Р Е
Ш Е Н
И Е
№
4993 30.12.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и
седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2511 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 е предявил против А.Т.К., ЕГН **********, с адрес:
***, искове за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 364,50
лева- главница, 60,22 лева- договорна възнаградителна лихва за периода от
03.04.2015г. до 05.03.2016г., 121,84 лева- обезщетение за забава за периода от
04.04.2015г. до 07.08.2018г., дължими
по Договор за потребителски заем №……. сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия
от …. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2018
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13801/2018 г. на ПРС, ІV гр.
с-в.
В исковата молба ищецът сочи, че на … между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и А.Т.К., като кредитополучател е
сключен Договор за потребителски заем № ….като с подписването на договора
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в
размер на 450 лева. Сочи, че с полагането на подписа си в поле „Удостоверяване
на изпълнението“ на договора за заем, кредитополучателят е удостоверил, че е
получил сумата на заема. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за
потребителски заем, кредитополучателят се е задължил да върне заема, заедно с
добавка, съставляваща печалбата на кредитора на 12 месечни погасителни вноски.
Твърди се, че длъжникът преустановил обслужването на заема, като падежът на
първата непогасена вноска настъпил на …. Излага съображения, че съгласно Общите
условия към договора, при забава в плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава, в размер на действащата законна
лихва. На …. настъпил падежът на цялото
задължение. Твърди, че на … е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК … и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, по силата на който процесното вземане било прехвърлено в
полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. В изпълнение на задължението си по чл.
99, ал. 3 ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
упълномощило „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжника за
станалата продажба на вземането, за което е направен опит чрез изпращане на писмено
уведомление на същия, чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в
цялост. В условията на евентуалност, моли, да се приеме, че уведомлението за
извършената цесия е връчена на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията
към нея.
Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията
си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но тъй като
длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявяват настоящите
установителни искове за съществуване на вземането. Моли за уважаване на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му
особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен. Посочва, че ищецът не е легитимиран да претендира
процесното вземане, доколкото цесията не е била съобщена на длъжника преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Освен това твърди, че ответникът не
е получил препис от исковата молба и приложенията към нея. Връчването на книжата на особения
представител не би могло да произведе ефекта по съобщаване на цесията на
длъжника. Също така оспорва обстоятелството, че с приложения договор за
прехвърляне на вземания от ….. е прехвърлено и процесното вземане. В
представения списък на вземанията към договора вземането не било надлежно
индивидуализирано. Възразява за нищожност на договора за цесия на осн. чл. 26
от ЗЗД поради липса на предмет. В отговора се въвежда възражение за
недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че не
са спазени изискванията по чл. 11, ал. 1 т. 7 до т. 12 ЗПК. Излага подробни
съображения в тази насока. Доколкото договорът бил недействителен се дължала
само чистата стойност на кредита. Оспорва като нищожна поради противоречие с добрите
нрави начислената по договора възнаградителна лихва, тъй като размерът й
надвишавал трикратно размерът на законната лихва. Оспорва дължимостта на
претендираното вземане за „такса ангажимент“. В ЗПК липсвали институти като
„такса ангажимент“ и включването й в процесния договор водило до нищожност на
съответната клауза поради противоречие в закона. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
13801 по описа за 2018 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 364,50 лева- главница, 60,22 лева- договорна лихва за
периода от 03.04.2015г. до 05.03.2016г., 121,84 лева- обезщетение за забава за
периода от 04.04.2016г. до 07.08.2018г.,
дължими по Договор за потребителски заем № …….. сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор
за цесия от 10.01.2017 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
23.08.2018 г. до окончателното погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви
иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 21,02,2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и А.Т.К. е сключен
договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ….. по силата
на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставила на ответницата и кредитополучател
А.К., кредит в размер на 486 лв., с включена застраховка в размер на 36 лв.,
като последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Ответницата
се е задължила да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски всяка в
размер на 47,19 лв., за период от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г., уговорен е
годишен процент на разходите 31,10 % , такса ангажимент – 80,29 лв., а общата
стойност на плащанията е 616,29 лв.
От
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че таксата
ангажимент в размер на 80,29 лв. всъщност представлява договорна лихва, която е
в размер на 16,52 %. По процесният договор са извършени плащания в общ размер
от 141,57 лв., с които са погасени главница – 112,50 лв., застраховка кредит –
9 лв. и такса ангажимент – договорна лихва – 20,07 лв. Невъзстановеният размер
по прецесния договор е: 364,50 лева - главница, договорната лихва/такса
ангажимент/ – 60,22 лв. и лихва за забава в размер на 102,06 лв. за периода от
04,07,2015 г. до 07,08,2018 г.
Първият спорен по делото въпрос е относно
действителността на договора с оглед въведеното от ответника възражение същият
да противоречи на изискването на чл. 11, т. 7 до т. 12 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 21,02,2015 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5,
ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 7 общия размер на кредита и условията за усвояването
му;
т. 8. стоката или услугата и нейната цена в брой -
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при
свързани договори за кредит;
т. 9 лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти;
т. 9а (нова – ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
т. 11 условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването;
т. 12 информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит;
Съгласно чл.
22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесният кредит не
е предоставен под формата на овърдрафт/. Процесният договор е сключен при общи
условия, като за да обвържат страните същите следва да са приети писмено.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит
и всяка страница се подписва от страните по договора. В противен случай, на
основание чл. 22 ЗПК е налице нищожност на процесния договор. От представените
по делото Общи условия /л. 7-9/ се установява, че същите отговарят на описаните
законни изисквания, като всяка страница е подписана както и от представител на
кредитора, така и от ответника, поради
което съдът намира, че същите надлежно обвързват страните.
Договорът за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ………е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на формата,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, общата сума на договорната лихва/ такса ангажимент/,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено
е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, /чл. 10 от условията на
договора/.
„БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД представлява
финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са
цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на … с договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия). В приложение № 1 към договора за цесия под № **** фигурира
вземането на ответницата. Поради това съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет. Съдът намира представените документи
за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
Досежно възражението на ответника, че цесията не му е
била съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от цедента (или
упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № …. състав на ВКС,…, решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № … на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г.,
т. д. № … на ВКС, .. Действително, назначеният от съда особен представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към
нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената
цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва
да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига
по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост
/уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № …………..на I т. о. на ВКС/.
В уведомление за извършено прехвърляне на вземания /л.23/
е посочен цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия, индивидуализирано
е и правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. Ето
защо съдът намира, че най-късно в хода на настоящия процес по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия. Оттук ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания въз основа на договор за потребителски
кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ………
срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария
кредитор.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Въз основа на изложеното, по делото са доказани в кумулативност -
наличието на сключен договор за паричен заем, по който на ответника е
предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия
кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни
вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава, както и, че
длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната страна, върху която лежи
тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова
доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а
именно 04.03.2016 г., до когато е следвало да бъдат погасени.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло като пълно, компетентно и обективно дадено.
От представения договор, както и от приетата по делото
ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително
е 364,50 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не
оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в
пълния си размер от 364,50 лв. Като
законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане.
Досежно вземанията за
договорна и мораторна лихва в размер на 60,22 лева- за
периода от 03.04.2015г. до 05.03.2016г. и 121,84 лева- за периода от
04.04.2016г. до 07.08.2018г.,
съдът намира следното.
Относно възражението на ответника, че уговорената
договорна лихва е нищожна, поради противоречието с добрите нрави, съдът го намира за
неоснователно.
За месец април …….. основният лихвен процент на БНБ е
0,01 % / + 10 пункта /съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994 г./, като размерът на
законната лихва към дата на сключване на договора 10, 01 %. Трикратният размер
на законната лихва към датата на сключване на договора е 30,03 %. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва.
За съобразяването дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, следва да се съобразят конкретните данни по производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № ……….на ВКС. Приема се, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити –
двукратния размер на законната лихва) - решение
№ 906/30.12.2004 г. по гр. д. …….., решение № 378/18.05.2006 г. по …… о.,
определение № 901/10.07.2015 г. по …. В
подобен смисъл и практиката на ПОС - решение
№ 526 от…………..Ето защо съдът намира, че
уговорената договорна лихва в размер от 16,52%, посочена от вещото лице по
допусната ССЕ К., не противоречи на
добрите нрави.
Ето защо претенцията за сумата от 60,22 лева-
договорна лихва за периода от 03.04.2015г. до 05.03.2016г. е изцяло основателно
и следва да се уважи.
Относно размера на мораторната лихва
за периода от 04,07,2015 г. датата на падежа на първата забавена вноска до
07,08,2018 г. е 102,06 лева, изчислена от от вещото лице по неоспорената по
делото ССчЕ. Поради което акцесорният иск е основателен за сумата от 102,06
лв., а до пълния претендиран размер от
121,84 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 125 лв., депозит за особен представител – 300 и внесен депозит за
вещо лице в размер на 130 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът
намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100
лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат
на 655 лева, като по съразмерност следва
да му бъдат присъдени 631,29 лева. За заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 75 лева, като следва да му се присъдят по
съразмерност 72,28 лева. На ответника не
следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК …..със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7
следните суми: 364,50 лева- главница дължима по Договор за потребителски заем № …………..
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от …. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018 г. до окончателното погасяване, 60,22 лева- договорна лихва за периода от 03.04.2015г.
до 05.03.2016г., обезщетение
за забава в размер на 102,06 лева за
периода 04.07.2015 г. – 07.08.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава за разликата до пълния предявен размер от 121,84 лв., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13801/2018 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ……….. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 сумата
от 631,29 лева, представляващи
съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от
72,28 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
На особения представител на ответника А.Т.К. -…Н.Т. да се изплати внесения депозит
за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/ Николай
Стоянов.
Вярно с оригинала.
М.Х.