О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933 25.09.2017
год. Бургас
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Окръжен съдия : Десислава Динкова
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 192 по описа за 2017 година, за
да се произнесе по реда на чл.374 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4,
със съдебен адрес:***, против Й.Р.Й. ***, с ЕГН ***********, за осъждане на
ответника да заплати сумата от общо 36 279,87 лв., представляваща
изплатено от ищеца обезщетение на пострадали лица по щети №№110118/24.01.2012
год. и 210018/21.01.2012 год., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е направил възражение по чл.369
от ГПК, което съдът намира за неоснователно с оглед естеството на заместващата
отговорност на Гаранционния фонд по ЗК (отм.). Предвид горното, претенцията
следва да се разгледа по реда на гл.Тридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове“.
След отстраняване на нередовностите по
исковата молба, последната отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.
127 и 128 от ГПК.
Искът е предявен съобразно правилата за
родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за
предявяване на настоящия иск.
Последвала
е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на
особеното исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да
водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще
следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на основание чл.288
ал.1 т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) изплатил по щети №№110118/24.01.2012 год. и
210018/21.01.2012 год. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както
следва: по първата щета, обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лв.,
за увреден при ПТП, настъпило на 24.03.2011 год. на входа на гр.Ветрен, лек
автомобил „Рено 19“ с ДКН А1164АР, на собственика му А.Т.. По втората щета – на
А.Т. сума в размер на 31 479,87 лв., като пострадал водач на лекия автомобил, и на Й.Т. – сума в размер
на 4 000 лв., като пострадал пътник в лекия автомобил. Твърди се от ищеца,
че горните суми са били одобрени от управителния съвет на Гаранционния фонд.
Заявява се, че виновен за произшествието
е ответникът Й.Р. Иванов, като вината му е установена с решение по НАХД №3983/2011
год. на БРС. Твърди се, че ответникът, в нарушение на чл.260 от КЗ (отм.),
управлявал увреждащото превозно средство без действаща задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ към датата на произшествието. Заявява се, че
пострадалите лица са се обърнали към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и такива са им били изплатени
по двете щети, в исковия размер, с три платежни нареждания от 18.05.2012
год.
Постъпил е писмен отговор от ответника Й.Р.,
с който претенцията се оспорва по основание и размер. Счита, че изплатеното
обезщетение на пострадалите лица е завишено.
Оспорва довода на ищеца, че вината за
настъпване на произшествието е само негова, като твърди, че вина за
настъпването на противоправния резултат носи и водача на лекия автомобил, който
се е движел с несъобразена скорост с пътните условия и над разрешената за
процесния участък, с което е допринесъл за настъпването на произшествието и
вредите. Заявява, че в хода на
наказателното производство вината на другия участник е била установена по
несъмнен начин и това е било известно на служителите на Гаранционния фонд, но
те не са се съобразили с тези обстоятелства и са договаряли с пострадалите
лица, без да уведомят за претенцията им деликвента и собственика на увреждащото
превозно средство. Посочва се в
отговора, че ищецът е бил длъжен да установи, че за увреждащото превозно
средство не е сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ и да
изпрати уведомление по чл.295 ал.3 от КЗ (отм.) до собственика, които
задължение не е изпълнил, въпреки, че процесният трактор е имал валидна
застраховка за периода от 25.02.2009 год. до 24.02.2010 год. и тя е била
подновена едва след настъпване на процесното произшествие. Твърди се, че
основната вина за липсата на застраховка „гражданска отговорност“ е на
собственика – ЗКПУ“Златен клас“ гр.Бургас.
В отговора се съдържа искане за
привличане на собственика на вещта – ЗКПУ“Златен клас“ като трето лице – помагач на ответника, поради
отговорността, която носи по чл.49 и чл.50 от ЗЗД.
Заедно с отговора, ответникът е
депозирал обратен иск против ЗКПУ“Златен клас“ гр.Бургас, с искане, в случай,
че бъде уважен предявения против него от Гаранционен фонд иск, третото лице да
бъде осъдено да му заплати като ответник по обратния иск сумата от 36 279,87 лв., ако ответникът Й.Р.Й.
изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск.
От фактическа страна се твърди, че към
датата на произшествието ищецът по обратния иск е работел по трудово
правоотношение като механизатор при ЗКПУ“Златен клас“ с ЕИК *********, явяваща
се собственик на трактор „Т 150“ с рег.№А2234ЕЕ, с който на 24.03.2011 год.
допуснал пътно-транспортно произшествие, от което са били увредени две лица. На
тези две лица ищецът по първоначалния иск изплатил обезщетение. Заявява се, че
в нарушение на разпоредбата на чл.259
ал.1 т.1 от КЗ (отм.), собственикът на трактора не е сключил задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ и това обстоятелство не било известно на
ищеца по обратния иск. Твърди се, че именно поради липсата на застраховка
исковата сума по главния иск се претендира от Й., тъй като при налична
застраховка обезщетението би се платило от застраховател.
