М О Т
И В И към
Присъда № 63/27.06.2019г., постановена
по НОХД № 731/2019г. по описа на
Пловдивски окръжен съд
ОП Пловдив е повдигнала
обвинение срещу С.Н.Д. – роден на ***г***, живущ ***, българин, български
гражданин, без образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на
28.05.2018г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, е
отнел чужда движима вещ – един брой златен синджир на стойност 360 лв. от
владението на С.Б.Г. *** с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.а от НК.
Производството е по реда на
чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подс. Д. обвинение, като моли съда да го признае за виновен
в извършване на престъплението и му наложи наказание над минимално предвидения
от закона размер, което да бъде намалено с една трета на основание чл.58а от НК
предвид реда, по който се разглежда делото.
Защитникът на подс. Д. – адв. А.А.
моли съда да наложи на подзащитния му наказание лишаване от свобода при
смекчаващи вината на дееца обстоятелства.
Подс. Д. се признава за
виновен, поддържа казаното от неговия защитник и моли за по-леко наказание.
На основание чл.373 ал.3
от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт,
фактическа обстановка:
Подс. С.Н.Д. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
С Присъда № 328/22.11.2016г.,
постановена по НОХД № 6140/2016г. по описа на ПРС, ХХVI н.с., изменена с Решение №
52/27.02.2017г., постановено по ВНОХД № 143/2017г. по описа на ПОС, влязло в
сила на 27.02.2017г., подс. Д. е признат за виновен за извършено през периода
от 23.02.2016г. до 02.03.2016г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, за което на основание
чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК е осъден на две години
лишаване от свобода. На основание чл.58 т.2 вр. чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС е
определено наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На
основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на РП Пловдив,
както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 02.03.2016г.
до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден
лишаване от свобода. Наложеното на подс. Д. наказание е изтърпяно на
19.01.2018г.
На 28.05.2018г., около 13.40ч.,
подс. Д. посетил Пробационна служба – звено Пловдив, гр. Пловдив, на бул.
„Македония“ № 21А, където положил подпис пред св. ** – младши инспектор в
службата, във връзка с изпълнение на предходно наложено му наказание пробация.
Подсъдимият излязъл от пробационната служба около 13.41ч. и се насочил към
намиращата се в близост автобусна спирка. Посещението на подс. Д. било записано
от видеокамерите в пробационната служба.
На същата дата – 28.05.2018г.,
около 13.45ч., св. С.Г. *** излязла от намиращия се в близост до пробационната
служба магазин „Била“, пресякла бул. „Македония“, преминала покрай автобусната
спирка и продължила към дома си по ул. „*“, навлизайки в малък парк. В този
момент подс. Д., който вървял след пострадалата, я настигнал и издърпал силно
от врата й златния синджир /от жълто и розово злато – 14 карата, с тегло 8
гр./, който се скъсал и останал в ръката му. Пострадалата усетила пипане по
врата и се обърнала, при което видяла подсъдимия и инстинктивно посегнала, за
да си върне синджира, но не успяла. Хванала и издърпала слушалките, които били
на врата на подс. Д.. Той се обърнал и избягал в посоката, от която св. Г.
идвала, минал между гаражите, монтирани наблизо, след което се изгубил от
погледа на пострадалата.
След няколко минути св. Г. се
успокоила от случилото се и сигнализирала на тел.112. На място пристигнали
полицейските служители – св. ** заедно с колегата си *, на които пострадалата
разказала за случилото се. Св. Г. и полицейските служители извършили обход в
района със служебния полицейски автомобил с цел да уточни посоката на оттегляне
на извършителя, след което тя дала показания във връзка със случая и предала
слушалките - черни, с безцветни силиконови тапи, стандартен жак 3.5 мм и надпис
SAMSUNG, които
успяла да издърпа от подс. Д..
От проведените
оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че в периметър от около 50
м. от местоизвършване на престъплението се намира Пробационна служба гр. Пловдив.
Предвид това, че престъплението било извършено през светлата част на
денонощието и от лице от ромски произход и предвид факта, че на територията на
градската част нямало живущи лица от ромски произход, била извършена проверка в
пробационната служба за лица, живущи на територията на града и околните села,
които е следвало да положат подпис в деня на извършеното престъпление. След
като били проверени картите за подпис на всички лица за деня, кръгът от
заподозрени първоначално бил стеснен до три лица, отговарящи на описанието на
извършителя, дадено от пострадалата, като впоследствие с оглед на неговата
възраст и времето на полагане на подпис в пробационната служба, се откроило
лицето С.Н.Д., положил подпис непосредствено преди извършеното престъпление.
При оперативен оглед на
монтираното видеонаблюдение в сградата на пробационната служба, било
установено, че подс. Д. в 13ч. 40мин. 40сек. на 28.05.2018г. влиза в службата,
сваля от дясното си ухо слушалка за телефон, закача я на фланелката, кабелите
остават да висят от лявата му страна, полага подпис и излиза в 13ч. 41мин. 22сек.
На 30.05.2018г. – следващата
дата за полагане на подпис в пробационната служба, подс. Д. бил доведен в
сградата на Първо РУ „Полиция“ към ОДМВР Пловдив и на 31.05.2018г. при
проведено разпознаване, св. Г. го разпознала като извършител на грабежа на
златния й синджир.
Съгласно заключението на
изготвената по делото стоковооценъчна експертиза, стойността на отнетия златен
синджир от владението на св. Г. е 360 лв.
От заключението на техническата
експертиза се установява, че по представения за изследване компактдиск няма
следи от манипулация или намеса върху записаната информация, за времето от
13:40:36 до 13:41:18 в кадър попада лице от видим мъжки пол, със слабо
телосложение, среден ръст и тъмна коса, облечен с тъмни дрехи, обут със светли
обувки. Приближава до наличен в стената отвор, наподобяващ гише, привежда
тялото и извършва действие, наподобяващо писане. Установено е сходство в овала
на главата, характер и линия на косата, контур на носа, форма на брадичката при
сравнителното изследване за анализ със снимка от криминиластическата
регистрация на лицето С.Н.Д.. Поради недостатъчния брой лицеви признаци, които
да бъдат анализирани, не е могло да бъде дадено заключение за сходство,
идентичност или различие между лицето от видим мъжки пол, заснето във
видеозаписа и лицето С.Н.Д..
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, по черни слушалки,
с безцветни силиконови тапи, стандартен жак 3.5 мм и надпис SAMSUNG, не се е
доказало наличие на слюнка, но същите са подходящи за изследване по метода на
ДНК-профилирането на ядрена ДНК.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза по метода на ДНК-профилирането се установява, че
при изследването на предоставеното веществено доказателство – едни брой чифтни черни
слушалки за телефон с надпис SAMSUNG, с черен кабел с монтирано
устройство за корекция на звук, завършващ със стандартен жак 3.5 мм и с
безцветни силиконови тапи за ушите, е определен ДНК профил на лице от мъжки
пол, който съвпада с ДНК профила на С.Н.Д., т.е. по обектите, предоставени за
изследване е установен клетъчен материал от лицето С.Н.Д. и вероятността да се
установи този ДНК профил, ако клетъчният материал произхожда от някой друг,
освен от подс. Д., е 1 на 3 985 000 000 000 000 000 000.
Вследствие на извършеното
престъпление на пострадалата са били причинени имуществени вреди в размер общо
на 360 лв., които не са възстановени.
Описаната фактическа
обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на
подс. Д. самопризнание, както и от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели – С.Б.Г., *** и ***, които съдът кредитира
като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
Направеното от подс. Д.
самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
От показанията на св. Г. се
установява, че на инкриминираната дата 28.05.2018г., докато се е прибирала към
дома си, находящ се на ул. „*“ в гр. Пловдив, непознат за нея мъж със сила
издърпал от врата й златния й синджир, както и че тя се е опитала да си го
върне обратно, но не е успяла, като вместо това хванала и издърпала слушалките,
които били на врата на мъжа и които впоследствие предала на служител от Първо
РУ при ОДМВР гр. Пловдив с Протокол за доброволно предаване от 28.05.2018г. В
хода на проведеното разпознаване, обективирано в съставения за това
процесуално-следствено действие Протокол от 31.05.2018г., св. Г. посочила подс.
Д. като лицето, което й издърпало синджира.
В подкрепа на приетата за
установена от съда фактическа обстановка са и показанията на св. * – полицейски
служител към Първо РУ при ОДМВР гр. Пловдив, който с колегата му П. * бил
изпратен на местопроизшествието след получен сигнал за извършен грабеж. От
показанията на този свидетел се установява, че след даденото от пострадалата
описание на мъжа, който й отнел синджира и заедно с нея извършили обход в
района със служебния автомобил с цел уточняване посоката на оттегляне на
извършителя. Установява се от показанията на св. * и това, че са били
предприети оперативно-издирвателни мероприятия, в хода на които била извършена
проверка в намиращата се в района пробационна служба, където получили
информация от дежурните служители, с които разговаряли, и които им предоставили
данни за подс. Д. като евентуалния извършител на престъплението.
По делото в качеството на
свидетел е разпитан и ** – младши инспектор към * гр. Пловдив, от показанията
на който се установява, че към онзи момент подс. Д. е бил с наложена
пробационнна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“, която следвало
да бъде изпълнявана в дните понеделник, сряда и петък, чрез явяване и полагане
на подпис в отчетния картон. Наред с горното св. * посочва, че му е направило
впечатление обстоятелството, че при повечето от посещенията в пробационната
служба подс. Д. е носел слушалки за мобилен телефон. От показанията на св. * се
установява и това, че на 28.05.2018г. подсъдимият се е явил в пробационната
служба и е положил подпис, което съгласно отразеното в отчетния картон,
заверени копия от който са представени по делото, е станало в 13.50ч., т.е
няколко минути преди извършване на грабежа.
От заключението на изготвената
по делото техническа експертиза на представения за изследване компактдиск,
съдържащ видеозапис от гишето в пробационната служба, се установява, че на
28.05.208г. за времето от 13:40:36ч. до 13:41:18ч. в кадър попада едно лице от
видим мъжки пол, със слабо телосложение, среден ръст и тъмна коса, облечен с
тъмни дрехи, обут със светли обувки. Лицето се приближава да наличен в стената
отвор, наподобяващ гише, привежда тялото си и извършва действия, наподобяващи
писане. Остава в кадър до 13:41:18ч., след което излиза от помещението.
Действително съгласно заключението качеството и съдържанието на записа е
незадоволително, като експортираните от него снимкови кадри са ограничено годни
за извършване на лицево-идентификационно изследване и поради недостатъчния брой
лицеви признаци, които да бъдат анализирани, не може да се даде заключение за
сходство, идентичност или различие между лицето от видим мъжки пол, заснето във
видеозаписа, и С.Н.Д., ЕГН **********. В същото време обаче съгласно
обстоятелствената част на заключението, след привеждане на избран допълнително
обработен фрагмент, като подходящ за анализ със снимка от криминалистическата
регистрация на лицето С.Н.Д., ЕГН ********** в приблизително един и същ мащаб и
визуално съпоставяне и анализиране на външните анатомични белези на главите и
лицата, според тяхната конфигурация, е установено сходство в следните признаци:
овал на главата, характер и линия на косата, контур на носа, форма на
брадичката. Това, както и останалите доказателства по делото – показанията на
св. *, пред когото подс. Д. се е подписал и който е отразил часа на полагане на
подпис в отчетния картон, възприел е и това, че подсъдимият носи слушалки, показанията
на пострадалата, която успяла да вземе слушалките, които впоследствие предала,
резултатът от извършената съдебномедицинска експертиза по метода на
ДНК-профилирането, водят до извода, че именно подс. Д. е лицето, което е посетило пробационната
служба.
Относно известното разминаване
между времето, посочено от св. * и това, посочено в заключението на
техническата експертиза, следва да се отбележи, че съгласно показанията на
свидетеля разликата се дължи на това, че часът на камерата се сверява с
интернет, а този на графика с часовника пред пробационния служител.
В подкрепа на описаната
фактическа обстановка са и заключенията на изготвените по делото съдебнотехническа
експертиза, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 874/2018г.,
експертиза № 18/ДНК-499 и стоковоценъчна експертиза, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната
област.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства № 874/2018г. по изследваните слушалки не
се е доказало наличие на слюнка, на същите са подходящи за изследване по метода
на ДНК-профилирането на ядрена ДНК. Експертиза № 18/ДНК-499 е дала заключение,
че при изследването на предоставеното веществено доказателство, а именно предадените
от св. Г. слушалки, е определен ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада
с ДНК профила на С.Н.Д., т.е. установен е клетъчен материал от лицето и
вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал произхожда
от някой друг, освен от подс. Д., е 1 на 3 985 000 000 000 000 000 000. Въз основа на изготвената стоковооценъчна
експертиза е установена стойността на отнетата от владението на пострадалата
вещ.
От обективна страна, фактите по
делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: Протокол за
доброволно предаване от 30.05.2018г. /л.16/, график за регистрация /л.17/,
справка за съдимост /л.35-л.48/, характеристична справка /л.49/, Протокол за
доброволна предаване от 28.05.2018г. /л.51/, Протокол за разпознаване на лица и
предмети от 31.05.2018г. /л.73/, албум за посетено местопроизшествие:
разпознаване на лице /л.54-л.55/, график за регистрация /л.58-л.60/, писмо рег.
№ 6566/17.09.2018г. /л.85/, отчетен картон за задължителна регистрация по
настоящ адрес № СП-3508/15.10.2015г. /л.88-л.91/.
В подкрепа на фактическата
обстановка по делото са и приобщените веществени доказателства – един брой чифтни
черни слушалки за телефон с надпис SAMSUNG, с черен кабел с монтирано
устройство за корекция на звук, завършващ със стандартен жак 3.5 мм и с
безцветни силиконови тапи за ушите.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.а от НК за това, че на 28.05.2018г. в гр. Пловдив
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ –
един брой златен синджир на стойност 360 лв. от владението на С.Б.Г. *** с
намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.
Подс. Д. е отнел един брой
златен синджир, на стойност 360 лв., принадлежащ на св. Г., т.е. предметът на
престъплението е бил както движима, така и чужда по отношение на подсъдимия
вещ, която към момента на отнемането й се е намирала във владение на
пострадалата, която е упражнявала фактическата власт върху нея. Вещта, предмет
на престъплението е индивидуализирана и нейната стойност е определена от
събраните по делото доказателства.
Подс. Д. е отнел синджира от
св. Г. чрез физическо въздействие върху личността й, а именно чрез употреба на
сила, издърпвайки го, в резултат на което е била сломена съпротивата й. Вторият
акт от изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещта, което се
изразява в прекъсване на фактическата власт върху предмета и установяване на
своя такава. След като подс. Д. издърпал синджира от врата на пострадалата и по
този начин прекъснал упражняваната от нея фактическа власт върху вещта, се
отдалечил от местопрестъплението, установявайки своя фактическа власт. Това
престъпление е резултатно и резултатът е именно промяната във фактическата
власт върху предмета на престъплението. Именно с прекъсването на досегашното
владение върху вещта и установяването на владение върху нея от страна на дееца,
грабежът се счита завършен.
Деянието подс. Д. е извършил
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.а от НК – след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК.
С Присъда № 328/22.11.2016г., постановено по НОХД № 6140/2016г. по описа на
ПРС, ХХVI н.с.,
изменена с Решение № 52/27.02.2017г., постановено по ВНОХД № 143/2017г. по
описа на ПОС, влязло в сила на 27.02.2017г., за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1
от НК, подс. Д. е осъден на две години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. Наказанието е изтърпяно на 19.01.2018г. Деянието, предмет на
настоящето дело, е извършено на 28.05.2018г., т.е. преди да са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Подсъдимият е съзнавал, че синджирът се намира във владението на
св. Г., че той е чужд, че пострадалата не е съгласна да й бъде отнет и че това
несъгласие се преодолява чрез упражнената сила.
Освен прекия умисъл, за да е
осъществен грабежът, деецът трябва да действа с намерение противозаконно да
присвои вещта, което ще е налице, когато той желае след деянието да се
разпорежда с предмета в свой или в чужд интерес. Както беше посочено, след като
подс. Д. отнел вещта от владението на св. Г., се отдалечил от мястото на
извършване на престъплението, от което следва изводът, че той е действал с
присвоително намерение.
С оглед на посочената и приета
по–горе правна квалификация за извършеното от подс. Д. престъпление, като се
съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената
опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да
бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма
основания за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй
като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства.
При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички
обстоятелства по делото, както смекчаващите - съжалението за стореното,
сравнително невисоката стойност на отнетата от владението на пострадалата вещ,
както и интензитетът на употребената по отношение на нея сила, изразяваща се в
издърпване на синджира от врата й, при което не са й били причинени травматични
увреждания, така и отегчаващите такива – предходните осъждания, извън тези,
обуславящи квалификацията на деянието като такова, извършено при условията на
опасен рецидив.
Не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371 т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т. д. №
1/2008г. на ВКС – н. к. при определяне на наказанието съгласно правилата на
чл.373 ал.2 от НПК, признанието по чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира
като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
В случая самопризнанието на подс. Д. не е негово изначално процесуално
поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Предвид горното съдът намира,
че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно шест години лишаване от свобода, което се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на
наказанието. Така определеното наказание следва да се намали с една трета и на
подс. Д. да бъде наложено наказание четири години лишаване от свобода.
На подс. Д. не следва да бъда
налагано предвиденото за извършеното от него престъпление наказание конфискация
до ½ от имуществото, доколкото, от една страна не се установява
притежаването на такова, а от друга предвид невисоката стойност на отнетата от
него вещ.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.б
от ЗИНЗС така наложеното на подс. Д. наказание четири години лишаване от
свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.2 вр.
ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подс. Д. наказание четири години лишаване
от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по
реда на НПК, както и времето, през което по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 31.05.2018г. до
влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Вещественото доказателство по
делото – един брой чифтни черни слушалки за телефон с надпис SAMSUNG, с черен
кабел с монтирано устройство за корекция на звук, завършващ със стандартен жак
3.5 мм и с безцветни силиконови тапи за ушите, следва да се унищожи като вещ
без стойност след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Д. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив сумата
от 635.51 лв., представляваща разноски в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: