Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр.
Пловдив, 23 януари 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІІ състав
в публично заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело №
3271 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл.171 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано
е по жалба на М.Г.А., ЕГН ********** ***, срещу заповед № ЗЛС-73 от 06.11.2017
г. на командира на военно формирование 34840 – гр. Карлово. В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на
процесуалноправните и материалноправните
разпоредби на ЗОВСРБ и правилника за прилагането му, както и издадена
без основание. Оспорва се наличие на нарушение на чл. 115, ал. 1, т. 7 от
Войсковия устав, понеже това следва да се установи с влязъл в сила
правораздавателен акт.
Ответникът
– командир на военно формирование 34840 – гр. Карлово, чрез процесуален
представител по пълномощие, оспорва жалбата, моли да се остави в сила оспорената
заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Пловдив, ХVІІІ състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в
законоустановения срок и при наличието на правен интерес.
От
фактическа страна съдът намира за установено от събраните по делото
доказателства, следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № ЗЛС-73 от 06.11.2017г.
на Командира на Военно формирование 34840 гр. Карлово, с която на основание
чл.243, ал. 1, чл.245, ал. 2, вр 242, т. 1 и чл. 244,
т. 7, .чл.165, ал.1, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на
Република България /ЗОВСРБ/, чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 91 от Правилника
за прилагане на ЗОВСРБ и т. 9.1 и т.9.2 от Заповед № ОХ-703/07.09.2016г. на
Министъра на отбраната на Република България и чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ е
прекратен договорът за военна служба, освободен е от военна служба и от
длъжност при налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение” сержант М.Г.А. –
командир на 2 зенитно-ракетно отделение на зенитно-ракетен артилерийски взвод в
1 механизиран батальон.
Дисциплинарното наказание е било наложено понеже на
07.09.2017г. около 23,26ч. в гр.Калофер по улица **с посока на движение от № 34
към № 30 А. управлявал личното си МПС Опел Зафира с рег.
№ РВ***СК след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер, Alcotest 7510 с фабричен
№ ARBA 0091, което отчело 0,514 промила на хиляда в
издишания от водача въздух. М.А. отказал да даде кръв за химичен анализ за
изследване на наличие на алкохол.
При така установеното от фактическа
страна жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентно лице, съобразно чл. 146, т.3 и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 137,
ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България в предвидената в чл. 148, ал.1 и ал. 2 от Правилника форма.
Административният акт е постановен, след като в съответствие с разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ, командирът на военното формирование е назначил
служебна проверка, като е определил комисия, чиито членове са кадрови
военнослужещи с по - високо звание от това на проверявания (заповед №ЗРД-447 от
08.09.2017г. ). Спазени са и изискванията на 143, ал.1 от ППЗОВСРБ, като
комисията е изготвила протокол с нормативно изискваното съдържание, в който са
отразени направените констатации (протокол рег. № 3-2203 от 27.10.2017 г.).
След приключване на проверката, командирът на военното формирование е провел
беседа, при която е запознавал А. със събраните от комисията
доказателства/протокол рег. № 3-2207/30.10.2017г./. Описаните факти, са съотнесени от лицето, разполагащо с дисциплинарна власт към
хипотезата на чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ относно "...неизпълнение на
административните актове на органите за ръководство на отбраната, на
длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили", в конкретния
казус във връзка с неизпълнение на Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010г. на
Министъра на отбраната.
Според чл. 241 от ЗОВСРБ, виновното неизпълнение на
служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина.
Разпоредбата на чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ възвежда материалното правило за
поведение, според което военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите,
нормативните и административните актове на органите за ръководство на
отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените
сили, както и заповедите на командирите или началниците. Съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание уволнение
може да се наложи и при други
тежки нарушения на военната
дисциплина, при които задължително се налага дисциплинарно
наказание “уволнение”. Със Заповед
№ ОХ-680 от 05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България, с
цел обезпечаване изпълнението на разпоредбите на чл. 114, т.3 и т.4, чл. 115,
ал.1, т.5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на
Р.България и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване
на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични
вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване
престижа на военната служба, е разпоредено /по т. 3 от заповедта/ забрана за
управлението на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след
употреба на алкохол. Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г. на министъра на
отбраната е била сведена след инструктаж пред военнослужещите от в.ф.
34840–Карлово в присъствието на жалбоподателя на 12.11.2015 година. В случая,
като не е съобразил поведението си с тази забрана и не е изпълнил Заповед №
ОХ-680 от 05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България, сержант М.А.. е допуснал нарушение на
военната дисциплина по см. на чл. 242, т.1 във вр. с
178, ал.1 от ЗОВСРБ, като основание за осъществяване на дисциплинарната му
отговорност. С оглед конкретиката на казуса, в тази насока трябва да се
отбележи, че Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010г. на Министъра на отбраната /която
без съмнение следва да бъде изпълнявана от всички подчинени нему
военнослужещи/, има общ характер. Тя е израз на кадровата политика в армията,
определянето на която е в правомощията на министъра /чл. 26, т.6 от ЗОВСРБ/.
Цитираната заповед не въвежда ново основание за налагане на наказание, а
квалифицира управлението на автомобил след употреба на алкохол като тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ,
което има за последица налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Това е
направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно
наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност, съразмерност и
последователност и предвидимост. /Така Решение № 1879
от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2014 г., V
о./. Като е управлявал МПС след употреба алкохол сержант А., грубо е нарушил
установения обществен ред, създавайки по този начин опасност както за
собствените си здраве и живот, така и за здравето и живота на гражданите, които
е призован да защитава - поведение, което е в разрез с моралните ценности и
етичните правила и уронва престижа на въоръжените сили на Република България.