Постъпила е допълнителна искова молба,
подадена от Гаранционен фонд.
Със същата се правят уточнения на
първоначалната, като се заявява, че по щета №210018/2012 год. на пострадалия А.Т.
е изплатено обезщетение в общ размер от 31479,87 лв., от които 30 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 1 479,87 лв. обезщетение за
имуществени, по представени документи за разходи. Заявява се, че тези обезщетения са били
преведени на пострадалите лица от банкова сметка ***.05.2012 год.
Оспорва се довода на ответника са
съпричиняване на вредоносния резултат като неоснователен. Заявява се, че
пострадалите лица са представили доказателства за изключителна вина на
ответника за процесното пътно-транспортно произшествие – неправилно предприето
пресичане на заден ход, на главен път, при двойна непрекъсната линия М2, в
тъмната част на денонощието, без включени светлини и с несигнализирано
рало-комби, управление с неизправни спирачки и съединител. Счита, че
представените доказателства установяват, че действията на водача Т. за
преодоляване на произшествието са били правилни от техническа гледна точка,
както и че при управление на МПС с разрешената за участъка скорост, водачът Т.
не е имал техническа възможност да избегне удара.
На основание чл.372 ал.2, изр.второ,
предл.второ от ГПК и предвид оспорването на иска по основание и размер, както и
предвид направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, ищецът
прави искане за конституиране на трети лица – помагачи, а именно пострадалите
лица, на които са били изплатени обезщетения. Обосновава искането си с интереса
на третите лица от постановяване на решение в полза на ищеца – Гаранционен
фонд. Заявява, че при евентуално отхвърляне на иска на Гаранционния фонд ще се
окаже, че третите лица – помагачи са се обогатили неоснователно и ищецът би
имал право да иска връщане на изплатените суми по процесните щети.
Изразява се становище, че не са налице
предпоставки за привличане на ЗКПУ“Златен клас“ като помагач на ответника.
Постъпил е допълнителен писмен отговор
от ответника Й.. Предвид представените с допълнителната искова молба документи,
ответникът заявява, че не оспорва факта на плащане на претендираните суми на
увредените лица.
Взема се становище по искането на ищеца
за привличане на трети лица – помагачи, а именно пострадалите от произшествието
лица.
Поддържа се искането за представяне на
доклада по щетите.
Поддържа се искането за привличане на
ЗКПУ“Златен клас“ като трето лице, което да помага на ответника.
Предявената искова претенция са с правно
основание в чл.288, ал.12 от КЗ(отм.) във
вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
реализиране на регресните права на Гаранционния фонд против виновния водач,
причинил имуществени и неимуществени вреди при управление на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Налице са предпоставките за привличане
на трети лица-помагачи на всяка от страните. От една страна, работодателят би
носил отговорност по чл.49 и/или чл.50 от ЗЗД, като собственик на увреждащото
превозно средство, поради което има интерес да встъпи и да подпомага ответника
в усилията му за отхвърляне на иска. Налице
ли са предпоставки за ангажиране на отговорността му, така, както са разисквани
от Гаранционния фонд в допълнителната искова молба, е въпрос по съществото на
спора. От друга, в случай на отхвърляне на претенцията, за Гаранционен фонд би
възникнало вземане против увредените лица, ето защо последните имат интерес да
встъпят, за да му помагат.
Предявения обратен иск, като редовен и
допустим, следва да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния.
Доколкото производството се подчинява на правилата по глава тридесет и втора
„Търговски спорове“, необходимо е да бъде извършена двойна размяна на книжа по
обратната претенция, с участието на ЗКПУ“Златен клас“.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Страните не спорят, че на 24.03.2011 год. е
настъпило ПТП с участието на ответника, при които са били причинени
неимуществени и имуществени вреди на А. и Й. Турманови, които са обезщетени
чрез изплащане на обезщетение от Гаранционен фонд по щети с №№110118/24.01.2012
год. и 210018/21.01.2012 год. Не се спори също, че за увреждащото превозно
средство - трактор „Т 150“ с рег.№А2234ЕЕ не е била сключена застраховка
„гражданска отговорност“ от собственика му – ЗКПУ“Златен клас“.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл.
146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 от ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
По осъществяването на елементите от
фактическия състав по чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за
застраховането/отм./ не се спори - наличие на увреждане от произшествие на
територията на РБългария,
причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, и за което виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Не се спори също, че ищецът е изплатил обезщетение на увредените
лица и е встъпил в правата им.
На основание чл.300 от ГПК, решение
№2647/24.11.2011 год. по НАХД №3983/2011 год., с което на ответника е наложено
наказание по чл.78А от НК, е
задължително за настоящия съд по следния въпрос: че деянието, от което са
настъпили вредите, е извършено противоправно и виновно от ответника.
В тежест на ответника е да установи, че
е налице причинна връзка между действия или бездействия на пострадалия А.Т. като
водач на л.а.“Рено 19“ с ДК№А1164А и вредоносния резултат.
Доказателствената тежест по обратния иск
ще бъде разпределена след приключване на размяната на книжа по него.
Представените от страните при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства са относими към предмета
на делото и следва да бъдат приети.
Ищецът е направил искане за назначаване
на счетоводна експертиза, което се явява безпредметно, предвид признанието от
ответника, че претендираните суми са изплатени от Гаранционния фонд на пострадалите
лица по две щети.
Ответникът е направил искане за
задължаване на ищеца да представи документи – доклад по щета №210018/21.01.2012
год., което е относимо и следва да бъде уважено. Следва да се изиска НАХД
№3983/2011 год. на БРС. Предвид разпределената доказателствена тежест, искането
на ответника за назначаване на съдебна авто-техническа експертиза следва да
бъде уважено, като въпросите към нея се конкретизират от съда по следния начин:
1.С каква скорост се е движел лек автомобил „Рено 19“ с ДКН А1164АР при
произшествието? 2.При движение с разрешената за пътния участък скорост,
възможно ли е било избягване на произшествието?
Мотивиран
от горното, на основание чл.374 ал.1 и чл.219 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявения от
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф
Игнатиев“№2,ет.4, със съдебен адрес:***, против Й.Р.Й. ***, с ЕГН ***********,
иск за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 36 279,87 лв.,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение на пострадали лица по щети
№№110118/24.01.2012 год. и 210018/21.01.2012 год., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА ЗКПУ“Златен клас“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Ветрен, ул.“Пирин“ №5,
представлявана от председателя Никола Златев, като трето лице – помагач на
ответника Й.Р.Й..
КОНСТИТУИРА А.Г.Т. и Й.Д.Т., двамата с
адрес ***, като трети лица – помагачи на Гаранционен фонд.
ПРИЕМА за разглеждане предявения от
Й.Р.Й. ***, с ЕГН ***********, против ЗКПУ“Златен клас“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Ветрен, ул.“Пирин“ №5, представлявана от
председателя Никола Златев, обратен иск, с искане, в случай, че бъде уважен
предявения против Й.Р.Й. от Гаранционен фонд иск, третото лице да бъде осъдено
да му заплати като ответник по обратния иск
сумата от 36 279,87 лв., ако ответникът Й.Р.Й. изпълни
постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск.
ПОСТАНОВЯВА на ответника по обратния иск
да се връчи препис от исковата молба с вх.№7415/25.05.2017 год. с приложенията и уточненията към нея.
УКАЗВА на ответника по обратния иск
ЗКПУ“Златен клас“ да подаде писмен отговор в двуседмичен срок от
получаването на исковата молба с приложенията, със следното съдържание:
1. посочване на съда и
номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен
представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и
основателността на иска;
4. становище по
обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което
подава отговора.
УКАЗВА на ответника по обратния иск ЗКПУ „Златен
клас“, че с отговора на исковата молба е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
както и да представи пълномощно, ако отговорът се подава от пълномощник, и
преписи от отговора и приложенията, според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника
по обратния иск „ЗКПУ „Златен клас“, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ, не посочи доказателствата, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл. 212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл. 219, ал. 1 ГПК – да
поиска привличане на трето лице – помагач, той
губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДОКЛАДВА на страните т.дело №192/2017 год. съобразно проекта за доклад в
мотивната част на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на страните, че доказателствената
тежест по обратния иск ще бъде разпределена след приключване на размяната на
книжа по него.
ПРИЕМА представените от страните
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца по първоначалния иск
Гаранционен фонд на основание чл.190 от ГПК да представи доклад по щета
№210018/21.01.2012 год. в седмичен срок от връчване на съобщението.
ДА
СЕ ИЗИСКА НАХД №3983/2011 год. на
БРС.
НАЗНАЧАВА
съдебна авто-техническа експертиза,
която да отговори на следните въпроси: 1.С каква скорост се е движел лек
автомобил „Рено 19“ с ДКН А1164АР при произшествието? 2.При движение с
разрешената за пътния участък скорост, възможно ли е било избягване на
произшествието?
НАЗНАЧАВА
за вещо лице Веселин Гяуров.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 200 лв., вносим
от ответника Й. в седмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.11.2017 год. от 13.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните,
като на Гаранционен фонд заедно с определението да се връчи и препис от
допълнителния отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: