Р Е
Ш Е Н
И Е
N488
гр.Русе, 12.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и втори ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N748 по описа за 2019
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от С.К.Ц. *** чрез пълномощника й адв. Т.В. ***
против решение № 1162/ 20.06.2019 г., постановено по гр.д.№1208/2019 г. на
Плевенския районен съд в частта, с която предявеният от нея против ЧСИ Цветодзар Найденов иск с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение е отхвърлен над
сумата от 400 лв. до размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Претендира и
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата
ЧСИ Цветозар Найденов- рег.№ 756 на КЧСИ счита жалбата за неоснователна и иска
същата да бъде оставена без уважение по съображенията, изложени в отговора по
чл.263 от ГПК.
ЧСИ Цветозар Найденов-
рег.№ 756 на КЧСИ е обжалвал същото решение в частта, с която искът против него
е уважен за сумата в размер на 400 лв. Излага оплаквания за недопустимост и
неправилност на решението в обжалваната част и иска същото да бъде обезсилено и
производството прекратено, евентуално да бъде отменено и искът да се отхвърли.
Претендира направените разноски за производството е недопустимо.
С.К.Ц. счита жалбата за
неоснователна.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК въззивният съд
приема следното:
Жалбите са подадени от
процесуално легитимирани в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Производството по делото
е образувано по предявен от С.К.Ц.
против ЧСИ Цветозар Найденов - рег.№ 756 на
КЧСИ иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер
на 1000 лв., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 7805/2018 г. на РС-Плевен.
Установено е, че по
ч.гр.д.№ 7805/2018 г. на РС-Плевен в полза на С.Ц. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ЧСИ Цветозар
Найденов за сумата в размер на в размер на 1000 лв., представляващо обезщетение
за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение.
Длъжникът е подал възражение в законоустановения срок, за което заявителката е
уведомена на 30.01.2019 г. Същата е предявила иска на 27.02.2019 г.
От събраните в
първоинстанционното производство доказателства е установено също, че по молба
на „Юробанк и Еф Джи България“ АД- гр.София е
образувано изп.д.№ 684/2009 г. по описа на ЧСИ
Цветозар Найденов- рег.№ 756 на КЧСИ срещу длъжниците Ивайло Петков Тодоров, С.К.Ц.
в качеството й на поръчител и Николай Павлов Мицинов.
Въз основа на влязло в
сила определение №7527/02.04.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 1674/2014 г. на СГС
изпълнителното производство срещу С.Ц. е прекратено с постановление на ЧСИ от
25.05.2015 г., за което Ц. е уведомена със съобщение изх.№ 5830/05.06.2015 г.,
връчено с обратна разписка на 10.06.2015 г. След прекратяване на изпълнителното
производство срещу С.Ц. по нейно искане принудително събраната от нея сума чрез запори е възстановена по
посочената от нея банкова сметка ***. нареждане от 01.07.2015 г.
На 04.01.2018 г. ЧСИ
Цветозар Найденов е наложил запор върху банковата сметка на С.Ц. в СИБанк съгласно запорно съобщение
– изх.№ 322/04.01.2018 г. Същият е вдигнат по разпореждане на ЧСИ със
съобщение- изх.№ 3103/02.02.2018 г.
Установено, че от
29.11.2017 г.05.03.2018 г. С.Ц. е била във временна неработоспособност като е
получавала по запорираната сметка обезщетения за
временна неработоспособност. При опит на изтегли сумата, установила, че
сметката й е запорирана и това силно я притеснило, разтревожило,
тъй като трябвало да плати лечението си. Прилошало й, когато узнала за
наложения запор и невъзможността да ползва парите, от които се нуждаела и
изпитвала затруднения и свързаните с това неудобства и притеснения, което
състояние продължило около месец.
С обжалваното решение
първоинстанционният иск е уважил предявеният иск по съображения, че в чл.74 от ЗЧСИ е предвидена възможност за ангажиране на отговорността на длъжностните
лица, осъществяващи действия по принудително изпълнение при незаконосъобразност
на изпълнителните действия, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането- както имуществени, така и
неимуществени. Прието е, че в резултат на незаконосъобразни действия от страна
на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху сметка след прекратяване на
изпълнението срещу С.Ц., на последната са причинени неимуществени вреди в
размер на 400 лв. При определяне на размера първоинстанционния съд е съобразил вида,
характера и степента на увреждането, начинът на неговото извършване и
установената психическа травма.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
При разглеждането на
спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти и правилно е приложен
материалния закон.
Установено е по делото,
че в полза на С.Ц. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по приложеното ч.гр.д.№ 7805/2018 г. по описа на РС-Плевен, която е била
оспорена от длъжника с възражение. Оспорването на заповедта е породило правният
интерес от исковата защита, искът е предявен в законоустановения срок, поради
което същият е допустим и правилно е разгледан по същество.
Доводите на
жалбоподателя за недопустимост на решение поради недопустимост на
производството по чл.410 от ГПК са изцяло неоснователни.
Съгласно разпоредбата на
чл.440 от ГПК заповед за изпълнение може да се иска за вземания за парични
суми, когато искът е подсъден на районния съд.
Вземането на обезщетение
за причинени вреди, в т.ч. и неимуществени, е за парична сума, заявеният размер
от 1000 лв. определя спорът като родово подсъден на районния съд, поради което
са налице визираните в закона предпоставки за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 441 от ГПК
предвижда, че ЧСИ отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Тази правна норма не определя специален ред за ангажиране на отговорността на ЧСИ, която да дерогира приложението на общите правила. Отговорността на ЧСИ се реализира по общия ред, поради което в хипотезите, визирани в чл.410 от ГПК е допустимо и заповедното производство.Доводите на жалбоподателите за неправилност на
обжалваното решение са неоснователни.
Вземането- предмет на иска, е за обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение.
Разпоредбата на чл.441
от ГПК във вр.чл.74 от ЗЧСИ регламентира деликтната отговорност на частните съдебни изпълнители в
качеството им на длъжностни лица, които изпълняват дейност по повод
принудително изпълнение, за причинените от тях вреди от незаконосъобразните им
действия или бездействия при или по повод тази им дейност. ЧСИ дължат
обезщетение на увредените лица за всички
вреди- както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Пряка вреда е тази,
която директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият
не би претърпял
вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител- тъй като преки са
само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т.е. които са адекватно
следствие от увреждането.
За да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ на основание чл.74 от ЗЧСИ, в доказателствена тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на цитираната правна норма- неправомерни действия и/ или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване на вредата при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС - решения по чл. 290 от ГПК
№ 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, № 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО.В производството съдът извършва самостоятелна преценка относно процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Това е така, тъй като с решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на присъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес. Относно обстоятелства от значение за отговорността по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ
сила на присъдено нещо не се формира.Правилно районният съд е определил и размера на
дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост, визирани в чл.52
от ЗЗД. При определяне размера първоинстанционният съд е съобразил вида,
характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди, съобразил е обстоятелството,
че запорът е наложен и служебно вдигнат от ЧСИ след около месец, както и факта,
че в момента на налагане на запора, жалбоподателката е провеждала лечение, за
което е имала нужда от средства. При установените факти по делото правилно е
прието, че обезщетение в размер на 400 лв. покрива изцяло претърпените от
жалбоподателката неимуществени вреди, до който размер правилно искът е уважен.
Над тази част претенцията е неоснователна, тъй като не съотвества
на доказателствата по делото, ценени през призмата на чл.52 от ЗЗД.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280,
ал.3 от ГПК.