От страна на жалбоподателя не се установиха факти, които да оборят резултата от
извършената проверка за алкохол от органите на МВР на 07.09.2017г.,
констатирана и регистрирана с техническо средство дрегер
7510, фабричен номер ARBA 0091, който е отчел концентрация от 0,514 промила.
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № Д/116472
от 07.09.2017 г. и е издаден талон за медицинско изследване, което А. отказал.
Представени са и доказателства за годността на средството за измерване. Съдът
не намира основание да не кредитира тези официални документи, съставени от
длъжностни лица по повод изпълнение на служебните им задължения.
Настоящият състав намира, че поведението на
жалбоподателя правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия
орган, като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2
от ЗОВСРБ, тъй като засяга установените в страната правов ред и законност и
представлява неизпълнението на задълженията по военна служба, според които
военнослужещият е длъжен да съобразява действията си със законовите изисквания
и с общоприетите морални норми, тъй като заеманата държавна служба поставя
значително завишени изисквания към неговото поведение в етичен план и го
задължава да не предприема действия, които да накърняват обществения престиж на
армията (арг. от чл. 114, т. 4 и чл. 115, ал.1, т. 7
от Устава за войсковата служба на въоръжените сила на Република България
УВСВСРБ). При спазване на разпоредбата на чл. 139, ал.1 във вр.
с чл. 145, ал.2 от ППЗОВСРБ, дисциплинарнонаказващият
орган обосновано е приел, че същността на осъщественото деяние, сочи на
допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, като материалноправно
основание по чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" по реда на чл. 244, т.7 от ЗОВСРБ. В съответствие с
нормата на чл. 165, т.3 от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на А. по
изпълнение на военната служба.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, изразен в
открито заседание и заявено с молба от пълномощник с датен печат от 17.01.2018г.,
с която се иска да се обвърже законосъобразността на обжалваната заповед с приключване производството по
оспорване на НП № 17-0281-001007 от 06.10.2017г. на началник РУП-Карлово.
Административнонаказателната отговорност е различна от дисциплинарната и
нереализирането й не е пречка за налагане на дисциплинарна санкция за допуснато
нарушение на военната дисциплина, когато, както в случая, са налице
основанията, предвидени в закона за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
243, ал.1 от ЗОВСРБ. Ето защо доводите, които се правят от жалбоподателя, в
тази насока са неоснователни.
Само
за пълнота на решението следва да се посочи, че
кръвни проби за изследване на алкохол в кръвта в Р.България се извършват
съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В
нейния чл. 16, ал. 1 законодателят е предоставил възможност изследването на
кръвните пробите да се извършва въз основа на най-разпространения метод – метод
на Видмарк, който се основава на окисления на
алкохола от калиев бихромат. В конкретния случай
такова изследване не е извършено поради отказ на жалбоподателя А.. Въпреки
това, ако беше извършено и имаше несъгласие с резултата, наредбата посочва, че
единствено при оспорване на установено количество алкохол в кръвта, въз основа
на метода Видмарк, кръвните проби се изпращат в
химическата лаборатория в гр. Пловдив. В този смисъл съдът не приема
твърдението в молбата на пълномощник от 17.01.2018г., че с решението на КРС ще
се установи дали А. е употребил алкохол над допустимото на 07.09.2017г. в
посочения час на проверка от МВР. Това
би станало по посочения начин, уреден в разгледаната законодателна рамка по
Наредба № 30/2001г. Не на последно място следва да се отбележи, че
жалбоподателят е призован за първото съдебно заседание на 24.11.2017г. като му
е разяснено, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на жалбата си. Това
е период от близо два месеца, който е напълно достатъчен за организиране на
адекватна защита от лице, което е уволнено от заеманата работа. Едва на
16.01.2018г., след проведеното съдебно заседание, е постъпила молба от
пълномощник, но с нея само се прилага пълномощно от 11.01.2018г. и се иска
всички книжа да се връчват на адреса на адвокат Ст.Гърбев.
Едва на 17.01.2018г. от последния постъпва молба, с която се иска отмяна на
хода по същество, но отново не са сочат основателни причини това да бъде
уважено и не се иска събиране на относими по спора доказателства. Това налага
цитираната молба да се остави без уважение по посочените по-горе
съображения.
Поради
изложеното Съдът приема, че предпоставките, предвидени в закона са осъществени
и са налице основания на военнослужещия да бъде наложено дисциплинарно наказание
"уволнение", което има за последица прекратяване на договора за
военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба. Правомощията на дисциплинарнонаказващия орган са упражнени в съответствие с
материалния закон и в изпълнение на неговата цел за превенция и защита от противоправни прояви.
Този изход на
делото предполага на ответника да се присъдят сторените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 100 лв. за осъществена
юрисконсултска защита.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.А.,
ЕГН ********** ***, срещу заповед № ЗЛС-73 от 06.11.2017 г. на командира на
военно формирование 34840 – гр. Карлово.
ОСЪЖДА М.Г.А., ЕГН **********, да
заплати на Военно формирование 34840 –
Карлово сумата от 100 /сто/ лева за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в четиринадесетдневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/