При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от председателя адм. дело №608 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 61, ал. 15 от Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по жалба на Р.В.К. от гр. Ген. Тошево, депозирана посредством упълномощен процесуален представител адв. М. И. от ДАК, против Предписание № 210408/1849296 от 08.04.2021 г. на директора на РЗИ - Русе, с което на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-278/29.04.2021 г. на министъра на здравеопазването е предписано поставянето й под карантина за срок от 10 дни с начална дата 08.04.2021 г.

Жалбоподателката твърди, че предписанието е нищожно, тъй като няма подпис на издател. Поради което моли да се обяви неговата нищожност.

В с.з., процесуалния представител на жалбоподателката, поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

 Ответната страна - Директор на Регионална здравна инспекция - Русе, не изразява становище по жалбата.

След като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата и аргументите на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема за устано­вено от фактическа страна следното:

С Предписание № 210408/184296 на директора на РЗИ - Русе, на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-278/29.04.2021 г. на министъра на здравеопазването, на оспорващата е предписано поставяне под карантина за 10-дневен срок, считано от 08.04.2021 г. Като фактическо основание за издаване на акта се сочи, че лицето пристига от рискова зона - Германия.

От данните в преписката се установява, че на 08.04.2021 г. жалбоподателката при влизане на територията на Република България през ГКПП " Дунав мост", пътувайки от Германия, от служители на РЗИ-Русе при проверката е било констатирано, че лицето не представя отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 или отрицателен резултат от проведен до 48 часа преди влизането в страната бърз антигенен тест за доказване на COVID-19, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа. Тези факти се потвърждават и от представеният по – късно тест на 12.04.2021 г.

По делото по искане на жалбоподателката е назначена съдебно-графическа експертиза, която е следвало да установи, поставения подпис долу в ляво на предписанието на директората на РЗИ Русе ли е? Според заключението на вещото лице, подписът, положен в долния ляв ъгъл на предписанието за поставяне под карантина на Р.К. не е поставен от Маргарита Стефанова Николова – Директор на РЗИ Русе.

Въз основа на така установените факти, съдът формира следните правни изводи:

Настоящото производство е образувано по жалба, с която се оспорва Предписание за поставяне под карантина № 210408/184296 на директора на РЗИ - Русе - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 61, ал. 15 от ЗЗ. Оспорването е направено от лице с правен интерес - адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия.

Преди да пристъпи към преценка на законосъобразността на обжалвания акт съдът е длъжен да изследва въпроса за компетентността на издалия го административен орган и ако установи, че е засегната неговата компетентност, следва да прогласи нищожност на предписанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗ на задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19. Според, ал. 2 на същата норма на задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата по, ал. 1.

С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по, ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави/, ал. 2 изр.2/. Задължителната карантина по чл. 61, ал. 2 ЗЗ се извършва с предписание на директора на съответната РЗИ или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция, а срокът й се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор в съответствие с епидемичния риск от разпространение на заразната болест съгласно чл. 61, ал. 6 и, ал. 7 от ЗЗ. Видно от нормата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ, компетентен да издаден предписания от вида на процесното е директорът на съответното РЗИ или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция /упълномощено лице/

В случая като издател на предписанието е посочен директорът на РЗИ - Русе, който се явява компетентен орган съгласно посочените по-горе разпоредби.

Същевременно, видно от приложеното надлежно заверено копие от обжалваното предписание, на първо място същото не съдържа подпис на издалото го лице. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Без завършителното действие по подписването на акта, същият остава само проект, който не може да има никаква правна сила. Ако подобен проект се връчи на адресата като административен акт, то е очевидно, че административният орган третира този акт като окончателен и го съобщава на лицето с цел да го приведе в действие като такъв, в случая дори да го приведе в изпълнение предварително, каквато е възпроизведената воля на законодателя в оспорваното предписание. От този момент нататък незавършеният акт става нищожен такъв, тъй като страда от най-тежкия процесуален порок във формата - липса на подпис на сочения като негов издател, което не позволява проверка на автентичност, а от там и на персонална и материална компетентност на издателя.

Според чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. второ от АПК административните актове следва задължително да съдържат подпис на своя издател, като задължителен реквизит, част от задължителното съдържание и форма на акта. Спазването на изискуемата от закона форма е елемент от законовия статут на административните актове. Липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което от своя страна съставлява основание за прогласяване на нищожността на акта. Липсата на този съществен реквизит води до липса на доказателства, че административният акт е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт.

Действително съгласно т. 19 от заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, предписанията, с които се поставят под карантина лицата, влезли на територията на страната от други държави, посочени в заповедта по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, могат да се издават в електронна форма при наличие на техническа възможност като запознаването със съдържанието се удостоверява с полагане на подпис върху електронно устройство и подписване на декларация за запознаване със съдържанието на предписанието. Използваният израз "електронна форма" няма легална дефиниция в българското законодателство. Като израз се използва в чл. 258 в Закона за електронните съобщения, но по отношение на телефонните указатели. Както и в ч л. 5. на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), съгласно който а дресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.

Това налага да бъде извършен анализ предвидените в закона форми на административен акт. Формата е нормативно регламентирано изискване към външното представяне на волеизявлението, съдържащо се в административния акт. Общо правило е индивидуалните административни актове да се издават в писмена форма. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК отделя хипотезата "когато административният акт се издава в писмена форма" от останалите случаи, които са намерили регламентация в, ал. 3 от същата норма и която сочи, че устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия, бездействия или знаци, се издават само когато е предвидено в закон. Специалните закони могат да предявяват допълнителни или различни изисквания към формата на административните актове, които се издават въз основа на тях. Цитираната нормативна регламентация налага извода, че ако в специален закон няма изрично изискване за форма или изрично отказване от формата, индивидуалните административни актове по този закон следва да спазват изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая специалният Закон за здравето не въвежда изключения от общото правило за писмена форма на индивидуалните административни актове по този закон, поради което същата е задължителна, респективно предписанието следва да съдържа задължителните реквизи по чл. 59, ал. 2 от АПК и в частност - подпис на издателя. Изискването за писмена форма на предписанието се установява и от съдържащото се в чл. 61, ал. 11 от ЗЗ указание досежно начина на получаване на акта, а именно карантинираното лице може да получи предписанието лично след изтичането на срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено от лицето по, ал. 1, 2 или 3 лице. Безспорно е, че само административен акт в писмена форма може да бъде получен от лицето лично или чрез пълномощник.

Извод за установеност на писмената форма на индивидуалните административни актове се извежда и от разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съдържащите се в ЗЕДЕУУ правила целят да установят правното значение на електронния документ и електронния подпис, както и условията, при които същите се приравняват на писмени такива. Според чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, легална дефиниция за какъвто е дадена в чл. 3, ал. 1 от с. з. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано / чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП /. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Притежателят на електронен подпис удостоверява пред определени лица и институции, че конкретно електронно волеизявление изхожда от точно определено лице като електронният подписподпис има значението на саморъчен подпис.

Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУЕ).

По делото не се установява, а и не се твърди че обжалваното предписание е издадено като електронен документ, подписано с електронен подпис, напротив ответната страна сочи, че липсва електронен подпис от издателя му, поради което не е необходимо да се изследва наличието и изпълнението на визираните в ЗЕДЕУУ предпоставки за валидност на електронното волеизявление.

В тази връзка и поради гореизложените доводи и съображения, съдът приема, че оспореният акт е постановен при съществено нарушаване на изискванията за форма, предвид липсата на подпис на неговия издател, обосноваващо наличието на основания същият да бъде прогласен за нищожен.

На второ място, дори да се приеме, че има поставен подпис под предписанието, долу в ляво, то от изготвената по делото съдебно-графическа експертиза се установява, че този подпис не е на директора на РЗИ Маргарита Стефанова Николова, т.е. отново липсва подпис на предписанието.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е постановен при съществено нарушаване на изискванията за форма, предвид липсата на подпис на неговия издател, с оглед установените по делото факти, което обосновава наличието на основание същият да бъде прогласен за нищожен.

По делото няма направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, проведено на 13.04.2022 г. жалбоподателят е задължен да заплати допълнителен депозит за вещо лице в размер на 157,40 лв., който към момента не е заплатен, поради което съдът следва да осъди оспорващите да заплатят на осн. чл.77 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК определената сума по сметка на АдмС-Добрич, за вещи лица.

 

Водим от горното, АдмС-Добрич, ІV състав

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА нищожността на № 210408/1849296 от 08.04.2021 г. на директора на РЗИ - Русе, с което на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-278/29.04.2021 г. на министъра на здравеопазването е предписано поставянето му под карантина за срок от 10 дни с начална дата 08.04.2021 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК,  Р.В.К. ЕГН ********** *** да заплати по депозитната сметка на Административен съд, гр. Добрич сума в размер на 157.40 лева представляваща възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

                                                 СЪДИЯ: