Решение по дело №69/2020 на Административен съд - Стара Загора

                                                        Р Е Ш Е Н И Е № 13

                18.06.2020г., гр. Стара Загора

            Административен съд – Стара Загора, трети касационен състав, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Динкова

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Дарина Драгнева

                                                                                          2. Кр. Костова-Грозева

 

разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД №69 по описа за 2020 година.

 

Производството по делото е било образувано по касационна жалба на ОДМВР – Стара Загора против Решение №21 от 10.01.2020г. на РС-Стара Загора, постановено по анд № 1770/2019г.

С Решение №99/13.04.2020г. Съдът е постановил оставяне в сила на съдебния акт на РС Стара Загора. На 27.04.2020г. от пълномощника на ответника по касация, адв. Ф.Г. е депозирана молба с рег. № 2045, в която се прави искане за допълване на горепосоченото решение на Административен съд Стара Загора в частта му на разноските за сумата от 380,00 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат за явяване пред съда, която сума била своевременно поискана.

Молбата е изпратена със съобщение до ОДМВР Стара Загора за становище, като на 19.05.2020г. е изразено такова за присъждане на минимален размер на възнаграждението за един адвокат, съобразно обема на осъществената правна помощ.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира молбата на Б.Х.Б., чрез адв. Г. с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допълване на Решение №99/13.04.2020г. в частта му на разноските за процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен представител и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК искането за допълване/изменение на решение в частта на разноските може да се направи, когато актът не подлежи на обжалване /както е в този случай/ в едномесечен срок от постановяването му. Данните сочат, че Решение №99 е постановено на 13.04.2020г., но едномесечният срок по чл.248, ал.1 от ГПК следва да се счита, че тече от 21.05.2020г. С ДВ бр. 28/13.03.2020г. е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г., в сила от 13.03.2020г. Съгласно чл.3, т.1 от него „за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020г.) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. С §12 от ПЗР на Закона за здравето са извършени изменения и допълнения във въпросния закон, като според § 13 „сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", който закон е обнародван на 13.05.2020г. Тъй като молбата е направена още на 27.04.2020г., следва да се приеме, че е подадена в едномесечния срок и поради това се явява процесуално допустима.

Разгледано по същество, Съдът намира искането за изцяло основателно, като съобрази следното:

Не се спори, а и пред съда се удостоверява по несъмнен начин, че ответникът по касационната жалба, чрез упълномощения от него адв. Г. е подал писмено възражение против касационната жалба на ОДМВР Стара Загора, както и че адв. Г. е представлявал в откритото с.з. на 12.03.2020г. своя упълномощител. По настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие /л.15/, като съгласно този не оспорен документ страните по него се споразумяват клиентът да заплати на упълномощения адвокат Г. възнаграждение в размер на 380 лева, като се удостоверява и че то е заплатено в брой. Въпросното адвокатско възнаграждение е договорено за дейностите по оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в правни консултации, проучване на делото и даване на мнение, изготвяне на писмено възражение по касационната жалба, както и процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора.

В откритото с.з. явилият се адвокат прави изрично изявление за възстановяване на разноските, направени от неговия клиент, вкр. прилага и списък на разноските, т.е. налице е своевременно предявена претенция за разноските в това производство. От ОДМВР Стара Загора няма направено възражение за прекомерност на въпросното възнаграждение към релевантния момент-приключване на съдебното дирене, поради което и така направеното искане в отговора по чл.248, ал.2 от ГПК е не своевременно направено и не следва да се кредитира. Ето защо искането за допълване на Решение №99/13.04.2020г е не само допустимо но и основателно, поради което следва да се уважи, като касаторът бъде осъден да заплати претендираните 380,00 лева възнаграждение за един адвокат в полза на ответника по касация, предвид новата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в сила от 03.12.2019г.

Водим от горното и на осн. чл.248, ал.3, вр. с ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА Решение №99/13.04.2020г., постановено по канд № 69/2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като постановява:

„ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора да заплати на Б.Х.Б. ***, ЕГН-********** разноски по делото в размер на 380,00 (триста и осемдесет) лева.“

Настоящото решение е окончателно.  

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

        

  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                   2.