№ 1687
гр. София, 15.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110141604 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от И. И. Т., действащ чрез своята майка и законен представител И. Ц. П.
и от М. И. Т. против „.................“ АД отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищците не дължат на ответното дружество по ½ част от следните
вземания: сумата от 6 884,61 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит на физическо лице № 650 от 17.10.2008 г., законната лихва върху
главницата, считано от 27.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
1 906,45 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009 г. до 26.01.2010 г.,
сумата от 175,82 лв. – държавна такса и сумата от 403,73 лв. – адвокатско възнаграждение,
за които суми по ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав
е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010 г. срещу наследодателя на ищците И. П. Т. в
полза на „Уникредит Булбанк“ АД, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20218380410462/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б. с взискател „.................“ АД, поради
новонастъпили обстоятелства.
Ищците твърдят, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, 30-състав и въз основан на заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.05.2010 г. срещу наследодателя им – техния баща И. П. Т. и в полза на
„УниКредит Булбанк“ АД бил издаден изпълнителен лист, по силата на който Т. бил осъден
да заплати на търговската банка следните вземания: сумата от 6 884,61 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физическо лице № 650 от
17.10.2008 г., законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 1 906,45 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 07.01.2009 г. до 26.01.2010 г., както и разноски по делото в общ размер от 579,55 лева, от
които 175,82 лв. за държавна такса и 403,73 лв. за адвокатско възнаграждение. Посочват, че
след издаване на изпълнителния лист и въз основа на договор за цесия от 04.12.2012 г.
вземанията, удостоверени в същия и произтичащи от договора за банков кредит от
17.10.2008 г. били прехвърлени от кредитора на ответното дружество „.................“ АД.
Поддържат, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на процесните вземания по
молба на ответника от 15.09.2022 г. срещу първоначалния длъжник И. Т. било образувано
изпълнително дело № 20218380410462/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Твърди се, че
междувременно И. Т. починал на 01.11.2021 г., поради което и в качеството им на негови
законни наследници като длъжници в изпълнителния процес били конституирани
1
низходящите му И. И. Т., М. И. Т. (двамата ищци) и Евелина И. Ставлева. Последната
заявила отказ от наследството, оставено от наследодателя и И. Т., който отказ бил допуснат
с решение от 13.05.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 24727/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 158-ми състав и вписан в Особената книга на съда под №
960/13.05.2022 г. Сочи се, че малолетният ищец И. Т. приел наследството на баща си по
опис, допуснат с определение от 20.05.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 26138/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 117-ти състав. Ищците намират, че като наследници на
починалия длъжник в хода на изпълнителното дело са длъжници за по ½ част от вземанията
по изпълнителния лист. В исковата молба се излагат съображения за недължимост на
последните поради ненадлежно съобщаване за извършената цесия в полза на ответника
„.................“ АД на първоначалния длъжник и техен наследодател И. Т.. Приложената по
изпълнителното дело обратна разписка касае връчване на друго уведомление и е с отразен
получател - трето лице. Същевременно посочват, че ищците били уведомени за цесията с
уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № B3Y016968 от 15.03.2022 г. от
„.................“ АД на 14.12.2012 г. Намират вземанията за недължими и поради погасяването
им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла
преди образуване на изпълнителното дело. Счита, че само по себе си последното
обстоятелство, както и изпращането на покана за доброволно изпълнение не обуславят
прекъсване на давностния срок, доколкото не представляват изпълнителни действия. По
делото липсват данни за предходно образувано изпълнително дело срещу наследодателя им,
което да е било прекратено. Ето защо и предвид липсата на проявено активно поведение от
страна на ответника, притезанията са погасени по давност. Считат за приложим
тригодишния давностен срок, тъй като се касае за вземания, удостоверени в изпълнителен
лист, издаден на несъдебно изпълнително основание. С тези съображения ищците
обосновават правния си интерес от търсената защита, като отправят искане да бъде признато
за установено, че всеки от тях не дължи на ответното дружество по ½ част от вземанията по
процесния изпълнителен лист. Претендират разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „.................“
АД оспорва предявените искове като процесуално недопустими, а по същество и
неоснователни. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника
може да се основава единствено на новонастъпили факти – реализирани след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в
случая след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предвид това и доколкото от страна
на ищците не се сочат факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, то
исковите им претенции са недопустими. Не оспорва, че в хода на ч. гр. дело № 3879/2010 г.
по описа на Софийски районен съд са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.05.2010 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист от 21.09.2010 г. в
полза на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД срещу длъжника И. П. Т. за вземания,
произтичащи от необслужван договор за банков потребителски кредит № 650/17.10.2008 г.
Навежда доводи, че въз основа на този изпълнителен лист и по молба на търговската банка
от 11.10.2010 г. за събиране на удостоверените в същия вземания било образувано
изпълнително дело № 5098/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Не оспорва, че на 04.12.2012 г.
вземанията по процесния договор за кредит били прехвърлени в полза на „.................“ АД с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Предвид това, с постановление на
съдебния изпълнител от 21.02.2013 г. ответникът бил конституиран като взискател. Твърди,
че в хода на това дело били извършени множество справки и изпълнителни действия, годни
да прекъснат давността за вземанията съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като искания за налагане
на запор, постъпване на суми от длъжника, искане за извършване на опис на движими вещи
и т.н. Излага, че поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело
№ 5098/2010 г. било прекратено. По молба на ответника от 15.09.2021 г. било образувано
ново изпълнително дело № 10462/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Считано от датата на
2
последното валидно изпълнително действие по предходното дело – искане за извършване на
опис от 26.09.2016 г. до образуване на второто изпълнително дело на 15.09.2021 г. не е
изтекла приложимата петгодишна погасителна давност. С тези доводи ответникът отправя
искане за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на исковете, тъй
като процесните вземания действително се дължат от ищците, като наследници на
починалия първоначален длъжник, и с оглед непогасяването им по давност. Претендира
разноски.
При извършената по реда на чл. 140 ГПК проверка съдът намира исковата молба за
редовна, а предявените със същите искания за процесуално допустими, което обосновава
произнасянето по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна и направеното от същата
искане под формата на искане за събиране на доказателства, следва да се отбележи, че
действително по своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1
ГПК, предмет на делото, е проявна форма на защита на длъжника в производството по
индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му
незаконосъобразност, както и, че последният следва да има за предмет оспорване на
вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст. В настоящата хипотеза ищците въвеждат като основания за недължимост на
вземанията, удостоверени в изпълнителен лист, ненадлежно съобщаване на извършено
прехвърляне на вземанията на длъжника, реализирано в момент след издаване на листа,
съответно погасяването им по давност, започнала да тече след този момент. Ето защо,
доколкото се твърди, че тези обстоятелства са настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, респ. след издаване на изпълнителния лист, то същите представляват
новонастъпили такива по см. на законовия текст, което прави предявените искови
претенции процесуално допустими, като въпрос по същество и основателност на исковете е
дали тези факти са реално осъществени.
Изясни се, че предмет на делото са отрицателни установителни искове, при което
спрямо редовността на исковата молба, с която същите са предявени, е неприложимо
изискването по чл. 127, ал. 4 ГПК – за посочване на банкова сметка или друг начин на
плащане, относима към осъдителни искове за парично вземане. Ето защо, искането на
ответното дружество под т. 3 от доказателствените искания – за задължаване на ищците да
посочат банкова сметка, следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, както следва:
В тежест на ищците е да установят правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докажат наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално
поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните притезания,
периода – начален и краен момент на давността и активната си процесуална легитимация в
процеса – качеството си на длъжници по процесния изпълнителен лист, като наследници на
първоначалния длъжник, при съответните квоти.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираите от него и оспорени от ищците вземания съществуват в неговата правна
сфера, респ., че е носител на същите на основание настъпило правоприемство от
първоначалния кредитор, чрез прехвърляне на вземанията с договор за цесия, както и, че
последният е породил действие и спрямо длъжника чрез надлежното му уведомяване, съотв.
3
чрез установяване настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и към отговора писмени материали съдът намира за
относими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Искането на ответното дружество за изискване на заверени преписи от изпълнителните
дела, последователно образувани за събиране на вземанията по процесния изпълнителен
лист, предвид относимостта му, с оглед предмета на делото и разпределената
доказателствена тежест, следва да бъде уважено, като бъдат изискани преписи от същите,
при внасяне на дължимата държавна такса по ТДТЗЧСИ от ответника за издаването им към
ЧСИ.
Служебно следва да бъде изискано ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски
районен съд, 30-ти състав, в хода на което се твърди да са издадени процесните заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, за прилагането му към настоящото до приключването му с
окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2023 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищците и препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищците и от ответника писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото
заверени преписи от изпълнително дело № 20108380405098/2010 г. и от изпълнително дело
№ 20218380410462/2021 г. по описа му.
ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти
състав за прилагането му към настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищците на
основание чл. 127, ал. 4 ГПК да представят банкова сметка.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
4
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5