ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 18.06.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1673 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът С.К.З.
*** чрез пълномощника си адв. К. твърди, че на 18.06.2016 г. около 20,00 часа в
гр. Пловдив на бул. „България“ в посока гр. Пазарджик претърпял ПТП със
собствения си автомобил Нисан Алмера с рег. № РА2848ВС, като е бил ударен отзад
от движещия се зад него с превишена скорост автомобил Пежо 307 с рег. № РА8721ВТ,
застраховано с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, за което
уведомил ответника и предявил претенция за заплащане на обезщетение, но с писмо
от 12.07.2017 г. застрахователят отказал да му изплати обезщетение с мотива, че
липсват безспорни доказателства за вината на водача, застрахован при него.
Моли да
бъде осъден ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 1
473 лв. за претърпените от него имуществени вреди в резултат от ПТП, извършено на
18.06.2016 г. от делинквента, застрахован при ответното застрахователно
дружество.
Претендира
разноски.
Представя
писмени доказателства: протокол за ПТП, наказателно постановление, решение на
Районен съд – Пловдив, уведомително писмо, авто-оценъчна експертиза,
свидетелство за регистрация на МПС, снимка щета.
Моли да
бъде задължен ответникът да представи пълната преписка по щета №
1726001101002071 и да бъде изискано от Районен съд – Пловдив за прилагане АНД №
1143/2017 г.
Моли да
бъде допуснат свидетел при режим на довеждане.
Моли да
бъде допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
на поставените от него задачи.
Ответникът
„Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Христов признава иска по основание и
размер и моли да бъде уважен.
Счита, че не е дал повод за
завеждане на иска, поради което моли разноските по делото да бъдат поети от
ищеца.
Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, в
случай, че то надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не
ангажира доказателства.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад
по делото:
Предявен
е пряк иск на увредено лице с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ против
застрахователя на делинквента за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му имуществени вреди.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да
установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя-ответник към датата
на настъпване на застрахователното събитие, настъпването на застрахователното
събитие и на имуществените си вреди и причинно-следствената връзка между тях.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване
на противното.
С
оглед направеното от ответното застрахователно дружество признание на иска,
което е неоттегляемо съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК, съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК обявява за безспорно между страните, че ответникът дължи на
ищеца заплащане на обезщетение в размер на 1 473 лв. за причинените му
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.06.2016 г. в гр. Пловдив в резултат
от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил Пежо 307 с
рег. № РА8721ВТ, който има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
Представените
с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като
допустими, относими и необходими.
Поради
направеното признание на иска уважаването на останалите доказателствени искания
не е необходимо.
На ищеца
следва да бъде указано, че на основание чл. 237, ал. 1 ГПК може да поиска съдът
да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат
такава ще спестят време и разноски.
Воден от
горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 14.09.2018
г. от 14,00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл.
237, ал. 1 ГПК може да поиска съдът да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе с решение съобразно признанието.
ПРИКАНВА страните
към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения
отговор на ответника.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: